Искрен Красимиров, режисьор: Левски вече е канонизиран в съвестта и съзнанието на българите, един официален документ ще бъде никому ненужен

Режисьорът и основател на проекта „НЕзабравимата България“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пиринпо повод 146-ата годишнина от обесването на Васил Левски.

Вчера и днес с ритуали в цялата страна отбелязваме 146-ата годишнина от обесването на един от най-големите български герои Васил Левски. В тези връзка нека започнем разговора си така – за Вас Апостолът на свободата е?
Много неща. Мога да Ви кажа какво е и какво не е. Например за децата, които посещавам всеки ден в българските училища – Левски е нещо сравнимо с Бог. Аз също го сравнявам с Бог, казвайки им, че за мен той е българският Иисус Христос. Той е икона. Той е легенда. Той е идеал. Но въпреки всичко, Левски не трябва да бъде само това. Той трябва да бъде един жив пример и човек, след който бихме могли да тръгнем всички. Смятам, че трябва да го последвам, за да започнем да правим една нова България, която ще бъде различна от това, което е в момента. Или поне така смята един от нашите приятели проф. Иван Стоянов – Светла му памет. Той изигра решаваща роля в нашия филм за Васил Левски.

Левски ни оставя много завети. Вие как мислите – коя е най-ценната му мисъл, която може да бъде приложена и днес?
Често казвам и на децата, но и на възрастните, особено, когато съм в чужбина – защо никой политик не се опита да спази заветите на Левски почти век и половина? А те са много прости – свобода и чиста Република; равенство за всички етноси без значение дали са българи, роми, турци, евреи. Левски е казвал, че всички трябва да сме равни, стига да спазваме закона. Това е единственото условие, което поставя Левски в бъдещото устройство. Ето още нещо, което е много важно и той споменава за пръв път – устройството на бъдещата българска държава. Дори Любен Каравелов и другите ни революционери казват – военни закони и когато се освободим ще мислим какво да бъде устройството. Докато Левски, дори само в условията на две действащи републики в цял свят – САЩ и Швейцария казва, че България трябва да бъде демократична република, когато се освободи. Наистина той е бил един гений, един човек, който е надскочил съвременниците си.
Себеотрицанието и саможертвата на Апостола имат ли нещо общо с днешната ни представа за Родолюбие?
Много немислимо, особено за децата сега е как така ще тръгнеш да се жертваш, да си дадеш живота за каузите, които са имали нашите революционери. Затова, когато говоря и за Ботев, им казвам как той е оставил семейството си и невръстното си дете, за да даде живота си за нас – потомците. Това е нещо, което много трудно се приема от сегашна гледна точка. Но хора като Левски и Ботев именно с това се издигат до най-високите висини на нашата история. Това се случва чрез тяхната саможертва. Точно затова за мен те двамата са сравними с българският Иисус Христос.
Според Вас какво би казал Левски ако живееше в нашето съвремие?
Много неща не биха му харесали. Много неща не биха му допаднали. С много неща нямаше да е съгласен. Бих Ви цитирал Стефан Стамболов, който казва за Ботев, ако беше жив, че неговата страст, неговата полемика, неговата огнена натура би го накарала да ламти за власт, за постове и евентуално накрая всичко това би го извело до бесилото. Виждате ли за какво става въпрос? Така, че ако и Левски беше жив днес, то сигурно отново щеше да стигне до бесилката, само че не турската. Защото както вече казах той е надскочил времето си, но е останал неразбран от съвременниците си. Открито е обиждан в много писма, но това е защото не са го разбирали до край. А всъщност неговите стремежи са били уникални.
А още ли щеше да пита „Народе – с четири въпросителни знак?
Когато в моя филм гледаме с децата именно тези четири въпросителни знака, те винаги предизвикват различни реакции. Някои се смеят, други плачат. Но аз тук отново бих Ви цитирал проф. Иван Стоянов, който питаше, защото по-дългия път от Къкрина до Ловеч; от Ловеч до Търново; от Търново до София не се намери някой, който да направи нещо, за да освободи Левски. Какъвто и да е било опит. По целия този дълъг път – колко ли са станали въпросителните след „Народе“? – мисля, че са били доста повече от четири.
В тази връзка – много са теориите, свързани с това как е заловен Апостола. Знае се, със сигурност че това се случва в Къкринското ханче. Според най-разпространената легенда – той е задържан докато се е опитвал да прескочи ограда, но се е закачил на нея. В протоколите от разпитите на Извънредната комисия обаче са записани показанията на Левски, в който той казва: „Към десет часа сутринта по турски, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме…“. Вашето мнение по темата какво е?
Наистина има много версии по тези тема. Знаете, че най-разпространената от тях сочи поп Кръстьо за предател на Левски. Други се съмняват в съдържателя на Къкринското ханче – Христо Латинеца. Трети сочат Величка поп Луканова и нейния баща поп Лукан като евентуални предатели. Истината е, че предателите на Левски са много. Като се започне от Каравелов и се стигне през всичките тях до Анастас поп Хинов, Димитър Общи и така нататък. Реално обаче говорим за една непредпазливост от страна на самият Левски, който при една среща с две заптиета в местността „Пази мост“, казва на едното от тях: „Аз съм от Ловеч, не ме ли познаваш? Аз те познавам“. В крайна сметка това е нещото, което го издава. И факта, че са изпратени десетина набързо събрани стражари говори, че те са преследвали едно съмнително лице. Не самия Дякон, не „Демона на империята“. В Ловеч е имало много по-подготвени турски служители. Така че според мен истината е, че фактически предател няма, но все пак Левски рано или късно е щял да допусне някаква грешка. Няма как – говорим за години, в които той е бил в бягство. Мисля си, че той е знаел къде отива. Както и Ботев е знаел, че отива към своята голгота. И той го прави. Въпреки всичко, за да спаси нас – българите.
Вие сте автор на филма „Лъвский – европеец в българско“. Спрял сте се на доста интересно заглавие. Защо и всъщност какво е посланието на лентата?
Както казват и сценаристите на нашият филм, Левски е първият европеец, с европейско мислене революционер, който действа на територията на Балканския полуостров и българско, както самия той казва. Във филма ние го сравняваме с Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи и с други велики личности. При моите посещения в чужбина, наскоро бях в Унгария, Белгия, Австрия, всички казват, че няма друг, който да е бил на нивото на Левски и Ботев. Така, че наистина имаме повод да се гордеем с тези две емблеми и то не само в дни като днешния, а всеки ден. Аз поне така правя сред децата.
Левски е бил много неща – монах, учител, някои казват дори политик и така нататък. Какво го е превърнал в човекът, на когото днес се възхищава целият български народ?
Именно разнообразния му талант. Ако питате нашата сценаристка, тя ще Ви каже, че Левски е бил и счетоводител, и деловодител, и много други неща. Той наистина е имал разностранен талант в различни сфери на дейност. Той е успявал да управлява революционната организация по най-добрия начин. Това го прави какъвто е – различното му виждане за нещата. Той е смятал, че за всичко трябва да се води отчет, а не както Димитър Общи, който е ходил някъде, платил едни пари и както пише самият Левски – нито помни, нито писал къде ги дал. Докато Левски е отчитал всеки грош. Това е европейското мислене – наследниците да видят черно на бяло кое за какво се е изразходило. Историята всъщност е затова – ти сам да търсиш, своите собствени отговори. Да намериш истината за своя Ботев, за своя Левски. Това е и моето послание, както към децата, така и към Вашите слушатели и читатели.
Последният ми въпрос към Вас е свързан с една тема, която винаги става много актуална, когато има годишнина, свързана с Левски. А именно въпросът, свързан с канонизирането на Апостола. Защо според Вас този въпрос толкова години остава нерешен и трябва ли наистина това да се случи?
Дори сутринта проведох спор с един наш почитател, който твърдеше, че Ботев заслужава повече да бъде канонизиран. Интересното е, че той беше от Карлово и вместо да има местен патриотизъм, обявявайки Левски за светец, той заяви, че Ботев е повече светец. Но виждате ли – има различни мнения по въпроса и това е хубаво, когато са няколко тезите, които се противопоставят. А иначе какво означава да е канонизиран? – Левски е канонизиран в съвестта и съзнанието на българите, на децата, най-вече. Защо е необходим един официален документ – никому ненужен. Левски винаги остава в нас и именно това е посланието – не само да се прекланяме пред портретите и да гледаме на него като на икона, като на някакъв недостижим идел. Това трябва да е точно обратното. Трябва да гледаме на Левски като на един жив човек, който дори днес е сред нас. Той трябва да бъде приеман като пример, след който можем да тръгнем и днес, за да осигурим по-добро бъдеще за децата ни, но и за България.
Ливия НИНОВА
0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *