Корнелия Нинова, БСП: Нито бесилото, нито времето могат да заличат отдадеността на Васил Левски към Отечеството

Поклон пред делото и себеотрицанието на Левски – преклонението ни пред него показва, че нито бесилото, нито времето могат да заличат отдадеността му към Отечеството. Това написа лидерът на БСП Корнелия Нинова в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“. 
„Днес е ден за поклон и благодарност – 181 години от рождението на Васил Левски. Поклон пред делото и себеотрицанието му. Благодарност за най-съвършения урок по родолюбие. Заветите на Апостола ни дават национално самочувствие. Но те ни и заклеват в чест и отговорност, борбеност и почтеност. Важно е да помним, защото преклонението ни днес показва, че нито бесилото, нито времето могат да заличат Неговата отдаденост на Отечеството. Поклон и пред Гуна Кунчева – българката, майката, която роди и отгледа любимия герой на България“, пише лидерът на БСП.

Асеновград отбеляза тържествено 181 години от рождението на Васил Левски

Асеновград отбеляза тържествено 181 години от рождението на Васил Левски. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пловдив от Общината. Отбелязването на годишнината започна с приемане на почетна рота на 4-ти артилерийски полк от подполковник Стоичко Белишки. Слово за живота и делото на великия син на България Левски изнесе доц. Владимир Янев – преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Той припомни думите на белетриста Васил Попов: „Неговото пътуване не е завършило и ако се вгледаме в нашите нощи и дни, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята на милото ни Отечество и ще бродят вовеки веков, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи. В този смисъл Апостолът присъства и ще присъства винаги на всяко българско раждане и на всяка българска смърт, всевиждащ и всечуващ.”
Кметът на община Асеновград д-р Емил Караиванов поднесе венец пред бюст-паметника на Левски. Цветя бяха поднесени също от името на Общинския съвет, Историческия музей, Градската библиотека, Общински младежки съвет, политически партии, неправителствени организации и граждани. Честването завърши с химна на Република България и едноминутно мълчание в чест на Васил Левски.

Велико Търново почете 181 години от рождението на Васил Левски

С поднасяне на цветя, тържествени слова и поклон пред паметника на Апостола на свободата Велико Търново почете 181 години от рождението на Васил Левски, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Церемонията започна с прочит на награденото на първо място в Националния литературен конкурс „Паметта на Левски днес“ есе „Плача за Левски!“, чиито автор е 15-годишната великотърновка Моника Иванова. То бе изпълнено от Ема Колева и Павел Люцов, членове на клуб „Млад възрожденец“. Текстът припомни какво означава Левски за българския народ, както и причините, поради, които трябва да почитаме паметта му и днес. Авторът призовава всеки един българин да си спомня за Левски, не само в днешния ден и подчертава, че за да пребъде България, всеки един от нас трябва да носи паметник на Апостола вътре в себе си.
Последва празнично слово на доц. д-р Марко Златев, преподавател по „Военна история“ в НВУ „Васил Левски”. В началото на речта си той припомни, че в днешния ден 18 юли, ние почитаме 181 години от рождението на Апостолана свободата. Освен това разказа и интересни и малко известни факти от живота на бореца за българска свобода. „В историческите извори и историографията, той се е срещал с още 15 имена и прозвища, сред които присъстват най-вече Левски, Лъвски, Дяконът, дякон Игнатий, Васил Левски, а след 1873 година и Апостол на свободата или просто Апостол. Освен това, за да скрие истинската си самоличност от официалната власт на Османската империя, в паспорти и тескерета, той използва 10 фалшиви и чужди имена. Най-много обаче са неговите революционни псевдоними, с които той подписва писма и други документи на създадената от него Вътрешна революционна организация. Техният брой, според последната книга на покойният проф. Дойно Дойнов, се приближава до 40“, каза още доц. Златев.
Той допълни, че за Левски до момента са писани хиляди страници от десетки български и чужди автори и изрази надежда, че те и следващите трудове, които предстои да бъдат написани, ще задоволят знанията на любознателните българи. Цветя в знак на признателност поднесоха зам.-кметът на Велико Търново проф. Георги Камарашев, зам.-областните управители, представители на Общински съвет – Велико Търново, ректорите на двата университета в града, представители на политически партии, десетки граждани и ученици. Празничният ден, по традиция ще приключи в 21.30 часа на площад „Цар Асен І”, където ще бъде представен аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина”.
Луиза ТРАНЧЕВА

Недовършената автобиография на Васил Левски

След 1867-1868 г. Васил Левски е направил опит да напише своята автобиография в стихотворна форма, пише д-р Борис Великов във в-к „Дума“. Макар и да не притежава особени ценни идейно естетически-художествени качества и приноси към поезията, тази негова творба е източник на ценни реалистични данни, представени по самобитен начин с напълно правдива информация за важни начални моменти, събития и етапи от неговия живот и революционна дейност – родно място, произход, подтик към хайдушки начин на живот, начало на революционна дейност, пребиваване във Влашко и Сърбия, в Първа българска легия 1862 г., и в четата на П.Хитов като знаменосец, посещение в родното Карлово през 1867 г, преследвания на турците, отговорност към другари и към народното дело, връщането при четата…
Към стихотворната форма на изповед вероятно Апостолът е подтикнат под влияние на дружбата
и сътрудничеството с идеолога на националноосвободителното революционно движение Г.С.Раковски („Горски пътник“) и с такива изявени революционни дейци, водачи и творци като Христо Ботев, Любен Каравелов и др., оставили ценно и богато книжовно наследство. Автобиографичните данни и сведения се потвърждават и от някои писма на Апостола до войводи, другари, съратници, сподвижници и съмишленици. Вероятната причина за прекъсване писането на
автобиографията е пълното му отдаване на великото народно дело, свързано с новата тактика и създаването на вътрешната революционна организация
Пълният текст на недовършената автобиография на Апостола е малко познат сред широката българска общественост. За разлика от другите революционни ръководни дейци (Раковски, Ботев и Каравелов), единственият поетичен опит на най-великия българин на всички времена, както и документираното негово наследство, достатъчно ясно, просто, убедително и неподправено говорят за духа на автора, за дъха на епохата на Великото българско възраждане -епохата, в която той се ражда, живее и умира в разгара на подготовката на националноосвободителната ни революция.
Недовършената автобиография на Апостола по форма много наподобява народното творчество; народните песни, легенди и с казания…

***
Аз Васил Левский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден
не щях да съм турский никакъв роб
същото да гледам и на милият си род.
В Сърбия ходих и по Влашко скитах;
от нийде помощ за наша свобода.
Станах, отидох в Стара планина
с вярна дружина, с Панайот войвода
юнаци народни – техен аз байрактар…
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода аз питах,
главни друмища и тънки пътеки –
си ги бележа- занапред кат леки….
Хубава гора, студено е и вода;
за наши жени и дребни деца…
Докат аз проходих Стара планина,
турци-поганци мен угадиха.
тежка потеря тий са дигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха,
и сичко Карлово обиколиха
и улици стражи поставиха;
дано мен жив уловяха
или бар главата ми сдобиеха –
гламави турци, мръсни агарянци…
От планини слизах, за Карлово отивах
с тюрюмето Иван аз да се видех
сам съмниничък. Обкичен, обръжен
с пушка белгийска и чифт пищови
и остра сабя на мен блещяха.
През две, през три стражи си минах –
на четвъртата мен съзряха
потеглих пушка, извадих и сабя
ниски ми дувар гръдобран беше
страхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичек аз щом ме видяха;
В зора то беше, в Карлово не влязох,
на кърът остах в зелени мамули;
кога бе вечер, промъкнах се аз
с работници хора, заедно и аз.
Няма Тюрюмето, уловен беше той
с още един другар – Тинко Пулев беше,
във Видин запрени за три години
тяхната съдба – в друго уловени;
нашите писма други посрещах
всичко подробно все тъй разправях
станах да с’ида пак при дружина
дал бях й дума кой ден ще стигна
ден и нощ вървях. Едни цървули скъсах
Дадох и лозинка; сечено дърво
Като додох на място, няма ги тама.
Засвирих с тръба, екна ми гора
никакъв отзив от моя дружина
повторих с тръба, овчар се обади;
„Добър ден юначе – тихом ми обади –
да не бъдиш ти Левски байрактар,
с Панайот войвода, негов ти другар!?“
Отговорих аз на стария овчар;
„Отде ти знаеш за Левски байрактар“
„Виждам те синко, на него ти приличаш“
Както ми е казал същий войвода,
ако те видя, да ти обадя;
как не са тука, а при царска мандра
ще видиш овчарите? Там са на близо
под тях отдолу; малко по-ниско
потеря има, да свириш недей
теб дирят тий ходят с юрушки дреи!
То бе заран и с пушки на рамо
за един два часа стигнах аз тамо другар
посрещна ме стража – един наш сругар;
„Добре дошел-рече – Левский байрактар!“
Ето и дружината с Панайот войвода.
всички се радват „добре дошел“ ми казват…

Проф. Пламен Павлов: Васил Левски означава Васил Български

Интервю на в-к „24 часа“ с историка проф. Пламен Павлов по повод 181-вата годишнина от рождението на Васил Левски.

Честваме 181 години от рождението на Васил Левски. Защо почти два века вече не се роди друг национален герой с толкова блестящ ореол, проф. Павлов?
Защото Левски съчетава няколко трудно съвместими характеристики – монах, учител, офицер, политик… Наистина той през целия си живот е бил монах. Станал такъв на 21 г., достатъчно голям, за да вземе сам решение какъв да бъде. Бил е убеден, че
като монах. Преди да бъде пратен на бесилото, е казал на отец Тодор Митов: „Бях повикан!“ Живеел е със съзнанието, че има мисия, поставена от Бога, затова се е и отказал от личен живот. Същевременно е бил модерен човек, а не фанатик. Голямата мечта и смисъл на живота му е да бъде освободена България. И това личи от всички негови действия, писма, от цялото му същество. Не е бил единствен, така са мислели много хора тогава.
Но Левски е най-яркият образ, създателят на Вътрешната революционна организация, стратегът на революцията, личност, каквато се ражда веднъж на хиляда години! Затова не бива да се терзаем, че
нямаме втори Левски. Още през 1872 г. негов съратник казва „Нямаме втори Левски на света!“.

Себеотрицанието и саможертвата на Апостола кореспондират ли с днешната представа за родолюбив?
Смело мога да кажа, че да. Защото има немалко млади българи, а и хора от другите поколения, за които България е нещо свято, над всичко и всички. Човек може да бъде националист и патриот, като същевременно е европеец и гражданин на света. Сам Левски показва, че в това няма противоречие, защото е най-големият европеец на своето време! Казвал е, че трябва да бъдем равни с другите европейски народи и че България трябва да е образцова държава.

Откъде иде прякорът Левски?
Сам си го е избрал. Лъвският скок е легенда. Дякона е бил атлетичен човек, спортна натура. Хората на Раковски са си избирали имена от рода на Балкански, Капитански… Левски означава Васил Български, т.е. второ монашеско име, в което е закодиран лъвът – символът на България. Левски прекрасно е пеел песните на Чинтулов, а нали там е онова „Да стане левът наш балкански“? В писмо до Раковски от 1866 г. той се подписва като Д. И. Левски – дякон Игнатий Левски.

Какъв е приносът на двете легии на Раковски за изграждането му като революционер?
Изграждат го като офицер, като човек с военни умения. Левски разбира, че България не може да бъде освободена с импровизирани четнически методи и с благоволението на този или онзи. Според него българският народ трябва да изгради тайна армия и тази цел до голяма степен е била постигната. Иванчо хаджи Пенчович, един от екзеку-торите му, е чел негово писмо, в което се говори за 12 000 организирани членове на организацията. В друго писмо се говори за 14000 и нищо чудно, защото комитетите, които е организирал, са военни структури.

Какъв е бил Левски като военен стратег?
Невероятен! Той е бил монах и безсребърник, но в неговите писма думата „пари“ е може би на първо място. И това не е куриоз! Още като юноша Левски е обикалял от село на село като помощник на вуйчо си архимандрит Василий и се е убедил, че никаква социална структура не може да съществува без пари.

Вуйчо му Василий е противоречива фигура и според съвременници е бил коравосърдечен човек. Наистина ли?
Не е бил безупречен, но благодарение на него Левски е разбрал каква е тъканта на българското общество. Когато са посещавали някое селище, се срещали с кмета, с попа, с даскала, с местния елит. И благодарение на тези срещи

Има спорове дали Ботев и Левски са били близки.
Моят колега проф. Иван Стоянов, един най-добрите познавачи на делото на Левски, лансира тезата, че е възможно известното писмо на Ботев до Киро Тулешков, преразказано от Захарий Стоянов, да е измислица. Но ако съпоставим фактите, ще видим, че те наистина са се познавали и са живели в тази вятърна мелница. Това се случва в късната есен на 1868 г. После при Ботев на мястото на Левски отива брат му Христо. И когато той умира през 1870 г., един от най-близките приятели на Ботев – Велико Попов, пише стихосбирка в памет на Христо Кунчев. Това е отразено и от Любен Каравелов. В посоченото по-горе писмо Христо Ботев нарича Левски „моят съотечественик Васил Дякона“. А какво означава съотечественик? Означава съгражданин. Макар да е от Калофер, Ботев се е смятал и за карловец, защото баща му Ботьо Петков е оттам. Вярно, пътищата и на двамата се разминават, те са и на различна възраст – единият е роден през 1837 г., другият -през 1848 г. Но Левски се е интересувал от Ботевия вестник „Дума на българските емигранти“, разпространяван според поп Минчо Кънчев между комитетите.

Вярно ли е, че Левски е претърпял операция, от която трудно се възстановява?
Левски се разболява по време на Втората българска легия. Дълго време се опитва да се лекува с народна медицина, но неуспешно. Тогава сърбите го захвърлят в болница, където той е бил обречен… От Христо Иванов-Големия разбираме, че неговите събратя от Легията го преместват в частна квартира, наемат медицинска сестра и двама лекари, на които казват: „Внимавайте да не стане нещо лошо с него, защото ще го последвате!“
Левски е опериран с български пари, събрани от Панайот Хитов, на когото Левски е бил знаменосец в четата през 1867 г. В тези времена операцията от апандисит е била сложно нещо -смъртността е била към 70%. Раната трудно е заздравявала, но Левски е оцелял. Помогнали са му спартанският живот и монашеското меню -хранел се е с хляб и маслини, понякога с ябълки, рядко си е позволявал да си купи малко пастърма.

Предали ли са го наистина Димитър Общи, поп Кръстю, негови сподвижници? Или в предателството му е забъркана жена?
Не са го предали. А за жени в живота на Левски продължават да се пишат всякакви несериозни твърдения. Да, Левски е бил красив мъж, атлетичен, но с нежно лице, с огнен поглед, с „чакъре-сти (ястребови) очи“, по думите на Хитов. Вярно, влюбвал се е и в него са се влюбвали, но е поставял над всичко мисията си. Дори пише на едно момиче от с. Аджар, днешното с. Свежен, че любовта им е обречена. Щадял е чувствата на хората, както и своите собствени.

Кое го е направило толкова голям патриот?
Самото време е на национален подем в образованието, културата, църквата. Хилендарски-ят манастир, чийто служител е бил вуйчо му, е бил невероятно огнище на патриотизъм. Когато Раковски отправя своя призив с тайни писма, около 1000 души, главно млади хора, се записват в Легията. Има и други монаси освен Левски – там са отец Матей Преобра-женски, Генадий Драгалевски и още неколцина. Що се отнася до версиите за прословутото предателство, нека припомня, че Турската империя вече е изградила тайни служби по немски образец с шеф немеца Шнай-дер ефенди. Левски и не-
говите съратници непрекъснато говорят за шпиони, използват в конспиративната си мрежа пароли, лозинки – т.нар. специални знаци, работят с псевдоними.Левски е следен и заловен по случайност, но за залавянето му е била специално организирана операция. Колкото до Димитър Общи и поп Кръстю, те си имат своите грехове, но в никакъв случай го няма това открито предателство, за което се самобичуваме толкова години. Фактите говорят, че става дума за мащабна операция на османската власт, което бе показано убедително от ловешкия историк Иван Лалев. Заловените след Арабаконашката акция дейци въпреки побои-щата и разпитите два месеца изобщо не обелват и дума за Левски! Но когато властите откриват архивите на комитетите в Тетевен и в Орхание (днешния Ботевград), вече разполагат с неопровержими факти. Ко-митетските дейци, до вчера мирни хора, есна-флии и търговци, не могат да издържат на такъв натиск. Затова не бива да ги съдим и обявяваме за предатели.

Щеше ли Левски да бъде толкова голям национален герой, ако не беше заловен и обесен на 6/18 февруари 1873 г.?
Той се е превърнал в национален герой още приживе. Вазов неслу-чайно казва: „Селяните прости светец го зовяха!“ Някои си го представят като диалогичен, едва ли не кротък човек, но той е бил много строг ръководител!
Същевременно се е подчинявал на вишегласието и демокрацията, но е казвал, че трябва да има единоначалие, т.е. някой да носи си лична отговорност за решенията. Ако приложим днешните критерии, републиката, за която е мечтал Левски, прилича по-скоро на президентска република. Левски е лидер на средната класа и интелигенцията факт, който няма нищо общо с наивните истории от времето на комунизма, че е водач на широките народни маси. Левски е осъден не защото е убил слугата на един ловешки чорбаджия, както някои твърдят. За такова убийство според отоманския наказателен кодекс наказанието е 15 г. заточение. Не, Левски е осъден на смърт според няколко текста на същия кодекс, защото е създал въоръжена революционна организация, която да освободи България. И той наистина освобождава България! Подобен извод не е пресилен – Априлското въстание, довело до поредната руско-турска война и нашата свобода, е дело на комитетите, създадени от Апостола.

Проф. Пламен Павлов: Отстъпили сме от идеалите и стремежите на Васил Левски и неговите съвременници

Отстъпили сме от идеалите и стремежите на Васил Левски и неговите съвременници. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод 181-годишнината от рождението на Апостола на свободата. По думите му има какво да наваксваме, от какво да се учим и дори от какво да се срамуваме, имайки предвид делата на хора като Дякона в едни много по-тежки времена. „Васил Левски и неговите съвременници не правят никакви компромиси с националните интереси на България, като е важно днес да се разбере, че патриотизмът не пречи на европейските ценности и желание за изравняване със света. Левски не е обикновен човек, а свята личност който се ражда веднъж на 1000 години, но не трябва да го превръщаме в икона“, каза още той. „Парадоксално е, че той е монах безсребърник, а в писмата му се говори най-често за пари. Това показва неговия прагматизъм и реализъм. Той не е някакъв мечтател фанатик, а човек който си е поставил за цел да освободи България. Реално погледнато той успява да го направи“, обясни той. Проф. Пламен Павлов допълни, че Левскимечтае за България в нейните реални етнически граници, като идеите му не са били наивност. „Независимо от десетилетията на нихилизъм и днес има хора, напомнящи за идеалите на Апостола“, каза още историкът.

За втора поредна година в Карлово се проведе инициативата „Цвете за Апостола”

За втора поредна година в Карлово се проведе инициативата „Цвете за Апостола”. Това съобщи за Радио „Фокус” – Пловдив Мирослав Колев, директор на Общинската библиотека в Карлово. „Чрез инициативата искаме да покажем признателността си към личността на Апостола и заветите, които ни е завещал и да научим и децата на това. Да следваме заветите му с повече дела, не само на думи”, добави Колев. Инициативата се е провела в рамките на три дни – 13, 14 и 15 юли. „Съвместно направихме и Лъвски скок, в който се включиха много деца от детските градини в общината”, посочи Колев. Пред паметника на Апостола в Карлово децата са пели патриотични песни и са рецитирали стихотворения. Там са ги очаквали четници от патриотични организации, с които са си направили много снимки. След това е имало почетен караул. „Всички деца получиха флагче с българското знаме”, каза още Мирослав Колев. Танцьори от читалището в село Климент са изнесли програма, с което инициативата се е превърнала в голям празник за децата. „Една такава инициатива подхранва чувството на патриотизъм и родолюбие у децата. Те са родени в този край и трябва да са горди и да отдават почит на националните и местни герои, които са се борили за свободна България”, каза още Мирослав Колев. Той посочи, че подобни инициативи трябва да продължат и в бъдеще.
Цветана ТОНЧЕВА

Добрич се поклони пред личността и делото на Апостола

Добрич се поклони пред личността и делото на Апостола, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Община град Добрич организира общоградско поклонение пред паметника на Васил Левски, в деня, в който се отбелязва неговото рождение. Граждани, представители на Общината и общественици се събраха пред паметника на Левски, за да отдадат своята почит. Поетичен рецитал, представен от ученици, припомни моменти от жизнения път и делото на Апостола. С минута мълчание и сведени глави признателните потомци почетоха паметта на големия български герой. Цветя и венци бяха положени на паметника. Автор на бюст-паметника е скулпторът Никола Богданов. Паметникът се намира в градинката пред църквата „Св. Георги“.
Жулиета НИКОЛОВА

С ритуал по полагане на венци и цветя в Благоевград бяха отбелязани 181 години от рождението на Васил Левски

С ритуал по полагане на венци и цветя благоевградската общественост отбеляза 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Зам.-кметът на Благоевград Иво Николов, председателят на Общински съвет – Благоевград Радослав Тасков, представители на политически партии, учебни заведения, институции и граждани се поклониха пред бюст-паметника на Левски, който се намира на едноименния площад. Ученици припомниха част от живота и делото на Дякона.
Васил Левски е роден в китното подбалканско градче Карлово на 6 юли 1837 г., (18 юли нов стил). Образованието си започва в килийното училище в родния си град. Година по-късно продължава в местното взаимно училище. “Аз съм посветил себе си на Отечеството: да му служа до смърт и да работя по народната воля“. Левски се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Легендата гласи, че по време на военни упражнения той прави лъвски скок, от който всички са възхитени и започват да го наричат Левски. В Белград Левски укрепва познанствата си от Първа легия. Там той се запознава и с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов.
На 11 декември 1868 г. с параход от Турну Мъгуреле (град в Румъния), Дяконът тръгва за Цариград. Започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от „Българско общество“.
Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София.
Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес.
Лора КАЛЧЕВА

181 години от рождението на Васил Левски бяха тържествено отбелязани пред бюст-паметника на Апостола в Кюстендил

181 години от рождението на Васил Левски бяха тържествено отбелязани пред бюст-паметника му в Кюстендил, предаде репортер на Радио „Фокус” – Кюстендил. На събитието присъстваха кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, зам. областният управител Райчо Цветин, председателят на Общинския съвет в Кюстендил Михаела Крумова, представители на политически партии, неправителствени организации, възпитаници на детски градини и граждани. По време на отбелязването на годишнината от рождението на Апостола беше посочено, че идеите на Левски за свободата и революцията, както и неговите прозрения за свобода и демокрация, излизат от границите на България и вече принадлежат на цялото човечество. С всичко това Левски израства до един от големите граждани на света, като нарежда името си до имената на най-великите мъже на Деветнадесети век. За пореден път на бяха положени венци и цветя пред паметника Васил Левски и със синовна обич и признателност присъстващите сведоха глави пред него.
Венцеслав ИЛЧЕВ