Училища

Летопис

1837 г., 6 юли–  в семейството на Гина Караиванова и Иван Кунчев – майстор бояджия на гайтани в Карлово, се ражда второ дете – Васил.

1845 – 1851 г. – учи в килийното, а след това във взаимното училище; едновременно учи и занаят „кафтанджийство”.

1852 – 1854 г. – става послушник на вуйчо си Василий – таксидиот на Хилендарския манастир; по това време учи църковно пеене при     Райно Попович и пее в църковния хор.

1855  –  1856 г.– ученик в Старозагорското класно училище.

1856 – 1857 г. – вуйчо му го записва в  курс за свещеници с обещанието, че след завършването му ще бъде изпратен да продължи образованието си в Русия.

1858 г., 7 декември – на  21-годишна възраст приема монашески сан в Сопотския манастир „Свети Спас” и духовното име Игнатий.

1859 г. – ръкоположен е за йеродякон в Карловската църква „Света Богородица”.

1861 г. – до него достигат призивите на Г. С. Раковски за създаване на тайни общества в Българско и подготовка на въоръжен отряд в Белград

 1861 – 1862 г.  в края  на първата или началото на втората година напуска тайно Карлово с откраднатия кон на вуйчо си и заминава за Белград.

1862 г. – април –  включва се в състава Първа българска легия, организирана от Г. С. Раковски в Белград.

1862 г. – есента  – зимата – след разпускането на Първа българска легия пребивава в Белград, работи, учи нов занаят – абаджийство, а в края на зимата напуска Сърбия и се озовава във Влашко.

1863 г. – пролетта  – Завръща се в  Карлово и поема службата си в църквата.

1863 г. – лятото  – зимата –  наклеветен е от вуйчо си за откраднатия кон и участието в легията. Арестуван и хвърлен в затвора в Пловдив. След намесата на Найден Геров е освободен. Учи в училището на Йоаким Груев. През зимата се завръща в Карлово и служи отново в църквата „Св.Богородица”.

1864 г. – 19 априлВеликден – в местността „Алтън Чаир” край Карлово, в присъствието на другарите си Хаджи Георги поп Христов и Христо Пулев,се отказва от духовния сан и като символен жест сваля монашеското расо, отрязва косите си и ги предава на майка си.

1864 – 1866 г. – учител във с. Войнягово, недалеч от Карлово.

1866 г. – февруари  – напуска Войнягово и заминава за Северна Добруджа. Учителства в с. Еникьой и може би в с. Конгас.

1867 г. – март  – напуска Добруджа и заминава за Букурещ, за да вземе участие в подготвяната от войводата Панайот Хитов чета.

1867 г. – 28 април – 4 август 1867г. – участва в четата на Панайот Хитов като знаменосец.

1867 г. – септември  – 1868 г. – априлмай – участник във Втората българска легия в Белград.

1868 г. – зимата  – болен, опериран, с отворена рана в стомаха прекарва два месеца в болничното легло.

1868 г. – 1 февруари – писмо да Найден Геров , в което за пръв път се говори за предварителна подготовка на проектираното въстание.

1868 г. –  март или  април   – писмо до Панайот Хитов с молба за помощ. Съобщава му, че е намислил нещо ново, от което „ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си”.

1868 г. – май  – след разпускане на легията от сръбското правителство се установява в Румъния.

1868 г. – ноемвриначалото на декември – подготвя се за първата обиколка в Българско с помощта на Иван Касабов и Димитър Ценович.

1868 г. – 11  декември –тръгва от Турну Мъгурели с параход по р. Дунав и  Черно море към Цариград. След известен престой в столицата на империята предприема замислената обиколка.

1869 г. – януари – 24 февруари – посещава редица селища в  Южна България, преминава Балкана и  се прехвърля от Никопол в Турну Мъгурели.

1869 г. – април – Като ръководител на „Млада България” Иван Касабов подготвя и отпечатва „Прокламация” и Пълномощно, предназначени за втората обиколка на Левски в Българско. Двата документа са подпечатани с печат на „Привременното правителство в Балкана”. Прокламацията е в два варианта – на български и турски език.

1869 г. – 6 май – 26 август – от Турну Мъгурели  през Никопол започва втората си обиколка из Българско, която се явява начало на трайната му Апостолска дейност. Завръща се във Влашко през същия „мост” Никопол – Турну Мъгурели.

1869 г. – 26 август – 27 май 1870 г. –  пребивава в Румъния, среща се  с емигранти, дейци и представители на различни групи и течения в българската емиграция.

1869 г. – 23 септември  –  пълномощно на Димитър Ценович и Любен Каравелов за представителство на учредителното събрание на БКД в Браила, подписано на събрание в читалище „Братска любов” в Букурещ от 25 българи, между които и Васил Левски.

1869 г. – ноемвридекември в Букурещ е създаден Българският революционен централен комитет – БРЦК. Левски е един от учредителите.

1870 г. – 27 май – преминава в България. В края на пролетта и лятото посещава   десетки селища на Северна и Южна България, създава революционни ядра, които по-късно ще прераснат в комитети. Определя Ловеч за център на ВРО.

 1871 г. – септември завършен е проектоуставът, известен като „Нареда на работниците за освобождението на българския народ, разработен от Васил Левски, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Теофан Райнов и други революционни дейци.

1871 г. – януаридекември – осъществява апостолска дейност през цялата година  – създава нови комитети, обсъжда се проектоуставът с комитетски дейци по места, изяснява се тактиката и стратегията на революционното движение.

1871 г. – юни – БРЦК в Букурещ му изпраща за помощник Димитър Общи, който пристига в Ловеч на 16 юни.

1871 г. –  29 септември – в Ловеч пристига Ангел Кънчев, избран от БРЦК в Букурещ за помощник на В. Левски.

1871 г. – ноемвридекември – придружен от двамата си помощници прави организационна обиколка в Южна и Северна България.

1872 г. – 7 януари – посещава Троянския манастир и участва в създаването на революционния комитет в светата обител.

1872 г. – 8 – 10 февруари Левски е в Троян във връзка с т.нар. „подозрен кон”.

1872 г. – 23 февруари –   от Троян, придружен от Дидьо Пеев и Стоян Пандур, Левски се отправя за Южна България.