Проф. Пламен Павлов: Левски е заловен в резултат на мащабна операция, в която няма политическо предателство

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със 146 години от обесването на Васил Левски. 

Проф. Павлов, днес отбелязваме 146 години от обесването на Васил Левски. Има различни предположения за причините за залавянето на Левски – някои твърдят, че е поради предателство от съмишленик, замесва се и името на поп Кръстю, а според други проучвания предателство не е имало. Може ли да проследим залавянето му?
И до днес споровете за това продължават. Има и страни, които предполагат, че поп Кръстю е замесен, но като цяло надделява мнението, че по-скоро става дума за една полицейска операция на османската държава, която продължава месеци наред. Пуснати са изключително много шпиони, проследени са и писма от и до самия Васил Левски, затова много по-близко до истината е мнението, че той е заловен в резултат на една мащабна операция, в която политическо предателство на практика няма. Що се отнася до поп Кръстю Никифоров – няма основание да бъде подозиран в подобен грях, макар че той в интерес на истината е в конфликт с Васил Левски по това време и е хвърляло сянка върху неговото отношение към въпроса.
Истината е, че Васил Левски потегля от Пазарджик към Ловеч и Къкрина. Въпреки че има предупреждения да не го прави, той смята да мине през Ловеч, защото там се намират много важни книжа на Български централен комитет (БРЦК). Заедно със своя верен привърженик Никола Ръжанков, с оръжия, минава през Карлово и там има среща със своите роднини. От там нататък е дискусионно от къде е минал. Обикновено се смята, че е минал от прохода Троян – Кърнаре, дори има и разкази за някакви премеждия, но това не е доказана история. Аз съм много по-съгласен с Иван Лалев, един от най-добрите познавачи на делото на Левски и бивш директор на Ловешкия музей, който смята, че той минава през един малко по-сложен маршрут по планински пътеки, а не през „официалните проходи“. След това Левски се озовава в Ново село, днес Априлци, където пребивава известно време. От там отива в село Микре, където има структура на вътрешната революционна организация. В Микре Левски стои няколко дни и от там пише последните си писма. Това е много важна точка в маршрута от София до Велико Търново и Варна и там е имало много ханове. Имало е и верни хора на организацията и Левски се е опитвал да следи какво става. Вече в самия Ловеч е за не повече от денонощие – взема каквото успява да намери от своите най-верни привърженици и от там заедно с Никола Цвятков (Бакърджията) тръгва към село Къкрина. Тук вече е и известната случка „препъни мост“, където го срещат заптиетата от един патрул. Някои учени и автори правят изводи, че той е бил заподозрян и че на втория ден на Коледа (26 декември) той посещава лозето си в Кърджали. Нека обърнем внимание, че той e бил облечен с турски дрехи и най-вероятно се е представял за българин-мюсюлманин, каквито има достатъчно много и в момента там. Така че, тази презумпция, че на връх коледните празници отива да си посещава лозето, за мен не е много основателна.
Когато той отива в Къкрене, отсяда в Къкринското ханче, което е държано от Христо Цонев – Латинеца, който също е верен привърженик на организацията. Там самият Христо Цонев – Латинеца му е казал, че в предишните дни ханчето е било проверявано и инспектирано от полицията. Няма да разказвам цялата история, където в ранните часове на следващата сутрин Левски и Никола Цвятков (Бакърджията) са изненадани, като не е имало начин да избягат.
Оттук трябва да кажем няколко думи за по-нататъшната история. Левски е отведен с Никола Цвятков (Бакърджията) и Христо Цонев – Латинеца, който се е върнал и също е арестуван. Те са закарани в Ловеч и там в полицейското управление дори им е показана снимката на Левски. Това е същата снимка, която наскоро откри младият колега Виктор Комбов, уредник в Националния музей „Васил Левски“ – Карлово. Тази снимка сме я коментирали с г-жа Дора Чаушева, директор на музея и със самия Виктор Комбов. Снимката е известна вече на обществеността и именно тя е попаднала в ръцете на турската полиция и е разпространявана. Това става много късно и също опровергава така популярните митове за предателството. На практика полицията на Османската империя и целият този тираничен апарат разполага с описания на Левски, но със снимката те разполагат може би от края на октомври и началото на ноември. Но тук парадоксалното е, че те показват снимката на Левски и на неговите двама другари и на практика те не го познават. Той отсяда в Търново, където е окръжният център, всичко вече е в рамките на дунавския град, със столица Русе. Именно в Търново Левски е идентифициран. Там има проведена среща заедно с богатия Стефан Карагьозов и още един българин, чието име не знаем, където отново се показва снимката и в крайна сметка Левски е принуден да признае, че това е той.
Има много митове, че той е бил охраняван от две-три заптиета и че никой не е направил нищо, за да го освободи – това е пресилено и такива приказки бих каза, че са малко мазохистични. Левски е охраняван по време на пътуването от Севлиево към Търново от заптиета, ние нямаме представа какъв е броят им, но не са по-малко от двайсетина или трийсет души. Самото влизане в Търново, когато вече постепенно се задейства този апарат и се подозира, че именно той е заловен, още от околността на града го охраняват 150 конници. Вече от Търново към София, към другия окръжен център, в Арабаконашкия проход го охраняват 250 души – полиция и жандармерия. Левски и другите заловени са в нещо, като бронирани коли, подобни на американските, които сме гледали от Дивия Запад.
Това са едни лъжи и приказки на едро и хората или не знаят, или просто търсят някакви евтини ефекти, че той едва ли не, е охраняван от двама-трима души и никой не го е освободил. Разбира се, виждаме, че той е охранявам много сериозно – в Търново 150 души, през Арабаконашкия проход, когато това е главното трасе от Ловеч-Плевен- Орхание (днешния Ботевград) и съответно София, той там е охраняван от 250 души. Нека да припомня, че Ботевата чета е някъде малко повече от 200 души. Съвсем не е възможно толкова бързо да се организира някаква акция за неговото освобождаване.
Има и нещо друго, което аз не го казвам, като адвокат на Левски, но организацията на Апостола е сравнително млада. Тя съществува от около 2-3 години. Комитетите от по-зрелия вид са създавани или са изграждани на принципа на 1871-1872 година. Именно затова те нямат нужната подготовка и опит да извършат една такава сложна операция. Васил Левски гради една военна организация, това разказвам аз и в книгата си „Левски – другото име на свободата“. Ако искаме да направим някакъв паралел, нека да си припомним какво представлява ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) по модела на Левски. Нека припомним, че Гоце Делчев и Даме Груев са били с устава на БРЦК много често или пък са носели „Записки по българските въстания“ и са ги чели на македонските българи. Именно затова, имаме една териториална армия, но самите комитети са примерно от 9-10 или 11 души, които са сравнително ограничени. Но те са нещо като военни окръжия, ако използваме малко по-съвременен език, към тях вече върви първи и втори позив. Те са подлежащи на военна служба, ако може така да се изразим. Тя не може да бъде изградена, когато имаме непрекъснати полицейски акции, шпионаж и вътрешна опасност. Тук Търновският комитет в лицето на Христо Иванов-Големия, един от най-близките хора на Левски, прави една импровизирана акция, опитвайки се да запали конака. Там само няколко години по-късно заседава Учредителното събрание и се създават основите на Третото българско царство. Този опит за палеж обаче се оказва неудачен. Имало е някакви други подготовки, но нека да припомним, че турската власт действа нощем и с много голяма охрана. Тези упреци към комитетите, че не са направили нещо особено, до някъде са валидни, но не са съвместими с реалността. Военните командири са Левски и Димитър Общи. И двамата са заловени. Другите доскорошни търговци просто нямат опит да организират подобни действия.
Чрез снимките, които откри Виктор Комбов в държавния архив в Истанбул, ние виждаме какви са стъпките на турската полиция и османската власт. Това още веднъж показва, че Васил Левски е осъден не защото по неволя е убил Стойчо-слугата на чорбаджията Денчо, а защото гради конспиративна организация. Левски преди всичко е заловен и осъден на смърт, защото създава конспиративна организация. Той е осъден по 6 члена на Османския наказателен кодекс, които именно това предвиждат. Това са наказание за създаване на военна организация, за внасяне на оръжия, за създаване и печатане на устави, всичко това го има в архива в Истанбул. Това откритие от края на миналата година е една допълнителна светлина за сериозността, с която Османската държава се е заела за залавянето на най-големия в комитета. От друга страна обаче всички обстоятелства показват, че Османската държава много късно е разбрала и затова тя много бързо провежда тези следствени действия – обесване първо на Димитър Общи, после на Васил Левски, опитвайки се да ограничат случая, тъй като това е огромен провал. Турската държава като цяло смята, че това е някаква провокация под влияние на Сърбия и на Русия. Когато започват разследванията, се вижда, че е чисто българска работа и че самите комитети гледат с недоверие на Сърбия и за да прикрият този провал, турската държава бързо екзекутира двамата водачи, а другите заловени са осъдени на различни срокове заточения. Самата османска власт прави всичко възможно да не се даде медиен случай, за да прикрие своя провал. Този провал е на великите сили. Нито руската държава, нито Австро-Унгария са наясно какво става. Имаме запазени документи от австро-унгарската легация. Те дори не знаят името на Левски. Това показва какъв гениален конспиратор е Апостола и колко предани са дейците на организацията. Това още веднъж показва, че тези легални митове за предателството и издайничества ги има във всяка една държава, но в случая те са много пресилени. На практика нито Турската държава, нито великите сили са наясно с това, което правят. Всички са поразени от мащабите на това, което се разкрива по време на комисията в София.

Националният изпълнителен комитет на партия “Национален фронт за спасение на България” (НФСБ) призова Светия Синод на Българската православна църква да канонизира Васил Левски. От формацията настояват и за лична среща с патриарх Неофит. Този въпрос е поставян и преди през годините. Възможно ли е според Вас Апостола да бъде обявен за светец или не? Ако не, защо?
Той вече беше обявен за светец от т. нар. алтернативен синод на времето. С него има и митрополити, които после се помириха с официалния синод, така че в някакъв смисъл, това решение на практика е взето. Друго нещо, което е много по-важно от тези формални решения е, че са прави НФСБ и г-н Валери Симеонов да настояват за подобно нещо, защото в православния канон Левски е православен монах и няма никакво съмнение. Както казва Вазов: „обикновените селяни светец го зовяха“. И това е факт. Той е смятан за уникална личност още от своите съвременници. Българският народ е канонизирал Васил Левски. Канонизирал го е и Христо Ботев в своя последен календар. Там е именно и тази балада за обесването на Васил Левски. Много по-известен е календарът на Ботев с Хаджи Димитър, но той има още един от 1876 година, който е едно от последните му неща и на практика е почти непознат и има проблем, за да бъде открит, но се знае, че има такъв календар и той е със Свети Великомъченик Васил Левски. В православното разбиране има т. нар. „народна канонизация“, тоест започва отдолу канонизирането. Това не само е започнало, но се е и осъществило. Ние смятаме Левски за светец и е крайно време и Светият Синод да го разбере. Аз напълно се солидаризирам с това искане и за среща. Аз не знам какво може да каже Светият Синод, но знаем, че се носят някакви приказки как Левски бил убил човек, но ние можем да покажем много примери от нашата история. Например, Константин Велики, който е пълководец и е убил хиляди хора и дори е убил собствения си син, в момент на някакво психическо състояние. Това не може да бъде аргумент. Ние като народ и като нация, както и нашите сънародници в чужбина, смятаме, че Левски е светец. Това смятат и бесарабските българи и македонските. В Македония има дори създадена песен за Васил Левски преди дори останалите български земи. Нашите сънародници в Атина, с които имах щастието и честта да бъда, децата там също имат Левски за светец. Всички го имат. Българската православна църква, както и в други случаи, е крайно време да се вслушат в собственото си царство – в българския си народ.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Апостола е обесен. Защо тогава почти всички българи честват паметта му на следващия ден – на 19 февруари? На какво се дължи това?
Това се дължи на някакво невярно изчисление, което става в края на 40-те и началото на 50-те години. Иначе до този момент, до началото на 50-те години, винаги паметта на Левски е отбелязвана на 6 февруари и съответно на 18-и по нов стил, защото за 19-и век датите се пресмятат не с 13, а с 12 дни. Тази грешка е допусната някъде първите години на „народната власт“. Там вероятно някой е сбъркал и има даже запазени заповеди на военната академия и на народното училище, където до началото на 50-те години датата е 18-ти февруари.
Аз допускам и тази многотонна история на България на един руски българин после двутомната и тритомната България от 50-те години, където вече се налага датата 19-ти февруари и се взема, но вярната дата е 18-ти февруари. И тук ние историците сме категорични. Искам специално да подчертая, че моят колега Петко Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ води битка за тази дата, както и проф. Пламен Митов, както и комитетите на Васил Левски и фондацията, в която аз имам честта да съм председател. В крайна сметка, след като имаме вярната дата, по-добре, даже да не кажа, задължително е, да преместим от сега почитта към Левски на вярната дата. Стига се и до парадокса, че ние отбелязваме раждането на Апостола на 6-ти по стар стил, по нов 18-ти юли, но смъртта му на 19-ти февруари. А това е абсурд.

Свободата въпрос на личностна нагласа и на избор ли е или на функция на политическото устройство на държавата, в която живеем?
Това също е много сложен въпрос, който може да даде поле за размисъл на политолози, философи и историци, но това, към което се стреми Васил Левски е държава от европейски тип – демокрация. Днес има хора, които атакуват европейското и го замерят със всякакви дребни представи. Не че днес Европа няма за какво да бъде критикувана, напротив, защото има много неща, които са неприемливи за мен и за много други хора, като всички тези теми за свободен сексуален статус, семейство и т.н. и ние с право се противим на такива фриволни документи, като Истанбулската конвенция и разни други неща, които ни ги натрапват отвън. В крайна сметка по-добър политически модел от този тип демокрация, не е създаден. В този смисъл Левски не само е застъпник на тази идея, но той казва, че трябва да бъдем равни с другите европейски народи, а не с Русия и Африка. Нищо лично и нищо лошо не искам да кажа за когото и да било. Левски не може да се съгласи с отношението на западните демокрации към османска Турция, която европейските държави подкрепят. Това са двойни стандарти. В това отношение имаме примера на Левски. Той е все още актуален. Това е парадоксалното – колкото повече се отдалечаваме от неговото време, на практика, може да открием до колко той е съвременен мислител и държавник. Левски казва: „Свободата от нас зависи“ и ако ние не отстояваме своите права и не отстояваме ценностите си – християнски, общочовешки и морални, ние на практика се превръщаме в играчка на политиците, на външни влияния, на хибридни факти, на разделения на русофили и русофоби. Това е нещо, което е обидно за паметта на Левски. Той е типичен пример за български патриот и не е самотен. Той олицетворява една цяла армия от подобни съмишленици. В този смисъл, нашето възрожденско развитие и след освобожденското е като верижно в демократичните европейски ценности, в техния автентичен и съобразен с българските разбирания вид.

Няма как да не споменем и едни от най-известните думи на Левски: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Какво успяхме да научим 146 години след смъртта на Апостола?
Всички цитати на Левски, които се поставят и понякога неточно се дават, те са в някаква конкретна ситуация. Тази знаменита негова мисъл е в писмо до Панайот Хитов, а тогава той е авторитет номер едно и той е така да се каже наследникът на Раковски, който е починал година по-рано. Левски е бил негов знаменосец и ако Хитов е бил генералът на българското войнство, то той е бил неговият помощник. Левски му казва, че иска да предприеме една организационна дейност, в която ще рискува себе си, но изглежда, че Панайот Хитов не го е разбрал достатъчно добре и българската полиция за политическа миграция в Сърбия и после в Румъния, дълго време не може да узрее за идеята на Левски. В крайна сметка, на общото събрание през пролетта на 1872 година, Левскикатегорично побеждава и оттук нататък е революционната организация, в която доминират вътрешните сили. Но крилатата мисъл на Левски, че „свободата от нас зависи“ е достатъчно силна и днес за всички.
Ирина ИВАНОВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *