Емил Кабаиванов

Д-р Емил Кабаиванов: Ако всяко поколение не предаваше жива паметта за Възрожденците, нямаше да водим този разговор

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, в интервю за предаването „Аз Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“, Община Карлово и карловският инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“. Посветено е на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Нашата първа среща е с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов. Освен продължаващата работа по отбелязването на 180-годишнината от рождението на Апостола, тези дни съвпадат и със 141 г. от Априлската епопея. Карловската община, съвременният й размер с градовете Карлово и Клисура, плюс Копривщица през 1876 г. попадат в Източния район на Четвърти революционен окръг. Връзката между Васил Левски като идеолог и организатор на Българската национална революция, като основател чрез Комитетите на вътрешната революционна организация и Априлското въстание е категорична. Априлското въстание е продължение на готвената от Левски Национална революция. То е осъществено на местно равнище от същите хора, които са комитетски дейци от времето на активната подготовка на Вътрешната революционна организация през 1871 г., 1872 г. и 1873 г. Без Априлското въстание не би могло да се надяваме, че България е можело да получи свободата в обозримо бъдеще. Делото на Апостола и подвигът на Апостолите от април са средството, чрез което се достига до тази изстрадана 500 години свобода. Едно от местата, в които връзката между тях особено силно изпъква е Карловският край – родното място на Левски и центърът на Априлското въстание. Казвам добър ден на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов.

Емил Кабаиванов: Здравейте, добър ден на Вас и на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Д-р Кабаиванов, как се усеща в Карлово връзката между делото на Левски и подвигът на Априлци?

Емил Кабаиванов: Връзката винаги е била силна. През годините от саможертвата на Априлци до днешни дни, защото Вие казахте и аз го потвърждавам, пряка и непосредствена е връзката между делото на Васил Левски, саможертвата на Априлци, последвалите събития в Европа, Руско-Турската война и възстановяването на българската държавност. Споменът за хората, които оставиха костите си, които жертваха имотите си, благополучието, семействата си и собствения живот в едно начинание, което за мнозина бе ясно, че е саможертва, говоря за Априлското въстание. Но без тази саможертва, възстановяването на българската държавност бе немислимо.

Водещ: Как посрещате тези 141 г. от Априлската епопея?

Емил Кабаиванов: Възпоменателните тържества по повод Априлската епопея започнаха още в края на миналата седмица с откриване Дните на патриотичната песен в Клисура. Тази седмица всички дни са изпълнени със събития в Клисура. Най-вече там, защото ако приемем, че Панагюрище е столицата на Априлското въстание, Клисура е жертвеният агнец на Априлското въстание. Защото знаете, че от един бързо развиващ се, богат град, какъвто е бил Клисура, с жители над 6000, тя е тотално опожарена, разрушена и до ден-днешен не може да върне своя блясък и своята сила на един бързо развиващ се подбалкански град.

Водещ: До Клисура е местността Зли дол, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, където градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител, и както казвате, бива изцяло опожарен.

Емил Кабаиванов: Така е. Зли дол е знакова битка, където се ражда българската артилерия, макар и с примитивните черешови топчета, които между впрочем са използвани и в други националноосвободителни борби в Европа преди Априлското въстание. Като казвам това, искам да сме наясно, че нашите предци и тогава са били свързани с идеите на националноосвободителните борби на цяла прогресивна Европа. Те не са били просто едни хора, запратени там в този подбалкански, макар и благоденстващ град, откъснати от Европа. Напротив. Те са имали вълненията на европейците, имали са жаждата за свобода, жаждата за национално освобождение. И като такива са организирали и българската артилерия, макар и може би да звучи силно от днешни позиции, организирали са основите на българската войска. Това е била битката при Зли дол. Тя е била неравна, защото срещу защитници