Двоен празник в Генерал Тошево – откриха паметник на Левски

В Деня на независимостта на България, в добричката община Генерал Тошево откриха паметник на Васил Левски, съобщава ТВ Европа. Досега там нямало дори паметна плоча на Апостола и на празници, хората трябвало да ходят до съседно село, за да се поклонят пред националния герой.
Идеята за бюст-паметника е от преди няколко години, но едва сега става факт, благодарение на съвместните усилия на граждани и местна власт. Паментикът е изграден с дарения и общински средства. Дело е на скулптора Любомир Добрев и се намира в градския парк –най-предпочитаното места за разходка на жители и гости на Генерал Тошево.
Празникът на генералтошевци уважиха депутати от всички парламентарно представени сили. Както по време на зимните протести срещу добива на газ в Добруджа, така и сега дойдоха и рокери от мотоклубовете в региона. Местните се надяват скоро паметника на АПостола да бъде осветен, за да се вижда от всякъде и нощем.

Откриват паметна плоча на Левски в чирпанското село Медово

Корнелия Нинова, БСП: Предложиха ни заветите на Левски да залегнат във „Визия за България” -те са морална Конституция за всеки българин

Получихме предложение за основа на националния ни проект за единение „Визия за България” да вземем заветите на Васил Левски, които са морална Конституция за всеки българин. Приемаме ги с удоволствие и се обръщаме към всички българи – да търсим единение върху тях. Те са актуални и днес, и завинаги- и заветът за „чиста и свята република”, и за „равенство с другите европейски народи”. Беше ни дадено копие на тефтерчето на Левски”. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова, след среща с ръководствата на Общобългарския комитет „Васил Левски“, Фондация „Васил Левски“ и Патриотично общество „3 март“ във връзка с общественото обсъждане на проекта „Визия за България“. Това съобщиха от пресцентъра на Националния съвета на БСП. Тя добави, че след тази среща, БСП остава отворена и за следващи такива, когато Визията добие окончателен вид към края на декември. „Получихме конкретни идеи по много секторни политики, в областта на образованието и науката, сигурността, икономика и доходи. Имаме и предложения за законодателни инициативи. Предложенията ще бъдат взети предвид”, каза още лидерът на БСП. Тя уточни, че са били поставени основни акценти върху теми, които са надпартийни и за които да се търси национално съгласие- като демографска политика, национална сигурност, българско производство, образование. „Не само е вмешателство, а е и абсурд. Антипазарно и антиевропейско поведение”. С тези думи лидерът на левицата Корнелия Нинова коментира въпрос, свързан с опита на земеделския министър да убеди големите търговски вериги да продават хляб без печалба, за да се компенсира скокът в цената му. „Държавата има други механизми да повлияе върху цената на насъщния- например да сигнализира Комисията за защита на конкуренцията, която да проследи на пазарен и законен принцип за договореностите между производителите и търговските вериги. Там биха установили, че се прилагат непазарни механизми и натиск на големите върху малките производители. Натискани са да продават продукцията си под себестойност. От 1 лев за хляб, 35 стотинки се плащат на производителя, 45 прибира веригата и 20 стотинки отиват като ДДС за държавата”, посочи Нинова. Тя припомни, че БСП предложи да се свали ДДС на хляба и храните- практика, която се прилага в цяла Европа. Само у нас и в Дания няма намален ДДС на хляба. „ Да поставиш държавата на колене, да молят пет вериги да спасят народа от високата цена на хляба, е унижение на България и край на държавността и институциите“, убедена е Нинова. Тя обясни, че бюджетът няма да бъде ощетен, ако бъде изсветлено случващото се в сектора. Освен това, при положение, че държавата има излишък от над 1 милиард, той може да компенсира по-малкия приход в бюджета.

Тома Биков, ГЕРБ: Независимостта ни минава през националния идеал на Апостола, актуален и днес – „да бъдем равни с другите европейски народи“

Българската независимост минава през образа на Апостола на свободата и формулираният от него национален идеал, който остава актуален и до днес – „да бъдем равни с другите европейски народи“. Това каза депутатът Тома Биков в декларация от името на ПГ на ГЕРБ, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Празникът на Независимостта събира в себе си усилията на онези българи, които в името на този идеал дръзнаха да нарушат международни ред и да обявят Съединението на Княжество България и Източна Румелия. А след това с оръжие да защитят този акт по време на Сръбско-българската война“, заяви той. „Обявяването на независимостта нито идва изненадващо, нито е подарък за българите. Тя е плод на дългогодишна и целенасочена политическа стратегия, която обединява в себе си, както българския политически елит, така и българския народ“, посочи Тома Биков. „Днес 22 септември не е просто спомен, денят е настояще и бъдеще. В него е концентрирана историческата приемственост на българската държавност, без която нацията нямаше да бъде пълноценна“, обясни депутатът. „Днес трябва да помним, че Независимостта и правото на избор на една нация са натоварени с огромен риск и отговорност. Като народни представители би трябвало да сме еманация на тази отговорност, да не поставяме под риск единството на нацията и правото й на избор“, обяви Тома Биков.
Биляна ИВАНОВА

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Съединението е продължение на делото и идеалите на Апостола

Д-р Емил Кабаиванов, председател на Народното събрание, в интервю за празничната програма на Радио „Фокус“ „За честта и славата на България“ по повод 133-тата годишнина от Съединението на България.

Какъв е днешният ден за карловци?
За жителите на Карлово като българи и родолюбци Денят на Съединението е доказателство, че когато българският народ се обедини зад една кауза, без да се влияе от великите сили, той може да успее. За Съединението липсва подкрепа от Великите сили, даже напротив – има противодействие, защото на всички е било ясно, че една обединена България става по-силен фактор в балканската и европейската политика. Въпреки Великите сили, заради каузата нашият единен народ успява да сътвори Съединението.

Д-р Кабаиванов, България винаги е била силна тогава, когато е била единна, когато е била обединена. Защо е толкова трудно постижимо днес?
Това е екзистенциален въпрос.

То е въпрос на национална кауза, ако питате мен.
Така е. Отговорът на този въпрос ще ни даде и отговори защо България все не успява да постигне своите цели да бъде една уважавана, силна държава със собствено мнение по европейските и световни въпроси, мнение, което да бъде чуто, прието и с него да се съобразяват по-големите от нас. И преди да продължа, искам да подчертая, че карловци имаме и още една причина да сме горди със Съединението, а именно защото ние го възприемаме като продължение на делото на Апостола. Знаем, че той е един от дейците на Българската национална революция, който проповядва единение в името на голямата цел – българите в Мизия, Тракия и Македония да живеят в една държава свободни. Или както той се изразява – „И ние сме народ, и ние имаме право на това“, визирайки другите европейски народи, които вече са свободни. Съединението е продължение на комитетската мрежа на Левски. Може би отговорът на въпроса защо все не успяваме трябва бъде пренесен и към съдбата на Македония. Защо не успяхме преди повече от 100 години да направим тази обединена, единна България и стотици хиляди българи останаха извън територията на майка България? Една от причините е, че това не е угодно на силните на деня. В различни периоди това са били различни държави. Нашата освободителка Русия е била срещу нас, когато сме искали да постигнем единение на всички българи под един флаг и в една държава. И друго – партийните интереси в определени периоди от нашата най-нова история са били по-силни от общонационалната кауза. Така е и в момента. За това няма необходимото единение, за това нямаме национална кауза или доктрина. Няма желание и нагласа да се формулира, да се дебатира и всички да се обединим около нея. Затова България и в момента, макар и член на ЕС, макар и доскоро председателстваща Съвета на ЕС, според мен няма необходимия силен международен авторитет и малко се съобразяват с нас. А за това сме си виновни ние.

България в момента, д-р Кабаиванов, има такива предимства, за които нашите предци преди 133 години не са могли да мечтаят. България днес е в Европа, тя е обединена, а сякаш Съединението й е контрапродуктивно. Така изглежда. Съединението не е добра дума днес, не е на почит.
Съединението днес е на почит само на думи.

А къде го виждаме дори на думи? Погледнете Народното събрание, вижте политическата класа.
Всеки се прехласва в лозунга „Съединението прави силата“, в тезата, в изречението, но липсва на практика единение точно поради това, че няма желание, няма нагласа, политическата класа не е узряла. Има напрежение, но оставките няма да го потушат. Трябва да се върви към друг начин на управление на държавата, който да гарантира, че енергията на мнозинството ще бъде съчетана в постигане на националните тези. Вие чули ли сте от някой водещ български политик да формулира няколко национални тези, освен това се представим добре като председателстващи Съвета на ЕС?

Нo това не е национална теза, това е задължение.
Това е само средство. Голямата цел е силна България, която да бъде стабилен фактор на Балканите, с която да се съобразяват и партньори, и съюзници в Евроатлантическия пакт, и в Европейския съюз. Давам пример с Македония. Направихме една важна крачка, след това нашите съседи от юг – в Гърция –взеха инициативата и в момента те преследват целите си. Гърция има национална доктрина, Сърбия има национална доктрина, Турция има национална доктрина, Румъния има национална доктрина. Българската липсва. Който и да дойде на власт, който и да спечели парламентарните избори, който и да изберем за президент, той трябва да изпълнява целите, които сме си поставили в националната доктрина. След като нямаме такива средносрочни и дългосрочни цели, ще се люшкаме, както правим в момента, от криза в криза, от потушаване на пожари в нови пожари, а политически – от решаване на проблем в проблем. И винаги ще ни бяга основната посока.

Дали днес не звучи нелепо да се говори за идеали?
Аз не мога да формулирам националните идеали и цели в момента. Формулирането им е през основните проблеми на България – демографския, образованието, проблема с това, че българската икономика не е достатъчно иновативна. Ние не искаме да се превърнем в държава, в която богати европейски страни изнасят производства, без да можем да имаме здрава собствена икономическа база, която да ни гарантира един висок икономически растеж. Без такъв ние не можем да достигнем средноевропейския стандарт в следващите дори 30 години. Спокойни ли сме за нашите външни граници в тази криза с миграцията от Африка и арабските държави, войната в Сирия? Аз мисля, че не сме. Има много такива въпроси, които трябва да изведат приоритетите на България. Те трябва да бъдат за стабилна държава, силни държавни институции, икономика, която да може да гарантира един стабилен икономически растеж от порядъка на 6-8% годишно, за да можем видимо да достигаме средноевропейски стандарти, образование на необходимото ниво, здравеопазване, което да гарантира добро качество и достъпност на хората, армия, която да бъде готова като членка на НАТО и да имаме мнение, разбира се, по всички геостратегически конфликти. Има доста теми. Тезите трябва се формулират в един обществен дебат, който вероятно ще продължи година-две, може и три.

Но нали някой трябва да го инициира, д-р Кабаиванов?
Да. Не е по силите на който и да е кмет да го инициира. Това трябва да стане от парламента, президента, научна мисъл и гражданите, обединени в различни неправителствени организации. Кой ще бъде двигателят, зависи от силата на институцията – дали парламент, дали президент, дали гражданите, но някой трябва да бъде двигател в този процес. Иначе на 6-ти септември, и то с право, ще си говорим с преклонение и възхищение за дейците на Съединението, продължители на делото на Раковски, на Левски, на априлските въстаници. И дотук. И винаги ще идваме до темата „А сега какво правим? Какво ще правим след 5, след 10 години? Накъде вървим?“.

Д-р Кабаиванов, винаги има една думичка „трябва“. Трябва да го направим и все не го правим. Пожелателно звучи това. Няма действеност, няма императив.
Да, така е. Затова казвам, че начинът на управление от страна на държавните институции трябва да има визия. Политическите лидери трябва да бъдат хора родолюбци, визионери. Ако те нямат визия, няма как да бъдат двигатели на формулирането на националната доктрина. От кого се очаква визия? От президента, от министър-председателя, от елита на българската класа, ръководителите на парламентарно представените политически сили, от извънпарламентарната опозиция и нейните лидери, от научната мисъл, университетски преподаватели, Българската академия на науките. Те трябва да имат тази визия. Вероятно от 100 лидери в различни обществени организации, 10 от тях могат да бъдат визионери. Ето такива хора трябва да търсим – хора, които да имат поглед, първо за себе си и тогава да го изложат пред нас. И в един спокоен дебат, няколкогодишен предполагам, той да стане официалната нова българска доктрина или кауза. Както и да я наречем, не е важна терминологията. Всички българи трябва да го поискаме и едва тогава нашите лидери, които сме избрали, ще бъдат принудени от обществото да седнат и да започнат да работят над тази важна за България национална доктрина и кауза. Честит празник на всички.
Цоня СЪБЧЕВА

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Съединението е продължение на делото и идеалите на Апостола

Съединението е продължение на делото и идеалите на Апостола. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов по повод отбелязването на 133 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. За всеки родолюбив жител на Карлово този акт е доказателство, че когато българският народ се обедини зад една кауза, без да се влияе от Великите сили, той може да успее. Емил Кабаиванов припомни, че Великите сили по онова време не само не подкрепят, а противодействат на Съединението, защото на всички е било ясно, че единна България е по-силен фактор за балканската и европейска политика.
„Защо не успяхме преди повече от 100 години стотици хиляди българи останаха в Македония, извън територията на обединена майка България? Защото това не е угодно на силните на деня. И партийните интереси в определени периоди от нашата най-нова история са били по-силни от общонационалната кауза. Така е и в момента и затова България, макар и член на ЕС и доскоро председателстваща Съвета на ЕС, няма необходимия силен международен авторитет и малко се съобразяват с нас“, коментира д-р Емил Кабаиванов. Съединението днес е на почит на думи, но на практика липсва в делата, защото политическата класа не е узряла, каза още той. „Необходим е нов начин на управление на държавата с национални цели, формулирани през основните проблеми на обществото. Националният идеал днес трябва и е силна държава, с която да се съобразяват и да е стабилен фактор на Балканите. Необходим ни е двигател за формулирането на политическа доктрина, иначе за единение и преклонение към делото на тези преди нас ще говорим само на дати като 6-ти септември“, допълни кметът на Карлово.

Санданчани ще гледат „Последната нощ на Апостола”

За първи път в Сандански Национален фолклорен ансамбъл „Българе” и актьорът Димитър Селенски ще представят спектакъла „Последната нощ на Апостола”, съобщава Кмета.бг.  Той е създаден по идея на продуцента, режисьор и хореограф на НФА „Българе” – Христо Ив. Димитров, и Димитър Селенски. Санданчани ще могат да видят забележителната продукция на 8 септември, събота, от 20.30 часа. На сцената на Летния татър в града ансамбъл „Българе” и Димитър Селенски ще покажат една различна гледна точка за величието и падението, за жертвоготовността и предателството, съизмерени с всеотдайното дело на Васил Левски.
Представлението се осъществява под патронажа на кмета на община Сандански – Кирил Котев, и със съдействие на общината. Посветено е на паметта на Васил Левски и на юбилейната 140-годишнина от Освобождението на България.
„Причината да се роди този спектакъл е усещането, че през последните години изразът на уважение пред паметта на Апостола става все по-формален акт, изпразнен от предишното искрено съпреживяване и преклонение пред подвига и саможертвата му”, каза Христо Димитров.
Сценичната адаптация на текстовете е дело на актьора Димитър Селенски, режисурата – на Христо Димитров и Димитър Селенски, хореографията – на Христо Димитров. Постановката е с продължителност час и половина.
Усилията на творческия екип, създал спектакъла „Последната нощ на Апостола”, са насочени към чувството за национална принадлежност у съвременния българин. Приобщаването към събитието е провокация към зрителя, която му дава възможност да участва в процеса на преосмисляне на историческите факти чрез съпоставяне на народностното и личното, на доблестта и малодушието, на всеотдайността и егоизма.
Завладяващите актьорски превъплъщения на Димитър Селенски, когото зрителите ще наблюдават в шест различни образа на съвременници  на Дякона, и емоциите от изключителната актьорска игра на невероятните млади танцьори на ансамбъла ще накарат публиката отново да съпреживее трагичните и величави моменти от националната ни история.
Спектакълът „Последната нощ на Апостола” предлага едно различно емоционално преживяване, което със сигурност ще бъде оценено по достойнство от родолюбивата публика в град Сандански. Билетите на стойност от 10, 12, 15 и 20 лева са в продажба на касата на Туристически информационен център от 10,00 до 18,00 часа в дните от вторник до събота. На представлението категорично не се допускат деца под 10-годишна възраст.