Емил Кабаиванов

Д-р Емил Кабаиванов: Ако всяко поколение не предаваше жива паметта за Възрожденците, нямаше да водим този разговор

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, в интервю за предаването „Аз Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“, Община Карлово и карловският инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“. Посветено е на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Нашата първа среща е с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов. Освен продължаващата работа по отбелязването на 180-годишнината от рождението на Апостола, тези дни съвпадат и със 141 г. от Априлската епопея. Карловската община, съвременният й размер с градовете Карлово и Клисура, плюс Копривщица през 1876 г. попадат в Източния район на Четвърти революционен окръг. Връзката между Васил Левски като идеолог и организатор на Българската национална революция, като основател чрез Комитетите на вътрешната революционна организация и Априлското въстание е категорична. Априлското въстание е продължение на готвената от Левски Национална революция. То е осъществено на местно равнище от същите хора, които са комитетски дейци от времето на активната подготовка на Вътрешната революционна организация през 1871 г., 1872 г. и 1873 г. Без Априлското въстание не би могло да се надяваме, че България е можело да получи свободата в обозримо бъдеще. Делото на Апостола и подвигът на Апостолите от април са средството, чрез което се достига до тази изстрадана 500 години свобода. Едно от местата, в които връзката между тях особено силно изпъква е Карловският край – родното място на Левски и центърът на Априлското въстание. Казвам добър ден на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов.

Емил Кабаиванов: Здравейте, добър ден на Вас и на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Д-р Кабаиванов, как се усеща в Карлово връзката между делото на Левски и подвигът на Априлци?

Емил Кабаиванов: Връзката винаги е била силна. През годините от саможертвата на Априлци до днешни дни, защото Вие казахте и аз го потвърждавам, пряка и непосредствена е връзката между делото на Васил Левски, саможертвата на Априлци, последвалите събития в Европа, Руско-Турската война и възстановяването на българската държавност. Споменът за хората, които оставиха костите си, които жертваха имотите си, благополучието, семействата си и собствения живот в едно начинание, което за мнозина бе ясно, че е саможертва, говоря за Априлското въстание. Но без тази саможертва, възстановяването на българската държавност бе немислимо.

Водещ: Как посрещате тези 141 г. от Априлската епопея?

Емил Кабаиванов: Възпоменателните тържества по повод Априлската епопея започнаха още в края на миналата седмица с откриване Дните на патриотичната песен в Клисура. Тази седмица всички дни са изпълнени със събития в Клисура. Най-вече там, защото ако приемем, че Панагюрище е столицата на Априлското въстание, Клисура е жертвеният агнец на Априлското въстание. Защото знаете, че от един бързо развиващ се, богат град, какъвто е бил Клисура, с жители над 6000, тя е тотално опожарена, разрушена и до ден-днешен не може да върне своя блясък и своята сила на един бързо развиващ се подбалкански град.

Водещ: До Клисура е местността Зли дол, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, където градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител, и както казвате, бива изцяло опожарен.

Емил Кабаиванов: Така е. Зли дол е знакова битка, където се ражда българската артилерия, макар и с примитивните черешови топчета, които между впрочем са използвани и в други националноосвободителни борби в Европа преди Априлското въстание. Като казвам това, искам да сме наясно, че нашите предци и тогава са били свързани с идеите на националноосвободителните борби на цяла прогресивна Европа. Те не са били просто едни хора, запратени там в този подбалкански, макар и благоденстващ град, откъснати от Европа. Напротив. Те са имали вълненията на европейците, имали са жаждата за свобода, жаждата за национално освобождение. И като такива са организирали и българската артилерия, макар и може би да звучи силно от днешни позиции, организирали са основите на българската войска. Това е била битката при Зли дол. Тя е била неравна, защото срещу защитниците на Клисура идва редовна турска войска. Идват башибозук десетократно, а може би и повече, надвишаващ като численост и като въоръжение защитниците на Клисура. Но клисурчани са храбри българи, с жертвоготовност те тръгват да защитават своя собствен град. И в началото успяват. Успяват, докъдето им стигат силите. След което следва и опожаряването, и разрушаването на Клисура.

Водещ: Тук е редно да кажем, господин Кабаиванов, че и в онези години хората в Карлово и в Клисура са били високообразовани. Те са имали връзка с Европа и покрай големите търговски фамилии, които са търгували и които са имали кантори във Виена и в Дрезден.

Емил Кабаиванов: Така е, потвърждавам го. Ще ви кажа само, че известният български възрожденски деец на Просвещението, когото категорично причисляваме към плеядата Народни будители  Христо Данов е от Клисура. Мога да ви кажа също така, че родът на основателите на Пловдивския панаир Обрейкови е от Клисура. Десетки, десетки са клисурчани, които са допринесли за развитието не само на Подбалкана, на Карловския район, на Пловдив, но и на цяла България. И забележете, вие го казахте, аз също го потвърждавам – преди да се вдигнат на въоръжена битка за националната ни свобода, клисурчани и всички мъдри хора – и карловци, и там където са имали възможност, първо са строяли училища и църкви, защото образованието и вярата са в основата на всичко. Само един вярващ и образован човек може да тръгне на саможертвена битка, макар и неравна, защото той знае, че дори и да падне в битката, неговата саможертва ще допринесе за освобождението на родината.

Водещ: И голяма част от нашите Апостоли от Априлското въстание са били образовани за времето си хора. Те не са били обикновени авантюристи. Бенковски е говорил 12 езика. Тодор Каблешков е превеждал „Клетниците“ на Виктор Юго – една доста трудна творба, между другото.

Емил Кабаиванов: Точно така е.

Водещ: Така че ние имаме с какво, а Вие особено имате с какво да се гордеете.

Емил Кабаиванов: Да. За мен е особено вълнуващо всяка година на 30-ти април и на 1 май с преклонение да бъда в Клисура и да сведа глава пред паметта на стотиците загинали клисурци, пред паметта на хилядите българи, дали живота си в Априлското въстание, за да бъде свободна България след няколко години.

Водещ: Д-р Кабаиванов, как продължават честванията и на 180-годишнината от рождението на Апостола? Вероятно увеличавате във времето наситеността с мероприятия. 18 юли – денят на рождението на Васил Иванов Кунчев наближава.

Емил Кабаиванов: Ще напомня само няколко важни събития. Националната среща на училищата, носещи името на Васил Левски е в края на юни. След това събора на всички читалища в България, които носят името на Левски. И Националният събор на патриотичната песен. Разбира се 18 юли – кулминацията на тържествата е в Карлово. По всички тези събития работим. Даже в момента провеждаме работна среща по тях, защото искаме всичко да бъде достойно за Апостола. Хилядите наши сънародници, които ще дойдат от цяла България и от чужбина да се преклонят пред паметта на Левски, да ги посрещнем като достойни наследници на Апостола.

Водещ: Имахте идея да привлечете за участие в тържествата и наши сънародници от българската диаспора зад граница. Как се развива това Ваше начинание?

Емил Кабаиванов: Съвместно с Общобългарския комитет „Васил Левски“ работим по въпроса. Изпратили сме покани до нашите общности и в лицето на нашите дипломати в Украйна, Молдова, Македония. До нашите български диаспори в Европа.

Водещ: Западните покрайнини, може би?

Емил Кабаиванов: Западните покрайнини, точно така. Дори и в далечна Бразилия и Аржентина, където има неголеми общности, но съставени от истински българи, които жадуват да чуят българска реч и да прочетат българско слово. И тези хора заслужават да бъдат уважени. Подготвили сме юбилейни листове, календари за Левски, които ще бъдат изпратени  на всички български диаспори по целия свят.

Водещ: Ще поканите ли тези, които имат възможност да дойдат на тържествата?

Емил Кабаиванов: Разбира се. И чрез Вас го правя. Направил съм го вече и ще продължа да каня по всички възможни начини българите да заповядат в Карлово, да усетят възрожденския дух и да преклонят глави пред делото на Апостола.

Водещ: Други години за подобни годишнини правите вестници, макар и в един тираж. Тази година предвиждате ли нещо подобно?

Емил Кабаиванов: Тази година предвиждаме юбилейно издание на такъв лист „Вестник за Левски“. Предвиждаме и 18-месечен календар. Интересен е, за Левски, ще го видите, който всеки българин може да си го закачи на стената. Предвиждаме постер и плакат за Левски и 50-те карловци, които са пример за подражание, които са оказали влияние не само върху регионалната, но и върху националната история на България в най-ново време. Предвидили сме да издадем книга, в която ще бъдат събрани най-важните моменти от живота на Левски, тези които са го формирали и най-важните завети, които Левски ни е оставил, които са важни за всеки българин.

Водещ: Д-р Кабаиванов, на сайта на Вашата община има още един сайт „180 г. безсмъртие“, също посветен на тази годишнина. Да ни го представите?

Емил Кабаиванов: Да, разбира се. Този сайт работи от м. март. На него има цялата ни програма. Всички събития, които са предвидени до края на годината. На този сайт могат да намерят нашите сънародници всичко, което ще се случва за Левски в цяла България през тази юбилейна година. Очакваме идеи, предложения, всичко което е полезно, което е на душата и на сърцата на нашите сънародници, свързано с Левски.

Водещ: Как работите с държавните институции? Те оказват ли Ви подкрепа?

Емил Кабаиванов: Да. Работим с изпълнителната власт, Президентство, с Общобългарския комитет, с комитетите „Левски“ по цяла България. И трябва да работим ръка за ръка, за да бъде цялата програма изпълнена и с чест да се представим като истински българи. Надявам се малко достойни да бъдем наречени съграждани на Апостола.

Водещ: Д-р Кабаиванов, кой Ви помага за финансирането на програмата? Това са много тържества, изискват се много усилия, много логистика.

Емил Кабаиванов: Една част са общински средства, една част държавни средства, една част от Министерството на културата, от Министерството на образованието. Оправяме се. Една част дарения. Оправяме се.

Водещ: Карловци как се отнасят към готвените от Вас събития? Участват ли и те в тях?

Емил Кабаиванов: С особен трепет, с желание и с известно притеснение, доколко ще могат да се представят пред нашите гости. Но ние сме го правили и други години, ще го направим и тази, не се съмнявайте – ще дадем всичко, което зависи от нас, за да бъдат честванията на ниво.

Водещ: В самия ден на 18-ти юли какво предвиждате?

Емил Кабаиванов: Първо, ще започна със 17-ти – връчване на Наградата на Карлово. Авторски спектакъл на Ансамбъл „Българе“, посветен на Левски, за 17-ти. На 18-ти очакваме президентът на Републиката, митинг-заря, който ще се предава по Националната телевизия, поклонение и тези две събития са достатъчно грандиозни и вълнуващи. И ще се постараем да направим съпричастни колкото се може по-голяма част от нашите сънародници да усетят атмосферата в Карлово.

Водещ: Д-р Кабаиванов, Вие сте от бунтовен край. Край на достойни българи. Само на годишнини ли ние трябва да се връщаме към тези събития? Как те трябва да присъстват в нашия живот?

Емил Кабаиванов: Естествено, че отговорът ми може да бъде и е – не и не трябва само на чествания. Левски трябва да бъде част от нашето всекидневие. Т.е. каквото и да правим, ако всеки ден ние мислим малко поне за това какво Левски направи, защо Левски е Левски, защо е в нашето сърце, защо е кумир на толкова поколения – мисля, че и за всеки ще бъде по-лесен животът, в смисъл ще си обясни повече неща и ще мотивира своите действия за каузата на България. Защото патриотизмът и обичта към Левски и Родината не се измерва с това, какви тържества правим. Разбира се, това е важно, а как се държим, как уважаваме нашите традиции, нашата история и какво правим за България всеки ден.

Водещ: Хората в Карлово, в Клисура, имат ли съзнанието за това възрожденско наследство, което носят на плещите си, за този дар, който историята им е завещала?

Емил Кабаиванов: Имат го. Имат го категорично и го доказват. Достойни хора, аз им благодаря. Прекланям се пред тях, защото ако всяко поколение не предаваше жива паметта за Левски, за възрожденците, нямаше днес да водим този разговор.

Цоня Събчева

 

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *