Слово на кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов пред паметника на Васил Левски

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ГОСТИ НА КАРЛОВО, СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,

Днес, целият български народ празнува и отбелязва с трепет 180-годишнина от рождението на Апостола на Българската свобода и наш велик съгражданин Васил Левски. Днес, всички се прекланяме пред идеала, който той ни завеща. Идеалът за свободна и независима България, изградена като демократска република, в която всички народности ще се подчиняват и живеят на едни чисти и свети закони, дадени ни от Бог, но когато признаят закона наравно с българина. Така казваше Левски… Днес, всички се прекланяме пред неговата саможертва и дело. Дело, което донесе триумфа на българската национална идея, която родее бунтовния април 1876-та с въстаналите Македония и Одринско по Илинден и Преображение през 1903 година.

“…Аз съм посветил себе си на Отечеството си, още от лето 61-во, да му служа до смърт и да работя по народната воля…”. “Ако печеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си.” И още: “Аз съм се обещал на Отечеството си, да се жертвам за неговото освобождение, а не да бъда кой знае какъв.” – и това казваше Левски. Напуснал манастира “Свети Спас” и изоставил монашеското служение, Левски се включва активно с цялата си душа и сърце в борбата за национално освобождение. Той е в двете български легии. Той е четник в четата на Ильо Войвода. Той е знаменосец на Панайот Хитов. Ясно осъзнава истината, че с тези средства, с които се води тогава битката за национално освобождение, тя няма да донесе очаквания успешен край. Тя няма да донесе Освобождението на България. Нещо повече, той осъзнава и проповядва, че и не трябва да чакаме някой да ни подари победата. Победа и освобождение даром се не дават.

Но скъпи съграждани и уважаеми гости,
Левски беше този великан на българската национална борба, който създаде вътрешната революционна организация, обикаляйки от 1869-та до края на 1872-ра, до неговото залавяне, на длъж и на шир България, създавайки десетки революционни комитети, срещайки се с хиляди българи. Той носеше вяра и упование. Вяра и упование в това, че можем със собствени сили да се борим и да постигнем Освобождението. Той възкреси гордостта и достойнството на българския народ, тъпкани пет века. А какво по-ценно от това? Един народ да има достойнство и дързост да тръгне да се бори и да се жертва за своята свобода. И няма нищо чудно, нищо изненадващо в това, че след своята смърт и след Освобождението на България той се превърна в нашия национален герой, в нашия национален кумир, в нашата икона на националноосвободителното движение. А днес, 180 години след неговото рождение, той е и нашата мяра. Мярата за морал. Мярата за истина. Мярата за родолюбие и отдаденост. Мярата за държавата. Мярата за света. И ако днес ние не знаем къде е неговия гроб, пред който да сведем чела, да запалим свещица и да се помолим за майка България, то знаем, че той е в нашите сърца и негова е цялата българска земя.

Времето поставя изпитания пред народите и от това как народите ще преодолеят тези изпитания, се определя тяхната жизненост и бъдещето на техните държави. Ако българите в пред освобожденската епоха се бориха за това България да бъде вече свободна, независима и силна, ако поколенията след Освобождението се бореха да бъдат обединени в една държава всички земи, където живее преобладаващо българско население, днес, във второто десетилетие на 21-ви век, големият въпрос е каква е нашата борба? Големият въпрос е каква е нашата национална идея? И тежката длъжност, която лежи на нашите плещи е как да я формулираме? Как да отговорим на тревожните въпроси за демографската криза, за образованието и патриотичното възпитание. За това какво е нивото на българското образование и българското родолюбиво и патриотично възпитание? Каква е сигурността на нашите граници и сигурността на всички български граждани вътре в България, за имуществото и живота им? И ако в началото на 90-те години си мислехме, че целта да бъдем член на Северноаталнтическия алианс и на Европейското семейство е достатъчна, днес ние казваме: “Да, тези цели бяха важни и ние ги постигнахме”. Но те са средството да постигнем тази национална цел и този национален идеал, който трябва да ни осигури жизненост на нацията и пътя на България в следващите години.

Уважаеми господин президент,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз се обръщам към Вас от името на карловци, за да Ви кажа, че ние очакваме от Вас, от българското правителство, да започнете борбата, а тя няма да е лека борба, за изработване и формулиране на новата българска национална идея, на новата българска национална доктрина в пълно единомислие и в пълно единодействие. И ние, българските граждани, ще бъдем в тази битка с Вас, с умовете на българската нация. Тогава ще бъдем и по-спокойни за пътя в десетилетията, които ни предстоят.

Поклон пред паметта на великия Апостол на Българската свобода, пред паметта на хилядите загинали за свободата и независимостта на България. Нека Бог да закриля и пази нашия обичан град Карлово. Да живее България!

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *