Неда Антонова: Левски няма гроб, но е канонизиран от народа

На 18 юли цяла България почете 181-годишнината от рождението на Васил Левски. Наскоро бял свят видя книгата „Първия след Бога“ на Неда Антонова, посветена на Апостола. Подзаглавието й е „Любовта и смъртта на Васил Левски“. В него се застъпва версията, че Левски не е извършил приписаното му убийство на чирак. Какъв прочит за живота на великия българи! предлага авторката става ясно от нейно интервю пред в. „Марица“. Неда Антонова има зад гърба си над 20 заглавия, след които тетралогията исторически романи „Памет“, трилогията за юноши „Принцът на годишните времена“, диалогията „Вино“ и поредицата „Възкресените“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената преподобна Стойна“.Единствената жена, носителка на литературната награда „Златен меч“.

С книгата „Първият след Бога…“ разбивате наложени от десетилетия хипотези за живота и смъртта на един от най-чистите и велики българи. Не е ли твърде смела и тежка тази битка с официалната историография? Защо историците избягват да отговарят на неудобни въпроси около известни българи, включително Левски?
Не става дума за битка, а за клише. Прието е да се смята, че Апостола е убиец, но че това в никакъв случай не накърнява светостта на неговия образ. А щом няма необходимост от нещо, няма и старание то да бъде постигнато. Аз споделям друго мнение и реших да докажа правотата му.

Защо е много по-известна датата на обесването на Апостола, а не на рождението му? Въпрос на народопсихология ли е?
Относно датата и годината му на раждане има колебания и различни хипотези. Обесването е категорично и документирано. Пък и ние, българите, сме драматичен народ.
Обичаме повече края, а не началото.

Предопределена ли е била съдбата на този изключителен българин, обрекъл себе си на свободата на отечеството в буквалния смисъл?
Да. Той самият до такава степен е бил сигурен, че ще бъде заловен и убит, че предварително писмено е изразил предпочитанието си да бъде обесен, вместо осъден на доживотно заточение в Мала Азия, където ще изгние незнаен, а тук „гробът ми всеки ще го знай“. По ирония на историята това негово единствено желание не е осъществено.

Предаден ли е Левски? Можело ли е да не бъде заловен в Къкрина?
Не мисля, че е предаден. Залавянето му е резултат от неблагоприятно стечение на обстоятелства. И
няма защо да клеймим българския народ, обвинявайки го в предателство

Развенчавате приета от историците хипотеза, че Левски е убил младия слуга на чорбаджи Денчо Халача-Стойчо, заради което деяние всъщност Апостола е осъден на смърт. На какви доказателства и източници се позовава това Ваше твърдение? Оспорвате ли автентичността на писмото до Любен Каравелов, в което Левски изразява съжаление за трагичната случка на 14 август 1872 г.?
Въпросът Ви предполага доста обстоен отговор, с привеждане на документи, нещо, което тук не може да бъде направено. Пък и отговорът е даден в книгата.
Ако убийството на калфата е приписано на Левски, за да бъде осъден на смърт, кой е имал интерес от това? Защо Апостола не е бил осъден само на каторга за революционната си дейност, съгласно тогавашното османско законодателство?
Смъртната му присъда предварително е била заповядана от великия везир на Империята по внушение на руския консул в Истанбул граф Игнатиев. Ролята на тримата от следствената комисия се е свеждала само до това да осъществят формален разпит. За пред Европа. Но Иванчо Хаджипенчович отказва да подпише следствения протокол и – странно – другите двама висши турски сановници също не го подписват.

Личният живот на Левски също е бил табу дълги години. Откъде черпихте данни за обречената любов на Левски? Доколко тази любовна история е достоверна?
В своето велико дело Васил Левски е имал подкрепата на целия народ и в това число на много жени. Образът на Евгения е фикция, но не е възникнал без наличието на факти. Много българки от различни съсловия на обществото са помагали на Апостола, жертвайки се. Не можеше да се разкаже за всичките, а и в художествен текст това би било неприемливо.

В друга Ваша книга – „Неговата любима“, разкривате драматичната история на жената на друг велик българин – Христо Ботев. Личните драми на героите прибавя или отнема част от ореола им?
Зависи. Ако човек иска нашите национални герои и духовни първенци да представляват някаква механична сглобка от патриотизъм, без-страшие и обикновени потребителски рефлекси, такъв човек не би приел истината, че Ботев например е бивал влюбен, разлюбен, обезверен, отчаян и до такава степен привързан към своята Венета, че да пише в предсмъртното си писмо „Еи знай, че после Отечеството си най-много съм
обичал тебе“. Те всички са били хора, всеки от тях е един от нас, друг е въпросът, че ние не можем да бъдем едни от тях.

Каква е най-голямата ни вина към Апостола? Защо до днес не знаем дори мястото на гроба му, а слагаме венци само на мястото на бесилото му?
Тъжен въпрос с още по-тъжен отговор. Но нека кажем, че неговият гроб е известен: той завинаги е погребан в паметта на народа ни.

Защо духът на Апостола ни е толкова нужен днес? Колко години ще са ни нужни, за да научим най-трудния урок – да милеем за отечеството като него, да воюваме сами за свободите си, да не чакаме освободител отвън, като рискуваме да попаднем в нови зависимости?
Не само днес. Левски и всичко онова, което той символизира, ще бъде нужно на българите, докато ни има като народ. Защото не е важно колко дълго е живял човек, а в името на колко хора е живял.

Ще се осмели ли нашата Църква да канонизира Левски като светец? Нужно ли е това изобщо на българина, когото с право наричаме българския Христос?
Българската православна църква избягва да харчи излишни усилия в търсене на историческа истина. Единственото, за което светите отци се грижат, е тяхното собствено благоутробие. Народът е канонизирал Левски, провъзгласявайки го чрез народно допитване за най-великия българин на всички времена. Защото българинът има вяра, а който е крепък във вярата, той няма нужда от религия.

Коя е следващата велика личност, която ще извадите от забравата и натрупаните заблуди и митове?
Изборът е голям, както и изкушението. Но има един велик българин, който е знаел за нас повече, отколкото ние знаем за себе си – авторът на книга, наречена Книгата. Той е.

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *