Слово на заместник министър-председателя по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов по повод 145 години от гибелта на Васил Левски в Карлово

18.02.2018 г., пл. „Васил Левски“

Уважаеми господин Кабаиванов – кмет на община Карлово,
Уважаеми господин генерал-лейтенант заместник-началник на отбраната,
Уважаеми господа генерали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми господа народни представители, общински съветници,
Уважаеми карловци, братя и сестри българи,

Преди 145 години, на бесилото в София, увисна най-великият син на България. Единственият човек, за който никой, и приживе, и 145 години след смъртта му не си позволи да каже лоша дума. Единственият, който поколения българи смятаха за светец и смятат за светец: Васил Иванов Кунчев – Васил Левски. И тъй като, както спомена кметът на Карлово, днес е Прошка, дали той ще ни прости, за това, което правим от десетилетия? За това, че се сещаме за него, за неговата идеология и неговите идеи само, когато отбелязваме или годишнината от неговата смърт, или годишнината от неговото раждане. Десетилетия наред българските политици се опитваха да обсебват Апостола. Преди време, едва ли не го изкарваха комунист, сега го изкарват борец за някаква Европа и за някакви европейски ценности. Да, той казва, че искаме да бъдем „равни с другите европейски народи“, но продължава „ако сме задружни“, само ако сме задружни ще бъдем равни на другите европейски народи. А ние задружни ли сме като нация? За съжаление не! Разделени, противопоставени, насъсквани един срещу друг, това няма да ни прости Апостола. Готови ли сме, поне една минута на ден, да се сещаме за него и за неговите завети. А колцина са готови да изрекат словата, че „Ако спечеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си“? Улисани в желанието си да успеем ние лично и индивидуално, ние забравихме, че до нас има съседи, има роднини, има други българи, които живеят в нищета, които живеят тежко и мислим само за себе си. И за това няма да ни прости Апостола. А спомняме ли си за неговите думи, че и ние като българи искаме да живеем с пълната свобода в земите си – България, Тракия и Македония. Какво правим за онези българи, които останаха там и които и до днес са отричани като такива, тъпкани, мачкани и унижавани. Ще ни прости ли за това Апостола? Защото след неговата смърт, поколения българи вървяха по неговите стъпки. България води четири войни за национално обединение: Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война. Славната и непобедима българска армия написа чудеса от храброст. Какво направихме с това? Това бяха неговите завети. Стотици, млади българи родени в свободна вече България, след неговата смърт, положиха живота си за останалите под робство българи в Тракия и Македония. Един от тях е и вашият съгражданин, войводата Петър Юруков, който загина в началото на 20-ти век, като войвода в Македония. Какво правим ние днес за тези българи? Десетилетия наред от Левски се използваха само части от неговите изречения. Колко той бил про-европейски, колко той бил демократичен, как в бъдеща България всички сме щели да живеем равно. Но той казва: „И турци и евреи и всякакви други, ако зачитат закона наравно с българите“. Той не предвиждаше някои да има повече права за сметка на друг. Той не чакаше някой друг да ни даде акъл какво да правим и как да развиваме държавата си и говореше, че ако сме единни и задружни ще устоим на най-силната стихия. Той ни напомняше, че ние трябва да разчитаме и ни учеше, че трябва да разчитаме на себе си, на своята воля, на своята чест, за да я има България. Законът български говореше той и не чакаше някой от някъде да му дава или да ни дава съвети за закони, норми на поведение или морал. Защото морала го носеше той и ни го завеща. Това беше човекът, който тази вечер, за поредна година отбелязваме, като най-великия българин. Човекът, за който трябва да се сещаме поне един път на ден, поне за една минута. И ако го правим и ако го четем така, както той ни е завещал своите идеи, България ще бъде друга, България ще бъде тази, за която той без страх увисна на бесилото, България ще бъде тази, която след него поколения българи се бориха, работиха, умираха за една България, в която българинът ще живее добре, българинът ще живее щастливо и ще бъде част от една просперираща, национална държава. 145 години след неговата гибел ние имаме задължение към Апостола. Задължението да забравим своите политически различия, да забравим купешкия опит, който постоянно се опитваме да цитираме, да натрапваме в България и да се обърнем към нашата собствена история, към онези велики мъже, които я писаха с кръвта си, към онези мъже, които загинаха за тази България. И те не чакаха да станат някакви на позиции. Те бяха готови и го направиха, дадоха живота си в името на това: Да я има България, България да бъде просперираща и силна, а тук и от тук нататък пак както казва Апостола „всичко зависи от нашите задружни сили“, тогава ще бъдем равни с другите европейски народи. Да живее България!

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *