Дора Чаушева: Сънародниците ни по света с възрожденски плам помагат да популяризираме делото и заветите на Васил Левски

Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В съвместното предаване на Радио „Фокус“, община Карлово и Карловския инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“, посветено на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата, нашата първа среща е с директора на Националния музей „Васил Левски“ Дора Чаушева. От нея ще научим как Националният музей популяризира живота и делото на Апостола в чужбина. Госпожо Чаушева, как сънародниците ни в чужбина откликват на вашите инициативи, свързани с паметта за Aпостола? Те доколко познават Левски?
Дора Чаушева: Първо бих искала да кажа, че тези инициативи музеят „Васил Левски“ осъществява вече почти 25 години. Ние започнахме в началото на 90-те години да се отзовем на поканите, които получихме от най-близо живеещите до България наши сънародници – в Цариброд, в Босилеград, в Букурещ. За съжаление, отговорът, който мога да дам на въпроса доколко познават Левски, няма да бъде особено позитивен, защото, оказва се от нашите срещи, които сме имали с многобройна публика от различни възрасти, че тези, които са напуснали България, емигрирали са или тези, които са останали зад чертата на границата, знаят, помнят това, което са чели, което са учили за Васил Левски. Но, за съжаление, всяко следващо поколение се отдалечава в своите знания. И затова мисля, че въпреки нашите плахи опити да направим на различни места нещо, което зависи от нас, така че да спомогнем тези българи да опознаят Левски, е много малко, но въпреки това не сме се оказали от тези усилия.
Водещ: Вие какво сте предложили досега?
Дора Чаушева: Започнах с няколкото споменавания на тези най-близки селища, където предложихме на нашите сънародници една фотодокументална изложба, която да ги поведе по стъпките на познанието за Апостола. Предложихме, каквато сме могли да осигурим литература, детски книжки за Васил Левски, за 90-те години става дума, когато дори през границата със Сърбия трудно се пренасяше изложбата, книги, вестници и каквото и да било на български език. Продължихме с тази идея да изведем Левски от тесните граници на нашата държава сред, от една страна, българската диаспора на различни места; от друга страна, пред чуждата публика в тези съответно държави, където живеят българите. В Будапеща, благодарение на посолството в унгарската столица тогава, говорим за към 2000-та година, успяхме също да покажем тази изложба за Васил Левски. И по стечение на обстоятелствата и с помощта на тогавашния посланик се свързахме с един изключително интересен за нас музей – музея на Лайош Кошут, който също стана домакин на тази изложба след няколко години, вече преведена на унгарски език, която подарихме на нашите партньори от този музей, а те пък ни подариха изложба за техния национален герой Лайош Кошут. И дори след години те отново представят изложбата за Васил Левски в Будапеща. Тази изложба през годините ние променяхме, осъвременявахме, актуализирахме и тя намери изключително радушен прием в нашите културни институти в Париж, в Лондон. В САЩ през 2005-а година тази изложба беше представена в три града – във Вашингтон, в Ню Йорк и в Чикаго. Това стана благодарение и на подкрепата, инициативата на тамошни български сдружения, както тогава с подкрепата и на Президентството на Република България. Интересен факт от тези наши опити да изведем Левски зад нашата национална граница беше и представянето на тази изложба на националния празник 3 март в Брюксел, в Европейския парламент, което беше изключително важно събитие, представено от България, в което участва и английската писателка Мерсия Макдермот, която пристигна от Англия. Тази изложба замина виртуално в Аржентина. Една българка, Ружка Николова, с която случайно се запознахме и която прецени, че просто няма как до Аржентина да стигне такава изложба, предложи да я изпратим дигитално, а тя там на място направи всички усилия тази изложба да се материализира и сега я представят и в Аржентина. Тези изложби са съпроводени с много срещи, с много разговори с наши сънародници в различните страни. Дори се провеждаха на две места – в Одеса и в университета в Тараклия, на своеобразни малки конференции, посветени на Васил Левски, както и в Букурещ. И в тази посока мисля, че усилията могат да продължат в бъдеще, за да може все повече българи да се докоснат до Васил Левски.
Водещ: Госпожо Чаушева, вие издадохте и книга – „Васил Левски – Апостола на българската свобода“ на 8 езика. Тя е адресирана към чуждестранните читатели, също има за цел да популяризира Васил Левски.
Дора Чаушева: Да. Тя е изключително адресирана към чуждестранната читателска публика, защото оказа се и доста нелека задача да се подготви този текст за чуждестранния читател, така че той наистина ползотворно от тази книга да добие познания и да разбере Васил Левски какъв е, за какво се е борил, какви са били неговите идеи. Тази книга също е един път за провеждане на такава политика – да се запознаят главно чужденците с нашия национален герой. Защото в тази посока ние дължим много на Васил Левски – всички – и като институции, музеи, БАН, въобще цялата държава би трябвало да има една по-друга политика. И тези книги аз съм изключително радостна, че отидоха към много обществени библиотеки и тук, на Европейския континент, особено във Франция, където за това ни съдейства една карловка, живееща в Париж, която като апостол разнасяше в различните библиотеки тези книги. Те отидоха и зад океана, в Северна Америка, в САЩ, в библиотеки, в културни институти, в отделни хора, които проявяват интерес към личността на Васил Левски. И мисля, че тези книги, които са все пак в ограничен тираж, биха могли за в бъдеще да продължат тази мисия, като някои от тези, които вече са изчерпани или са на свършване, могат да бъдат допечатвани, отново тиражирани, защото този огромен труд за превеждането на тези книги, който преводачите на всеки език направиха, би следвало да се използва най-ползотворно, най-рационално. А те намериха и своята висока оценка като превод от различни специалисти на различни езици. Затова мисля, че и тази година, когато отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски, можем да използваме целия този опит, който до този момент сме натрупали, да обединим усилията си различни институции, така че да успяваме в бъдеще с по-големи крачки и мащаби да представим Васил Левски пред колкото се може по-широка световна публика. Защото ние знаем, колко е важен той за нас като историческа личност, знаем неговите идеи, че са насочени не само към нас, българите, а колко универсални, общочовешки, демократични са те. И Васил Левски може да бъде прекрасна визитна картичка на България пред целия свят.
Водещ: Госпожо Чаушева, тук трябва да кажем, че това е първото по рода си издание на толкова много езици, издание, посветено на Левски.
Дора Чаушева: Аз бих искала да спомена, че винаги трябва да се обръщаме и назад, да оценяваме това, което е правено, а не винаги да мислим, че ние откриваме топлата вода. Наистина преди много години „София-прес“ беше направила също едно издание, само че на четири езика, което вече отдавна е изчерпано, което вече не може да бъде открито. И това, което ние направихме и разширихме вече на други езици, които до този момент не бяха посягали към превод на текстове за Васил Левски, е нещо, което наистина смятаме, че сме успели да направим добро в тази посока. И затова трябва да благодарим за подкрепата, която получаваме. Тази книга беше реализирана в рамките на проект по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, главно с подкрепата на Норвегия. И когато ние тръгнахме и предложихме като част от проекта едно такова издание, ние срещнахме подкрепата и на посолството на Норвегия, и на ръководещия орган на програмата. И бих искала да благодаря особено за инициативата и подкрепата на българо-норвежкото дружество в Норвегия, в Осло, което също ни подаде ръка, за да реализираме този проект. И след това наши сънародници, живеещи там, продължиха да разпространяват тази книга в Норвегия. Българка, която е преподавател в университета в Осло, и в своите лекции, и в своята работа продължава да популяризира тази идея. Така че ние сме благодарни навсякъде, където по света в някоя точка наш сънародник с възрожденски плам опитва да покаже, да изведе от неизвестността Васил Левски. Ние сме много благодарни и на българските учители, бих искала и това да споделя пред уважаемите радиослушатели, че българските учители в толкова многото училища, които се откриха по света, имат там своята мисия да представят пред нашите деца, българчета, които живеят на толкова километри от България, националния герой Васил Левски. Това е изключително отговорно. Казвам го от личен опит и от първо лице, единствено число, защото ние поддържаме прекрасни контакти с Асоциацията на българските училища в чужбина, те винаги се обръщат към нас за помощ. Те станаха и трансмисия на едно ново издание, което също музеят съвсем наскоро, преди две години, направи и то най-вече за тези малки деца, които правят своите първи стъпки към познанието си за Левски. И те отнесоха в различни точки на света от тези книжки, детски, в един приказен вариант към българските деца в чужбина. Бих искала да споделя, че правят нещо изключително интересно, те също намират, търсят нашата подкрепа, българите в Чикаго. Там има вече повече от 10, може би 15 са училищата. И там има една група ентусиазирани българи, учители, не учители, художници, които всяка година организират дори олимпиада за Васил Левски. В нея се включват с много желание тези български деца. И ние с каквото можем, с презентация по електронна поща, с материали им помагаме, така че те да са все по-успешни и все по-интересни за децата в Чикаго.
Водещ: Когато представяте вашите инициативи в чужбина, какви са впечатленията ви, как те се посрещат от широката публика?
Дора Чаушева: Те се посрещат изключително радушно от широката публика, като имаме предвид, че тази широка публика са преди всичко нашите сънародници, за които Васил Левски е най-обединителната фигура, независимо къде се намират. И те с голям ентусиазъм и с каквото могат подкрепят тези наши инициативи. Но се надявам искрено, че те ще предават това свое отношение към Васил Левски на всяко следващо поколение, което, за съжаление, ще става все по-многобройно по целия свят, което ще учи в чужди училища, което ще изучава чужди истории. И може би семейната среда ще бъде най-важната, която, ако успее да предаде идеята за Васил Левски на своите потомци, тя ще успее. Ако не, за съжаление Васил Левски при следващите българчета, които ще се раждат на най-различни места по света, ще остане може би неизвестен, което ще бъде много жалко. Но все пак се увеличават тези български училища, които дават възможност на децата да учат роден език, да учат българска история. Виждам, че все повече Министерството на образованието подкрепя тази програма, всяка година се увеличават училищата, които получават подкрепа. И от тези български учители също зависи много това Васил Левски да стане пример на всяко следващо поколение. А това се вижда от многото рисунки, многото есета, многото стихотворения, които децата с готовност предават и се включват във всички конкурси, които се обявяват сега. Тези комуникации, с които вече разполагаме, отварят всички граници и дават възможност на всяко дете да научи за Васил Левски, да изрази своето отношение обратно чрез тези свои произведения към Апостола на свободата Васил Левски.
Водещ: Българските институции помагат ли ви за популяризиране на живота и делото на Апостола?
Дора Чаушева: Разбира се. Аз споменах някои от тези институции вече – това са българските културни институти или центрове в европейските столици. Помагат ни в тази посока Министерството на културата, община Карлово, помагат в тази посока и много български лектори, които се намират командировани и преподаващи в различни университет, каквато инициатива имахме неотдавна пък с Пловдивския университет. Там, в лицето на преподавателката проф. Любка Липчева-Пранджева, успяхме дори международен семинар за чуждестранни студенти да реализираме тук в Карлово на 18 юли 2013 година. А след това, с подкрепата и на университетите, и на общината, издадохме малък сборник, който включваше всички разработки на студенти от различни националности. Така че подкрепа се намира не само от институциите, а и от много родолюбиви българи, стига тази подкрепа да се потърси.
Водещ: Как продължават приготовленията по честването на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата?
Дора Чаушева: Най-напред наближават дните, в които ще се проведе Националната научна конференция „Васил Левски и вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение. Тази конференция музеят организира с Министерство на културата и с Института за исторически изследвания, с община Карлово, с Фондация „Васил Левски“, с участието на много, много колеги от голяма част от българските музеи, голям екип от Института за исторически изследвания идва, включват се преподаватели от Софийския университет, от Великотърновския университет. Надяваме се тази конференция да предизвика интерес и в същото време да поднесе наистина нови исторически факти, исторически тълкувания, интерпретации на различни моменти от живота на Васил Левски, от изграждането на вътрешната революционна организация, както и от съдбата и дейността на някои негови сподвижници, съмишленици след Освобождението вече. Интересна подтема в рамките на конференцията е и представянето на Васил Левски в българските музеи. Тя ще бъде на 22 и 23 юни в Карлово. А инициативите в Карлово са много и те следват една след друга. След конференцията в Карлово ще се проведе национална среща на средните училища, носещи името на Васил Левски. Всички те ще имат възможност да представят как в техните училища те съхраняват, как тачат паметта на своя патрон на училището. Те ще дойдат тук със своите училищни знамена, с които ще има шествия в града, ще посетят паметните места, свързани с живота на Васил Левски в Карлово. След тази среща пък идва срещата на младите певци, участници в конкурса „Песенна палитра“, който се провежда за трети път, но тази година за първи път ще има раздел и за написване на нова оригинална песен за Васил Левски. Всички поколения са съпричастни към Васил Левски. Ако този конкурс е за деца, за младежи, седмица след провеждането на младежкия конкурс следва съборът на пенсионерските клубове и певческите колективи към тях, които вече имат тази традиция да се срещат, да се събират в Карлово от дълги години насам. Тяхната среща ще бъде на 8 юли. И вече на 18 юли, в деня на рождението, а и предишния ден, ще бъдат най-многобройни проявите, които ще включват и връчването на наградата на Карлово за тази година, ще включват посрещането на традиционния национален поход „По стъпките на Левски“, ще има литературно-музикални програми тук в музея, ще има литературен салон, на който ще се представят новоизлезли книги за Васил Левски. А вечерта пред паметника на Васил Левски в старо Карлово ще се съберат всички гости на града, граждани, за да изразят своята почит и преклонение пред Васил Левски в тържествения митинг, който ще се проведе вечерта в деня на неговото рождение. Вероятно ще има и много инициативи, защото много организации, които носят като свой патрон името на Васил Левски или имат какво да посветят на тази годишнина. Ще бъдат в Карлово немалко от тях като център, като родно място на Васил Левски.
Цоня Събчева

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *