Виктор Комбов, Национален музей „Васил Левски“: Още не знаем кога е роден Апостола

Г-н Комбов, как се зародиха вашите интереси към този период от българската история и към личността на Васил Левски?
Още по време на следването си в Пловдивския университет се насочих към епохата на Възраждането. Тя е богата на много интригуващи и важни събития, предопределили съдбата на българския народ през следващата епоха. Когато започнах да работя в Националния музей „Васил Левски“, естествено този интерес се насочи към живота и дейността на Апостола. Така покрай работа си се замислих дали все пак няма още неизвестни на науката документи, които могат да хвърлят нова светлина върху неговото дело. За щастие се оказа, че има такива, и то в Истанбул.

Как стигнахте до тях?
След едно проучване със съдействието на колегите в Турция се случи тази командировка до Османския архив в Истанбул. Използвам случая да благодаря на директора на музея Дора Чаушева, която ме подкрепи. Там намерих тази интересна архивна единица, която съдържаше документи, свързани с Васил Левски. За тази работа бях изключително улеснен от колегите от Турция. Веднага ми бе издадена безплатна карта за работата в архива и получих пълното им съдействие. Архивът е изцяло дигитализиран и бързо намерих това, което ме интересуваше. А освен тези документи, свързани пряко с живота на Васил Левски, се натъкнах и на други такива, имащи отношение към българската история през Възраждането. Но каква точно информация съдържат, ще стане ясно, когато те бъдат преведени на български.

Какво представлява този архив и защо е в Истанбул, а не в столицата Анкара?
Той е част от турския Държавен архив. В него се съхраняват документи от османския период на турската история, който интересува и българските историци. Все пак до 1923 г., когато започва управлението на Кемал Ататюрк и се създава съвременната република Турция, столица на Османската империя е Истанбул. Навярно заради това са оставили там архивите от този период. А и физически навярно е било труд но да се пренесе това огромно количество документи в новата столица.

Навремето турски те архиви наред с румънските и съветските бяха най’ недостъпни за българските историци. Сега нещата явно са се променили драстично.
Преди да стане въпрос за командировката, направих предварително проучване как се работи там. Архивът има сайт, в който съдържанието му е публикувано на английски език и това ме ориентира какво мога да открия. В сайта изрично се подчертава, че всички документи са достъпни за работа с оригинала на място – както за турски, така и за чуждестранни граждани.

Вие владеете ли турски език?
Не, контактувах с колегите на английски. Нямаше никакви проблеми и напълно се присъединявам към призива на госпожа Дора Чаушева нашите османисти да се възползват от възможността за работа в този архив.

Какво още не знаем за Васил Левски?
Доста неща от живота на Апостола не са осветлени напълно. Дори се спори кога точно е роден. Защото няма документ, удостоверяващ това.

Искате да каже, че липсва неговото кръщелно свидетелство?
Колкото и парадоксално да звучи, такова няма или поне досега не е открито. Също така има много неща за изясняване около създадената от него революционна организация. Тя е имала строго конспиративен характер и затова липсват много доказателства за мащабите на нейната дейност. Има много още да се търси като документи.

Да се върнем към най-важното откритие, което направихте – оригинала на последната снимка на Левски, по която го издирва турската полиция. Защо един гениален революционер и конспиратор като него е постъпил толкова лекомислено, поемайки риска снимката му да попадне в полицията? Че дори е искал и тя да се разпространява сред местните комитети?
Трудно е наистина да се отговори на този въпрос от съвременна гледна точка. Тогава просто е било традиция и мода хората да се снимат и да си подаряват снимките. Както сега си подаряваме картички или си разменяме снимки по интернет. Дали е била наистина една фатална грешка, не мога да съдя.

В нашето историческо разбиране за тази епоха се е изградило едно схващане за изостаналостта на силите за сигурност на Османската империя тогава. Така ли е било наистина?
Има нещо такова. Все още доста се подценява потенциалът на Османската империя от онова време като полиция и разузнаване. Колкото и да е била неразвита в икономическо отношение, полицейският й апарат е бил доста модернизиран, като са ползвали всички нови методики на европейските полиции и разузнавателни служби. Имала е и доста силна шпионска мрежа по места, най вече в Румъния, която ги е информирала за това какво смята да предприемат нашите революционери.

Константин СЪБЧЕВ

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *