Радослава Манова, Община Перник: Апостола е символ на вечната битка между доброто и злото

Радослава Манова, секретар на община Перник, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“.

Днес се навършват 146 години от обесването на Васил Левски. Той остава завинаги в българската история и памет като най-голямата фигура в освободителното движение. Неговият плам, вяра в народа и отказ от примирение са мерилото, което трябва да използваме и днес. И нека не забравяме думите му: „Дела трябват, а не думи“. Повече за делото му ще научим от Радослава Манова, секретар на община Перник, на която казвам добър ден.

Добър ден.

Госпожо Манова, след толкова трансформации през годините, как изглежда образът на Апостола днес?
Ще започна с това как изглежда и какъв е образът на Левски в моето съзнание. А образът на Левски в мен е още от първите ми детски спомени. Наред с приказките за красиви принцеси, за силни и горди царе, аз помня легендарните разкази за Апостола – символ на вечната битка между доброто и злото.
В училище синеокият лик на Апостола ме гледаше от стената на класната стая, а учителят ми по история търпеливо и с любов изгради образа му по-сложен и многопластов. Тогава в образа на Апостола се сляха красотата и ренесансовите пориви на надеждата със себеотрицанието и героизма на големия дух, който гледа смело напред в бъдещето. Тогава разбрах, че само гениалната личност с размах и безкомпромисност може да превърне нощта в ден. Разбрах, че светлият образ на Апостола принадлежи не само на нас, българите, а и на целия човешки род, със смелите си прозрения за бъдещето, за един по-справедливо и разумно устроен свят. Днес аз се моля и зова всеки един от нас, във всяка добра и светла мисъл на душата си, за всяко добро свое дело да припознае Апостола. Тогава той ще бъде в нас и ние ще бъдем в него, и цялата ни позитивна енергия ще се влее в Отечеството.
Разбира се, всеки народ има своите велики личности, които са еманация на най-трепетните и силни въжделения и търсения на същия този народ. И според мен венецът на българското Възраждане, еманацията на въжделенията на цял един български народ са Левски и Христо Ботев. Те сякаш са се слели със самата България. Животът им, делата им, образите им, заветите им, творчеството им обаче не остават застинали във времето, а прекрачват границите на миналото и смело живеят в бъдещето и днес също са живи.

В съвремието успяваме ли да запазим завета на Васил Левски?
Левски прекрачва не само времевите и пространствените граници, а той се е превърнал в един общочовешки символ. Този безсмъртен живот живеят само гениални личности, които са изпреварили с идеите, с делата си, със заветите си времето, в което живеят. И те всъщност се превръщат в пътеводни звезди на целия човешки род. Заветите на Левски са много. Всички знаем много и сме чели много за Апостола. Затова по-добре е да не говорим, а да го носим в сърцето си и в делата си – така, както и самият той казва: „Дела трябват, а не думи“.
С гениалните си прозрения за свободата, разбирана многопластово, не само като национална свобода, но и като социална и личностна, с разбиранията си за чиста и свята република, в която да няма разлика между българи, турци, арменци, цигани и в която всички ще живеем в сговор и ще бъдем равни пред закона, с усещането си за времето, че личността е тази, която може да преобърне и да промени както себе си, така и света и времето, в което живее, със себеотдадеността, без да търси нещо в замяна, на Отечеството, на народната работа. Както самият Левски казва: „Аз искам да видя Отечеството си свободно, пък ако щат ме нареди и патки да паса“ и „Ако спечеля, печеля за цял народ; ако губя, губя само мене си“.
С модерното си разбиране, че от нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи, Левски е жив и днес. Както казах, не да говорим за него, а да го носим в сърцата и в делата си. Тогава всеки един от нас ще промени и мястото, в което живее и света. Трябва да осмислим и приемем, че желаните позитивни промени зависят от всеки един от нас и всеки един от нас трябва да отвори разума си, сърцето си за малко идеализъм, доброта, моралност и етичност в нашия за съжаление толкова материален свят.

Госпожо Манова, достатъчно ли е да си спомняме за делото му само в деня на неговото раждане и смърт?
Аз сега ще се повторя – не. Всеки ден всеки един от нас трябва да носи в сърцето си, в ума си, в разума си делото, заветите на Апостола. Ще си позволя да цитирам един испански есеист и философ, който призовава в есето си „Гробът на Дон Кихот“ целият испански народ да следва своята пътеводна звезда, която в случая е Дон Кихот. А пък аз бих казала – нека нашата пътеводна звезда, която да следваме във всеки един миг, във всеки един ден, да бъде Апостола.

Госпожо Манова, въпреки че сте секретар на Община Перник, вие сте и дългогодишен учител. Вашето лично мнение – достатъчно ли се набляга в учебните материали за делото на Васил Левски, а и като цяло за делото на нашите видни личности, борили се за свободата на България.
Смятам, че за това да носим тези образи и личности, тяхното творчество, техните дела и да ги разбираме, зависи не само от българското училище и от часовете по история или литература. Зависи от първите години в детството ни, зависи от семейството и от дома ни, зависи от цялото общество. Смятам, че в учебните програми по история, по български език и литература, се говори много за всички онези светли личности от българското Възраждане – Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, Вазов. Искам да кажа, че това говорене ако бъде направено с любов от учителя, то тази любов, усещането за гордост от тези личности, повярвайте ми, ще се предаде и на нашите деца.

Госпожо Манова, освен чрез полагане на венци и цветя и поклонение пред славното дело на Апостола, как Перник отбелязва деня?
Искам да кажа с гордост, че Община Перник се включи много активно в честванията по случай 180 години от рождението на Апостола, като с помощта на инициативен комитет реализира две изключително ценни книги. Едната с автор Александър Стефанов – „Васил Левски в изкуството и паметта ни“; и другата – „Небе с ръка не хваща“, като втората книжка е уникална, защото в нея са събрани песни, които Левски е обичал и пял, и дори песни, които Левски е сътворил. Малка, но уникална книжка по своята същност, защото тя поглежда на Апостола и го вижда от един нов, съвсем непознат за нас ъгъл и така отбелязва още една страна от неговия светъл образ.

Кое е най-важното, което трябва да запомним от заветите му?
Не бих могла да избера само един завет. Може би този, който лично мен много ме вълнува, е усещането му за времето, изразено във: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас преобръща и ние него преобръщаме“.
Симона ДИМИТРОВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *