Българки замениха Спайдърмен и Батман с Левски и хан Кубрат

Две дами от Елин Пелин преподават патриотични уроци на деца и пълнят зали, съобщава сайтът Actualno.com. Всека трета неделя от месеца деца от шест до 12-годишна възраст се събират в клуба „Аз съм българче“.
Инициативата е на две дами – Симеона Попгеоргиева и Диана Димитрова, които работят в местната администрация. „Идеята възникна спонтанно. Събрахме се с г-жа Попгеоргиева, тя е секретар на община Елин Пелин. Сподели с мен разочарованието си от факта, че децата познават Спайдърмен, Батман и са очаровани от тези измислени герои, а не познават собствените си герои, които са истински. Възникна идеята да организираме час, в който да се говори за българските герои. Смятаме, че това липсва. Тъжно е, че децата се прехласват толкова по измислени, нарисувани герои, а да не знаят собственото си богатство, собствените си герои като Ботев, Левски. Те ги учат в училище, но не е достатъчно. Толкова недостатъчно, че на първата ни среща дойдоха около 60 деца, а на втората – над 100. Не можехме да ги съберем. Такава жажда има в тези деца за знания!“, споделя Диана Димитрова, която е пиар в общината. Решили да започнат с хан Кубрат, „защото за нас, българите, той е началото“.
Набавили дървен меч, който децата размахвали, после се снимали с него. Показали им как Кубрат дал на синовете си мъдрия урок със съчките – че когато е една, всеки може да я прекърши, но когато са в сноп, тоест, заедно, оцеляват. Втората им среща била посветена на Левски. Ритуалната зала, където се са патриотичните уроци, не можела да побере всички деца. Тогава те научили ценния урок, че когато спира да бие сърцето на Апостола, неговият дух се пренася в техните сърца. Че всяко дете носи частица от него. Че, като негов горд наследник, всяко от тях може да направи чудеса, стига да пожелае – за своето семейство, за своя град, за България.
„Има надежда, защото децата с такова внимание попиват. Аз бях много притеснена. Никога не бях излизала пред публика. И да успеем да задържим вниманието на толкова много деца за повече от час, си е постижение“, казва Диана. Доскоро тя и семейството и живеели в Америка. „Имам три дечица и се прибрахме, защото не искам да позволя децата ми да не са българи. Посветила съм себе си на това и ще направя всичко възможно, за да не се стигне дотам. Прибрахме се, защото за мен това беше границата. Ако тръгнат децата ми там на училище, щеше да значи край на българското, а аз не бих го позволила. Затова, когато г-жа Попгеоргиева сподели тази идея, ние двете просто загоряхме в нея“, допълва тя. В Америка Диана не могла да се примири с факта, че другите българи говорели с децата си на английски. „ Намирам го за недопустимо. Аз се хванах и сама уших на детето си носията, защото за мен това е важно. Не че мога да шия, но желанието ми беше важно. И примерът, разбира се. Детето ми на две години и половина пее химна, защото за мен това е важно. За мен е важно да гориш в това, което правиш“, е категорична тя.  Двете със Симеона не получават финансова отплата за това, което правят, а и не искат. За тях да предадат на децата чувството за родолюбие, национална гордост и почит към родните герои е мисия, на която си заслужава да се посвети човек. Следващият урок, предвиден за този месец, ще е за безименните герои на Шипка. Вече подготвят материалите за него.
„И съм сигурна, че ще им е много интересно на децата. Например много малко хора знаят, че камбаните на Шипка са изляти от гилзите, намерени там.   Те са звъняли първо като оръжия, а сега звънят за мир и в чест на тези, които са оставили костите си там за нашата свобода“, обяснява Диана Димитрова. А по-следващият урок ще е за покръстването на българите.

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *