България отбеляза 141 години Свобода

Редица събития в цялата страна отбелязаха 141-годишнината от Освобождението на България. Със заря, полагане на венци пред паметника на Цар Освободител и коленичене бе почетена паметта на загиналите за Освобождението в столицата. Тържествената заря-проверка бе пред сградата на Народното събрание и присъстващите имаха възможността да видят празничната заря на фона на надписа на сградата на парламента „Съединението прави силата“. Прозвуча и химнът на Република България „Мила Родино“. В церемонията по повод Трети март участваха представителните части на Българската армия, гвардейският духов оркестър и знамената светини на България. Президентът Румен Радев прие почетния караул, а след това произнесе и слово по повод празника. Националния празник уважиха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, кметът на София Йорданка Фандъкова, патриарх Неофит, стотици граждани, политици, министри, посланици и общественици.
Това бе кулминацията на честванията на Националния празник в столицата. Те започнаха с празнична литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“. Там бяха отслужени Молебен за преуспяването на българския народ и Панихида за загиналите за българското освобождение. Храмът „Св. Александър Невски“ увековечава събитията от 1877-1878 г. Той носи името на св. Александър Невски, който е покровител на руското войнство през Руско-турската освободителна война.
Час по-късно под звуците на химна и артилерийски салют от 20 залпа бе издигнат българския трибагреник в столицата. В ритуала участваха представителни подразделения на Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. Част от церемонията бяха и знамената светини на Българската армия. В рамките на церемонията президентът Румен Радев прие почетния караул и поздрави гвардейците по повод празника, а те му отговориха с мощно „Ура“. На събитието началникът на отбраната ген. Андрей Боцев, патриарх Неофит, негово величество Симеон Втори, политици и стотици родолюбиви граждани.
След церемонията бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на Незнайния воин, а след това и на Паметника на Опълченеца в София.
В слово пред Паметника на Опълченеца руският посланик н. пр. Анатолий Макаров, заяви, че винаги трябва да помним великите страници на общата ни история и жертвите, дадени, за да придобие България свободата. „Скъпи приятели, позволете ми от името на Посолството на Русия в България, от свое име и от целия многонационален руски народ сърдечно да ви поздравя с нашия общ празник – Ден на Освобождението на България от османско иго. На тази дата преди 141 години се подписва историческият Санстефански мирен договор, който изпълнява мечтите на българския народ и открива път за самостоятелно независимо национално развитие“, заяви Макаров. Той припомни, че договорът слага край на Руско-турската освободителна война и обърна внимание, че от руската страна документът е подписан от изтъкнатия руски дипломат Николай Павлович Игнатиев, чието име носи една от централните улици на българската столица.
От ПП „Атака“ също почетоха паметта на загиналите за Освобождението на България. Те избраха за това паметника на Цар Освободител пред Народното събрание. Лидерът на партията Волен Сидеров заяви, че от „Атака“ не са при Паметника на Незнайния войн, а пред този на Цар Освободител, защото там е знайният император – Негово величество Александър Втори, който е подписал манифеста през 1877г. и е казал: „Отиваме да освобождаваме угнетените славянски народи“. Сидеров отчете, че всички политически битки в Народното събрание нямаше да са възможни без основната – за Освобождението на България.
По традиция 141-та годишнина от Освобождението на България от турско робство бе празнично чествана и на Шипка. Стотици българи от цялата страна бяха на историческия връх, за да отдадат своята почит към героите. Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която бе сред официалните гости, в словото си по повод Националния празник каза: „На този връх, на тази дата, година след година се събираме, за да почетем героите на българското освобождение.” Тя подчерта, че много са загиналите на Шипка, без да дирят отплата, без да дочакат признание приживе, без почести, опело, без кръст понякога върху гробовете си. „Довчерашни ратаи, студенти, селяни, занаятчии, хъшове, всеки със своите грижи, всеки със своите дела, но осъзнали, че свободата е най – святото нещо, тя е най – висшето благо. И затова, пожертвали живота си, израстнали са апостоли и герои мъченици, заради които имаме днешния ден. Склонни сме да си представяме, че хората загинали за свободата на България, са се родили безсребърни праведници, с души на ангели, че са се родили велики, а не че са обикновени хора, които са се възвисили до една велика саможертва“, отбеляза тя. След приключване на официалната част на честванията на връх Шипка, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прие строя на почетния караул и поднесе венец пред Паметника на свободата на връх „Свети Никола”.
„На Шипка земята помни, въздухът който дишаме помни, потомците на опълченците помнят, а децата ни виждат в Балкана силуета на величавия Паметник на свободата още преди да са били тук, където героизмът и саможертвата откупиха нашето настояще“, каза кметът на Габрово Таня Христова в обръщението си към присъстващите на върха. Тя подчерта, че 141 години ни делят от Санстефанския мир, който легитимира идеала ни за национално единство и от тогава живеем с Трети март в сърцата си. „Стоим пред Паметника на свободата малки и обикновени, несъизмерими с подвига, който увековечава. Той ни гледа, гледат ни през времето и душите на героите, гледат ни децата, за да видят в нас своето достойно и успешно бъдеще. Нека обещаем, че с думи и дела ще съхраним во веки своя национален идеал, в името на една мирна, свята и свободна България“, допълни тя.
На тържествата на историческия връх присъстваха дипломати, народни представители, областни управители, кметове на населени места от цялата страна. Те поднесоха венци и цветя на признателност пред Паметника на свободата на връх „Свети Никола”.
Церемонии по издигане на националния флаг и полагане на венци, многобройни шествия, патриотични инициативи и тържествени зари белязаха празника във всички градове на страната. С тържествена церемония в Москва също бяха отбелязани 141 години от освобождението на България. Церемонията там се състоя пред паметника на руските гренадири, загинали в битката за Плевен, който се намира в центъра на руската столица, и по традиция премина при голям интерес.
Трети март е денят на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост. От руска страна договорът е подписан от граф Н. Игнатиев. По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници. Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Портата. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *