Сливен ще отбележи годишнината от рождението на Васил Левски на 18 юли

181 години от рождението на Васил Левски се навършват на 18 юли. Годишнината ще бъде отбелязана същия ден с възпоменателна церемония на пл. „Васил Левски“, от 10.00 часа. Това съобщиха от пресцентъра на Община Сливен. Пред паметника на Апостола на свободата ще бъдат поднесени венци и цветя. Община Сливен кани гражданите на церемонията.

Зам.-кметът Антон Минев: Четирима души са номинирани за наградата на Карлово

Четирима души са номинирани за наградата на Карлово. Това съобщи за Радио „Фокус”-Пловдив зам.-кметът Антон Минев. Имената им още се пазят в тайна. Утре, четвъртък, комисия ще отвори запечатаните пликове с номинации и ще определи носителят на наградата. Тя ще бъде връчена публично на 17 юли, от 19.00 часа, на площад „20-ти юли” от кмета на общината. След това ще има програма с концерт на Бег бенда на БНР и постановка на Ансамбъл Българе.
На 18 юли, сутринта в църквата „Свети Никола” ще бъде отслужена литургия, а след това шествие ще се отправи към площад „20-ти юли”, където в 10.30 часа ще бъде открит празника на града. Преди това, традиционно, ще бъдат посрещнати участниците в Националния туристически поход „По стъпките на Апостола”. Програмата ще продължи в Националния музей „ Васил левски”, където ще бъдат представени книги за Апостола. Във вечерните часове ще се проведе тържествен митинг–заря на площад” Васил Левски” в Карлово.
Тържествата по повод 181 години от рождението на Васил Левски започнаха с традиционния събор–надпяване, в който са се включили пенсионерски клубове от цялата страна. „Това надпяване се проведе за 21 път и беше с рекорден брой участници – 52 състава ”, отбеляза зам.-кметът Антон Минев.
По думите му на 18 юли обикновено Карлово бива залято от туристи – както българи от страната, които искат да почетат Апостола, така и много чужденци. Тази година също се очакват много туристи.
Цветана ТОНЧЕВА

 

Милена Георгиева, РИМ-Шумен: Свободата на шуменци е изстрадана, защото градът е предпоследният освободен

Свободата на шуменци е изстрадана, защото градът е предпоследният освободен. Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Милена Георгиева от Регионалния исторически музей в Шумен по повод 140 години от освобождението на града. По нов календарен стил на 18 юли е освобождението на Шумен и датата е емблематична, защото шуменци честват и друга свидна годишнина – 181 години от рождението на Дякона Левски. „За шуменци спомена за Левски е много светъл и обвит в легендарност. Има сериозни данни, че Дякона е минавал край Шумен и е посетил село Ченгел, днес квартал Дивдядово“, добави Милена Георгиева. Тя уточни, че там Васил Левски създава Шуменския революционен комитет, който става най-многобройния в България, когато председателството на комитета поема Панайот Волов.

 

Шумен ще отбележи 140 години от освобождението на града и 181 години от рождението на Васил Левски

С молебен за здраве и благоденствие и полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски на 18 юли Шумен ще отбележи 140 години от освобождението на града и 181 години от рождението на Апостола на свободата. Това съобщиха от пресцентъра на Община Шумен. Програмата ще започне в 09.00 часа в храм „Свето Вознесение Господне“, където ще бъде отслужена панихида за загиналите и молебен за здраве и благоденствие. В 11.30 часа пред паметника на Васил Левски ще бъдат поднесени венци и цветя от официални лица и граждани. В 18.30 ч. на пл. „Освобождение” започва концерт-спектакъл с участието на Национално дружество „Традиция” и рок група „Епизод”. От 16 до 20 юли в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” шуменци и гостите на града ще могат да видят фотодокументална изложба „18 юли 1878 г.: 140 години от освобождението на Шумен”. От 10.00 часа и от 14.30 часа от 16 до 20 юли посетителите в отдел „Изкуство” на библиотеката ще могат да гледат български игрални филми, посветени на Освобождението на България. Организатори на честванията са Община Шумен и културни институти.

 

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика на 18 юли в Пловдив ще бъде почетена 181-вата годишнина от рождението на Апостола

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя на 18 юли, сряда, от 10.00 часа, в Пловдив ще бъде почетена 181-вата годишнина от рождението на Апостола на Свободата. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пловдив от Дирекция „Култура и културно наследство“ към общината. Слово ще произнесе литераторът Таня Караиванова, член на УС на Общински комитет „Васил Левски“ в Пловдив. Водещ на честването ще е Златко Павлов. В церемонията по традиция участват представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър и венценосци.
За участие в общоградското честване на 181-вата годишнината от рождението на Васил Левски са поканени народните представители от град Пловдив в 44-то НС, кметът на община Пловдив, областният управител, председателят на Общински съвет, началникът на гарнизон „Пловдив“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове и представители от Общината и районните кметства, общественият посредник към Община Пловдив, представители на армията, църквата, политически и обществени организации, членовете на Общински комитет „Васил Левски“ и комитет „Родолюбие“, граждани и медии.

 

Дъбенската група се гордее с песен за Апостола

Ръководителят на Дъбенската група Генчо Цолев събира на музикантска среща всички мъжки певчески групи, с които се познават. Той вече се е уговорил с Брезовската група и „Веселяците“ от Каравелово. Ще пеем, ще играем хоро, ще има трапеза. Надявам се да превърнем тези срещи в традиция и да имаме понякога общи изяви, споделя Генчо Цолев пред в. „Марица“.
40-годишният музикант от Дъбене и групата му преди дни получиха признание, което за тях е по-ценно от златните медали, спечелени на фестивали. „Странджанският славей Калинка Згурова и ние от Дъбенската група пяхме заедно в Бургас на фестивала, който певицата организира за поредна година. В концерта участваха още Калинка Вълчева и Лазар Налбантов. След конкурсната програма Калинка Згурова лично ни покани за този грандиозен концерт на най-големите изпълнители на народна музика, това е голямо признание и чест“, разказа Генчо Цолев. На фестивала Дъбенската група за пръв път се срещнала на живо с прочутата странджанска певица. Дотогава тя била гледала и слушала изпълнения на гласовитите мъже в предаването на Галя Асенова „От българско по-българско“. Генчо Цолев възстанови Дъбенската група преди пет години, формация с това име, но без оркестър, съществувала през 70-те и 80-те години. Неин ръководител бил Бочо Бръмбаров. В новото издание на групата се включили и някои от старите певци, а Генчо събрал и музиканти. Той е роден в Дъбене, завършил е основното и средното си образование в музикалното училище в Широка лъка. „Свиря на кавал и пея, ала си изкарвам хляба с друга работа – бил съм монтажник на специални изделия във ВМЗ-Сопот, сега съм охранител. Музиката ми е в кръвта, а и много исках да направя група“, разказва кавалджия-та. Споделил идеята със свои колеги, те пък с други, и така от уста на уста намеренията стигнали до точните хора. Повечето музиканти не са от селото. Гайдарят Дончо Загорев е от Сушица, тъпанджията Марин Чалъмов от Карлово, гъдуларят Николай Таслаков от Бегунци, другият гъдулар Наско Шопов от Труд, кавалджията Николай Лесев от Пловдив. Към групата често се присъединяват музиканти, които не са от постоянния състав. „Беше съвсем в началото, когато решихме, че ще посветим наша авторска песен на Васил Левски – нали сме от Карловския край, в който е роден Апостола. Текста и музиката написа Румен Начев, акордеонист и гъдулар, учител по музика в Средно училище „Васил Левски“ в Карлово, който често се присъединява към групата. В песента се казва: „Де се е чуло и видяло Дякон расо да хвърли, косите да си отреже, баш войвода да стане“, запява Генчо. Повечето от песните на групата са дъбенски. Една от емблематичните е „Отдолу идат винари, винари и ракиджии, Недо льо, бяло момиче“. Тази песен се е пяла в Дъбене по време на Старочовската неделя. А „Излез, излез, мале, вънка на дворове, вънка на дворове, та да видиш мале, поле побеляло само с еничари“ е като химн на Дъбенската група. Паметно изпълнение на групата пък е на плажа в Бяла. Музикантите били там на фестивал, който продължил два дни. За пръв път имали повече време и решили да отидат на плаж, а понеже тръгнали направо от сцената, носели и инструментите. Съблекли се по бански, но музикан-ската душа не изтраяла -нагазили в морето и засвирили. Жените от танцовия състав, който също бил там, подхванали хоро. Музиката моментално привлякла десетки туристи – българи и чужденци. И на плажа, и в морето се извило дълго хоро. Някой от мъжете в групата успял да ги снима с телефона си. А когато го пуснал в интернет, видеото събрало десетки хиляди харесвания. Генчо е много щастлив, че семейството му споделя радостта от музиката и живота на Дъбенската група. Жена му участва в танцовия състав, а освен това тя шие костюмите на певците и музикантите. Синът ми Никола е на 12 години, сега завърши пети клас, пее много хубаво и участва във фестивали. Той също има златни медали – от „По терлици и шевици“ в Царацово, от „Деньо Маринов“ във Варна. Напоследък се увлича и по футбола, така не знам какво ще избере, споделя бащата.

Карлово ще отбележи 181 години от рождението на Васил Левски

Карлово ще отбележи 181 години от рождението на Васил Левски. Това съобщиха за Радио „Фокус”- Пловдив от Общината. 27-ят народен събор и Празник на Карлово започва на 17 юли, вторник от 11 часа, с откриването на изложбата „Издания за Васил Левски” от фонда на Историческия музей, където е подредена изложбата. В 19.30ч., на площад „20-ти юли“ традиционно ще се състои церемонията по връчването на Наградата на Карлово. От 20.00ч., на същия площад започва празничен концерт с участието на Бег бенда на БНР. В 21.00ч., на площад „20-ти юли“ Ансамбъл Българе ще представи своя спектакъл.
На следващия ден, 18 юли 2018г. /сряда/, от 9.00ч., в храм „Св. Николай“ ще има тържествена света литургия. Обичайно, от 10.00ч., в двора на храм „Св. Николай“ ще бъдат положени цветя и на гроба на майката на Левски Гина Кунчева.
От 10.15ч. от храм „Св. Николай“ тръгва литийно шествие, което ще се установи на площад „20-ти юли“. В 10.30ч. там ще се състои тържествен ритуал по издигането на националния флаг и знамето на Карлово. Ще бъде изнесен и молебен за благоденствието на града и жителите му. Там традиционно ще бъдат посрещнати участниците в националния туристически поход „По стъпките на В. Левски”.
В 11.15ч., в Национален музей „Васил Левски“ ще се състои литературно-музикална програма и ще бъде открита изложбата „Аргонавти на свободата – Гарибалти и българите“ на Регионален исторически музей – Варна.
В16:00ч., в зала „Васил Караиванов“ на Община Карлово ще има литературен салон, а от 17.00ч., на пл. „20-ти юли“ – Концерт на художествените състави на запасните офицери.
В 20.20ч., от НМ „Васил Левски“ ще бъде изнесено значето на Карловския революционен комитет, а от 21.00 часа на площад „Васил Левски“ е тържественият митинг- заря.
Съорганизатори на тържествата са НМ „Васил Левски“, Комитет „В. Левски“ – Карлово, Фондация „В. Левски“, НЧ „Васил Левски – 1861г.“, 61-ва Стрямска механизирана бригада, Военен клуб – Карлово, Общинска организация „В. Левски“ на СОСЗР – Карлово.

 

Седем тайнства за Васил Левски

Левски е нашият Христос. Апостола е Спасителя на българите от вековното тегло. Носител на просветлението, че не са роби в империята на стамбулските султани. Трошител на ярема и водител към свободата. Заради него ни има днес!
Житието на Исус е изградено от тайнства. Така е и с живота на Васил Левски. Не знаем кога точно е роден, нито къде е погребан. Търсил ли е ласка в обятията на любима. Имал ли е двойници по безкрайните друмища. Предателство или случайност е пътят на неговата Голгота.
1. Рождението
Родът на Васил Левски е от карловското село Кочмаларе, сега Отец Паисиево. Там живял Драгой, който имал син Видул с наследник Кръстил. Той е баща на още един Видул и Тудур.
През 1793 г. Тудур преписва „История славяноболгарская“ и в полетата добавя фамилната летопис. Отбелязва, че баща му е обесен в Цариград за заговор срещу султана. Турците убили брат му в Пловдив, а на него кърджалии отрязали ръката.
„На 1812 сене чума ни изтръшка – хронихира книжовникът, – турци ми зае нишана и калъча, устана ми силяха; от То-мина неделя ду Игнажден лежах у апсаната у Едрене, па ме пушна; сичкото беше за убиения Сабри бей от Фелибе, дето
го уби наш Кунчу, па забегна у Войнягово, та са скри.“
Кунчо е дядото на Васил Левски. Бил „багрилец“ на гайтани, занимавал се още с търговия на вълна и добитък.
Синът му Иван Кунчев наследил гайтанджийството в Карлово. Взема за невеста Гина Караиванова, с която имат пет деца. Второто е Васил, роден през 1837 г., но датата не е известна.
По повод освещаването на паметника в София през 1895 г. фамилен съвет се събира да реши загадката. Установено е, че на 4 юли бащата Иван бил на сватба, но майката Гина я нямало, защото очаквала дете. Съветът приема, че най-вероятно бъдещият Левски се е появил два дни по-късно. Така 6 юли 1837 г. влиза в календара на великите българи.
2. Любимите
Според народната памет Апостола е погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска’
Има опити да изкарат Левски възрожденски Казанова. Докато изграждал революционната организация, плетял любовни интриги. Примамвал с годеж прелъстените, и то не веднъж, в бурната си биография.
Истината е, че първото и последно либе на Апостола е Евгения Бояджиева. Родена като Ана около 1850 г. в Карлово, тя учи в местното девическо шко-ло и става послушница в калоферския метох „Рождество Христово“. Приема духовното име Евгения.
През 1867 г. Васил Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов. При едно слизане от Балкана зърва девойката. Тъмните коси и светлите очи пленяват горския юнак.
Левски записва в тефртерчето си: „Сбогом, мила, кой знай дали щеш ме види вече жив. Но, драга, не щеш ме забравиш, ако падна аз убит…“
Евгения преживява залавянето и гибелта на своя любим. След Априлското въстание тя помага на лейди Емили Странгфорд да организира болници за
пострадалите. По време на Руско-турската война минава Балкана и отива в Търново, където шие дрехи за бежанците. След Съединението през 1885 г. е председателка на дружество „Милосърдие“ в Карлово.
В заника на живота си първото и последно либе на Васил Левски буквално гладува. Издъхва от изтощение през трагичната за България 1913 г.
3. Двойниците
Теория на конспирацията твърди, че край София е обесен двойник на Васил Левски. Фантасмагория, но Апостоланаистина е имал биологични копия. Двама заблуждават турската полиция, която се опитва да го залови.
Васил Иванов от еленското село Беброво бил като близнак на своя съименник. През 1870 г. той е по търговски дела във Враца. Като го мяркат, заптиетата моментално го тикат в кауша. През Видин двойникът е изпратен в Русчук, където решават да го съдят.
В Елена се получава запитване от властите дали познават въпросното лице. Васил отървава въжето, понеже мюдюринът декларира, че бунтовници в тоя чорбаджийски край няма.
След арабаконашкия обир през септември 1872 г. портретът на автентичния Левски е изложен по градове и села. По-първите люде са привиквани да съзерцават фотото. „Не сте ли виждали някога и някъде негова милост?“, питали ги чалмите.
Изневиделица баш комитата го разпознават в село Хърсово и веднага му слагат прангите. Арестантът е докаран в София, където се оказва, че приликата е само външна. Фалшивият Левски бил търговец на шаяци и терлици, а на всичкото отгоре и турчин – казвал се Осман.
4. Предателите
Няма доказателство, че поп Кръстьо Никифоров е предал Апостола на българската свобода. Той обаче поема греха за най-грозното издайничество в националната ни история.
Попива вината около погубването на Васил Левски и персонифицира предателството изобщо. Името му е нашенски синоним за предател, както в общочовешки план е библейският Юда.
В сянката на отчето се спотайват откровени черни души като Иван Лилов Фурнаджиев. Той е секретар на Тетевенския революционен комитет. Изправен пред комисията, която разследва арабаконашкия обир, Иван казва и онова, което не го питат. Протоколът от разпита е засвидетелствал усилията му да заслужи званието доносчик.
„Кой е Васил, другарят на Димитра, и откъде е?“, питат го чалмите във връзка с Димитър Общи. „Той е от Карлово -докладва Иван. – Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.“
„Истинни ли са думите, които казахте и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете, за да принесете услуга на държавата?“, сучат мустак турците.
„В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитет-ската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик“, кръсти се българинът и слага финалната точка:
„Възнаградете ме, това искам ! Ето, аз издавам!“
5. Русия
Само една сила можеше да спаси Васил Левски. Великата сила Русия обаче не направи нищо, за да го отърве от бесилото. Защото тайната революционна организация нямаше благословията на империята.
„Всичко това е работа на бивший дякон Василий Левский, карловец, който 3-4 години ходи из България да проповедува, че уж има някакъв комитет, който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да му се поведат“, пише Найден Геров. Руски вицеконсул в Пловдив, като всеки дипломат той е разузнавач под прикритие.
Когато Левски е заловен и докаран в София, Геров веднага долага на своя началник в Одрин. „Сообщаемьм В ами сведения о Софийском деле поразительнм“, поздравява го Негово Превъзходителство Иван Иванович на 8 януари
1873 г. „Если же и Левскаго поймали, то зтот господин своими показаниями конечно увлечет и других болгар ничем невиноватьш“, тюхка се за клетниците братушката.
„Где схватили Левскаго, не знаете ли Вм? – пита Иванович
на 17 януари – Беднме болгаре попадают с подобньши госпо-дами на ловушку, без всякой надежди в будущем, по край-ней мере в сию минуту, вьшос-ят несчастия.“
В превод „ловушка“ е „капанът“ на Васил Левски, в който влизат страдалците. Без надежда за бъдещето, защото надеждата носи само Русия. Тя ще ни освободи, за да ни зароби отново в Задунайская губерния.
6. Погребението
След залавянето в Къкрин-ското ханче Левски е разпитан в Търново. Сетне в покрита каруца е подкаран към София. Конвоят пристига на 30 декември 1872 г. Подробности за следствието е оставила знатната софиянка Йорданка Филаретова.
Апостола посочил Димитър Общи за ренегат, никого не издал, а себе си нарекъл „слуга“ на революционния комитет. „Заради комитета казал така – пише Филаретова, – че неговата цел не била противо тур. народ, нито про-тиво царя, а против чиновниците му, които не изпълнявали точно царските заповеди и щели да работят дотогава, докогато намерят сгодно време да се явят пред царя и да му съобщят всичките злоупотребления в държавата му, с една реч искат изпълнението на Хатихумаюна.“
Това е султански ферман от 1856 г., който лицемерно гарантира равни права на мюсюлманите и християните в империята.
Васил Левски е осъден на смърт като разбойник и обесен призори на 18 февруари 1873 г. Заровен е в гробището за престъпници. Според народната памет през нощта родолюбиви българи препо-гребват тялото в олтара на църквата „Св. Петка Самар-джийска“.
През 1956 г. археологически разкопки намират там мистериозен скелет. Лесно е било да се установи дали е на
Левски. По сведението на предателя Иван Фурнаджиев с оня зъб, който се „показва малко навън“.
Археологът Стамен Михайлов извършва поредното предателство в българската история. Отрича останките да са на Апостола и ги хвърля на боклука. С този решителен жест затваря устата на опонентите!
7. Църквата
Българската православна църква отказва да освети паметта на Апостола на свободата. Васил Левски е извършил греховно убийство и няма място на небето, пледират чернокапците. Св. цар Борис обаче, който е посякъл прабългарската интелигенция, има!
През август 1872 г. Левски се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Хала-ча, за да го накаже. Искали му помощ за диарбекирските заточеници, а той напсувал ко-митетските хора.
Със свой другар Апостола се спотайва и чака Халача. За беда подир пладне пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата. Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов.
„Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни“, споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: „Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.“
Това убийство дълбае съвестта на Дякона до бесилото. Преди екзекуцията той се изповядва пред поп Тодор. „Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е убил в Ловеч момчето“, свидетелства Захари Стоянов, който черпи сведения от отчето.
Онова, което Църквата отказва да направи, го е сторил Христо Ботев още през 1875 г. В стенен календар срещу датата 9 март поетът е записал Васил Левски като мъченик.

Източник: в-к „24 часа“

Търси се автор за паметник на Васил Левски в Русе

Пленер за изработване на идейна концепция за паметник на Васил Левски в Русе обявиха от общината и сдружението за изграждането му. Градът е сред малкото у нас без паметник на Апостола и изграждането му се чака от години. Той ще е в участък в северозападния край на Парка на възрожденците, реши Общинският съвет през юли 2016 г. Миналата година бе организиран конкурс за подобен проект, но той приключи без победител. Тогава начело на журито бе покойният акад. Светлин Русев. Свои проекти представиха екипи на скулпторите Пеньо Добрев и Георги Радулов, както и един от авторите на Паметника на Съветската армия в София – Альоша Кафеджийски. Срокът за представяне на новите проекти е от 15 до 31 октомври 2018 г. Целта на заданието е да бъдат предложени идейни решения за подходящ от естетическа гледна точка и при разумни финансови параметри проект и възлагане на изпълнението на избрания в резултат на класиране на представените проекти колектив..