Левски не е убивал дете, както смятат голяма част от историците ни

Васил Левски не е убил младо момче -ратайче в чорбаджийска къща, както смятат голяма част от историците ни.
Това твърди писателката Неда Антонова, която е направила ново изследване на документите и свидетелските показания, описващи делото на Апостола, съобщава „Телеграф“.  Смята се, че основната причина православната ни църква все още да не е канонизирала Левски за светец са именно свидетелствата, че той е отнел живота на ратая Стойчо Гергинов, за да не го издаде.
Съмнения
Според Неда Антонова, която вчера представи книгата си „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“ пред бТВ, обаче убиецът на Стойчо не е Апостола, а друг човек, представил се за него. Освен това по време на убийството момчето вече не е било дете, а 24-годишен мъж. Той работил в къщата на чорбаджията Денчо Халача от 2-3 години, а преди това в продължение на още 5 години слугувал при Иван Драсов, който е приятел и съратник на Левски. Така че няма как ратаят да е бил в детска възраст по това време. Освен това и свидетели го описвали като младеж на 20-24 години.
Според разпространената сред историците версия във фаталния ден Левски влязъл в дома на чорбаджи Денчо заедно със свой съратник, докато вътре нямало никого. По-късно обаче в къщата пристигнал ратаят Стойчо и започнал да вика, че има крадци. Възникнало спречкване между него и неканени-те гости, при което слугата бил намушкан с кама. Има обаче данни, че Стойчо добре е познавал Левски от вре мето, когато работил при съратника му Иван Драсов, така че не може да го е сбъркал с крадец, смята Неда Антонова. Според нея човекът, който проникнал в чорбаджийската къщата, действително се представил пред ратая за Левски, но момчето го уличило, че лъже. Затова започнало да вика за помощ и се нахвърлило върху радеца, който го намушкал с камата си, а после избягал заедно със съучастника си. Навън се събрали и хора, които видели убиеца, но никой не го разпознал като Левски.
Кореспонденци
Писателката оспорва и автентичността на писмото на Левски до Каравелов, в което Апостола споделя за тежащия му грях от убийството на момчето. Тя се позовава на факта, че османските власти са успели да се докопат до кореспонденцията между двамата и са използвали писмата като доказателства пред съда срещу Левски. В процеса обаче изобщо не се позовават на подобно писмо, съдържащо самопризнания на Апостола за извършено убийство. А то би имало много голяма доказателствена тежест за получаване на смъртна присъда, смята писателката. Според нея такова писмо от Левски тогава просто не е съществувало. То се появява чак след Освобождението, а печатът върху него не е оригинален.

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *