Стефан Караиванов, родственик на Васил Левски: За Апостола трябва да говорим постоянно, защото е икона за всички българи

Стефан Караиванов, родственик на Васил Левски, в интервю за предаването „Часът на Карлово“ на Радио „Фокус“ – Пловдив за силата на кръвната връзка и заветите на Апостола, които са ни все по-нужни.

Фокус: Г-н Караиванов, каква е родствената Ви връзка с Апостола на свободата?
Стефан Караиванов: Нашата родствена връзка с Васил Левски е по майчина линия. Моят прапрадядо Генчо Караиванов и неговата майка Гина Кунчева са брат и сестра. Съответно моят прадядо Васил Караиванов и Васил Левски са първи братовчеди. Освен това той е неговата дясна ръка в Карлово. Васил Караиванов е бил секретар на Карловския революционен комитет. В неговия хан Апостола се е виждал със своите съратници и близки и е вършил своите революционни дела. Васил Караиванов е първият кмет на Карлово след Освобождението. Той е й първият демократично избран кмет в България.
Фокус: Как се чувствате в дни, като 18-ти юли, когато отбелязваме рождението на Васил Левски?
Стефан Караиванов: Това винаги е повод за радост, но и за много размисъл, тъй като на този ден си даваме сметка, какво е направил Левски и какво правим ние с неговите дела и, какво от тях претворяваме в действителност.
Фокус: Като дете това, че във вените ви тече кръвта на Апостола, задължава ли ви да знаете повече, да пазите родовата памет и националното самосъзнание?
Стефан Караиванов: В интерес на истината не съм го чувствала по-различно, аз смята, че за мен е късмет да съм роден в такова семейство, но този късмет много задължава. В това е отговорността, която ние носим, като негови родственици. Нашите действия някак си се следят под лупа.
Фокус: През годините, как Вие се свързахте с Апостола и успявате ли да пазите неговото дело и памет?
Стефан Караиванов: Нашето семейството имаше много голям архив събиран от неговия първи братовчед Васил Караиванов, който за съжаление изчезна при неизяснени обстоятелства. Но все пак ние сме чели тези архиви, от там знам, какво е направил и въз основа на архива е й книгата на моя чичо Петър Караиванов. Това са неща от първа ръка за живота на Левски през погледа на неговия най-близък съратник в Карлово – Васил Караиванов.
Фокус: Разкажете на нашите слушатели, как изчезна този архив?
Стефан Караиванов: Историята е много грозна. След смъртта на моя чичо Петър Караиванов, които притежаваше този голям архив, една огромна библиотека в неговия дом на Орлов мост в София, негов съсед успя да завземе този апартамент. Водихме дела, като не ни беше толкова за жилището, колкото за безценния архив, които има огромно значение за историята на България. За съжаление не успяхме да го открием, но призовавам наследниците на този човек да проявят малко съвест. Ако има нещо останало да ни го върнат, за да го предоставим на някой музей и да остане за поколенията.
Фокус:А вашето семейство, какво друго свързано с Левски, притежава?
Стефан Караиванов: Във фамилната ни къща в Карлово, която е собственост на Васил Караиванов, също имахме много интересни предмети от типа на ножове, ками, пистолети, но там бяха направени два три обира, след което изчезнаха много предмети. За щастие много книги и документи от този период останаха непокътнати. С Националния музей „Васил Левски“ сме в много добри отношения при тях от няколко месеца има изложба с документи свързани с Васил Караиванов. Той е една много интересна личност не само, като съратник на Васил Левски, но и като карловски деятел.
Фокус:Имате ли информация, колко са живите наследници на Апостола?
Стефан Караиванов: Нямаме точни данни, но може би са около 40-50 души, като те са от двете страни – от неговата сестра Яна и от майка му Гина Караиванова. Тези, които живеят в Карлово са от рода на Гина Караиванова. Надявам се моите деца да продължат нашето дело и род. Надявам се в тях да запалим тази искра на родолюбие и да бъдат патриоти, като Васил Левски и Васил Караиванов. За Апостола трябва да говорим постоянно, защото той е нашата икона в живота, не само за нашето семейство, а за всички българи. Той е нашата опора, това, което ни дава път и надежда в живота.
Даниела ТАНЕВА

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева присъства в Карлово на тържествения митинг-заря, посветен на годишнината от рождението на Васил Левски

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева прие строя на представителните роти от карловския гарнизон, които участваха в тържествения митинг-заря, посветен на 179 години от рождението на Васил Левски. Женски фолклорен хор „Космическите гласове на България” изпълни пред стотиците граждани и гости, дошли на площад „Васил Левски”, любимата песен на Апостола „Отдавна ли си, момне ле, калугерице” и „Хубава си моя горо”.

Прочети повече

Карлово празнува 179 години от рождението на Васил Левски

„Карлово е градът, който е символ на българския дух…..Няма нищо по-естествено за карловци рождената дата на Апостола да бъде и наш празник. Бъдете здрави! Бог да пази България!, Бог да пази Карлово!”, с тези думи кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов поздрави жителите и гостите на Карлово и откри Празника на града.

Прочети повече

Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“: Всички потомци на Васил Левски имат изключително добро отношение към мястото, където се намира техният родов корен

Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за честванията на годишнината от рождението на Апостола на свободата и пътят към родното му Карлово, който все повече българи поемат, за да се преклонят пред делото му.

Фокус: Г-жо Чаушева, в навечерието на 179-тата годишнина от рождението на Васил Левски, разкажете ни, как семейството и родното Карлово, изграждат саможертвения дух на Апостола?
Дора Чаушева: Тази година ще отбележим 179 години от рождението на Васил Левски. Ако погледнем назад в историята ще видим, че предимно се е отбелязала датата на неговата смърт. Радостно е, че вече 25 години в Карлово с народен събор посветен на Васил Левски, ние ще се върнем към датата 18-ти юли 1837 година, когато в Карлово се ражда Васил Левски. Ражда се в един буден подбалкански град, както някой карловци ще отбележат след Освобождението –„ цветущ градец“. По това време той е бил град с развити занаяти, училища и будно население, което дава едни от най-големите просветители на България. Тук работят Райно Попович, Ботьо Петков и още редица достойни карловски учители. Карлово дава най-големите дарители на България – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Тук започват своя път на развитие още много карловци, които благодарение на своята предприемчивост успяват да се развият, така че да станат благодетели на училища, болници и женски дружества, след Освобождението. Карлово е град, който има своя разнолик етнически състав, тъй като е бил Османски административен център. В такъв град се ражда Васил Левски. Като образование той получава най-доброто в родния си град. Копнее да завърши едно добро образование, затова учи и в Стара Загора, но мечтае да продължи образованието си в Русия, както не малко български младежи, по онова време. За да има желание за просвета и образование, освен родното Карлово, влияние оказва и неговото семейство. Майката на Васил Левски – Гина Кунчева, по баща Караиванова, произхожда от един достоен карловски род. Бащата -Иван Кунчев също е имал голямо желание за грамотност и просвета. Самият той е бил спомоществовател на някой от издаваните от Райно Попович, книги. Гина Кунчева, която е била природно интелигентна е мечтаела децата и да бъдат образовани. Другите двама братя на Апостола – Христо и Петър не получават образованието, което има той. Брат му Христо, както много българи по онова време, напуска териториите на българските земи, за да търси по-добър живот във Влашко, където намира смъртта си през 1870 година. Деня Апостолът ще отбележи в своя джобен бележник -„9 април 180 година – умря брат ми Христо“. Най-малкият в семейството Петър също се включва в борбите на нашия народ са освобождение. И тримата братя са копнеели за свободен живот. Петър участва в четата на Христо Ботев по време на Априлското въстание, а след това се включва в редиците на българското опълчение. Участва в боевете на Шипка, където е тежко ранен. Изпратен е на лечение в Русия, а след войната се завръща в Карлово, където три години по-късно умира. Дори родната му къща е била вече негодна за обитаване, изоставена от Гина Кунчева в нейната старост. Той е настанен в изоставена турска къща, където изживява своите последни дни. Яна е тази, която единствена от рода Кунчеви, създава свое семейство. Омъжва се за карловеца Андрей Начов. Имат голямо семейство, четири от дъщерите й оставят потомство. И днес има живи потомци на дъщерите на Яна. Всички най-близки родственици на Апостола имат изключително добро отношение към музея и в годините са дарили не малко материали свързани с техния голям родственик. Музеят е изключително горд, че всички потомци на Васил Левски имат изключително добро отношение към мястото, където се намира техният родов корен – родната къща н Апостола и град Карлово.
Фокус: Родната къща на Апостола несъмнено е едно от най-посещаваните места в България. Преди празничният 18-ти юли забелязва ли се още по-голям поток от посетител?
Дора Чаушева: Посещаемостта на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово се увеличава.В навечерието на годишнината от рождението на Апостола, която се отбелязва на 18 юли, интересът също е голям. За първото шестмесечие от годината отчитаме по-добри показатели от същия период на миналата година. Родната къща на Васил Левски е място, което се посещава целогодишно, но лятото е притегателен център за млади семейства, които съчетават почивката си с възможността децата им да разгледат музея. През учебните месеци имахме и много ученически групи. Музеят живее целогодишно, посещаван от български и чуждестранни туристи. Той няма характер на обект, които представлява изключителен интерес за чужденците, те са предимно приятели на българи, които ги водят родната къща на Апостола.
Фокус: Как музеят ще се включи в отбелязването на годишнината от рождението на Васил Левски?
Дора Чаушева: Музеят ще се включи традиционно на 18-ти юли с предобедна програма от 11.00 часа пред родната къща на Апостола, където ще бъде връчена и наградата на Карловския комитет „Васил Левски“. Майсторка от Етъра ще демонстрира приложни изкуства- изработване на различни сувенири с гайтани. Освен това музеят ще организира литературен салон, на които ще бъдат представени интересните издания за Васил Левски от 18-ти юли 2015 година, насам. Ще представим вестника, които фондация „Васил Левски“ издаде по повод 140 години от Априлското въстание. Ще дадем възможност младите почиталите на Апостола, участници в похода „По стъпките на Васил Левски“, да представят участието си в похода. Ще се включим във всички прояви, които се организират в Карлово и се надявам, че за всички гости ще се намери нещо интересно, което да ги привлече. Надяваме се Карлово в тези дни да стане център на нашата национална памет.
Даниела ТАНЕВА