Ятаганът на отец Преображенски и оръжия на Васил Левски – част от изложбата „Сабите на войводите” във Велико Търново

44 хладни оръжия, притежание на 38 български войводи и революционери, са включени в националната изложба „Сабите на войводите”, която откриват на 2 юни  в Музея „Възраждане и Учредително събрание” в Търново. Това съобщава електронното издание на вестник 24 часа. Най-ранното оръжие, включено в експозицията, е на Велчо Атанасов Джамджията – главен организатор на Велчовата завера, съобщи пред журналисти  директорът на Регионалния исторически музей  д-р Иван Църов. Най-късните саби, подредени в културната институция, са от следосвобожденския период, но са притежание на хора, участвали в революционното движение. Част от оръжията са произведения на изкуството, с посребрени дръжки, върху които са инкрустирани полускъпоценни камъни и графична украса. В изложбата е показана и наковалня, върху която са направени някои от оръжията. Ятаганът на отец Матей Преображенски е предоставен за изложбата от преки наследници на сподвижника на Васил Левски от Ново село. Оръжия на национално известни революционери като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Стойков Раковски, Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър от фондовете на 18 български музея са представени още в изложбата „Сабите на войводите”. Една от най-интересните саби, включени в голямата експозиция, е тази на Иван Кулин – войвода в района на Северозападна България. Той получава титлата „войвода”, защото организира няколко бунта и дори участва в освободителните борби на Сърбия. На неговата сабя, която по всяка вероятност е направена по поръчка, е изписано „Българино, братко мой, ти от турчин ся ни бой. Вземи сабля, върви на бой”. От другата страна на оръжието на войводата е изписано „Смърт или свобода”, и е изобразен лъв. В изложбата са представени сабята на Васил Левски, кама и щик на Дякона, предоставени от Ловешкия музей. Сабята на Христо Ботев, съхранявана във Врачанския музей, е друг експонат, представляващ интерес за всички любители на историята. Сред подбраните оръжия интерес предизвикват тези на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Те са револверни, произведени са в гр. Лиеж, Белгия. Любопитно обаче е това, че са с поредни фабрични номера. След пълно изследване на сабята на Стефан Караджа от Института по криминалистика пред 1983 г., се откриват инициалите на войводата. Изследването е установило и че е запазена оригиналната фактура, с която тези две саби са продадени на румънски оръжеен търговец, който ги е закупил от Белгия и ги е продал на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Мащабната експозиция „Сабите на войводите” е организирана близо една година, с много преговори между различните музеи, каза Иван Църов. В нея са включени и 14 литографии, илюстриращи паметни моменти от исторически събития, свързани с национал-освободителното движение.  Експозицията „Сабите на войводите” ще бъде до 18 юли във Велико Търново

Близо 160 ученици са се включили в Националния конкурс „Паметта на Левски днес“, иницииран от Община Карлово

Близо 160 ученици се включиха в Националния конкурс „Паметта на Левски днес“, иницииран от Община Карлово. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Пловдив Антон Минев, зам.-кмет на Карлово. 88 са творбите, представени до днес от ученици от V до VIII клас, 65 са на ученици от IX до XII клас. Утре изтича крайният срок за представяне на творби в конкурса. Участниците са от цялата страна и извън нея. Жанровете, които бяха определени в регламента на конкурса са есе и стихотворение, като всеки участник може да представи по една творба и от двете категории. Творбите ще бъдат оценявани от петчленно компетентно жури, което ще работи независимо един от друг. Творбите на победителите ще бъдат обявени на 14 юни и качени на сайта на Общината и на специалния сайт за Левски, изработен по повод 180 години от рождението му. Награждаването на победителите в отделните групи ще се състои на 4 юли в читалище „Васил Левски“ в Карлово, където ще има и специална програма. Отличените ще имат възможността да представят своите творби на 18 юли – в деня на националното честване на 180-та годишнина от рождението на Васил Левски. „Прави впечатление, че участниците са повече от училищата, носещи името на Апостола, като сред тях има и представители на български училища във Великобритания и Испания”, каза Минев. Най-много са творбите в жанра стихотворение и по-малко есета. По-малката възрастова група е писала повече стихотворения.
Антон Минев напомни още, че на 27 юли в Карлово ще се проведе национален събор на училищата с името на Васил Левски. Поканени са представителни групи от всички училища на територията на страната и в чужбина, заедно със знамето на училището. Ще има дискусионен форум, презентации и накрая концерт. Инициативата се подкрепя от Министерството на образованието.
Цветана ТОНЧЕВА

Иван Ханджийски, НЧ „Васил Левски 1861 г.“-Карлово: Читалището създаде спектакъл, посветен на Апостола, по случай 180-годишнината от рождението му

Народно читалище „Васил Левски 1861 година“ в град Карлово създаде спектакъл, посветен на Апостола, по случай 180-годишнината от рождението му. Това каза в предаването „Аз, Васил Левски“ по Радио „Фокус“ председателят на читалището Иван Ханджийски. Той обясни, че първата част на инициативата е била свързана със създаването на самия спектакъл по автентични исторически документи за живота и делото на Левски, а втората част от проекта предвижда постановката да бъде представена безплатно в 22 града.
„Премиерата на спектакъла ще бъде на 18 юли, от 18.00 часа. Използвам възможността да поканя всички, които в този ден ще бъдат в Карлово, да присъстват на нея – всички са добре дошли. Втората част от този проект включва спектакълът да се играе безплатно в 22 града, това са градовете, в които Левски е имал комитети, заедно с Браила и Брюксел“, посочи Иван Ханджийски.
Той каза още, че малко преди юбилейната годишнина от рождението на Васил Левски ще бъде обявена и Наградата на Карлово.

Дора Чаушева: Сънародниците ни по света с възрожденски плам помагат да популяризираме делото и заветите на Васил Левски

Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В съвместното предаване на Радио „Фокус“, община Карлово и Карловския инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“, посветено на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата, нашата първа среща е с директора на Националния музей „Васил Левски“ Дора Чаушева. От нея ще научим как Националният музей популяризира живота и делото на Апостола в чужбина. Госпожо Чаушева, как сънародниците ни в чужбина откликват на вашите инициативи, свързани с паметта за Aпостола? Те доколко познават Левски?
Дора Чаушева: Първо бих искала да кажа, че тези инициативи музеят „Васил Левски“ осъществява вече почти 25 години. Ние започнахме в началото на 90-те години да се отзовем на поканите, които получихме от най-близо живеещите до България наши сънародници – в Цариброд, в Босилеград, в Букурещ. За съжаление, отговорът, който мога да дам на въпроса доколко познават Левски, няма да бъде особено позитивен, защото, оказва се от нашите срещи, които сме имали с многобройна публика от различни възрасти, че тези, които са напуснали България, емигрирали са или тези, които са останали зад чертата на границата, знаят, помнят това, което са чели, което са учили за Васил Левски. Но, за съжаление, всяко следващо поколение се отдалечава в своите знания. И затова мисля, че въпреки нашите плахи опити да направим на различни места нещо, което зависи от нас, така че да спомогнем тези българи да опознаят Левски, е много малко, но въпреки това не сме се оказали от тези усилия.
Водещ: Вие какво сте предложили досега?
Дора Чаушева: Започнах с няколкото споменавания на тези най-близки селища, където предложихме на нашите сънародници една фотодокументална изложба, която да ги поведе по стъпките на познанието за Апостола. Предложихме, каквато сме могли да осигурим литература, детски книжки за Васил Левски, за 90-те години става дума, когато дори през границата със Сърбия трудно се пренасяше изложбата, книги, вестници и каквото и да било на български език. Продължихме с тази идея да изведем Левски от тесните граници на нашата държава сред, от една страна, българската диаспора на различни места; от друга страна, пред чуждата публика в тези съответно държави, където живеят българите. В Будапеща, благодарение на посолството в унгарската столица тогава, говорим за към 2000-та година, успяхме също да покажем тази изложба за Васил Левски. И по стечение на обстоятелствата и с помощта на тогавашния посланик се свързахме с един изключително интересен за нас музей – музея на Лайош Кошут, който също стана домакин на тази изложба след няколко години, вече преведена на унгарски език, която подарихме на нашите партньори от този музей, а те пък ни подариха изложба за техния национален герой Лайош Кошут. И дори след години те отново представят изложбата за Васил Левски в Будапеща. Тази изложба през годините ние променяхме, осъвременявахме, актуализирахме и тя намери изключително радушен прием в нашите културни институти в Париж, в Лондон. В САЩ през 2005-а година тази изложба беше представена в три града – във Вашингтон, в Ню Йорк и в Чикаго. Това стана благодарение и на подкрепата, инициативата на тамошни български сдружения, както тогава с подкрепата и на Президентството на Република България. Интересен факт от тези наши опити да изведем Левски зад нашата национална граница беше и представянето на тази изложба на националния празник 3 март в Брюксел, в Европейския парламент, което беше изключително важно събитие, представено от България, в което участва и английската писателка Мерсия Макдермот, която пристигна от Англия. Тази изложба замина виртуално в Аржентина. Една българка, Ружка Николова, с която случайно се запознахме и която прецени, че просто няма как до Аржентина да стигне такава изложба, предложи да я изпратим дигитално, а тя там на място направи всички усилия тази изложба да се материализира и сега я представят и в Аржентина. Тези изложби са съпроводени с много срещи, с много разговори с наши сънародници в различните страни. Дори се провеждаха на две места – в Одеса и в университета в Тараклия, на своеобразни малки конференции, посветени на Васил Левски, както и в Букурещ. И в тази посока мисля, че усилията могат да продължат в бъдеще, за да може все повече българи да се докоснат до Васил Левски.
Водещ: Госпожо Чаушева, вие издадохте и книга – „Васил Левски – Апостола на българската свобода“ на 8 езика. Тя е адресирана към чуждестранните читатели, също има за цел да популяризира Васил Левски.
Дора Чаушева: Да. Тя е изключително адресирана към чуждестранната читателска публика, защото оказа се и доста нелека задача да се подготви този текст за чуждестранния читател, така че той наистина ползотворно от тази книга да добие познания и да разбере Васил Левски какъв е, за какво се е борил, какви са били неговите идеи. Тази книга също е един път за провеждане на такава политика – да се запознаят главно чужденците с нашия национален герой. Защото в тази посока ние дължим много на Васил Левски – всички – и като институции, музеи, БАН, въобще цялата държава би трябвало да има една по-друга политика. И тези книги аз съм изключително радостна, че отидоха към много обществени библиотеки и тук, на Европейския континент, особено във Франция, където за това ни съдейства една карловка, живееща в Париж, която като апостол разнасяше в различните библиотеки тези книги. Те отидоха и зад океана, в Северна Америка, в САЩ, в библиотеки, в културни институти, в отделни хора, които проявяват интерес към личността на Васил Левски. И мисля, че тези книги, които са все пак в ограничен тираж, биха могли за в бъдеще да продължат тази мисия, като някои от тези, които вече са изчерпани или са на свършване, могат да бъдат допечатвани, отново тиражирани, защото този огромен труд за превеждането на тези книги, който преводачите на всеки език направиха, би следвало да се използва най-ползотворно, най-рационално. А те намериха и своята висока оценка като превод от различни специалисти на различни езици. Затова мисля, че и тази година, когато отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски, можем да използваме целия този опит, който до този момент сме натрупали, да обединим усилията си различни институции, така че да успяваме в бъдеще с по-големи крачки и мащаби да представим Васил Левски пред колкото се може по-широка световна публика. Защото ние знаем, колко е важен той за нас като историческа личност, знаем неговите идеи, че са насочени не само към нас, българите, а колко универсални, общочовешки, демократични са те. И Васил Левски може да бъде прекрасна визитна картичка на България пред целия свят.
Водещ: Госпожо Чаушева, тук трябва да кажем, че това е първото по рода си издание на толкова много езици, издание, посветено на Левски.
Дора Чаушева: Аз бих искала да спомена, че винаги трябва да се обръщаме и назад, да оценяваме това, което е правено, а не винаги да мислим, че ние откриваме топлата вода. Наистина преди много години „София-прес“ беше направила също едно издание, само че на четири езика, което вече отдавна е изчерпано, което вече не може да бъде открито. И това, което ние направихме и разширихме вече на други езици, които до този момент не бяха посягали към превод на текстове за Васил Левски, е нещо, което наистина смятаме, че сме успели да направим добро в тази посока. И затова трябва да благодарим за подкрепата, която получаваме. Тази книга беше реализирана в рамките на проект по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, главно с подкрепата на Норвегия. И когато ние тръгнахме и предложихме като част от проекта едно такова издание, ние срещнахме подкрепата и на посолството на Норвегия, и на ръководещия орган на програмата. И бих искала да благодаря особено за инициативата и подкрепата на българо-норвежкото дружество в Норвегия, в Осло, което също ни подаде ръка, за да реализираме този проект. И след това наши сънародници, живеещи там, продължиха да разпространяват тази книга в Норвегия. Българка, която е преподавател в университета в Осло, и в своите лекции, и в своята работа продължава да популяризира тази идея. Така че ние сме благодарни навсякъде, където по света в някоя точка наш сънародник с възрожденски плам опитва да покаже, да изведе от неизвестността Васил Левски. Ние сме много благодарни и на българските учители, бих искала и това да споделя пред уважаемите радиослушатели, че българските учители в толкова многото училища, които се откриха по света, имат там своята мисия да представят пред нашите деца, българчета, които живеят на толкова километри от България, националния герой Васил Левски. Това е изключително отговорно. Казвам го от личен опит и от първо лице, единствено число, защото ние поддържаме прекрасни контакти с Асоциацията на българските училища в чужбина, те винаги се обръщат към нас за помощ. Те станаха и трансмисия на едно ново издание, което също музеят съвсем наскоро, преди две години, направи и то най-вече за тези малки деца, които правят своите първи стъпки към познанието си за Левски. И те отнесоха в различни точки на света от тези книжки, детски, в един приказен вариант към българските деца в чужбина. Бих искала да споделя, че правят нещо изключително интересно, те също намират, търсят нашата подкрепа, българите в Чикаго. Там има вече повече от 10, може би 15 са училищата. И там има една група ентусиазирани българи, учители, не учители, художници, които всяка година организират дори олимпиада за Васил Левски. В нея се включват с много желание тези български деца. И ние с каквото можем, с презентация по електронна поща, с материали им помагаме, така че те да са все по-успешни и все по-интересни за децата в Чикаго.
Водещ: Когато представяте вашите инициативи в чужбина, какви са впечатленията ви, как те се посрещат от широката публика?
Дора Чаушева: Те се посрещат изключително радушно от широката публика, като имаме предвид, че тази широка публика са преди всичко нашите сънародници, за които Васил Левски е най-обединителната фигура, независимо къде се намират. И те с голям ентусиазъм и с каквото могат подкрепят тези наши инициативи. Но се надявам искрено, че те ще предават това свое отношение към Васил Левски на всяко следващо поколение, което, за съжаление, ще става все по-многобройно по целия свят, което ще учи в чужди училища, което ще изучава чужди истории. И може би семейната среда ще бъде най-важната, която, ако успее да предаде идеята за Васил Левски на своите потомци, тя ще успее. Ако не, за съжаление Васил Левски при следващите българчета, които ще се раждат на най-различни места по света, ще остане може би неизвестен, което ще бъде много жалко. Но все пак се увеличават тези български училища, които дават възможност на децата да учат роден език, да учат българска история. Виждам, че все повече Министерството на образованието подкрепя тази програма, всяка година се увеличават училищата, които получават подкрепа. И от тези български учители също зависи много това Васил Левски да стане пример на всяко следващо поколение. А това се вижда от многото рисунки, многото есета, многото стихотворения, които децата с готовност предават и се включват във всички конкурси, които се обявяват сега. Тези комуникации, с които вече разполагаме, отварят всички граници и дават възможност на всяко дете да научи за Васил Левски, да изрази своето отношение обратно чрез тези свои произведения към Апостола на свободата Васил Левски.
Водещ: Българските институции помагат ли ви за популяризиране на живота и делото на Апостола?
Дора Чаушева: Разбира се. Аз споменах някои от тези институции вече – това са българските културни институти или центрове в европейските столици. Помагат ни в тази посока Министерството на културата, община Карлово, помагат в тази посока и много български лектори, които се намират командировани и преподаващи в различни университет, каквато инициатива имахме неотдавна пък с Пловдивския университет. Там, в лицето на преподавателката проф. Любка Липчева-Пранджева, успяхме дори международен семинар за чуждестранни студенти да реализираме тук в Карлово на 18 юли 2013 година. А след това, с подкрепата и на университетите, и на общината, издадохме малък сборник, който включваше всички разработки на студенти от различни националности. Така че подкрепа се намира не само от институциите, а и от много родолюбиви българи, стига тази подкрепа да се потърси.
Водещ: Как продължават приготовленията по честването на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата?
Дора Чаушева: Най-напред наближават дните, в които ще се проведе Националната научна конференция „Васил Левски и вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение. Тази конференция музеят организира с Министерство на културата и с Института за исторически изследвания, с община Карлово, с Фондация „Васил Левски“, с участието на много, много колеги от голяма част от българските музеи, голям екип от Института за исторически изследвания идва, включват се преподаватели от Софийския университет, от Великотърновския университет. Надяваме се тази конференция да предизвика интерес и в същото време да поднесе наистина нови исторически факти, исторически тълкувания, интерпретации на различни моменти от живота на Васил Левски, от изграждането на вътрешната революционна организация, както и от съдбата и дейността на някои негови сподвижници, съмишленици след Освобождението вече. Интересна подтема в рамките на конференцията е и представянето на Васил Левски в българските музеи. Тя ще бъде на 22 и 23 юни в Карлово. А инициативите в Карлово са много и те следват една след друга. След конференцията в Карлово ще се проведе национална среща на средните училища, носещи името на Васил Левски. Всички те ще имат възможност да представят как в техните училища те съхраняват, как тачат паметта на своя патрон на училището. Те ще дойдат тук със своите училищни знамена, с които ще има шествия в града, ще посетят паметните места, свързани с живота на Васил Левски в Карлово. След тази среща пък идва срещата на младите певци, участници в конкурса „Песенна палитра“, който се провежда за трети път, но тази година за първи път ще има раздел и за написване на нова оригинална песен за Васил Левски. Всички поколения са съпричастни към Васил Левски. Ако този конкурс е за деца, за младежи, седмица след провеждането на младежкия конкурс следва съборът на пенсионерските клубове и певческите колективи към тях, които вече имат тази традиция да се срещат, да се събират в Карлово от дълги години насам. Тяхната среща ще бъде на 8 юли. И вече на 18 юли, в деня на рождението, а и предишния ден, ще бъдат най-многобройни проявите, които ще включват и връчването на наградата на Карлово за тази година, ще включват посрещането на традиционния национален поход „По стъпките на Левски“, ще има литературно-музикални програми тук в музея, ще има литературен салон, на който ще се представят новоизлезли книги за Васил Левски. А вечерта пред паметника на Васил Левски в старо Карлово ще се съберат всички гости на града, граждани, за да изразят своята почит и преклонение пред Васил Левски в тържествения митинг, който ще се проведе вечерта в деня на неговото рождение. Вероятно ще има и много инициативи, защото много организации, които носят като свой патрон името на Васил Левски или имат какво да посветят на тази годишнина. Ще бъдат в Карлово немалко от тях като център, като родно място на Васил Левски.
Цоня Събчева

Дора Чаушева, Национален музей „Васил Левски“: Вече 25 години музеят ни осъществява инициативи за популяризиране живота и делото на Апостола

Вече 25 години Националният музей „Васил Левски“ осъществява инициативи за популяризиране живота и делото на Апостола. Това каза в предаването „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“ Дора Чаушева, директор на институцията. По думите й, българите, които са напуснали страната, знаят и помнят това, което са чели и учили за Васил Левски, но всяко следващо поколение, роденото в чужбина, се отдалечава в своите знания.
Тя разказа, как продължават приготовленията по честването на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. „Най-напред наближават дните, в които ще се проведе Националната научна конференция „Васил Левски и вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение. На 22 и 23 юни музеят организира тази конференция с Министерство на културата и Института за исторически изследвания, с Община Карлово, с Фондация „Васил Левски“. Участие ще вземат и много колеги от голяма част от българските музеи, голям екип от Института за исторически изследвания, включват се и преподаватели от СУ Св. „Климент Охридски“, от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. А инициативите в Карлово са много и те следват една след друга“, посочи Чаушева. След конференцията в Карлово ще се проведе национална среща на средните училища, носещи името на Васил Левски. Всички те ще имат възможност да представят как в техните училища съхраняват и тачат паметта на своя патрон на училището. Те ще пристигнат в Карлово със своите училищни знамена и ще вземат участие в шествия в града, ще посетят паметните места, свързани с живота на Васил Левски.
Подтема в конференцията е и представянето на Васил Левски в българските музеи. Чаушева допълни, че за трити път ще се проведе конкурсът „Песенна палитра“, но тази година за първи път ще има раздел за написване на нова, оригинална песен за Васил Левски.

Гавра с Апостола на свободата взриви Фейсбук

Огромна гавра с Апостола на свободата Васил Левски разбуни духовете в социалната мрежа, съобщава Novini.bg. Възмутен гражданин е заснел графит с образа на Дякона, изрисуван на фасадата на жилищен блок, на който гамен е добавил зелени мустаци. „Може ли такова нещо бе….безродници…?!”, гневи се младата дама, споделила фотоса във Фейсбук. От снимката не става ясно дали варварството е извършено в София. Фейсбук потребителите обаче са категорични: драскачите са „уроди”. „Просто е, този, който го е направил – от упор бам, без много обяснения, защото такъв индивид не заслужава да живее!”. „Ето по това може да се съди що за народ сме!Не е случайна приказката продължава народ,слаба държава!”, отбелязва със съжаление възмутена столичанка.

Пловдив: На 31 май изтича срокът за участие в Националния ученически конкурс „Паметта на Левски днес“, отчита се засилен интерес

На 31 май изтича срокът за участие в Националния ученически конкурс „Паметта на Левски днес“, иницииран от Община Карлово. Към момента се отчита засилен интерес за включване в надпреварата. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив София Димитрова, началник на отдел „Образование, култура и младежки дейности” в Община Карлово. Тя припомни, че право на участие в конкурса имат всички ученици от училищата на територията на страната. Желаещите да участват се разпределят в две възрастови групи – от V до VIII клас и от IX до XII клас. Приемат се творби в жанровете есе и стихотворение, като всеки участник може да представи по една творба и от двете категории. Текстовете трябва да се изпращат на електронния адрес: levskidnes@abv.bg. Творбите ще бъдат оценявани от петчленно компетентно жури, което ще работи независимо един от друг.
Награждаването ще се състои на 4 юли в читалище „Васил Левски“ в Карлово. Тогава ще бъдат раздадени по три награди за всяка възрастова група и за всеки жанр. Първо място ще получи парична награда на стойност 300 лв., сувенир и грамота, второ място – парична награда на стойност 200 лв., сувенир и грамота, а класиралите се на трето място – парична награда на стойност 100 лв., сувенир и грамота. Предвидени са и поощрителни награди, както и една специална награда за най-успешно представил се участник от община Карлово.
Отличените първенци ще имат възможността да представят своите творби на 18 юли – деня на националното честване на 180-та годишнина от рождението на Васил Левски.
Тони МИХАЙЛОВ

Археологът готов да търси гроба на Апостола

Проф. Николай Овчаров е готов да търси истинския гроб на Васил Левски. Той съобщи това по време на открития Урок по родолюбие за Апостола на свободата, който „Стандарт“ организира в Националната библиотека „Св. св. Климент Охридски“ на 17 февруари, съобщава изданието.  150 деца слушаха в захлас българския Индиана Джоунс и снимаха разказа му с телефоните си.
„Готов съм да започна разкопки под пода на църквата „Света Петка Кондурджийска“, където има данни, че са заровени мощите на Васил Левски“, заяви Овчаров.
Според него всяка занаятчийска гилдия е имала собствена църква. Николай Хайтов дълго време поддържаше версията, че гробът на Левски е под олтара на „Св. Петка Самарджийска“ до ЦУМ. Оказа се обаче, че това е значително по-ранен гроб още от V-VI век“, заяви Овчаров.
„Имай една друга църква – „Св. Петка Кондурджийска“, св. Петка или Параскева е най-популярната българска светица, закрилница на българския народ. Това е църквата на обущарите и е в подземието на Софийската митрополия. Именно там археологът Иван Сотиров изказа хипотезата, че ако някъде е погребан Левски, то това е именно там. Тази малка църква е от XVI-XVII век. Ако българите искат и ако Св. Синод позволи, аз съм готов да направя разкопки под пода на тази църква и да търсим костите на Апостола на свободата“, разказа известният археолог.
„Левски е велик не с това дали ще му намерим костите, а с делата си, с тях той ще е винаги символът на нашата свобода“, завърши Овчаров.
Откритият урок по родолюбие за Апостола събра в Националната библиотека служебния премиер Огнян Герджиков, служебният министър на културата Рашко Младенов, заместничката му проф. Боря Христова, директорката на столичния инспекторат по образование Ваня Кастрева. Те бяха посрещнати в Храма на книгата от малките гвардейци от клубовете „Младите възрожденци“ в страната, които бяха застанали в шпалир на входа. Децата бяха облечени в униформата на Левски от 1868 г. – с бели куртки тип венгерка и зелени ширити, както и с калпаци с лъвски знаци на челото.
По време на открития урок проф. Герджиков подкрепи инициативата на „Стандарт“ летище София да носи името „Васил Левски“. Рашко Младенов пък се ангажира с помощ на Националната библиотека, чийто покрив седмица по-рано рухна под напора на струпалия се сняг.

БНТ и зрителите й тръгват по стъпките на Апостола

С новата си кампания „Левски в моя град“ екипът на „По света и у нас“ на БНТ насърчава младежите да изследват българската история, да се разровят в миналото, а след това – да представят резултатите от работата си в ефира на медията, пише вестник „Дума“. Инициативата е част от Националния календар за честванията на 180-годишнината от рождението на Васил Левски и е реализирана с подкрепата на Министерството на културата, уточняват от БНТ. Проектът е насочен към младежи между 10 и 18 години, които имат интерес към делото на Васил Левски. От 22 май до 10 юни 2017 година ще се формират ученически екипи, които ще изследват малко познати или забравени факти, документи, истории и разкази за Апостола на свободата, случили се в техния град. Младежи и ученици могат да кандидатстват за участие в кампанията на e-mail: levski@bnt.bg. Екипът на предаването ще се свърже с всеки, чиято писмена идея бъде одобрена. Изследователската част на кампанията „Левски в моя град“ ще продължи от 10 юни до 18 юли 2017 година. Младежките екипи ще работят с редактора на „По света и у нас“ Весела Смилец, която ще бъде техен ментор, а за консултант ще бъде привлечен изтъкнат български историк. Всеки ученически проект ще бъде заснет и излъчен в праймтайма на БНТ1 в навечерието на годишнината на Васил Левски. От БНТ уточняват, че в основата на идеята, която провокира изследователския дух на ученици от цялата страна, са шефът на дирекция „Информация“ Даниел Чипев и изпълнителният продуцент и водещ на „По света и у нас“ Надя Обретенова. „С тази кампания искаме да обърнем внимание на по-малко известните факти за Левски и да проверим има ли истина зад легендата. Но не само това – новата поредица е още един проект на новинарския екип, с който искаме да привлечем младите зрители, предизвиквайки тяхното любопитство“, коментира Чипев. „Вярваме, че днешните младежи имат нужда от това да следват героични примери от българската история. Такъв беше и примерът със Стилияна Параскевова. 14-годишното момиче, ушило българското знаме, което вече влезе в училищата като урок, написан от същия екип на БНТ“, допълни и Обретенова.

Писателката Неда Антонова: Апостола не е икона, а човек като всички

Неда Антонова, писателка в интервю за вестник „Телеграф“.

– Г-жо Антонова, вие отдавна сте известна с историческите си романи „Войната свърши в четвъртък“ и „Не умирай вместо мен“. А сега се обърнахте и към Левски. Кое провокира интереса ви към този период от нашето минало?
– Интересът към темата „Левски“ не се нуждае от специални обстоятелства, които да я провокират. Едва ли има българин, който никога да не се питал не само кой е предал Апостола, но и кой го е изпратил на бесилото, а не на каторга в Диарбекир – наказание, което е изисквала нелегалната му революционна дейност.
– Вие донякъде разбивате стереотипния образ на Апостола като на някаква безплътна икона. Какъв човек е бил той всъщност?
– Народът го каза -Левски е най-достойният българин. Но той е човек и нищо човешко не му е чуждо. Той е бивал и тъжен, и самотен, и влюбен, и разочарован, и измамван, и отчаян, но най-често е бивал весел и винаги вярващ в народа и в идеята за високата цена на освобождението. Древните са казали: „Можеш да бъдеш и весел, и велик“. И Левски е бил.
– За прословутото убийство на „15-го-дишното ловешко чираче“ Стойчо Гергинов, което всъщност е бил 24-годишен леко дебилен мъж, се знаеше от един тесен кръг историци. Защо някак си този инцидент бе така прикриван в официалната биография на Левски? А вие доказвате, че такова убийство всъщност няма…
– Убийство има Стойчо Гиргинов, слугата на чорбаджи Денчо Хала-ча е пронизан с кама, когато влязъл в двора на чорбаджията и видял там двама непознати мъже. Естествената му реакция е била за започне да крещи, че в къщата са влезли обирджии. Според Христо Цонев-Латинеца, съратник на Левски, придружил го по лобния му път до София, единият
от мъжете обирджии извикал на слугата: „Млъкни бе, аз съм Левски“, но момъкът отговорил: „Не си Левски! Аз го познавам!“. Стойчо наистина е познавал лично Апостола, защото преди да стане слуга на Халача, той пет години е слугувал у младия търговец Иван Драсов, член на революционния комитет в Ловеч, и е виждал Левски по време на заседанията на комитета. Дори според някои от членовете на нелегалната организация слугата лично е обещал да помага на делото. Така че убийство е имало. Но че убиецът е бил Левски, твърди само един човек – онзи, който е съпровождал обирджията в къщата на Халача. Човекът е куриер на тайния комитет от с. Видраре и се казва Вутьо Ветьов. И смъртна присъда на Дякона се базира единствено и само на неговите показания -прецедент в европейското законодателство.

Има ли въобще „персонални“ убийства, извършени от него? Нямам предвид убитите в бой турски войници по време на сраженията в Белград или като четник с Панайот Хитов… По време на процеса член на комисията споменава, че Левски е убил заптие. Но на този мимоходом споменат факт никой не обръща внимание. Кому са били нужни тези подмени в биографията на Апостола? Само разминавания в спомените на очевидците или нещо друго?
– Разминавания в спомените съществуват, и то не само между отделните съвременници на събитията през 1872 г. в Ловеч, но и в спомените на самите съратници и познати на Апостола, споделяни през по-късните години. Дори първият биограф на Левски – Захари Стоянов, описва случая с убийството по един доста по-различен начин от онова, което съдържат показанията на Вутьо Ветьов. Има съществени разминавания и в твърденията на членовете на тайния комитет. Нещо повече – в първата година след Освобождението никой от ловешките съзаклятници не е искал да си спомни нищо от лятото на 1872 г., като и никой не е искал да признае кой е бил председател на комитета по това време,въпреки че България вече е била свободна и мнозина са се натискали да си приписват борчески заслуги и да получават пенсия.
– Интимният живот на Левски също е бил винаги табу за изследователите, но той е бил един нормален млад мъж. Освен Йова, за която пишете вие, имал ли е някаква връзка, дори чисто платоническа, и с други жени, например с Христина от Карлово?
– Личният живот на Левски – и като революционер, и като мъж – винаги е бил разказван на ръба на легендата. Трудно е било за неговите съвременници да отделят истината за личността му от ореола, изграден от мечтата и надеждата им. Има случай, когато, попаднал в капан в някакво село, той е бил принуден да се сгоди за дъщерята на местния чорбаджия, за да избегне залавянето. Много от неговите съратници са били жени. И те са работили в полза на идеята за свободна България, без дори да знаят какво е свобода, защото през петте века на робството представата за това духовно човешко право и благо е била непозната.
– В заключение -полезна или вредна е подобна идеализация на националните ни герои? Или това е обща тенденция, на която са подвластни всички народи?
– Всеки народ има нужда от мечта за себе си и той търси някой от най-достойните свои чада, в когото да се припознае.И надарява своя избраник с всички онези качества, които самият народ иска да притежава, но понеже не смее да си повярва, надява се децата му да ги постигнат. И винаги им дава за пример оня, избрания, най-достойния… И така от човешко същество го превръща в икона.