Стефан Караиванов, родственик на Васил Левски: За Апостола трябва да говорим постоянно, защото е икона за всички българи

Стефан Караиванов, родственик на Васил Левски, в интервю за предаването „Часът на Карлово“ на Радио „Фокус“ – Пловдив за силата на кръвната връзка и заветите на Апостола, които са ни все по-нужни.

Фокус: Г-н Караиванов, каква е родствената Ви връзка с Апостола на свободата?
Стефан Караиванов: Нашата родствена връзка с Васил Левски е по майчина линия. Моят прапрадядо Генчо Караиванов и неговата майка Гина Кунчева са брат и сестра. Съответно моят прадядо Васил Караиванов и Васил Левски са първи братовчеди. Освен това той е неговата дясна ръка в Карлово. Васил Караиванов е бил секретар на Карловския революционен комитет. В неговия хан Апостола се е виждал със своите съратници и близки и е вършил своите революционни дела. Васил Караиванов е първият кмет на Карлово след Освобождението. Той е й първият демократично избран кмет в България.
Фокус: Как се чувствате в дни, като 18-ти юли, когато отбелязваме рождението на Васил Левски?
Стефан Караиванов: Това винаги е повод за радост, но и за много размисъл, тъй като на този ден си даваме сметка, какво е направил Левски и какво правим ние с неговите дела и, какво от тях претворяваме в действителност.
Фокус: Като дете това, че във вените ви тече кръвта на Апостола, задължава ли ви да знаете повече, да пазите родовата памет и националното самосъзнание?
Стефан Караиванов: В интерес на истината не съм го чувствала по-различно, аз смята, че за мен е късмет да съм роден в такова семейство, но този късмет много задължава. В това е отговорността, която ние носим, като негови родственици. Нашите действия някак си се следят под лупа.
Фокус: През годините, как Вие се свързахте с Апостола и успявате ли да пазите неговото дело и памет?
Стефан Караиванов: Нашето семейството имаше много голям архив събиран от неговия първи братовчед Васил Караиванов, който за съжаление изчезна при неизяснени обстоятелства. Но все пак ние сме чели тези архиви, от там знам, какво е направил и въз основа на архива е й книгата на моя чичо Петър Караиванов. Това са неща от първа ръка за живота на Левски през погледа на неговия най-близък съратник в Карлово – Васил Караиванов.
Фокус: Разкажете на нашите слушатели, как изчезна този архив?
Стефан Караиванов: Историята е много грозна. След смъртта на моя чичо Петър Караиванов, които притежаваше този голям архив, една огромна библиотека в неговия дом на Орлов мост в София, негов съсед успя да завземе този апартамент. Водихме дела, като не ни беше толкова за жилището, колкото за безценния архив, които има огромно значение за историята на България. За съжаление не успяхме да го открием, но призовавам наследниците на този човек да проявят малко съвест. Ако има нещо останало да ни го върнат, за да го предоставим на някой музей и да остане за поколенията.
Фокус:А вашето семейство, какво друго свързано с Левски, притежава?
Стефан Караиванов: Във фамилната ни къща в Карлово, която е собственост на Васил Караиванов, също имахме много интересни предмети от типа на ножове, ками, пистолети, но там бяха направени два три обира, след което изчезнаха много предмети. За щастие много книги и документи от този период останаха непокътнати. С Националния музей „Васил Левски“ сме в много добри отношения при тях от няколко месеца има изложба с документи свързани с Васил Караиванов. Той е една много интересна личност не само, като съратник на Васил Левски, но и като карловски деятел.
Фокус:Имате ли информация, колко са живите наследници на Апостола?
Стефан Караиванов: Нямаме точни данни, но може би са около 40-50 души, като те са от двете страни – от неговата сестра Яна и от майка му Гина Караиванова. Тези, които живеят в Карлово са от рода на Гина Караиванова. Надявам се моите деца да продължат нашето дело и род. Надявам се в тях да запалим тази искра на родолюбие и да бъдат патриоти, като Васил Левски и Васил Караиванов. За Апостола трябва да говорим постоянно, защото той е нашата икона в живота, не само за нашето семейство, а за всички българи. Той е нашата опора, това, което ни дава път и надежда в живота.
Даниела ТАНЕВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *