Археологът готов да търси гроба на Апостола

Проф. Николай Овчаров е готов да търси истинския гроб на Васил Левски. Той съобщи това по време на открития Урок по родолюбие за Апостола на свободата, който „Стандарт“ организира в Националната библиотека „Св. св. Климент Охридски“ на 17 февруари, съобщава изданието.  150 деца слушаха в захлас българския Индиана Джоунс и снимаха разказа му с телефоните си.
„Готов съм да започна разкопки под пода на църквата „Света Петка Кондурджийска“, където има данни, че са заровени мощите на Васил Левски“, заяви Овчаров.
Според него всяка занаятчийска гилдия е имала собствена църква. Николай Хайтов дълго време поддържаше версията, че гробът на Левски е под олтара на „Св. Петка Самарджийска“ до ЦУМ. Оказа се обаче, че това е значително по-ранен гроб още от V-VI век“, заяви Овчаров.
„Имай една друга църква – „Св. Петка Кондурджийска“, св. Петка или Параскева е най-популярната българска светица, закрилница на българския народ. Това е църквата на обущарите и е в подземието на Софийската митрополия. Именно там археологът Иван Сотиров изказа хипотезата, че ако някъде е погребан Левски, то това е именно там. Тази малка църква е от XVI-XVII век. Ако българите искат и ако Св. Синод позволи, аз съм готов да направя разкопки под пода на тази църква и да търсим костите на Апостола на свободата“, разказа известният археолог.
„Левски е велик не с това дали ще му намерим костите, а с делата си, с тях той ще е винаги символът на нашата свобода“, завърши Овчаров.
Откритият урок по родолюбие за Апостола събра в Националната библиотека служебния премиер Огнян Герджиков, служебният министър на културата Рашко Младенов, заместничката му проф. Боря Христова, директорката на столичния инспекторат по образование Ваня Кастрева. Те бяха посрещнати в Храма на книгата от малките гвардейци от клубовете „Младите възрожденци“ в страната, които бяха застанали в шпалир на входа. Децата бяха облечени в униформата на Левски от 1868 г. – с бели куртки тип венгерка и зелени ширити, както и с калпаци с лъвски знаци на челото.
По време на открития урок проф. Герджиков подкрепи инициативата на „Стандарт“ летище София да носи името „Васил Левски“. Рашко Младенов пък се ангажира с помощ на Националната библиотека, чийто покрив седмица по-рано рухна под напора на струпалия се сняг.

1 отговори
  1. Венцислав Радков
    Венцислав Радков says:

    Уважаеми колеги – родолюбци, изпращам Ви едно мое полицейско изследване за гроба на Апостола, с молба за професионален и обществен дебат!
    С уважение. Венцислав Радков – зам. – директор на Регионална служба „Военна полиция“ – София – 0889 220 105
    КЪДЕ НАЙ – ВЕРОЯТНО СЕ НАМИРА ГРОБЪТ НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА?

    ..
    …”И наистина, който постоянствува докрай, за него са неописуемата радост и големите дарове на признателност от българския народ”.

    Васил Левски

    Много са споровете около гроба на Васил Левски, и за това не искам да изпадам в ненужни подробности.
    След завръщането ми от Афганистан през 2011 г. реших да разгледам тази проблематика през призмата на разследващ полицай. Изчетох много материали, книги, монографии и пр/документалното наследство за Левски./, като най–много бях впетчатлен от журналистическото разследване на Росен Янков в книгата си”Предателите на Левски”. Самата книга описва и анализира премеждията на Дякона в последните месеци и часове от живота му. Тя е книга за предателските нагласи у хората.
    Започнах да проверявам издигнатите версии на покойния вече професор Николай Генчев и други източници, а именно, че:
    Левски е погребан край бесилото;
    Левски е погребан в близките позорни гробища/местността „Кюлуците”/;
    Левски е погребан в западните софийски гробища;
    Левски е препогребан в църквата „Света Петка Самарджийска” или друга църква;
    Левски е погребан в Карлово, Сопот, Враждебна.

    По първата версия – погребване край бесилото – Отхвърлих я с аргументите, че паметника на Левски е строен шестнадесет години до 1895 г. /дълъг период, през който липсват данни за намиране на човешки скелет на това място/.
    Другият аргумент е, че по думите на Иванчо Хаджипенчович, подписал смъртната присъда на Левски, бесилката се е намирала на стотина метра по надолу, на пресечката на булевардите „ Васил Левски” и „Дондуков”./ в книгата „Предателите на Левски” – стр.136 – след Освобождението Хаджипенчович си строи къща на 150 метра от бесилката.
    По третата версия – погребване в западните софийски гробища – Също я отхвърлих с аргумента, че там са старите християнски и еврейски гробища. Турските власти не са търсили зрелищна екзекуция и за това са обесили Апостола рано сутринта във вторник – пазарен ден, както и факта, че Левски е бил полумъртъв в резултат на инфектирани рани/огнестрелна и порезна/./книгата „Предателите на Левски”- Росен Янков, – стр.44 – 47
    Турските управници не са искали да привлекат вниманието на българското население. Отивайки към западните гробища е следвало да преминат през цяла София. Да не забравяме, че по това време София е с преобладаващо турско население. / В книгата на арх. Диков „Градоустройство, бит, растителност и градини”
    По четвъртата версия – препогребване в църквата „Света Петка Самарджийска” – твърденията на уважаваният от мен Николай Хайтов бяха оборени научно с книгата на професор Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев „Науката срещу агресивното невежество”.
    От една страна, психологически погледнато всеки инстинктивно бяга от опасността, а не тръгва машинално срещу нея. Имам предвид твърденията на Хайтов, че родолюбиви българи са пренесли тялото на Дякона във въпросната църква. При тази ситуация по пътя биха срещнали поне два турски патрула, тъй като турският конак/Националната художествена галерия сега/ е в тази посока.
    Снежно е било.Оставят се много следи от ходене или влачене.
    От друга страна носенето на мъртвец ангажира поне трима – четирима носачи, тъй като тялото се отпуска и натежава.
    По петата версия – погребване в Карлово, Сопот и Враждебна – единствено в личен дневник от 1910 г. – 1915 г./изд. „Синева”/ на Никола Генадиев – стамболовистки министър е отбелязано, че „Георги Стрински от Враждебна погребал Левски. Миралай Тефик бей му дал пари да прекади гроба му”./Статия във вестник „Сега” от 15.10.2002 г. /
    Погребал го недалеч от бесилката между свалените канати на каруцата си. Не пожелал да разкаже на близките си.
    Значи може да се направи основателно предположение, че турците са знаели местонахождението на гроба.

    По втората версия – погребване в Позорните гробища „Кюлуците”/ локализирането на местността може да се види в плана на София 1887 г. – 1912 г. Мащаб 1 :8000. / В книгата на арх. Диков „Градоустройство, бит, растителност и градини” намерих данни, които сочат, че Левски е погребан в позорните гробища в един хендек, и си останал там. Тялото не било „откупано”, поради смразяващият страх сковал софийския революционен комитет и то от русофилската му фракция.
    Другата причина за това е, че Дяконът е отказал на руски разузнавачи при преходите си в България да скицира и отбелязва релефа на местността, пътища, пътеки и пр. След Освобождението русофилите от комитета заемат високи постове в местната администрация и не правят никакви постъпки, за да открият гроба на Апостола./ В книгата на арх. Диков „Градоустройство, бит, растителност и градини”/
    В хода на тези изследвания, заинтригувах мой колега от Разследването на служба „Военна полиция”, за което отговарях.
    Един ден колегата ми звънна, за да ми каже, че градинката между ул.”Искър”, ул. „Бели Искър” и бул. „Васил Левски” е именувана „Кюлуците”. Тогава се сетих, тя е една малка част от тогавашните позорни гробища, където са погребвали престъпници, скитници, самоубийци и домашни животни. / план на София 1887 г. – 1912 г. Мащаб 1 :8000.
    Отидохме на място и се оказа, че градинката е 1,50 м. под сегашното ниво на булеварда. Не е застроена още от турско време. Единствено на нейната територия има детски съоръжения за игра. Направи ми впетчатление, че ландшафта е подобен на парка на „Възрожденците” в гр. Русе, от където съм родом. Въпросният парк също е бил част от позорното гробище , намиращ се в покрайнините на гр. Русе.
    Сетихме се за едно изказване на Ванга относно гроба на Васил Левски, в което се споменава, че той се намира до вода и врата вдясно и това на Сиврюкова и Вера Кочовска, че скелета се намира под стълбище.
    В книгата на Христо Нанев „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова”.
    В цитат от статията „Чиста и свята сантименталност” на Ирина Вагалинска в списание „ТЕМА“ бр. 30/2008 г. „ ……….археологът Иван Сотиров, който отдавна се занимава с проучвания около костите на Левски. – Още преди 20-ина години събрах изводите си в статия. Убеден съм, че останките на Апостола са в градския окоп, където е погребан след свалянето му от бесилото. Издирих руски карти от края на XIX век, на които се вижда, че окопът минава успоредно на днешния бул. „Васил Левски“, така че говорим за градинката пред Народната библиотека или за мястото под някоя от сградите по „Оборище“, в югоизточна посока от паметника.
    Сотиров не е изненадан, че новата версия е издигната от хора извън професията. По темата вече са спорили архитекти, прависти, художници. Дори Ванга се е произнасяла за местоположението на костите преди години. Археологът си спомня как негова колежка разказвала, че отишла при пророчицата по личен въпрос, а тя я подхванала от вратата: „Ти сега ще ме питаш и за гроба на Левски. Там си е, където са го оставили – до вода и до врата от дясната страна.
    От мъглявината на тези „координати“ така и нищо не излязло.
    А от версията на Николай Хайтов, че скелетът на Левски е бил намерен в основите на софийския храм „Св. Петка Самарджийска“ и после затрит от проучвателите, произлязоха главно големи скандали през 80-те и високо кръвно за проф. Николай Генчев. Чак до смъртта си писателят упорстваше в тезата, че тялото е закарано в софийските позорни гробища за екзекутирани, но през нощта смели българи го извадили оттам и го заровили по християнски обичай в храма, както през 1937 г. свидетелства пред в. „Мир“ баба Мария Поппавлова.
    Дописката съобщава за тайното препогребване на тялото от тогавашния клисар при църквата „Св. Парашкева“, но това не е днешната „Света Петка Самарджийска“, а е по-вероятно да е „Св. Петка Стара“, твърди Иван Сотиров. Директорът на НИМ Божидар Димитров пък е на мнение, че всичко казано от баба Мария са си класически бабини деветини.
    Тази жена дори не е знаела, че турците имат практика след екзекуция да предават трупа на съответната християнска община, за да го погребе според ритуалите си. Не се е налагало някой да краде обесения посред нощ и да го заравя тайно. Друг е въпросът, че шопите са се уплашили и са оставили Левски да гние. Затова е бил заровен с клошарите в позорните гробища и там си е останал. Мястото би трябвало да се пада на някогашния бул. „Волгоград“, сега „Васил Левски“.

    Тръгнахме с колегата из градинката и намерихме стара чешма, чийто монумент завършваше със скулптура на катерица. Вдясно от нея намерихме врата на шахта. Странното нещо, което ни направи впетчатление, е че към фасадата на чешмата водят няколко стъпала, а катерицата е обърната с гръб към тях, и гледа към стара липа. Сякаш някакъв паранормален събирателен образ – чешма, врата и стъпала. Бях чел някъде, че катерицата е символ на предпазливост, баланс, находчивости социалност.
    Тръгнахме си и след около една седмица отидох сам при чешмата. Огледах я щателно и подробно. Изведнъж видях в основата на постамента на чешмата следния надпис – „вертикална стрелка гроба на А С” и нарисуван старовремски кръст с кръг.
    След време изясних, че градинката и чешмата са от 1929 г., когато градоначалник на София е бил генерал Вазов, и като цяло същата е обявена през 1988 г. за паметник на парковото изкуство с декларативно писмо №4458/26.09.1988 г. на Националния институт на паметниците на културата.
    В нас възникнаха няколко въпроса:
    Защо точно тази част от позорните гробища не е застроена още от турско време?
    Кой е възпрепятствал това?
    По чия инициатива градинката е създадена и впоследствие обявена за паметник на парковото изкуство?/. В София съществуват много по-красиви паркове и градинки от тази. /
    Кой е създал чешмата и какво значи символиката на позициониране на скулптурата?
    Направихме обосновано предположение, че някой знае за гроба на Дякона в тази градинка.
    Какво би следвало да се направи?
    Да се сканира въпросната местност със земен радар;
    При наличие на скелети, да се изследват с цел идентифициране на Левски.
    ДНК профил сравняване с косите на Левски./Коси на Дякона се намират в НИМ, НВИМ и музеят в Карлово.
    Други индивидуални белези, като белег от удар с кама по темпоралната кост на черепа, белег от куршум на костта на главата откъм лявото ухо, счупен, преден горен зъб, десния резец върху кучешкия зъб/ по спомени на негови сподвижници/ книгата „Предателите на Левски” – стр138 – стр. 146
    , разстояние между прешлените на гръбначния стълб/при обесване разстоянието се увеличава, поради динамичния, камшичен удар, копчета от турския шинел, с който е бил наметнат Апостола, малки топчета от Липата, които падат от дървото през месец февруари, две тухли, поставени около черепа;
    Да бъде изяснено, дали в днешно време на споменатите улици живеят хора – потомци на членовете на софийския революционен комитет, които да предават тайната за Левски от поколение на поколение;
    Да се изследва надписа върху чешмата.
    Наскоро лично установих с категоричност, че Васил Левски е предаден и е влязал в предварително, подготвен капан по простата причина, че някой е отвел кучетата от Къкринското ханче през нощта. В противен случай, Дяконът е щял да бъде сигнализиран от тях, и да успее своевременно да избяга от хана.
    В разказите на неговите съвременници – очевидци на залавянето не се споменава за лай на кучета, преди да се почука на вратника на хана от турските стражари.
    /Виж библиографията за Левски спомени на сподвижници – очевидци на залавянето на Дякона/ Никола Цвятков – Бакърджийчето, Христо Цонев – Латинеца/ книгата „Предателите на Левски” – Росен Янков, „Сподвижниците на Апостола” – Любомир Дойчев .
    Един съществен въпрос, който щях да пропусна – Защо Левски не се е опитал да избяга с коня, с който е дошъл в Къкрина?

    В заключение на моето скромно изследване искам да изкажа явното си недоволство със следния пример.
    Английски археолози през 2013 г. откриха скелет в основите на новостроящ се МОЛ в гр. Лестър и го идинтифицираха с генетична експертиза, като Глостърския херцог, впоследствие Ричард Трети Гърбавия, загинал в битка през 15 век, а ние не можем да намерим костите на Дякона на възраст 178 г.
    Наскоро испански археолози откриха скелета на Сервантес в някакъв манастир.
    Който търси, намира – ще кажат старите хора.
    При нас на човек му става жалко и тъжно, че нацията ни е на път да загине., че народната ни памет е много къса.
    Къде е нашият национален идеал? Къде са нашите национални герои?
    Отговорът е : Под огромния натрупан прах на безразличието, апатията, невежеството и глупостта.
    „Ако ме обесят, ще ми остане поне гробът и всеки ще го знай.”
    Народе, Народе, Народе, Народе ???? – продължава да шепне Апостолът.
    Венцислав Радков

    гр. София
    04.05.2015 г.

    Статията е публикувана в списание „Общество и право“ бр.5 2015 г.
    С молба за обществен и професионален дебат!
    © Венцислав Всички права запазени

    Отговор

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *