Д-р Емил Кабаиванов: На България липсва голямата цел – каква да бъде тя след 100 години

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ 

 

Водещ: През юли, като родно място на Васил Левски, Карлово бе център на тържествата, посветени на голямата годишнина от рождението на Апостола. В словото си на тържествения митинг кметът на града д-р Емил Кабаиванов призова за изготвянето на нова национална доктрина, която да обедини желанието за развитието на България. Докъде стигна осъществяването на инициативата? Въпросът е към д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово. Добър ден.

Емил Кабаиванов: Добър ден.

Водещ: Доктор Кабаиванов, имате ли вече яснота какво да включва доктрината?

Емил Кабаиванов: Разбира се, една национална доктрина не е нещо, което ще измислим ние, българите. Такива национални доктрини имат нациите и държавите, които искат да осигурят бъдеще на собствения си народ и които искат да бъдат съхранени като държавност и като националност в този динамичен 21 век с много предизвикателства. Така че няма нужда ние да измисляме, какво ще се прави. Просто трябва да спазваме принципа, как се изготвя една национална доктрина. Тя трябва да съдържа, разбира се, задължително въпроса за сигурността на държавата, като тук разбирам сигурност по отношение на нейните граници, сигурност за гражданите вътре в държавата. Засягаме и Министерството на отбраната, респективно Българската армия, МВР, полиция и всякакви други репресивни органи, които се грижат да бъде добър вътрешният ред в една държава. След това отиваме нататък – към демографския въпрос. Демографският въпрос е свързан с бъдещето на нашата нация. Тревожна е демографията в последните 20 и няколко години. За съжаление, не виждам мерки, които да се вземат и да има резултат. След демографския въпрос отиваме към отношението и връзката на българите извън границите на нашата държава. Говоря из традиционни български райони и диаспори, като в Молдова, Украйна, в Македония, в Албания, в Западните покрайнини в Сърбия, но и българите, които са вече по целия свят в последните 30 години, говорим за Европа, за зад Океана. Каква е връзката ни с тях и как българската държава дава възможност на тези, които желаят да се върнат те или децата им отново да работят в България. Или пък поне да бъдат наше естествено лоби там, където живеят и работят в момента. Но една национална доктрина включва и въпроса, свързан с образованието. Защото народ, който няма достатъчно образователна култура, който не е конкуренция в световен мащаб по отношение на иновации, на ниво на образованието и културата, неговите съпротивителни сили са малки и в глобализиращия се свят перспективата за него не е добра. Продължавам още по-нататък – екологията. Ние сме член на Европейския съюз от 2007 година, спазваме или се стараем да спазваме нормите, които Съюзът ни вменява по отношение на околната среда, но и от нас зависи дали въздухът, питейната вода и изобщо като цяло околната среда ще бъде такава, че да позволи да се живее по-здравословно и по-малко да ползваме здравни грижи. И, естествено, тук слагам и въпросът със здравето на нацията. Сигурно и нещо изпускам. Но когато става въпрос за национална доктрина, това е всеобхватен документ, който да съчетае въжделенията на нацията – как искаме да изглежда България след 20, след 50 години, а защо не и след един век?

Водещ: Според вас, какъв трябва да е националният идеал на България през 21 век? Как го формулирате?

Емил Кабаиванов: Ами много ще бъде амбициозно от моя страна, ако аз, а и не претендирам, че мога да формулирам националния идеал.

Водещ: Но за вас как изглежда? Кой е вашият национален идеал?

Емил Кабаиванов: Националният идеал трябва да бъде формулиран вследствие на обществен дебат, в който участват и парламентарно представените политически формации, в който участва гражданското общество и всеки, който милее за нашата държавност. Националният идеал след Освобождението е бил да се обединят всички земи, в които живее традиционно българско население. В момента нашият национален идеал може да бъде: България да стане сигурна държава за нейните граждани, привлекателна за българите извън нашите граници, държава, която да бъде фактор в Европейския съюз и да може със своята армия да гарантира сигурността на нашите граници, разбира се като част от Северноатлантическия алианс. Във вътрешен план борбата с битовата престъпност и каналите, съвременните канали, които осигуряват пари за организираната престъпност, трябва да бъдат пресечени и хората да живеят по-сигурно, да са по-спокойни, че няма кой да им открадне това, което са произвели на село и че няма кой да разбие апартамента им и няма да им откраднат колата. Това в момента, което казвам, аз го импровизирам, но трябва да започнем отнякъде, за да стигнем до истината. А все още ние се занимаваме ето дори с въпросите какви самолети да бъдат купени за българската авиация, каква техника да бъде закупена за сухопътните сили, как да бъдат оборудвани военноморските сили, трябва да бъде част от доктрината. Защото самоцелното закупуване на тази или онази техника няма да ни реши въпроса как българската армия да гарантира държавните граници и сигурността като член на НАТО, но и като обградена с държави, които в момента не раждат сигурност, а по-скоро раждат напрежение.

Водещ: Доктор Кабаиванов, коя е безспорната национално-обединителна цел?

Емил Кабаиванов: Разбира се, национално-обединителната цел е българската нация да преодолее демографския срив и да бъде една от стабилно развиващите се нации на Балканите и в Европа. Говоря в икономическо, демографско и образователно ниво.

Водещ: Докъде стигна осъществяването на вашата инициатива за изготвяне на национална доктрина? Намираме ви на 12-та годишна среща на местните власти в Албена. Разговаряхте ли с политици на национално ниво, с ваши колеги?

Емил Кабаиванов: С колегите разговаряме постоянно, защото голяма част от българските кметове са и хората, от които зависи как ще се съхраняват традициите, историческата памет и как на територията, на която те са кметове, малка или голяма община, това не е толкова важно, те работят за това. И затова, че голямата част от тях са радетели за запазването на традициите на българския дух. Но ние като сдружение можем да помогнем на процеса на формиране на българската национална доктрина. Но сами да я изработваме, нито е полезно за самата доктрина, нито за политическия живот на България. Аз се надявам и ще продължавам да работя за това, българските парламентаристи, българското гражданско общество, българската историческа мисъл да излъчи свои представители, които да започнат работа по изработването на българската национална доктрина, това трябва да бъде приоритет на сегашното Народно събрание, на изпълнителната власт и на Президентството. Ние, българските кметове, ще се включим и ще помагаме с всички сили. Тогава ще имаме наистина и национална цел, и национална доктрина като цяло. Ще минат години, докато се формулира в цялост националната доктрина. И тъй като вече сме закъснели, спрямо други държави и нации, съседни нам, е време да се започне усилена работа. Всяка година е загуба. И това, което ще се случва в България, ще бъде днес да потушим един пожар, днес да решим един проблем, а ще липсва, както и сега ни липсва, голямата цел – средносрочната и дългосрочната цел – каква държава да бъде България след 20, 50 години и как българската нация да излезе от тази тежка демографска криза, в която се намира в момента. Която не е само криза на раждаемостта, а е криза и на морала, криза на здравеопазването, на образованието и други области от обществения живот.

Водещ: Доктор Кабаиванов, тази инициатива вие обявихте на неговата 180-годишнината от рождението на Васил Левски. Защо е важно точно в годината от тази годишнина за Апостола, когато немалка част от нашите разговори и мисли са подчинени на неговото дело, защо е важно точно сега да започнем разговор за създаването на национална доктрина? Каква е връзката на тази доктрина с идеалите на Апостола на свободата?

Емил Кабаиванов: Ще се върна назад. Знаете, че в края на 90-те години имаше една национална стратегия, приета от тогавашния парламент. Това беше пръв опит след началото на промените да се започне работа по национална доктрина. Остана си само с тази национална стратегия. А пък на 18 юли си позволих да кажа това пред цяла България или поне тези, които са гледали тържествения митинг-заря, за да пробудя съзнанието, да апелирам, че е време да запретнем ръкави и заедно да изработим тази национална доктрина. Левски ни е оставил богато световно наследство, макар и за краткото време от неговия съзнателен живот. Той говори много важни, ако щете даже философско-важни неща, с прости думи, за да бъде разбран от своите съвременници. Той казва например, че най-важното е да види Отечеството си свободно, както той се изразява: „пък ако ще след това да ме турят и патки да паса“. Казва го простичко, за да разберат хората, че най-важното усилие, което тогава всеки един назоваващ себе си българин и чувствайки България в сърцето си, трябва да направи, е да направи своята жертва – един с парите, друг с уменията, трети с риск за живота, за да се види България свободна. Защото и тогава Левски е бил наясно, че ние не можем да разчитаме само на външна помощ, ако българският народ не е организиран и не са събудени силите на националната революция. И затова комитетите на Левски, които той създава и тези близо 10 000 човека, които са били в комитетите, те правят възможно организирането и избухването на Априлското въстание. А Априлското въстание прави възможно скорошното освобождение. И само ще припомня, че ако не е Априлското въстание, ако не е обществеността на Западна Европа и на Русия, нито руският император е бил готов за война, нито Западна Европа, великите сили, са били готови да тръгнат да освобождават България. Саможертвата на априлци, тя подготвя и прави възможно освобождението на България. Но в нейните основи е това, което Левски направи. Така че нямаше по-подходящо време, според мен, да се опитам да предизвикам този дебат и работа, която трябва да започне по формирането на българската национална доктрина. Разговарял съм с професори, историци, с хора общественици, с политици на парламентарни, извънпарламентарни партии, и всички казват – да, време е. Някой обаче трябва да поеме патронажа, да го наречем, даже не патронажа, трябва да бъде идейния център, около който да се обединят всички хора, които искаме да работим за това България да има в следващите няколко години изработена и приета с голям обществен и политически консенсус национална доктрина. Ето това имах предвид, когато на 18 юли говорих на площад „Васил Левски“ в Карлово.

Водещ: И кой може да бъде, доктор Кабаиванов, този център?

Емил Кабаиванов: Той, според мен, трябва да излезе естествено. Няколко са възможните центрове. Единият център е българският парламент. За съжаление, там виждам работа, ама по по-дребни текущи проблеми. Може да бъде примерно българската изпълнителна власт. Тя в момента е заета с председателството на Европейския съюз. Може да бъде българският президент или Президентството. Но най-добре е тук да има единомислие. И не толкова борба кой да бъде. Защото от тази битка кой да бъде, ето, ние близо 30 години нямаме национална доктрина. Всички около нас имат – и Гърция, и Турция, и Сърбия, и Албания, да изброявам ли повече, и Румъния – всички имат. Защо ние нямаме? Ние бързахме да направим новата Конституция, а не  седнахме да се обединим, да впрегнем мозъците си и да имаме национална доктрина в средата на 90-те години. А пък, ако се налага, след 20 години тя ще бъде осъвременена. Или, ако трябва, може всеки мандат на парламент, правителство или президент да внасят нещо и то да бъде подчинено на основната цел. Защото не само статистика, а политолози, социолози ни предупреждават, че след 50 или 100 години съдбата на българската нация ще бъде недобра или доста сложна, че България трябва да има силите да оцелее в глобалния свят. Но и ние го чувстваме вече днес, и с проблема на бежанците, и с проблема на една част от нашите съграждани, които освен права, не виждат къде са техните задължения, от това, че нарушавайки правилата, законите, ние сами си пречим и си усложняваме живота. В това, че обезлюдяват училища, в това, че културният хоризонт на нацията се снижи доста. Ето тези неща трябва да намерят своите отговори в националната доктрина.

Цоня Събчева

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *