Тържествено слово на Президента на Република България Румен Радев пред паметника на Апостола в Карлово

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАБАИВАНОВ КМЕТ НА ОБЩИНА КАРЛОВО,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ И НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГЕНЕРАЛИ, ОФИЦЕРИ, СЕРЖАНТИ И ВОЙНИЦИ,
СКЪПИ ЖИТЕЛИ И ГОСТИ НА КАРЛОВО,
СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

Преди 180 години в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев. Безправен, но непокорен, той ще извърви пътя до свободата ПРЕДИ другите. ЗАРАДИ другите. Казват, че Историята крачи неумолимо, но понякога нейното безвремие трае векове. Нужни са хора с кураж, които да я уловят за ръка и да я извадят от калта. Апостолът е от малцината призвани, които ускоряват хода на Историята. Абаджия, дякон, даскал, хъш, четник, за 35 години Левски израства до стратег и държавник. Приживе е вече мит, а бесилото му ще се превърне в българското национално разпятие, предвестник на нашето възкресение.

Още млад Дяконът зарязва утехата на религията, но не губи вярата. Загърбва служението, поема риска на революцията, но не забравя смирението. Тъкмо той, водачът, проповядва „от сърце да обичаме, оногова, който ни покаже грешката“. Левски мечтае дръзко, говори кратко, действа решително. С непобедимо търпение и постоянство. Презира лукавото пустословие. Сам пише, че „интригата спира хода на народната работа“. Убеден е, че „трябват дела, а не думи“. За себе си смирено казва, че „се е обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъде кой знае какъв“. За него родолюбието не е трапеза, а мисия. Тежко е да го констатираме, но днешната българска политика е печалното отрицание на онова кредо на Апостола. Оттам и неволите ни. Но Левски ни завещава и спасителния път, своя пример и думите: „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща, и ние него обръщаме“.

От рождението на Апостола ни делят едва 180 години. Днес България е свободна република, но мнозина я напускат, а усещането за несправедливост е масово. Защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви. Да поеме отговорност за делата и думите си и да осъзнае, че от него зависи да обърне времето. Да не „дава подпора на глупци“ и „мними родолюбци“, както съветва Апостолът. Да разбере, че примирението е слабост, но смирението е сила. Като онова момче от Карлово, което заряза расото, за да дари народа си не с утеха, а със свобода. Като мъжът, дръзнал да предизвика цяла Империя, който загуби себе си, но спечели своя облог с Историята. Спечели го „за цял народ“.

Тогава нашата република ще бъде чиста и свята.
Поклон пред Апостола на свободата.

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *