Непоказвана досега снимка на Васил Левски разбуни духовете в социалните мрежи

Непоказвана до момента снимка на Васил Левски предизвика хиляди коментари в социалните мрежи, съобщава Bulgaria On Air. Фотосът, с образа на Апостола на свободата, се съхранява в училището-музей, където той е преподавал в продължение на две години от живота си. Сега внезапно той бе популяризиран от група младежи, участващи в проект за популяризиране на традициите и обичаите на българските села.  Даниел Йорданов е част от проекта на фабриката за идеи „Резиденция баба“. С колегите си проучвал карловското село Войнягово, където някога е преподавал Левски. Там те се срещнали със секретарят на местното читалище.  „Изведнъж тя ни показа тази снимка, която на никой от нас четиримата резиденти тук в селото не ни беше позната. И решихме да си я снимаме за спомен и да я публикуваме. Мислихме, че само на нас не ни е известна“, споделя още Йорданов.  Оказва се обаче, че непозната снимка набира голяма популярност в социалните мрежи. Тя е различна от всички други фотоси, познати на българското общество. От години снимката на Апостола се съхранява в училището-музей в селото, където Левски е бил учител.  Васил Левски живее във Войнягово от 1864 до 1866 година. Сам създава първото взаимно училище, което се е намирало до селската църква „Св. Димитрий Солунски“. Сградата е била разрушена, но сега на нейно място е изградена нова, в която се помещават читалището и музейната сбирка за историята на селото.

Заветът на Васил Левски „Дела трябват, а не думи“ е изписан върху новооткритата му паметна плоча в село Медово

„Дела трябват, а не думи“ – този завет на Апостола на свободата Васил Левски е изписан върху новооткритата му паметна плоча в средногорското с. Медово. Тържеството бе проведено в края на септември и беше посветено на 170 г. от рождението на бележития медовец Сребрьо Стойновски – съратник и другар на Васил Левски, съобщава в-к „Дума“. Събитието е включено в културния календар на община Брaтя Даскалови по предложение на общинския съветник от БСП – Николай Будаков. То бе организирано от учредения в началото на тази година Общобългарски комитет „Васил Левски“, с.Медово, кмета на селото Станка Стоянова и НЧ „Саморазвитие-1907“.
В словото, посветено на Сребрьо Стойновски, се припомня героичната му биография, както и приносът на местния герой към борбите за национално освобождение. През 1869 г. Сребрьо Стойновски се запознава с Васил Левски и работи за създаването на революционен комитет в Чирпан. Наред с това основава в родното си село първия селски комитет в района. Знае се, че по това време Васил Левски многократно е идвал в с.Медово. Сребрьо Стойновски работи и в Сопот за всенародното дело. Там се сближава и с Иван Вазов, като на тази дружба според някои автори се дължи приликата с него и незабравимия образ на Бойчо Огнянов от знаменития роман „Под игото“. Родолюбивата дейност на Сребрьо Стойновски продължава в гр.Оряхово за създаването на таен революционен канал на БРЦК към Румъния.Той взема участие в Сръбско-турската война.доброволец е в Българското опълчение и в Сръбско-българската война, а след Освобождението Стойновски е опитен администратор и работи за изграждането на нова България.
През 1994 г. Георги Стрелчев след многогодишна изследователска работа издава биографична книга „Сребрьо Стойновски съратник на Левски“, с която прекратява незаслужената забрава на героя и увековечава делото му.
През 1997 г. фондация „Васил Левски“ дарява паметна плоча на Сребрьо Стойновски за жителите на с. Медово.
В близост до нея на празника този ден бе тържествено открита паметна плоча на Апостола на свободата Васил Левски. Двамата съратници и борци за свободата на България завинаги са увековечени в с. Медово като сподвижници и другари.
Издадена е и брошура за Сребрьо Стойновски.
Гости и участници на патриотичното тържество бяха ученици от ОУ „Васил Левски“, гр.Чирпан, клуб „Млад възрожденец“ и вокална група „До-ми-сол“.
Националното дружество „Традиция“ – Ст. Загора, представиха изложба на автентични костюми от периода на националното освобождение преди 1877 г. от Руско-турската освободителна война, Първата световна война и Балканската война, както и оръжия, снимки, ордени и медали, други експонати, свързани с бита и военното дело.
За подклаждане на патриотичното настроение взеха участие и МфГ (Мъжка фолклорна група) „Тракиец“, с.Тракия, с ръководител Кирил Георгиев.
В поздравителния адрес от г-н Васил Василев – председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ – до организаторите на празника в с.Медово, четем: „Нека се помни и тачи героизмът и саможертвата на тези достойни българи, които с решителност и мъжество са готвили националната ни революция и с чест са защитавали правото на народа ни да бъде свободен.
Подвигът им буди признателност, превръща се в пример за хиляди млади хора, доказвайки каква мощ и сила е притежавал нашият народ през вековете, готов на всичко и с оръжие в ръка да защитава изконното си право да бъде свободен. Нека предадем този героичен спомен на нашите потомци.“

Историческата къща на Васил Левски в ловешкото село Батулци се руши

Историческата къща на Васил Левски в ловешкото село Батулци се руши, алармираха разтревожени граждани.
Сградата има значима стойност, тъй като в нея през 1871 г. Апостола на свободата е основал окръжния революционен комитет. В къщата са се помещавали оръжията на комитет-ските дейци и някои от вещите на Левски. След поредица от кражби ценните експонати са иззети, а музеят затваря врати.
Прозорците му са потрошени, вратите са разбити, а в стаите е пълна мизерия. Постройката прилича повече на декор от филм на ужасите, отколкото на популярен туристически обект, съобщава „България днес“. Близо век и половина по-късно след основаването на революционния комитет сградата е в плачевно състояние и туристи се страхуват да я посетят, тъй като са притеснени, че тя може да рухне върху тях.Преди три години са отпуснати 24 000 лева за ремонт на покрива, но по-късно той отново протича. Проверка на Министерството на културата не открива нарушения при ремонта. От община Ябланица обясниха преди година, че на този етап нямат достатъчно средства да възстановят музея.
„Покривът вече не тече, оправен е. Събираме средства основно от дарения, за да направим основен ремонт. В момента също оправяме някои неща като измиването на камъните и фугирането им. Плановете ни са през пролетта на следващата година къщата да отвори врати и да посреща хора като в истински музей“, коментира пред „България Днес“ кметът на Батулци Георги Николов. Той призова всеки, който милее за делото и светините на Апостола, да се свърже с кметството и да помогне с дарения.Николов обясни, че в селото има билборд, който приканва туристи да посетят къщата музей, но уточнява, че в момента това е невъзможно заради ремонта.Приканва хората да отидат в Батулци догодина и да могат да видят една хубава и ремонтирана къща.„На 2 ноември тази година очакваме в селото да гостува Христина Богданова, пра-праплеменница на Васил Левски. Нека лично на място да се запознае с ремонта, който правим. Може и да ни даде съвет какво още можем да свършим. Очакваме с нетърпение срещата си с нея“, добави още кметът на Батулци.

Новак написва музиката за „Обесването на Левски“

На 6 февруари по стар стил (19. II по нов) 1873 година край София на бесилото увисва Апостола на свободата Васил Левски. Две години по-късно Христо Ботев пише стихотворението си „Обесването на Васил Левски“. Поетът и революционерът се познават добре. Те прекарват една нелека изгнаническа есен в изоставена мелница край Букурещ. Тогава Левски е възхитен от познанията на калофереца, от дарбата му да сътворява хубави стихове. Той не спира да му повтаря, че неговата сила е в словото и там той ще бъде най-полезен за отечеството.
„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение, написано от Христо Ботев. Публикувано е за пръв път във вестник „България“ на 12 август 1875 година. Окончателният му вариант излиза в„Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това в„Съчинения на Христо Ботйов“ от Захари Стоянов. Но за да стане това изпълнено с болка и скръб стихотворение траурен химн, под чиито звуци всеки българин пада на колене, е нужен още един човек. Композиторът, написал нотите, които предават тази тържественост и сила на Ботевите стихове, се казва Витеслав Новак, съобщава в-к „Пенсионери“. Той е роден като Виктор на 5 декември 1870година в живописното планинско градче Камени-це-над-Липоу в Чехия. Баща му, лекар, пее в местния хор, а майка му свири на пиано. Докторът обаче умира рано и семейството се мести в друг град, където младият Новак завършва гимназия. Там той за първи път излиза предпублика, като свири на пиано композираните от него пиеси. Изключителен интелект и талант, през 1889 година Виктор започва да учи едновременно в Юридическия факултет на Пражкия университет и в консерваторията, където по композиция му преподава прочутият Антони Двор-жак. Тогава той приема и новото си име Витеслав. Много скоро любовта към музиката надделява над правните науки и Новак се посвещава само на нея. През 1893 година той вече получава дипломата си, а Йоханес Брамс препоръчва на берлинско издателство да публикува творбите му. Младият музикант пък събира оригинални песни от чешкия фолклор. По време на войната Новак е в ръководството на Пражката консерватория,става ректор и председател на музикалното отделение на чешката Академия за наука и изкуство. По време на немската окупация на Чехословакия участва в организирането на концерти, в които се изпълнява чешка национална музика. Умира на 18 юли 1949 година. Случайно съвпадение: на същата дата, но 112 години по-рано е роден Левски. Песента е изпълнена за първи път от голям хор. През годините и други композитори са писали по великото стихотворение на Ботев.