Тодорка Недева, Регионален исторически музей: На 28 декември 1872 г. започват първите разпити на Васил Левски в Търново

На 28 декември 1872 година започват първите разпити на заловения предния ден край Къкринското ханче Васил Левски. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново уредникът от Регионалния исторически музей Тодорка Недева. След задържането на Апостола на свободата ловешкия каймаканин не успява да определи самоличността му със сигурност, затова той е изпратен в Търново. „На 22 септември 1872 година Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на Революционната организация, а междувременно Левски получава нареждане от Българския революционен централен комитет и Каравелов за вдигане на въстание, което не успява да изпълни. След това решава да прибере архивите на вътрешната революционна организация от Ловеч, след което да се прехвърли в Румъния. Целта му е да запази революционната организация от покушения от страна на турците и така да не се попречи на делото за освобождението на страната“, каза още Тодорка Недева. След като е затворен в търновския затвор, Левски е разпитван три пъти, в дните от 28 до 31 декември 1872 година. Килията, в която е държан, се пази и до днес в автентичен вид и може да бъде разгледана в музей „Затвор“.
Луиза ТРАНЧЕВА

Братята и сестрата на Левски, и наследниците на рода Кунчеви

В българската история познаваме няколко „големи стари фамилии“ – Каравелови, Ботеви, Вазови, Каблешкови и др. Но някак си веднага проличава липсата на един род – Кунчеви. Васил Левски всъщност произхожда от два прочути карловски рода – Караивановия и Кунчевия, става ясно от публикация на  classa.bg. Известно е, че в Карлово има два рода Кунчеви, които нямат кръвна връзка помежду си. Левски произхожда от попския род Кунчеви.     Родителите на Апостола – Иван Кунчев и Гина Караиванова, пренасят своите добродетели върху децата си. Бащата е описван като уважаван и справедлив човек с авторитет, често търсен от своите съграждани за разрешаване на различни спорове. Любопитното е, че Иван Кунчев успява да превъзмогне бедността и да стане известен занаятчия от средна ръка. По този начин той се оформя като типичен представител на младата българска буржоазия, която създава облика на българската нация и подготвя почвата за бъдещото освобождение.     Майката – Гина Караиванова, е определяна като смела, безстрашна и родолюбива българка, доказателство за което са мъченията, които понася от турските власти, дошли да я разпитват за сина ѝ. В навечерието на Априлското въстание Гина Кунчева участва в приготвянето на мехлеми и превързочни материали за въстаниците. Иван и Гина Кунчеви имат пет деца: Ана (Яна), Васил, Марийка, Христо и Петър, а акцент в настоящия материал ще бъдат личните истории на последните двама. Петър Кунчев е най-малкият от братята на Левски. Учи във взаимното карловско училище. Носи свободолюбив дух и се изявява като самоуверен и безстрашен, показателно за което е следната случка. Когато от него е изискан военният данък бедел, Петър отговаря категорично: „От мене данък ще вземе онази държава, която ще израсне върху избитите пашови прислужници“. Това е една от причините да напусне Карлово и да се установи в Пловдив, където се свързва с Найден Геров. Бележитият възрожденец в качеството си на консул го снабдява с руски паспорт. Така Петър стига до Влашко, където търси начини да се свърже с дейци на националноосвободителното движение и започва тежкия хъшовски живот. Няма сведения Петър да е участвал във Втората българска легия.   Петър Кунчев.   Както посочват различни изследователи, името му често се бърка с това на Петър Иванов от Стара Загора. Известно е, че Петър опитва да отмъсти за смъртта на Васил Левски, като накаже предполагаемия предател, но наличните сведения не могат да потвърдят със сигурност дали това се случва непосредствено след смъртта на Апостола или след Освобождението. В крайна сметка намеренията му са осуетени от дейците на Ловешкия комитет, които са загрижени за сигурността на Петър и липсата на категорични доказателства за вината на поп Кръстьо. Смелият карловец участва в борбите на българите за освобождение, като е един от първите доброволци в Ботевата чета. След разпръскването ѝ се присъединява към групата на Никола Войновски, но скоро се отделя от нея и се озовава в София. В бъдещата българска столица Петър е заловен от османските власти, но преди да достигне конака, успява да избяга. Всячески търси начини да продължи делото на брат си. Той се записва в четата, която Филип Тотю предвожда по време на Сръбско-турската война (1876). Впоследствие постъпва в редиците на Българското опълчение в I-ва опълченска дружина, а след това в III-та рота на III-та опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. Именно на шипченската позиция той е тежко ранен в крака – събитие, което завинаги променя живота му в следосвобожденска България. За своята храброст на бойното поле Петър Караиванов, Трети Левски (както самият той се подписва, показвайки близостта си с делото на Апостола) е удостоен с военен орден и Георгиевски кръст за храброст. Животът в българското княжество за него обаче не е лесен. Бойната рана затруднява ходенето му, а съответно и намирането на подходяща работа. Завръща се в родното си Карлово, където търси препитание. Отправя писмо до някогашния си благодeтел Найден Геров с молба да бъде назначен на някаква работа. Геров отново се отзовава и Петър е нает като старши стражар в Карлово. Живее на първо време при сестра си Яна, после е настанен от карловската управа в друга къща и умира от туберкулоза през 1881 г. Третото дете в семейство Кунчеви –   Христо Иванов Кунчев, също следва брат си Васил     Христо е с тъмни очи и коса, които го отличават от братята му. След като не успява да завърши карловското взаимно училище, майка му го дава да учи занаят в Сопот – басмаджийство (бел. ред. – отпечатване на цветове и шарки върху плат). Интересна случка от живота на Христо е спречкването с един пиян турчин в хана на неговия вуйчо Генчо Караиванов, където работи. След като турчинът отказва да плати питието си, Христо едва не го пребива. Последицата от това е заминаването му за Пловдив. Търсен от турската полиция заради брат си Васил, той се установява в Цариград, където с помощта на католическата църква се сдобива с паспорт и заминава за Влашко. Близък приятел е с Христо Иванов-Големия, заедно с когото започват да търсят Левски. Различна информация го отвежда последователно в Галац – Браила – Букурещ. При обявяване на сформирането на Втората българска легия Христо Кунчев тръгва пеш от Букурещ към Белград, за да се запише в редиците ѝ, но не е приет поради открита херния. Въпреки това остава в Сърбия и се грижи за болния Васил след разпускането на легията. Продължава активната си обществена дейност и е един от основателите на Българското книжовно дружество. Нещо повече, той е сред дарителите на парични помощи за бъдещата Българска академия на науките. Освен това е близък приятел на Христо Ботев. Изследователи посочват, че именно Христо Кунчев е човекът, с когото Ботев живее в изоставената мелница край Букурещ, и предполагаемата му среща с Апостола на свободата става благодарение на неговия съименник. На Христо Кунчев е посветена стихосбирката „Счастлива среща“ на Величко Попов. Също като брат си Петър умира от туберкулоза, ненавършил 30 години, на 9 април 1870 г.   Единственото дете на Иван и Гина, което оставя поколение, е Яна (Ана) Омъжва се за търговеца Андрей Начов. Нейният живот е свързан с този на легендарния ѝ брат, като тя го подпомага по различни начини. От нейния дом Васил Левски тръгва за Белград за участието си в Първата българска легия, в нейния дом се приютява след завръщането си. Яна не е член на карловския революционен комитет, но тя е верен съмишленик и приготвя бинтове и мехлеми за ранените в бъдещата революция. Получава удар през 1902 г. и умира през 1913 г. в свободна България. Приживе Яна дарява своята къща на Общината за разширяване на площада пред паметника на брат си. Яна Кунчева, сестрата на Левски единствена има деца, които продължават рода.

Децата на Андрей и Яна вървят по стъпките на майка си и вуйчо си. Най-големият им син – Начо, е активен деятел на родовия комитет, основан през 1885 г., участва в търсенето на гроба на Левски и е съорганизатор на подписка за издигане на паметник на Апостола в столицата. Дъщеря им Гина обвързва живота си с Христо Загорски, член на революционния комитет в Карлово, след Освобождението държавен чиновник и деец на родовия комитет. Мария е известна със спасяването на своя вуйчо, като едва 12-годишна пренася пълните му револвери от техния дом до къщата на Неда Тачева. Омъжва се за Васил Платнарев – основател и председател на Карловския революционен комитет. Друга от дъщерите – София, се омъжва за Никола Зидаров – също член на революционния комитет, а след Освобождението държавен чиновник. Тя е председател на женското дружество „Възпитание“ в Карлово. Най-малката дъщеря – Елена, се омъжва за Стефан Красев – директор на Народната банка и банка „Напредък“, председател на родовия комитет и почетен председател на дружеството на карловци, живеещи в София. Макар родът на Васил Левски да е останал незаслужено забравен, виждаме, че делата на неговите представители са значими и чрез житейския си път се доказват като истински български патриоти. Онова, което обединява всички тях, е стремежът им да бъдат полезни на българския народ и България, без да се интересуват от слава или обществено положение, да помогнат с каквото могат, когато родината се нуждае от тях, независимо дали става дума за ходене пеша до Сърбия, защита на прохода Шипка, пренасяне на револвери, понасяне на мъчения, подпомагане на просветата или обикновена чиновническа длъжност, защото истинската значимост на едно народно дело е, когато всеки един човек осъзнае своята значимост. Всичко това ги обединява, това и… безкрайната им любов към техния син, племенник, брат и вуйчо – дякон Игнатий, Апостола на свободата Васил Левски.

Автор:  Мартин Чорбаджийски

„Шифърът” на Левски и Македония – В „главоблъсканица“ Апостола съзнателно е „замъглил“ информацията по конспиративни съображения

През последните дни българската общественост научи за откритата от младия историк Виктор Комбов фотография на Васил Левски в османските архиви на Истанбул, пише в-к „Труд“. След Арабаконашката акция през есента на 1872 г. турските власти залавят комитетските архиви в Тетевен и Орхание/Ботевград. Заедно с оригинала на снимката в ръцете им попадат и други документи, включително отпечатания устав на БРЦК. И в него, и в други документи на Левски и революционната организация неизменно се говори за Македония като жива част от българското Отечество. Нека припомним, че в своя дописка до Каравеловия вестник „Свобода“ Васил Левскизаявява: „… И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни, с пълна свобода по земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония…“ В тогавашните европейски карти под изписването „България“ се разбира античната провинция Мизия (вкл. Добруджа и Поморавието). Същевременно тогавашните европейски и руски учени прекрасно знаят, че Тракия и Македония също са български области. Левски много често използва понятието „Българско“, когато става дума за целокупното Отечество. Запазването на неговата цялост е основен приоритет на националната революция, на БРЦК и Вътрешната организация. От младежките си години бъдещият Апостол на Свободата е имал срещи с българи от Македония, още повече в център на занаятите и търговията, какъвто е родното му Карлово. Още в началото на XIX век учител в града е бил Атанас Владов от Велес, наследен от Никола от Битоля. Като революционер Левски има много, и то трайни контакти с македонски българи. По време на Първата българска легия в Белград през 1862 г. Левски е в частта, командвана от прочутия войвода „дядо“ Ильо Малешевски, в която е имало десетки македонски българи. В Легията участват също Бранислав Велешки (адютант на „народния войвода“ Георги Раковски!), Стоян Македонеца (знаменосец), Христо Алексиев от Скопие, Димитър Общи от Дяково, Спиро Джеров от Битоля, Димитър Попгеоргиев Беровски, Христо Македонски и мнозина други. През есента на 1866 г. Д. И. Левски (“Дякон Игнатий Левски“, както се подписва той по същото време) е за около месец в Яш, Румъния, където гостува на отец Натанаил (1820-1906) – бъдещият митрополит на Охрид и Пловдив, родом от Кучевища, Скопско. Още имена на македонски българи виждаме във Втората българска легия от 1868 г., в която Левски е един от най-изтъкнатите участници. Разбира се, българи от Македония се включват и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през лятото на същата година. В личния архив на Апостола е съхранен един добре познат, но и „загадъчен“ документ, който свидетелства за „посветени“ в революцията от голямото селище (паланка) Галичник, Дебърско. През XIX век колоритното планинско „градче“ е многолюдно и заедно с околните села Гари, Лазарополе и други дава на българската култура малка „армия“ от зографи, резбари, строители… Да не забравяме, че Левски е имал особен пиетет към хората на изкуството, вкл. близкото му приятелство с Цаню Захариев, Георги Данчов-Зографина и Станислав Доспевски. Във въпросния документ четем: „Особени бележки за чисти близо Охрида отсам шест сахата Галешник…“, след което са представени шифровани имена. При „развързването“ им с помощта на „шифъра на Левски“, познат от друг документ, на четири реда излизат следните буквени комбинации: първи ред: 82 = Т; 99 = А; 87 = Н // втори ред: 84 = Р // трети ред: 96 = Г; 91 = И; 90 = К // четвърти ред: 80 = Ф. Изтъкнатите изследователи на делото на Апостола Димитър Страшимиров и Иван Унджиев отбелязват, че под „чисти“ се разбират „приятели на революционната идея“, чиито имена са шифровани. Както изглежда, съдържанието на документа има връзка с писмото на Левски до д-р Константин Робев от Охрид от 6 август 1872 г.: „Докторе и драги брате, дойде най-после часът та да помислим и за Вашия край. Работата не ми позволяваше за сега да мисля и за Македония. По напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре какво сме си говорили в Цариград, че там по-спокойно може да се работи… Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопие, ще гледам както и да е да дойда и в вашия град, та да се нареди потребното.“ В горната „главоблъсканица“ Левски съзнателно е „замъглил“ информацията по конспиративни съображения, което прави разгадаването й почти невъзможно. Още нещо, той често съкращава имена на хора и селища до изписване с две или три букви. И все пак, в третия ред виждаме комбинацията „ГИ“. Най-близката връзка е с Панайот Гиновски (1842-1886) и неговите роднини. Днес Панайот Гиновски е представян като „македонски преродбеник“ (възрожденец). Името му влиза в историята на фолклористиката с неговия сборник от народни песни, предания и други материали, публикуван тринадесет години след смъртта му в руската поредица „Живая старина“ (1899 г.). Роден е в Галичник през 1842 г., като учи „занаята“ при своя баща Кръсте Гиновски (неизв.- 1886), а после при Гюрчин Фръчковски (около 1812 – неизв.). В края на 50-те години на XIX век Панайот Гиновски в продължение на три години е в Карлово. Тъй като тогава е твърде млад, най-вероятно е помощник на някой от дебърските майстори, пребивавали в града, както и в Сопот, Калофер и Аджар (дн. Свежен). Знае се, че по тези места са работили Макрий (Макарий) Фръчковски (1800-1859/63), брат на споменатия учител на Панайот Гиновски, и неговите синове. През 1859 г. майстор Макрий работи в Пазарджик, където умира. Колкото и да е хипотетично, буквите „К“ и „Ф“ на третия и четвъртия ред, дават приемливо съкращение на фамилното име „Фръчковски“. Връзките на фамилията с Карлово и изобщо с Тракия са трайни. След Освобождението в Сопот работи Нестор Траянов Фръчковски (1840-1919), който заедно със своя братовчед Христо рисува икони и за църквата „Св. Никола“ в Карлово. Не на последно място, неговият баща Траян Фръчковски (1809-1884) след Освобождението работи в Пловдив. Ако допуснем, че Траян е бил с „тайфата“ на своят брат Макрийи неговите синове в Карлово и Карловско, работили през петдесетте-шестдесетте години на столетието, нещата стават още по-интересни! В шифрованата записка на Левски на първия и втория ред би могло да бъде разчетено името „Траян“. Да се върнем отново към Панайот Гиновски. В Карлово по време на работа той пада от стълба или скеле, като си чупи крака. Раната му се влошава, а баща му Кръсте идва в Карлово и го откарва в Галичник. Превърналия се в инвалид Панайот Гиновски през следващите седемнадесет години е неработоспособен. През това време обаче той събира материалите за своя сборник, като все пак е бил в състояние да прави кратки пътувания и не е бил откъснат „от света“. Престоят на Панайот Гиновски в Карлово е във времето, в което младият Васил Кунчев се е завърнал от Стара Загора и е приел монашеството. Невъзможно е двамата младежи, при това свързани с църквата и почти връстници, да не са се познавали. От запазена снимка на Панайот Гиновски се вижда, че той е имал физиономична прилика с Левски – обстоятелство, което винаги е било ценено от Апостолапредвид осигуряването на легални документи (тескерета), необходими за неговите пътувания. Сред възможните „чисти“ привърженици на революцията можем да търсим и още един зограф и резбар от Галичник, чиито митарства се пресичат с дейността на Левски. Това е Евгени Попкузманов (30–те години на XIX век – 1888 г.) – ученик на Фръчковския род, работил на различни места в българските земи. През 1869 г. е в Кривопаланско, после рисува икони в Кула, Бойница и Брегово, Видинско, а през 1872 г. работи в Скопско. Трябва да отчетем и познанствата на близкия съратник на Левски „даскал“ Тодор Пеев (1842-1904) в Кюстендил и Северна Македония. Нека не забравяме и краткото посещение на Левски заедно с Тодор Пеев в Кюстендил, Осоговския манастир и Крива паланка през септември 1872 г. Да се надяваме, че ще бъдат открити още свидетелства за контактите на Васил Левски с будни българи от Македония. И все пак, не по-малко важно е отношението на Апостола към съсловието на художниците зографи и резбари, неговите връзки с „чисти“, доверени съмишленици от тяхната среда в борбата за „…пълна свобода по земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония…“

В Лондон u Оксфорд рисуват Апостола на свободата

Историци от национален музей „Васил Левски“ в Карлово отидоха до Лондон и Оксфорд, за да разкажат на българчетата, които живеят там, за Апостола на свободата, съобщава в-к „Марица днес“. С изложби, презентации и пособия за интерактивни игри Даяна Методиева и Виктор Комбов представиха част от историята на Възраждането и борбите за национално освобождение. Три дни те изнасяха уроци по родолюбие. Патриотичните занимания бяха в българското училище „Иван Станчов“ с директор Снежина Мече-ва към Посолството на Република България в Лондон и Българското училище „Слово“ в Оксфорд с директор д-р Валентина Александрова. Посрещнаха ни сърдечно и веднага започнаха да разпитват за Левски, разказаха Даяна Методиева и Виктор Комбов. Техните срещи бяха с ученици от 5., 6. и 7. клас, но изнесоха уроци и пред децата от предучилищните групи. Всички имаха възможността да научат повече за Апостола на свободата чрез специално разработени за тях интерактивни уроци. Децата питаха много за Левски – какво е говорил, как е успял да обходи отечеството и да убеждава народа да се бори за свободата си, мислил ли е за майка си и сестра си, страхувал ли се е от нещо. В изнесените чак в Англия работилнички на музея децата изработваха картички с лика на Васил Левски. Те рисуваха също портрети на Раковски, Караве-лов, Райно Попович. А докато рисуваха, те слушаха още разкази за живота на Апостола, след това гледаха документални филми за него. След срещите д-р Валентина Александрова написа във фейсбук: „Има инициативи, които заслужават всяка минута усилия и труд. Една такава инициатива успяхме да осъществим в българското училище „Слово“ в Оксфорд, като последвахме примера на българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. По покана на тези две училища наши гости бяха младите историци Виктор Комбов и Даяна Методиева от Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. Искахме учениците не само да получат или затвърдят знания за великия българин, но и да им предоставим шанс да сътворят нещо, което да оживи образа на този обичан и уважаван национален герой, да го доближи до тях така, че никога да го забравят. Виктор и Даяна определено са хора, които обичат работата си и живеят, мислят и мечтаят чрез нея. В рамките на 3 дни, първо в Лондон, а после и в Оксфорд, те разказваха, мотивираха, обясняваха детайли от своите презентации, отговаряха на въпроси, правиха картички с печати заедно с учениците, оцветяваха… С точно премерени фрази и обикновени думи, разбираеми и за най-малките ни ученици, някои от които дори не говорят добре български, младите гости от Карлово представиха живия образ на Апостола на свободата. Благодарни сме им за това! След емоционалната среща на представителите на музея с нашите ученици ние се надяваме, че сме успели да посеем и в тях зрънцето на национална гордост и интерес към българската история. Надяваме се също много от тези деца да смогнат да посетят Карлово и музея на Васил Левски през някое от следващите лета… Ако го направят, ще знаем, че сме изпълнили успешно мисията си!“

Виктор Комбов, Национален музей „Васил Левски“: Още не знаем кога е роден Апостола

Г-н Комбов, как се зародиха вашите интереси към този период от българската история и към личността на Васил Левски?
Още по време на следването си в Пловдивския университет се насочих към епохата на Възраждането. Тя е богата на много интригуващи и важни събития, предопределили съдбата на българския народ през следващата епоха. Когато започнах да работя в Националния музей „Васил Левски“, естествено този интерес се насочи към живота и дейността на Апостола. Така покрай работа си се замислих дали все пак няма още неизвестни на науката документи, които могат да хвърлят нова светлина върху неговото дело. За щастие се оказа, че има такива, и то в Истанбул.

Как стигнахте до тях?
След едно проучване със съдействието на колегите в Турция се случи тази командировка до Османския архив в Истанбул. Използвам случая да благодаря на директора на музея Дора Чаушева, която ме подкрепи. Там намерих тази интересна архивна единица, която съдържаше документи, свързани с Васил Левски. За тази работа бях изключително улеснен от колегите от Турция. Веднага ми бе издадена безплатна карта за работата в архива и получих пълното им съдействие. Архивът е изцяло дигитализиран и бързо намерих това, което ме интересуваше. А освен тези документи, свързани пряко с живота на Васил Левски, се натъкнах и на други такива, имащи отношение към българската история през Възраждането. Но каква точно информация съдържат, ще стане ясно, когато те бъдат преведени на български.

Какво представлява този архив и защо е в Истанбул, а не в столицата Анкара?
Той е част от турския Държавен архив. В него се съхраняват документи от османския период на турската история, който интересува и българските историци. Все пак до 1923 г., когато започва управлението на Кемал Ататюрк и се създава съвременната република Турция, столица на Османската империя е Истанбул. Навярно заради това са оставили там архивите от този период. А и физически навярно е било труд но да се пренесе това огромно количество документи в новата столица.

Навремето турски те архиви наред с румънските и съветските бяха най’ недостъпни за българските историци. Сега нещата явно са се променили драстично.
Преди да стане въпрос за командировката, направих предварително проучване как се работи там. Архивът има сайт, в който съдържанието му е публикувано на английски език и това ме ориентира какво мога да открия. В сайта изрично се подчертава, че всички документи са достъпни за работа с оригинала на място – както за турски, така и за чуждестранни граждани.

Вие владеете ли турски език?
Не, контактувах с колегите на английски. Нямаше никакви проблеми и напълно се присъединявам към призива на госпожа Дора Чаушева нашите османисти да се възползват от възможността за работа в този архив.

Какво още не знаем за Васил Левски?
Доста неща от живота на Апостола не са осветлени напълно. Дори се спори кога точно е роден. Защото няма документ, удостоверяващ това.

Искате да каже, че липсва неговото кръщелно свидетелство?
Колкото и парадоксално да звучи, такова няма или поне досега не е открито. Също така има много неща за изясняване около създадената от него революционна организация. Тя е имала строго конспиративен характер и затова липсват много доказателства за мащабите на нейната дейност. Има много още да се търси като документи.

Да се върнем към най-важното откритие, което направихте – оригинала на последната снимка на Левски, по която го издирва турската полиция. Защо един гениален революционер и конспиратор като него е постъпил толкова лекомислено, поемайки риска снимката му да попадне в полицията? Че дори е искал и тя да се разпространява сред местните комитети?
Трудно е наистина да се отговори на този въпрос от съвременна гледна точка. Тогава просто е било традиция и мода хората да се снимат и да си подаряват снимките. Както сега си подаряваме картички или си разменяме снимки по интернет. Дали е била наистина една фатална грешка, не мога да съдя.

В нашето историческо разбиране за тази епоха се е изградило едно схващане за изостаналостта на силите за сигурност на Османската империя тогава. Така ли е било наистина?
Има нещо такова. Все още доста се подценява потенциалът на Османската империя от онова време като полиция и разузнаване. Колкото и да е била неразвита в икономическо отношение, полицейският й апарат е бил доста модернизиран, като са ползвали всички нови методики на европейските полиции и разузнавателни служби. Имала е и доста силна шпионска мрежа по места, най вече в Румъния, която ги е информирала за това какво смята да предприемат нашите революционери.

Константин СЪБЧЕВ

Даниел Кънчев: Надявам се хората да казват това е моят Левски!

Русе ще има най-после Паметник на Апостола на Свободата Васил Левски. След национален конкурс победител стана проектът на русенския скулптор Даниел Кънчев и архитект Силвия Славова. Тяхната разработка предвижда паметникът да е висок 3 метра и да стъпва на постамент от 1,20 метра. Той ще бъде разположен в Парка на възрожденците, в непосредствена близост до бюст-паметника на Захари Стоянов, предава Русе Медиа.
„Искам фигурата или композицията на този паметник да вълнува колкото се може повече хора, за да може този, който го види, да го припознае и да каже – да, това е моят Левски. Надявам се това е да паметник, който да внушава, защото за мен лично има два вида. Едните паметници изразяват, другите внушават. Навремето големият скулптор Никола Терзиев – Кольо Желязото, ми каза така: Ако една работа е достатъчно силна и вълнува, който минава край нея, ще се спре. А ако не е, той ще отмине“, сподели Даниел Кънчев.
Инициативният комитет, който поде кампания за изграждането на монумента, предвижда той да е готов до една година. Ще бъде стартирана дарителска кампания за набиране на необходимата сума от 120 000 лв. Министерството на отбраната ще осигури материала – 600 кг месинг от използвани учебни гилзи. Общината от своя страна ще плати 20 000 лв. за проекта.

Министерството на отбраната дарява гилзи за паметник на Левски в Русе

Материал от употребявани гилзи ще дари Министерството на отбраната за направата на паметник на Васил Левски в Русе, съобщава в-к „Българска армия“. „В момента, в който журито избере идейния вариант, министерството ще помогне с месинга, необходим за изграждането на този паметник. Това ще бъдат гилзи, които сме употребявали по време на учения, вместо да ги продадем на борсата, ще помогнем за това добро дело“, съобщи при посещението си в Русе вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.За издигането на паметник на Васил Левски в Русе бе обявен национален конкурс. Той се организира за втори път, след като преди година комисията не можа да постигне съгласие за победителя. Зад идеята застава инициативен комитет от русенци.В новия конкурс за идеен проект са представени 11 разработки. Авторите показват и как ще бъде разположен на определеното от общината място. През изминалите две седмици хората от града гласуваха за своя фаворит. Очаква се комисията да вземе решение и да избере крайния победител. Министър Каракачанов обяви още, че Министерството на отбраната ще отпусне 180 000 лв. за ремонт на летния театър в града.

Показаха снимката, с която Васил Левски е бил издирван в Османската империя 

Неизвестна досега за широката общественост снимка на Васил Левски бе показана в галерия „Средец“ на Министерството на културата, съобщава Агенци „Фокус“. Тя е открита в архива в Истанбул от специалисти от Националния музей „Васил Левски”. Османските архиви пазят и още документи за съдебния процес срещу Апостола на свободата и комитетската организация.
На специална пресконференция директорът на НМ „Васил Левски” – Карлово Дора Чаушева и колегата  и уредник в музея Виктор Комбов, който е направил откритието в архива в Истанбул, разказаха повече за фотографията. Предполага се, че именно с нея Васил Левски е бил издирван в Османската империя. Белегът, който доказва това, според експертите е, че на гърба на снимката е описана на турски език външността на Апостола: „Със среден ръст, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си и очите му са големи и пъстри“.
Дора Чаушева обясни, че в турските архиви, в Букурещ и Белград има скрити неща, които ще отворят прозорци, свързани с изследванията за Васил Левски. „Най-вероятно снимката е тази, от която впоследствие е направен като фрагмент по-късният елипсовиден портрет на Левски. Вероятно след Общо събрание, което се провежда в Букурещ от 29 април до 05 май 1872 година, е направена тази снимка. А как тази снимка се оказва в ръцете на Османските власти, на този етап можем само да гадаем. По-скоро, според мен, това може да се е случило чрез тяхната агентура във Влашко и направо от ателието в Букурещ, да е попаднал в ръцете на Османските власти“, допълни Чаушева.
Виктор Комбов разказа, че е имал научна командировка в Държавния архив на Турция в Истанбул, където е търсил документи, свързани с българската история и Васил Левски. Със съдействието на свои турски колеги той е успял да открие тази изключително ценна снимка на Васил Левски. По думите му освен на нея, е попаднал и на други интересни документи, които хвърлят светлина върху последните моменти от живота на Апостола. „В турския архив се съхранява устав на българския революционен централен комитет, писмо на Българския революционен централен комитет (БРЦК), квитанции, издадени от тетевенския революционен комитет. Това означава, че Османските власти са се сдобили с тези документи на организацията на Апостола и по-късно са ги оставили в архив“, обясни той и добави, че някои от другите документи все още не са преведи изцяло, но по-нататък се очаква да се разбере какво точно е написано в тях. Според Комбов със сигурност ще дадат информация за Васил Левски и неговата организация.

Откриха неизвестна досега снимка на Васил Левски

Неизвестна досега за широката общественост снимка на Васил Левски са открили в архива в Истанбул специалисти от Националния музей „Васил Левски”, предава Канал 3. Османските архиви пазят и още документи за съдебния процес срещу Апостола на свободата и комитетската организация. Във връзка с това ще се състои пресконференция на 7 декември, петък, в галерия „Средец“ на Министерството на културата, на която ще бъде показана снимката, съобщават от пресслужбата на ведомството. В пресконференцията ще вземат участие Дора Чаушева, директор на НМ „Васил Левски” – Карлово и колегата  и уредник в музея Виктор Комбов, който е направил откритието в архива в Истанбул.

Триметрова статуя на Апостола ще бъде издигната в Русе

След близо 20-годишно обсъждане и провалени конкурси, днес стана ясно, че в Русе ще бъде издигнат паметник на Апостола на свободата Васил Левски, предаде БНР. Проектът е на скулптора Даниел Кънчев и архитекта Силвия Славова. Жури от специалисти по изящни изкуства, история и ахитектура с председател Янко Бонев определи проекта на творческия тандем Даниел Кънчев и Силвия Славова за победител в конкурса за изграждане на паметник на Васил Левски в Русе. След като благодари на журито и на гражданите, които имаха възможност да направят пряк избор, скулпторът Кънчев каза: „Да се надяваме, че ще успеем да направим паметник, който да вълнува и по-скоро да внушава. За мен лично има два вида паметници – едните изразяват, другите внушават“, посочи той. Предстои да бъде обявена кампания за набиране на средства за изграждането на монумента, като по предварителни изчисления ще са необходими около 120 000 лева. Вчера министърът на отбраната Красимир Каракачанов обяви, че ведомството ще се включи в кампанията с месинг от използвани гилзи.