Доц. Ивайло Христов: Ако няма хора, жертващи се за родината, тя се разпада

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Доцент по история на журналистиката и народопсихология в УНСС, доктор на науките. Автор е на ред изследвания, сред които: „Йордан Стубел. Монографичен очерк“ (2001); Лeдa Милева. Литературна анкета“ (2001, 2007); „Българинът в глобалния свят“ (2011); Душевност и национална съдба“ (2014); „Българският национален характер (19-20 век). Еволюция и трансформации“ (2014); „Основи на българската народопсихология“(2016). „Публичният образ на Васил Левски“ (2017). С доц. Ивайло Хростов разговаря Николай Искров, интервюто е публикувано във вестник „Сега“.

 

Г-н Христов, в „Публичния образ на Васил Левски“ задавате въпроса защо обществото избира именно Левски за символ на националния героизъм? И защо, все пак?
Левски е образец за политически лидер и е първата личност на Балканите, която се изправя сама срещу колосалната Османска империя, с пълната убеденост, че този колос може да бъда сразен и изметен от пътя на народите. Вън от съмнение е, че Апостола е най-ярката ренесансова фигура между своя народ, която е отрекла категорично всичко старо в мисленето.

Но сега виждаме, че някои лидери на Турция мечтаят май да си върнат „колоса“ с имперски измерения… Затова ли пак заостряте общественото внимание към фигури като Левски?
Дебатът за делото на Васил Левски не би бил толкова дълъг и драматичен, ако Апостола не е бил и идеал за нравствено съвършенство и морална монолитност на човека. В личността му всяка генерация намира „общ език“ между своите представители. На общностно ниво е налице потребност на хората от нещо, което да ги обединява, сплотява и позволява силите на съответното време да се насочат в единно русло. При българите историята, свързана с делата на Апостола, е именно това обединително ядро за отделните генерации. Без представата за живота на Апостолавсяко българско поколение би живяло някакъв много по-непоследователен, в определена степен хаотичен и като правило неплодотворен живот.

А можем ли да кажем, че националните герои имат два лик а- един истински, човешки, който никога изцяло няма да познаем, е един медиен, публичен, исторически?
В теорията и практиката на публичната комуникация една от най-често срещаните заблуди и грешки е смесването на понятията „репутация“ и „имидж“. Ето защо любопитно е да се разбере кои са най-съществените раз-минавания между репутацията (доброто име в реалния живот) и медийният имидж (изкуствено сътворената представа в медиите) на Апостола.

И кои са?
Няколко са. На първо място – формирана е тенденция Левски да се мисли не толкова от гледна точка на историческия контур, в който е действал, колкото с оглед на актуални политически адреси, свързани с оформящите се нови (различни) политически течения в българското общество, към които принадлежат отделните автори. Второ – с цел Левски да се превърне в образец, се формира и е широко разпространена в публичното пространство една ранна, романтично-идеалистична представа за Апостола. Началото й тръгва от текстовете на Захари Стоянов и Иван Вазов и се превръща във водеща обществена традиция. Тя е свързана най-вече с експониране на нравствената чистота на Дякона, която действително е рядко срещано явление – и то не само из българските земи. Така пред очите на читателите застава един обожествен герой, без драми, слабости и вътрешни съмнения. Непрекъснатото ласкаене и обсипването на Левски с прилагателни като „предвидлив“, „безпогрешен“, „безумно смел“, „гениален“ и пр. пречи за една обективна неговата духовна биография, както и за изясняването на редица спорни въпроси около живота и делото му.
– Какво имате предвид? – Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация (ВРО)? Или е само деятел практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв начин дейността му става известна на турската полиция? Защо толкова опитен революционер се връща в Ловеч на 24 декември 1872 г. (на път за Букурещ), след като е знаел, че там е в опасност? Следователно Левски предаден ли е, или той в Къкрина сам е попаднал в клопката на заптиетата? В най-ново време започнаха истинските баталии около истината, свързана с гроба на Васил Левски. И най-важното питане: вярвал ли е наистина Апостола, че България ще се освободи преди всичко със силите на своя народ, при положение че е имал доста причини да е резервиран към такава перспектива – наличието на огромната и силна армия на Османската империя, липсата на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на международна подкрепа и т.н. И не на последно място липсата на достатъчно документални свидетелства пречи да се обрисува психографията на Апостола. Защото, без съмнение, най-интересният аспект е самата личност – човекът Васил Левски! Левски е интересен и с историята, която създава, но и с вътрешната си драма и страдание на велика личност, надраснала своите съвременници.

В книгата пишете и срамни за нас неща – как богатите българи не са давали пари за народното дело, макар и заплашвани с разправа. Ала все пак това не е ли рекет по днешните, па и по тогавашните закони?
Практиката бързо показва, че разковничето за успеха на революционното дело са паричните средства, използвани главно за закупуване на оръжие и изграждане на комуникационна система. За съжаление при своите обиколки из България Левски се дави в унизително безпаричие, което го съпътства от начало до край. Неслучайно призовава в окръжното си писмо до революционните комитети от януари 1872 г. следното: „Друго спасение няма освен скоро да си продадем и ризите си и да заиграем нашето си хоро.“ Резултатът от този призив обаче е нулев. Оттук произхожда и голямата драма на Апостола – парите трябва да се събират със сила, с революционен терор, а той ненавижда насилието. Нужно е да се убива, а той мрази проливането на човешка кръв. Не обича кражбата, а се изисква да я върши в името на освобождението.

Значи почти хамлетовски измерения добива, така ли?
Ами той е трябвало да организира революция, т.е. едно кърваво дело, като се бори и надвива вродената си човечност. За него това е било изключително трудно, защото Левски е идеалист, а идеалистите обикновено са нежни и раними души.

Пари и идеализъм… А днес каква оскъдица ни мъчи – на пари или на идеализъм? Днешното ни общество по-зряло ли е политически от онова?
Несъвместими са – най-вече в посока на защита на националните интереси. Неслучайно усилията за вграждането на различна ценностна система в България от началото на 90-те години на миналия век започнаха с игнорирането на патриотизма като добродетел. Съвременните политици и дипломати не обичат твърде много думи и понятия като „национални интереси“, „отечество“, „патриотизъм“. Патриотизмът е най-вече обич към родно място, готовност да пожертваш нещо от себе си за отечеството.

Е, сложни са интерпретациите на тези термини…
Не са сложни: ако хората, живеещи в една държава, не обичат своя дом, език, семейство, традиции и обичаи; ако те не искат да се жертват за родината си, тя се разпада рано или късно.
***
Съвременните политици не обичат думи като „национални интереси“, „отечество“.
***

НФСБ отново призова Светия Синод да започне процедура за канонизация на Васил Левски

Националния изпълнителен комитет на ПП „Национален фронт за спасение на България“ (НФСБ) отново призова Светия Синод да преодолее съмненията и колебанията, ако има такива, и да започне процедура за канонизация на Васил Левски, става ясно от призив-обръщение на партията, цитиран от Агенция „Фокус“.

В обръщението се посочва, че е изминал месец откакто Националният изпълнителен комитет на НФСБ се е обърнал към Св. Синод с  горещата молба да бъде спешно разгледан въпросът с канонизацията като светец на йеродякон Игнатий, познат със светското си име Васил Иванов Кунчев и тачен в паметта на народа ни като Апостола на свободата Васил Левски.

„До този момент Светият Синод на БПЦ не е наченал процедура по канонизация, не е започнал предварително проучване по нея и не е отговорил официално на нашия призив. Отдаваме това на ангажираността на нашите архиереи и Негово Светейшество патриарх Неофит Български, включително около посещението на руския патриарх, затова си позволяваме смирено да ви напомним за нашата молба“, се посочва в обръщението.

В призива е отбелязано още, че от НФСБ са сигурни, че архиереите от Българската Православна църква ще откликнат на желанието им да разгледат този изключително важен за целия ни христолюбив народ въпрос.

„Канонизацията се подкрепя от мнозинството миряни и много свещенослужители, защото Васил Левски жертва себе си в името на свободата на българите да изповядват нашата Православна Вяра свободно, без гонения, хули и поругание! Готови сме за среща с Негово Светейшество патриарх Неофит в удобно за него време, на която да представим допълнителни мотиви“, пише още в призива.

 

Астероид вече носи името на Левски

Сертификат, удостоверяващ, че астероид носи името на националния герой Васил Левски, получи кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова, съобщиха от пресцентъра на институцията. Документът е изпратен от обсерватория „Звездно общество“ с председател Иван Богданов и Международния астрономически съюз НАСА, по повод 140 от рождението на Апостола.

Сертификатът удостоверява, че астероид 204831 (2007 PQ28) е кръстен „LEVSKI“ и безсмъртието на великия българин продължава сред звездите.

През последните година Международният астрономически съюз одобри предложените от наши астрономи имена на български бележити личности, на които да бъдат кръстени астероиди, открити от Обсерватория „Звездно общество А79“. Във всемира се носят астероиди Аспарух, Симеон, Борис, Хилендарски и Раковски.

Източник: https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6773232

Родственица на Левски донесе в Хасково кичур от косата на Апостола

Христина Богданова, родственица на Васил Левски, донесе в хасковското училище „Васил Левски” малък кичур от косата на Апостола, който се пази в семейството от поколения. Тя изнесе урок по родолюбие пред ученици от училището, като разказа семейни спомени за Апостола.

Христина Богданова е пра-пра-племенница на Левски. Нейната майка Маргит Богданова е внучка на Елена, най-малката дъщеря на сестрата на Левски – Яна. От семейството на Левски днес има 28 живи сродници, повечето живеят в София, някои в Пловдив, има и в Стара Загора, както и в чужбина.

Христина Богданова разказа любопитни случки от детството на Васил Левски, както и от по-късните му години, съхранени във фамилната памет. Децата с интерес слушаха разказите за Левски, задаваха и въпроси. Децата питаха кой е предателят на Апостола, къде е гробът му, много от въпросите, на които историците не дават ясен отговор. В отговор Христина Богданова разказа това, което се е съхранило като спомен в семейството, без претенции това да е историческата истина.

 

Внушително факелно шествие в Петрич за 145-годишнината от обесването на Васил Левски

В израз на всенародната обич и преклонение пред примера на Апостола днес в Петрич за първи път се обединиха във възпоменателно факелно шествие граждани на шест общини – Петрич, Сандански, Струмяни, Симитли, Кресна и Разлог. Хиляди родолюбци изминаха разстоянието от градския площад до паметник „Народни будители”. Светлината на 400 факли, символизираше огъня на народноосвободителните борби, в чиито пламъци загинаха свидни синове и дъщери на майка България. Факелното шествие в Петрич под съпровода на равномерен барабанен ритъм, поведоха деца с портрет на Апостола в ръце и 12- метров национален трибагреник, носен също от признателното младо поколение. Мълчаливият ход и сведените глави на участниците бяха онези минути, в които оставаме сами с непреходния подвиг и саможертвата на героите. Под надслов „Помним те, Апостоле” и с пламенни слова продължи програмата в Петрич за почитане на 145-годишнината от гибелта на Васил Левски. Освен стихове за живота и делото на Апостола, беше представена и част от авторския спектакъл на Танцов ансамбъл „Гайтан” – „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство”.Венци и цветя положиха стотици признателни българи.