Бюст на Апостола на свободата ще грейне в центъра на Камено

Децата са любопитни и сме избрали петното в района с възпитателна цел, каза Вардунски Бюст на Апостола на свободата – Васил Левски ще бъде издигнат в градинката пред читалище „Просвета” до пролетта. Това обяви за Флагман. бг кметът Жельо Вардунски, след като общинските съветници единодушно приеха докладната за изграждане на монумент на един от най-големите български герои. „Паметникът ще е в парка, защото там има голяма посещаемост. Зеленото пространство се използва не само от възрастни, но и от майки с деца, тъй като има и детски площадки. На това място му приляга да има паметник на Левски. Децата са любопитни и сме избрали петното района с  възпитателна цел за тях. Когато задават въпроси ще им бъде обяснявано кой е Левски и какво е направил за България. Ще ви кажа в аванс, че обмисляме идеята за още един паметник в близко бъдеще. Средствата за бюста на Дякона ще се осигурят чрез дарения”, заяви Жельо Вардунски. Тук ще се намира паметникът на Левски  Детските площадки, които се посещават от най-малките жители на града След гласуваната от общинските съветници докладна, предстои изготвянето на идеен проект и общественото му обсъждане с жителите на града, както и набиране на средства за финансиране на патриотичния проект. Припомняме, че на миналата сесия бе гласувана наредба за паметниците в Камено. Именно чрез нея ще бъде отделено петното от парка за изграждането на паметника Левски. Както Флагман.бг вече съобщи, идеята за бюст на Апостола е на кмета Жельо Вардунски, според когото не е редно градът да е пълен със соц монументи.

В 28 души днес тече кръвта на Апостола

28 са живите родственици на Васил Левски днес. Всички те са негови съребрени потомци по линия на сестра му Яна Кунчева съвремието са разхвърляни по целия свят. Това показа разследване на в-к „Телеграф“, посветено на наследниците на героите на нашето Възраждане. Почти винаги те са непреки родственици, тъй като революционерите ни често са поставяли каузата за освобождението на България пред идеята за семейство и лично щастие. В жилите на немалко хора обаче днес тече тяхната кръв по линия на братята и сестрите им.
Живите родственици на Васил Левски са по линия на Яна и нейния съпруг и съратник на Апостола Андрей Начов. Днес те са 28 души, обясни за „Телеграф“ една от тях – д-р Христина Богданова. Те са потомци на семействата на трите дъщери на Яна и Андрей – Гина, София и Елена. Те са разпилени по целия свят. Най-възрастната жива родственица на Апостола е Жанина, внучка на Гина, родена през 1937 г. Следват Мария, на 73 г., бивша медицинска сестра. Има дъщеря – Силвия, която живее в Испания. Силвия е майка на две деца – Тихомир и Мария-Хесус. Днес той живее в Стара Загора, а сестра му все още е ученичка в Испания. Албена, прапраплеменница на Левски, днес живее със съпруга си в София. Има две дъщери – Десислава и Кристина. Десислава с двете си деца – Гергана и Елена, живее в Сингапур, а Кристина се занимава с кинорежисура.
Племенницата на Апостола София Начова има 3 деца – Стефана, Ана и Елена, но само Стефана има свои деца – Георги и Божана. Двете дъщери на Божана – Мария и Стефана, днес живеят в Пловдив. Мария, на 74 г., е педиатър по професия, вече пенсионер. Тя е майка на двама синове – Койчо и Божидар. Койчо е адвокат по професия и има дъщеря – Мария. Божидар пък е уролог и живее във Виена. Стефана пък инженер химик, вече пенсионер. От брака си има една дъщеря – Мария.
Третата племенница на Левски, Елена Начова, най-малкото от трите деца на Яна и Андрей Начови, има 5 деца – Петър, Екатерина, Донка, Андрей и Петко. Наследници обаче имат в семействата на Екатерина и Петко. Днес това е знучката на Екатерина, ъщо Екатерина. Тя има вама синове – Борислав и Сристо. Борислав живее в юфия и има две деца -Ива и Димитър, който е само на една година и най-малкият жив родственик на Тювски. Христо също живее в София и работи в един от мобилните оператори.
Петко пък има една дъщеря – Маргит, днес на 70 г. Тя е майка на Христина -психолог и психотерапевт, и Петко, графичен дизайнер. Христина и съпругът й имат две деца, Михаил и Яна. Малкият Петко и съпругата му също имат две деца. Поддържаме връзка помежду си и се събираме поне веднъж на две години, разказа още д-р Богданова. Последната ни родова среща бе в Карлово миналото лято, когато успяха да дойдат повече от половината от рода.

Неда Антонова: Левски няма гроб, но е канонизиран от народа

На 18 юли цяла България почете 181-годишнината от рождението на Васил Левски. Наскоро бял свят видя книгата „Първия след Бога“ на Неда Антонова, посветена на Апостола. Подзаглавието й е „Любовта и смъртта на Васил Левски“. В него се застъпва версията, че Левски не е извършил приписаното му убийство на чирак. Какъв прочит за живота на великия българи! предлага авторката става ясно от нейно интервю пред в. „Марица“. Неда Антонова има зад гърба си над 20 заглавия, след които тетралогията исторически романи „Памет“, трилогията за юноши „Принцът на годишните времена“, диалогията „Вино“ и поредицата „Възкресените“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената преподобна Стойна“.Единствената жена, носителка на литературната награда „Златен меч“.

С книгата „Първият след Бога…“ разбивате наложени от десетилетия хипотези за живота и смъртта на един от най-чистите и велики българи. Не е ли твърде смела и тежка тази битка с официалната историография? Защо историците избягват да отговарят на неудобни въпроси около известни българи, включително Левски?
Не става дума за битка, а за клише. Прието е да се смята, че Апостола е убиец, но че това в никакъв случай не накърнява светостта на неговия образ. А щом няма необходимост от нещо, няма и старание то да бъде постигнато. Аз споделям друго мнение и реших да докажа правотата му.

Защо е много по-известна датата на обесването на Апостола, а не на рождението му? Въпрос на народопсихология ли е?
Относно датата и годината му на раждане има колебания и различни хипотези. Обесването е категорично и документирано. Пък и ние, българите, сме драматичен народ.
Обичаме повече края, а не началото.

Предопределена ли е била съдбата на този изключителен българин, обрекъл себе си на свободата на отечеството в буквалния смисъл?
Да. Той самият до такава степен е бил сигурен, че ще бъде заловен и убит, че предварително писмено е изразил предпочитанието си да бъде обесен, вместо осъден на доживотно заточение в Мала Азия, където ще изгние незнаен, а тук „гробът ми всеки ще го знай“. По ирония на историята това негово единствено желание не е осъществено.

Предаден ли е Левски? Можело ли е да не бъде заловен в Къкрина?
Не мисля, че е предаден. Залавянето му е резултат от неблагоприятно стечение на обстоятелства. И
няма защо да клеймим българския народ, обвинявайки го в предателство

Развенчавате приета от историците хипотеза, че Левски е убил младия слуга на чорбаджи Денчо Халача-Стойчо, заради което деяние всъщност Апостола е осъден на смърт. На какви доказателства и източници се позовава това Ваше твърдение? Оспорвате ли автентичността на писмото до Любен Каравелов, в което Левски изразява съжаление за трагичната случка на 14 август 1872 г.?
Въпросът Ви предполага доста обстоен отговор, с привеждане на документи, нещо, което тук не може да бъде направено. Пък и отговорът е даден в книгата.
Ако убийството на калфата е приписано на Левски, за да бъде осъден на смърт, кой е имал интерес от това? Защо Апостола не е бил осъден само на каторга за революционната си дейност, съгласно тогавашното османско законодателство?
Смъртната му присъда предварително е била заповядана от великия везир на Империята по внушение на руския консул в Истанбул граф Игнатиев. Ролята на тримата от следствената комисия се е свеждала само до това да осъществят формален разпит. За пред Европа. Но Иванчо Хаджипенчович отказва да подпише следствения протокол и – странно – другите двама висши турски сановници също не го подписват.

Личният живот на Левски също е бил табу дълги години. Откъде черпихте данни за обречената любов на Левски? Доколко тази любовна история е достоверна?
В своето велико дело Васил Левски е имал подкрепата на целия народ и в това число на много жени. Образът на Евгения е фикция, но не е възникнал без наличието на факти. Много българки от различни съсловия на обществото са помагали на Апостола, жертвайки се. Не можеше да се разкаже за всичките, а и в художествен текст това би било неприемливо.

В друга Ваша книга – „Неговата любима“, разкривате драматичната история на жената на друг велик българин – Христо Ботев. Личните драми на героите прибавя или отнема част от ореола им?
Зависи. Ако човек иска нашите национални герои и духовни първенци да представляват някаква механична сглобка от патриотизъм, без-страшие и обикновени потребителски рефлекси, такъв човек не би приел истината, че Ботев например е бивал влюбен, разлюбен, обезверен, отчаян и до такава степен привързан към своята Венета, че да пише в предсмъртното си писмо „Еи знай, че после Отечеството си най-много съм
обичал тебе“. Те всички са били хора, всеки от тях е един от нас, друг е въпросът, че ние не можем да бъдем едни от тях.

Каква е най-голямата ни вина към Апостола? Защо до днес не знаем дори мястото на гроба му, а слагаме венци само на мястото на бесилото му?
Тъжен въпрос с още по-тъжен отговор. Но нека кажем, че неговият гроб е известен: той завинаги е погребан в паметта на народа ни.

Защо духът на Апостола ни е толкова нужен днес? Колко години ще са ни нужни, за да научим най-трудния урок – да милеем за отечеството като него, да воюваме сами за свободите си, да не чакаме освободител отвън, като рискуваме да попаднем в нови зависимости?
Не само днес. Левски и всичко онова, което той символизира, ще бъде нужно на българите, докато ни има като народ. Защото не е важно колко дълго е живял човек, а в името на колко хора е живял.

Ще се осмели ли нашата Църква да канонизира Левски като светец? Нужно ли е това изобщо на българина, когото с право наричаме българския Христос?
Българската православна църква избягва да харчи излишни усилия в търсене на историческа истина. Единственото, за което светите отци се грижат, е тяхното собствено благоутробие. Народът е канонизирал Левски, провъзгласявайки го чрез народно допитване за най-великия българин на всички времена. Защото българинът има вяра, а който е крепък във вярата, той няма нужда от религия.

Коя е следващата велика личност, която ще извадите от забравата и натрупаните заблуди и митове?
Изборът е голям, както и изкушението. Но има един велик българин, който е знаел за нас повече, отколкото ние знаем за себе си – авторът на книга, наречена Книгата. Той е.

Д-р Иван Църов: В търновския исторически музей се пази дяконския орар на Васил Левски

Неизвестни лица изцапаха паметника на Васил Левски в Ловеч

 

Неизвестни лица са нанесли няколко мазни петна върху лицевата страна на паметника на Васил Левски в Ловеч, петната са върху гранита в основата на постамента под надписа и върху част от надписа, съобщиха от Община Ловеч.

Няма друго обяснение за изливане на мазнина на това място освен хулиганско действие. Жалко е, че това стана ясно точно преди вчерашната дата 18 юли, когато цялата страна отбелязва годишнината от рождението на Апостола на свободата.

Служители на Бюджетна дейност „Комунални дейности“ към община Ловеч в момента вземат мерки за почистването на петната. Случаят е повод Община Ловеч отново да се обърне към гражданите да пазят ремонтираните и новите обекти, тъй като само така градът може да е чист и приветлив.

Припомняме, че цялостната реставрацията и консервацията на паметника на Васил Левски приключи в началото на юни 2018 г. За целта министерството на културата отдели целево 40 хил. лв.  субсидия, а Община Ловеч участва с останалата сума до общата 51 648.51 лв. (с ДДС). Беше подменен и основният надпис, който вече не е с метални букви, а на тъмна гранитна плоча с изчукани

Депутатът Николай Тишев: Васил Левски е обединителна фигура, Руен ще имат място да чества официалните си празници

9-годишната инициатива е на наши другари, които не се предадоха пред трудностите Апостолът на свободата Васил Левски е обединителна фигура за всички българи, без значение на вяра и етнос. Това каза депутатът от БСП Бургас Николай Тишев при откриването на паметника на Дякона в Руен, съобщи Флагман. „Инициативата е на наши другари от Руен, тъй като тук няма паметник на националните ни герои. При честване на официални празници няма паметно историческо място където да се поднасят цветя и венци, с които да бъде почетен деня, да бъде изказана признателността ни, като българи към нашите светии и национални герои”, обясни Тишев. Кампанията по изграждането на паметника започва през 2009 година. Преминава през много перипетии, проектът се забавя прекалено дълго, но с подкрепата на депутатите от БСП и Националното ръководство на партията средствата са събрани и монументът завършен. Тържественото му откриване бе  навръх 181-годишнината от рождението на Левски. „Трудностите, които срещнахме  през тези години бяха свързани с финансовото обезпечаване на инициативата, последващата и организация и утвърждаването на модела на паметника в Министерството на културата. И в крайна сметка с високото участие на президента на Р България Румен Радев открихме паметника на Васил Левски в Руен ”, добави депутатът. Честитим новия паметник на Община Руен, честитим този паметен ден на неговите жители и пожелавам подобаващо отбелязване на събития, като 3 март – Национален празник на България, допълни Тишев.

Изнесоха урок по родолюбие в метоха, където се е учил Левски

Урок по родолюбив се проведе в Хилендарския метох на храма „Свети Димитър, чудотворец Солунски“ в Стара Загора, където през 1855-58 г. на четмо и писмо се е учил младият Васил Иванов Кунчев, съобщава в-к „Монитор“. Бъдещият Апостол на свободата по това време е придружавал вуйчо си хаджи Василий, който като таксидиот при Хилендарския манастир в Атон е обикалял българските земи. Почти три години малкият Васил е посещавал курса за свещеници, воден от старозагорския даскал Атанас Иванов в метоха при най-големия храм в града в онези времена.
Метохът е възстановен на старото си място (изгорял е при опустошението на Стара Загора през Руско-турската освободителна война) през 1979 година, за наредата на двете стаи е използвана рисунка от онази епоха.
Уроците по родолюбие по традиция се провеждат два пъти годишно, на деня, когато е обесен Дякона и на рождената му дата -18 юли.
В книгата за посетители е запазен запис от първия прекрачил прага на килийното школо на 29 октомври 1979 година. Няколко месеца по-късно, през юли 1980 година, Мария Василева от Кърджали е написала: „Два дни след рождения ти ден, Апостоле, аз съм тук, за да се поклоня доземи и да почувствам отново и отново щастливата тръпка, че съм българка и съм твоя потомка!“. На метри от метоха, на една от стените на храма има огромен стенопис, на който е изобразен Васил Левски като певец в църковния хор на даскал Атанас Иванов, автор на картината е проф. Никола Кожухаров.

С тържествен митинг-заря на площад „Васил Левски” в Карлово бе отбелязана 181-вата годишнина от рождението на Апостола на свободата

С тържествен митинг-заря на площад „Васил Левски” в Карлово бе отбелязана 181-вата годишнина от рождението на Апостола на свободата. 

Честването започна с посрещане знамето на Карловския революционен комитет. Бригаден генерал Пламен Йорданов прие почетния строй на представителните части на 61-ва Стрямска механизирана бригада, съобщиха от Община Карлово.

„…Днес, 181 години от  рождението на Апостола, на нас ни се иска той да е сред нас  и ако е сред нас – какво ще ни каже? Мислили ли сте по това, дали няма да ни попита и да смъмри – не хулете държавата ни, тя ни е една и друга няма да имаме. Търсете сметка от тези, които сте овластили да ви управляват, защо нацията не е единна, защо пътят ни не е предначертан за години напред,  защо нямаме големите цели и да ни посъветва – пазете целокупна България и дръжте жива връзката с българите, там където живеят по изконните български земи на Мизия, Тракия и Македония, както аз и моите другари го правихме.  А може и да се лъжа, времето ще покаже? Но днес, можем да сведем чела в преклонение пред Левски, пред неговите съратници и пред  тези, които дадоха живота си за свободата на България.  Честита е тази майка, която роди Левски! Благословен е нашият град, който вдъхна на Апостола възрожденския стремеж към свободата и силен български дух! Благословена е България с герои като Левски!”, бяха част думите на д-р Емил Кабаиванов кмет на община Карлово пред паметника на Апостола. След това, той предостави думата за тържествено слово на  заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов.

„…Преди 181 години в Карлово се роди голям българин, когото боголюбивият български народ нарече „Апостола“. Монах, учител ,легионер, той е и идеолог на българските национално-освободителни борби, той е нашата мяра за време, за българщина, ключът за оковите,

с които всеки един от нас е свързал невидимо със себе си. Дали сме достойни, дали направихме неговото царство на равенството, на братството, на разбирателството между всички наши националности и може ли всеки от нас да каже дали е посветил себе си на Отечеството?“, каза Емил Христов в словото си.

Мъжки камерен ансамбъл „Българските гласове” изпълни песните „Българи юнаци”, „Все за тебе мисля, мамо” и „Хубава си моя горо”. Кулминация на тържеството бе грандиозна заря, която възхити всички присъстващи на площад „Васил Левски”.

В знак на почит и признателност пред безсмъртното дело на Васил Левски бяха поднесени венци и цветя от държавни институции, политически партии и организации, кметове на общини и населени места, културни и обществени институции, туристически организации и стотици признателни граждани.

Почетоха Апостола на мястото, където се счита, че е погребан

Десетки души се събраха на ул. „Дамян Груев“ пред №6 в столицата вчера, за да почетат рождения ден на Апостола на свободата Васил Левски, съобщава в-к „Труд“. Именно там, на мястото на някогашните Софийски гробища, е погребано тялото на Апостола, според проучването на историка Николай Иванов. „Миналата година на днешния ден бяхме само четирима човека, тази година сме тридесетина. Надявам се догодина да се съберем двойно и тройно повече. Идва време и археолозите да потвърдят или отхвърлят хипотезата на Николай Иванов“, заяви фоторедакторът на медията Цветан Томчев вчера. Междувременно в страната най-големите чествания традиционно бяха в Карлово, където е роден Васил Левски. Празненства имаше и в Сопот, Калофер, Шумен, Сливен, Хасково и други градове от страната.

Ловеч отбеляза 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

Ловеч отбеляза 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски на 18 юли вечерта с гражданско поклонение пред паметника, издигнат до историческата крепост „Хисаря“, съобщиха от Община Ловеч.
Жители и гости на града изкачиха стъпалата на хълма на кв. “Вароша“, за да поставят венци и цветя пред монумента, на който са изписани безсмъртните думи на Апостола „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си“.
Пред събралото се множество кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова в своето тържествено слово припомни:
„Левски изгражда своите революционни тайни комитети за две – три години, като избира нашия град за център, за столица на революцията. Всичко това с цел освобождението на отечеството от робство чрез собствени сили. Затова с пълно право пред турски съд в София той заявява: „Занятието ми е да облекчавам положението на българите и да им давам упование“.
Тя подчерта, че Ловеч има най-величествения, най-големия паметник на Апостола у нас. Той е построен в далечната 1964 г. „Колко много събития изминаха от тогава, колко много власти се смениха, колко се разшири нашият обществен хоризонт. Но Левски е тук и не би могло да бъде другояче, защото е един от стожерите на нашата държавност“, каза още кметът на община Ловеч Корнелия Маринова.
“На практика Левски за нас е един разговор. Разговор със самите себе си – откровен и безмилостен. Нека поддържаме този разговор, нека той никога не заглъхва. Така разбираме, че сме живи. Така и Левски остава жив“, завърши речта си кметът.
Ловчанският митрополит Гавриил в речта си подчерта, че Левски е бил истински българин благодарение на вярата си в Господа. „Той е станал монах, за да служи на Бога и на хората и е отдал своя живот, защото е искал да изпълни Божията заповед, че няма по-голяма любов от тази да отдадеш своя живот за свои приятели“, каза митрополит Гавриил.
Сред гостите на тържеството бяха още народният представител Милко Недялков, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, заместник-областният управител Илиян Тодоров, заместник-кметът на Карлово Стойо Карагенски, секретарят на Община Ловеч Даниела Цанова, представители на партии и граждански организации.
В тържеството взе участие и Духовият оркестър с диригент Тотко Рогашки.
След това на площад „Тодор Кирков“  трупата за съвременно и традиционно фолклорно изкуство „Танцът на вятъра“ от Стара Загора изнесе концерт-спектакъл. По-рано през деня Ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида за Апостола в храма „Успение Богородично“, а сутринта имаше гражданско поклонение и в село Къкрина в музея „Къкринското ханче“.