Емил Кабаиванов

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: На 18 юли, празникът на Карлово и 181-вата годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски, очакваме гости от цялата страна

Кметът на Карлово Емил Кабаиванов в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

На 18 юли отбелязваме годишнина от рождението на Васил Левски. Гостуваме в Карлово. Казвам добър ден на кмета д-р Емил Кабаиванов. Д-р Кабаиванов, каква е връзката между Ботев и Левски, освен историята с вятърната воденица в края на Букурещ? Какво ги сродява двамата? И тази връзка се усеща в Карлово, родния град на Апостола.
Разбира се, че се усеща. Това, което доближава Ботев и Левски, е това, което прави възможно в Карловския край да се родят великите личности на България. Обстановката, в която те растат, учат и в която стават личности, обстановката на повишено изискване към българите в това време. Защото българите показват на цяла Европа, че са народ образован, народ с история, който заслужава да бъде свободен, но за да бъдеш такъв и да извоюваш своята свобода, първо трябва да бъдеш човек, който е образован, който познава своята история и най-малко тази на Европа. В такава обстановка израстват Васил Левски, бащата на Ботев – даскал Батьо Петков, а и самият Ботев – школата на даскал Райно Попович с жаждата за свобода, с непокорния дух на Балкана и с традиционните семейни православни ценности на християнството.

Как в Карлово тази година ще бъде отбелязана поредната годишнина от рождението на Васил Левски и как ще бъде свързана тази годишнина с годината на Христо Ботев?
 Особено ревниво карловци отбелязваме годишнините, свързани с рождението на Апостола на българската свобода, тази светла личност, която ни прави горди и която е благословена за това, че изразява най-съкровените желания на българина тогава, в онази предосвобожденска епоха. Много от заветите на Апостола са валидни и сега, защото ние не можем да кажем, че имаме онази демократска република, заради която пожертва живота си, за онова знаме, на което той искаше да пише „Свобода и всекиму своето“. Т.е. всяка народност и вероизповедание, които живеят на българските земи – Мизия, Тракия и Македония, да се подчиняват на един закон и тогава те ще бъдат равноправни граждани на една държава, България. Ето затова ние се борим и сега, макар и членове на Европейския съюз и на Североатлантическия алианс, и разбираме, че за да съхраним тази малка, но изпълнена с много история и с много дух земя, ние трябва да се борим да предаваме традициите, заветите, които Апостола, Христо Ботев, Раковски, Каравелов са ни завещали. И сме съвсем наясно – поне ние от средното поколение, така ако мога да го нарека, че макар и част от европейското семейство, ние имаме да се борим за това да защитим нашата национална идентичност. Защото сме неголям народ – в никакъв случай не бих казал малък, но сме изправени пред предизвикателствата на съвремието, които изискват да гарантираме нашата независимост, граници и развитие, което да направи така, че в България да се върнат тези 2 милиона българи или част от тях, които са сега по целия свят разпилени.

Как ще премине празникът, денят 18 юли, във вашия град?
Тържествено, с много емоция. Очакваме гости от цяла България. Очакваме председателя на Народното събрание, който ще бъде официалният гост на тазгодишните тържества. Преди това, на 17-ти, ще връчим наградата на Карлово, която традиционно се връчва в деня преди рождението на Апостола. Ще има спектакъл, посветен на Левски, от Ансамбъл „Българе“. Очакваме да посрещнем на 18-и преди обяд походниците от традиционния поход „По стъпките на Апостола“ от цяла България и чакaмe гости, почитатели на Апостола, на България, защото да обичаш Апостола, значи да обичаш България – отвсякъде. Очакваме ги и се надявам те да останат с прекрасни впечатления и спомени от тържествата на 18 юли 2018 г., когато празнуваме 181 години от рождението на Апостола и празника на Карлово.

Кой ще бъде носителят на наградата на Карлово?
Обикновено пазим в тайна до деня на връчването на наградата. Нека да си позволя и сега да остане така. Ще разберете. Защото да си носител на наградата на Карлово – само ще дам примери: покойният проф. Божидар Димитров, Ванча Дойчева – народната актриса, Марко Семов и други такива важни личности на нашето съвремие бяха и са носители на наградата на Карлово. Винаги с вълнение очаквам този момент и даже и аз не знам кой ще бъде все още комисията.

Защо българите трябва да дойдат и тази година в Карлово?
Сигурно има и причини, които аз сега не мога да ви формулирам и дефинирам, но ще се постарая да кажа това, което чувствам. 18 юли е не просто празникът на Карлово, а рождението на най-великия българин. Тези, които се прекланят пред живота, делото и саможертвата на Левски, са хората, които обичат България. Така разбирам аз любовта към България. Тя има конкретни измерения. Апостола ни остави много свои завети, духовни. Ще се опитам сега да ви кажа някои от тях, които винаги се старая да съхраня. Ще започна с неговото верую: „Посветил съм себе си на Отечеството си още от 1961 лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля“. Малко хора могат да кажат това, което Левски изрича. И още: „Ще имаме едно знаме, което ще забием на Балканския полуостров, и на него ще пише, ще има три думи – „Свобода и всекиму своето“. Ще продължа с Наредата на работниците за освобождението на България. Защо причината, по която те тръгват да се борят за освобождението на България – това е деспотско-тиранската им система на Османската империя. И каква е целта им? Чиста и свята република. Те искат да построят „светлия храм на истинната и правата свобода“, в която всички народности ще живеят под един закон и припознавайки го, те ще имат равни права, и разбира се, отговорности. И още нещо: това, което Левски пише до Филип Тотю през месец март 1871 г: „Какво ми трябва повече от това да видя, че отечеството ми е свободно? Нали това е моето предначертание за него – не да вземам голяма длъжност, но да умра за него, братко. Такава трябва да бъде и длъжността на всички работници за националното си освобождение. Тогава България ще бъде, ще свети и ще блести в Европа като едничка държава, а нашето дело ще бъде най-светото дело.“ Мисля, че повече няма какво да добавя от това, което ни оставя Апостола.

И в неговите думи се усеща и силното влияние, оказано върху поета и бъдещия революционер Христо Ботев – „Подкрепи ме ръката та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гроба“.
Да си найда и аз гроба. Левски и Ботев са неразривно свързани. Те са част от онази сила на българския дух, която направи възможно освобождението. А когато говорим за Апостола, не трябва да пропускаме и няколко велики личности, които са направили възможно неговото възпитание и израстване – Раковски, Иван Касабов, Любен Каравелов, Райно Попович. Защото никой не е възможен единствено той да даде дефиницията на времето си и посоката. Всеки е възпитан и израснал в една среда. Ето, Левски израсна в средата на Карловската долина, карловското възраждане, Ботев – също, Вазов – също, на няколко километра до Карлово, в Сопот. И това бяха личностите, които направиха възможно България да възстанови своята държавност и ние днес, колкото и да казваме, че това не ни харесва или онова не ни харесва, ние имаме една държава, само една, и тя се казва България. Правителствата можем да ги сменяме и трябва да ги сменяме, но държавата ни е една.

Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, че ни позволихте да бъдем ваши гости. И доскоро в Карлово.
Благодаря и заповядайте в сряда, на 18-и, заедно да се преклоним пред Апостола.
Цоня СЪБЧЕВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *