Емил Кабаиванов

Емил Кабаиванов: Финансирането на общините трябва да става на основата на територия, население и функции

Емил Кабаиванов, кмет на Община Карлово, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В края на миналата година Община Пещера откри дарителска сметка за паметник на Васил Левски. В момента кампанията продължава, а идеята е паметникът да бъде монтиран в града за 180-та годишнина от рождението на Апостола на свободата на 18 юли тази година. Към тази инициатива се включи и Община Карлово. Г-н Кабаиванов, защо подкрепяте инициатива, която е извън пределите на вашата община?
Емил Кабаиванов: Причината е много проста и логична – Левски, макар и карловец, макар и роден и възпитан в нашия град, той принадлежи на цяла България и дори на всички българи, където и да са по света. Защото изстрадана истина е тази, че докато поне на един българин в сърцето му е Левски, ще има България.
Водещ: Какви други родолюбиви идеи имате или подкрепяте? И не на последно място, как успявате във времето, в което недостигът на средства е осезаем, дори за ежедневни разходи?
Емил Кабаиванов: Ще започна от там, че за съжаление, в последните години в държавата се развиват неблагоприятни процеси по отношение на местното самоуправление. Държавата все повече изземва финансови ресурси и намалява възможностите на общините да решаваме проблемите на хората. Не така е в старата богата част на Европа, където 70% от данъците остават в общините и само 30% отиват в държавата. При нас вероятно е 90% в държавата и 10% при нас. Това го казвам не, за да се оплаквам, а да е ясно, не че в България има много пари, не са и малко, но те не се разпределят и управляват, както трябва. Затова и имаме финансови проблеми повечето от общините. Но каквито и финансови проблеми да имаме, когато става въпрос за Левски, карловци винаги ще намерим средства, макар и малко, за да се включим в тази благородна инициатива. Приветствам колегата, наистина във всеки български град трябва да има паметник на Левски, защото най-малко на 19 февруари и на 18 юли, когато е рождението на Апостола, всеки трябва да заведе детето си или децата си на тези паметници и да положи цвете и, разбира се, да говори за Апостола, какво той ни е завещал и защо трябва в ежедневието си да се стремим да му подражаваме в най-добрия смисъл на думата.
Водещ: Спомням си, че преди повече от година Община Карлово беше част от инициатива за превръщането на къща в украинското село Задунаевка в Музей на Христо Ботев. Кажете ни докъде стигна тази идея, какво се случи?
Емил Кабаиванов: Не сме се отказали от идеята, напротив. Вчера, на 2 юни, в Калофер, заедно с областния управител на Пловдив-област, г-н Здравко Димитров, се уточнихме, че двамата ще направим посещение. И Община Карлово – аз ще предложа на общинските съветници един уредник на тази къща, която да я превърнем в Музей на Ботев и на българщината в Задунаевка, да бъде на издръжка на Градския историческия музей – Карлово. Мисля, че това е нашият скромен принос. А когато говорим за Левски и за Ботев, те са две части от едно цяло. Ботев – със своя младежки плам и прекрасни стихове и проза, Левски – със своята целеустременост, със своята упоритост, и двамата – със своя живот и смърт са ни пример как трябва да се обича Родината.
Водещ: Има ли, г-н Кабаиванов, днес интерес към историческите паметници конкретно на територията на вашата община, за които очевидно вие полагате немалко грижи?
Емил Кабаиванов: Не знам дали грижите са достатъчни. Никога не са достатъчни според мен. Миналата година държавата отдели 300 000 лева за частичен ремонт на Мемориалния комплекс „Христо Ботев“. Тази година имаме средства, пак от държавата, за… сумите са идентични – по около 300 000 лева, за Калофер, Мемориалния комплекс, и за Площад „Васил Левски“ – реставрацията на паметника на Васил Левски, което е много добро дело. И аз адмирирам и тогавашния министър на културата, министъра на финансите и премиера за това, че ни помогнаха. Общината също дава това, което можем за поддръжката. Интересът се увеличава, което е повод за един умерен оптимизъм все още. Не е обърната тенденцията покрай глобализацията да загърбим и някои български ценности. Но определено последните години има увеличен интерес и затова съм оптимист за младите хора.
Водещ: Споменахте за хроничния недостиг на средства в общините и отдавнашната тяхна болка за това, че голяма част от постъпленията им отиват в Републиканския бюджет. В тази посока ще работите ли като част от Националното сдружение на общините с настоящия кабинет на Бойко Борисов, за да се стигне до някакъв консенсус за преразпределение на местните постъпления?
Емил Кабаиванов: Категорично ще работим. Това е третият кабинет на г-н Борисов и както в първите два, ние категорично, още в началото на мандата сме изразили нашето желание. Имаме дългосрочна програма за децентрализация. Това не е процес, който искаме да се случи по някакви причини, ей така, кметовете просто да се правим на някакви големи лидери. Просто ние сме хора, трябва да решаваме проблемите на нашите съграждани, а проблеми се решават с добра организация и с финансиране.
Водещ: Може ли обаче тази децентрализация да се окаже нож с две остриета? Т.е. кметовете да не бъдат достатъчно добри стопани на средствата?
Емил Кабаиванов: Такъв риск има, но той важи и за цялата държава. Имаме ясно разписани в закона възможности и правила. Когато една община попадне в необходимост от финансово оздравяване – такъв закон има и той за първа година ще почне да се изпълнява. Министерството на финансите определено поема голяма част от управлението на бюджета. Това е и европейска практика. Но разбира се, има и такива случаи, когато мениджмънтът на финансите не е бил достатъчно добър на една община. Но в 2/3 от случаите става въпрос за това, че на общините постоянно се вменяват нови и нови отговорности, без те да бъдат подплатени с финансов ресурс. И не е нормално ние, кметовете, да очакваме – така ще се изразя, малко жаргонно, но да очакваме някой от министрите да е благосклонен към общината, за да получим финансиране. Финансирането трябва да става на основата на територия, население и функции, които общината осъществява ежедневно, и ние да си планираме нашите финанси поне един мандат напред, за да можем да ги управляваме по-ефикасно и в крайна сметка да решаваме бързо и качествено проблемите на нашите съграждани.
Водещ: Още повече, че при един такъв децентрализиран бюджет самите общини ще имат много по-голям интерес от допълнителни приходи в бюджета им.
Емил Кабаиванов: Разбира се. Ето, давам пример с общинските болници. Всяка година държавата отделя около 100 милиона, за да покрива задълженията на държавните болници. За общинските, които са около 70, са необходими пет-шест пъти по-малко средства, с които те да бъдат подпомогнати, за да не трупат нови задължения и да не говорим за фалити на общински болници. Когато ние кажем „Имаме нужда от подпомагане“, отговорът е такъв: „Ама те са ваши, общински болници“. Да де, ама те не лекуват хората от други държави, те лекуват българските граждани най-близко и сравнително качествено до местата, където живеят. Ако няма общински болници, хората от 80, от 100, от 60 километра трябва да отидат в държавните областни болници или частни. Това говори, че държавата трябва да коригира своята политика по отношение на регионите. България трябва да бъде държава на регионите, а не на една София, която да изсмуква целия финансов ресурс, която да разполага с целия управленски ресурс и според вижданията на този или онзи да развива държавата. Не, държавата трябва да се развива на регионален принцип, с национални приоритети – това е ясно.
Росица АНГЕЛОВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *