Мистерия около Левски в Бургас

„Левски е пътувал с кораб, който е направил престой за 10 часа в Бургас. Това е извън всякакво съмнение. Тогава всички пътници слизат, за да се поразходят, и можем да твърдим с голяма сигурност, че Левски се е разхождал по нашите улици, но какво точно е правил – не можем да кажем“, заяви историографът Митко Иванов на лекция, посветена на малко известни факти около приноса на Бургас за Освобождението, съобщава в. „24 часа“. Според бившия председател на Дружеството на бургаските художници за дейността на Дякона в града нямало документи, затова били битували всякакви измислици. „Има документ – има история. Няма документ – няма история. Златно правило“, казва Иванов. И отхвърли като смешни би-товизми твърденията, че Апостола е ял пълнен шаран в Бургас, фантастика били и твърденията, че е участвал в престрелка с турци в града.

Д-р Елена Чалгънова: Михаил Шапкарев е създател на едни от най-хубавите скулптурните портрети на Васил Левски

За времето в което живее и твори, Михаил Шапкарев, който е пра-внук на Кузман Шапкарев, оставя богато наследство. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград д-р Елена Чалгънова. Тя обясни, че той е роден през 1941 и умира през 2007 година. „Михаил Шапкарев всъщност е един от известните художници, интелектуалци на своето време. Творбите, които ни оставя са значителни, някои от тях дори са емблеми на градовете, в които са разположени. Тук визирам най-вече скулптурните портрети на Васил Левски“, каза още д-р Чалгънова. Тя добави, че те са разположени в различни градове на България като например град Разлог. „Също така той създава много сполучлив образ на Апостола на свободата и в столицата на Аржентина“, добави д-р Чалгънова.
Ливия НИНОВА

Паркинг върху гроба на Левски?

През 1936 година в Министерството на войната е създадена комисия, която да открие гробът на Левски. Работи се усилено. Събрани са показания на свидетели на обесването и сваляно от бесилото на тялото на Левски, възоснова на тях се прави обосновано предположение къде е положено тялото на Апостола. При разкопки от трудови войски са намерени скелет и две черепа. За единия от черепите има свидетелски показания , че това е черепът на Бенковски, чиято глава, освен че е била разнасяна като трофей набучена на кол по села и по паланки е била и веществено доказателство по време на съдебния процес срещу въстаници от Априлското въстание проведен в София. Има показания, че черепът на Бенковски е положен в гроба на Левски. За това, че това е вероятния гроб на Левски и Бенковски има доклади, полковник Куюмджиев дори предлага да се огради вероятния гроб на Левски и да се направи възпоменателен знак. Особена помощ при издирването на гроба на Левски оказва еврейската общност в България. Костите са предадени в Анатомическия институт на Медицинския факултет, после почва войната и  дирите им се губят. Някой твърдят че са унищожени по време на бомбардировките – разказа историкът и писател Николай Иванов в предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR. В историята често в ключови моменти Русия и САЩ са били лоялни съюзници. Русия помага много на американците по време на тяхната борба за независимост, американските компания помагат много на Съветския съюз да проведе индустриализацията след революцията. По време на Втората световна война Сталин и Рузвелт са много по-близки съюзници помежду си отколкото с Чърчил. Америка като фактор в нашата история се появява за пръв път по време на разследването на турските зверствата от Априлското въстание. Ролята на дипломата Юджийн Скайлър и журналистът Макгахан е огромна за това англо-саксонския свят да узнае за българите и тяхната борба. Противостоенето между СССР и САЩ започва след победата над хитлеристка Германия, и с идването на власт на президентът Хари Труман, известен със своя антикомунизъм. Може да се каже, че Западът практически ни предава на Съветския съюз. Тодор Живков е бил прагматичен политик, опитващ едновременно да ползва безвъзмездно ресурсите на СССР и да търгува със Запада и с Япония. Той е типичен „реал“ политик – разказа историкът доц.Александър Сивилов.

Жители на с. Крупник празнуват, обединени от Апостола

Рядко в днешно време има толкова задружни съседи. Местните в Крупник от ул. „Васил Левски“ се славят като най-задружни. Живеят и празнуват заедно. Обединява ги не кой да е, а Апостола на свободата, съобщава в. „Струма“. Дни след отбелязването на годишнината от смъртта на Дякон Левски, стопаните от улица „Васил Левски” в село Крупник събраха приятели, близки и роднини, посрещнаха много гости за „Зимния празник”. По спомени на местните от около 20 години почитат Апостола, но от 6 при такава голяма организация. Вчера всички заедно опънаха голяма трапеза, а отец Величко отслужи литургия и благослови жителите от улицата, носеща името на великия българин, дал живота си за свободата на Родината. Преди години силно се обединили с идеята на 19-ти февруари да почитат паметта на Апостола на свободата- Васил Левски. Тази година изключително ветровитото и студено време не успя да ги спре да реализират идеята си. Всяка година организаторите са по-креативни, по-инициативни, всяка година с по-голям мерак се подготвя Зимният празник. Трибагреници красяха улицата, портрет на Дякона стои закачен по средата на улицата. Кметът на община Симитли Апостол Апостолов и кметицата на Крупник Иванка Чакалска споделиха зимния празник на местните от ул. „Васил Левски“. На празника имаше и жива музика и веселба. Кръшни хора местните виха до късно вечерта. Основни организатори тази година бяха Илия Марков и Мариян Мариянов. П. Иванов

Скривалище на Апостола изскочи от реставрирания дом на Христо Иванов-Големия

Четирима приятели я отварят за туристи. Четирима приятели юристи и техните половинки възстановиха къщата на Христо Иванов-Големия и отвориха за любопитни забравено скривалище, в което се е крил Васил Левски, съобщава в. „24 часа“. Идеята за експонирането на тайната стая с подземен тунел за бягство към река Янтра възникнала спонтанно във връзка с годишнината от обесването на Апостола на свободата. Интересът от страна на търновци и туристи обаче бързо превърна къщата им за гости в нова туристическа атракция.
„В къщата е живял Христо Иванов-Големия, наричан още Войводата или Книговезеца. Той е една от ярките фигури в българската революционна дейност и най-до-вереният съратник на Левски. От с. Къкрина е, но Дякона го е изпратил в Търново да организира революционни комитети.
Залюбил се с дъщерята на собственика на този дом, явно заможен търновец, и се оженил за нея. Историци от Великотърновския университет ни разказаха, че тук са се съвещавали освен Левски и Матей Преображенски, Димитър Общи, Ангел Кънчев. Стоим под автентичните греди, където са се събирали тези хора“, разказва адвокат Дончо Бораджиев, един от собствениците на имота.
Допълва, че Христо Иванов-Големия е началник на тайната полиция на Левски и народен представител в VI обикновено народно събрание (1890-1893). Гробът му е в парк „Дружба“, където са били старите гробища на Търново, а близо до къщата през 1984 г. в негова чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст. Стамен, Жоро, Елена и Дончо – всички състуденти от Юридическия факултет на Великотърновския университет, купили къщата на живописната улица „Гурко“ от потомък на Христо Иванов.
Но жилището е претърпяло не една и две метаморфози. До 1984 г. тя е била къща музей на революционера, реституирана и дори обект на имотни измами впоследствие. В определен период там са давани стаи под наем на студенти, а едно от помещенията е било известно като Хола, тъй като там са гуляли хора от артистичната бохема.
„Когато я отворихме за безплатни посещения на 18 февруари, дойде двойка с малко дете от Варна. Жената е била на квартира тук като студентка. Искаха да покажат на детето къде е пламнала любовта им. Но това е от романтичния период на града“, усмихва се Бораджиев. Съдружниците му, които са от различни краища на България, но вече живеят и правят кариера в София, никога не са искали да късат връзката си с Търново. Това било първото им общо бизнес начинание. „Ние тръгнахме да правим къща за гости на топлокация във Велико Търново, но като разбрахме с кого си имаме работа и прочетохме повече за този човек, бяхме недвусмислено убедени, че това нещо не може да бъде скрито просто зад гипсокартон Твърдо се заехме, което може би ни струваше двойно повече средства, да възстановим къщата в автентичния й вид. Решихме, че като сме собственици на такава къща, трябва да си понесем отговорността. Запазихме максимално стила, всичко, което може да се види, включително и това скривалище“, казва Бораджиев. Подредили композиция от 17 исторически табла, които разказват със снимки за личностите от времето на освободителното движение, свързани с къщата. „При отбелязването на смъртта и раждането на Христо Иванов-Големия искаме да направим посещенията още по-масови, за него да се говори повече – приемаме го като кауза. Защото, като говорим за революционери, излизат имената на Левски, Ботев, Раковски, а накрая се оказва, че Христо Иванов е работил с тях. Той е бил буквално дясната ръка на Левски в тайната завера.Тайната поща, мрежата от тайни квартири, залавянето на турски шпиони – това всичко е било дейност, организирана от него. Накрая този човек умира с неизваден куршум в крака и в беднотия. Жена му е писала писма за поборническа пенсия, но той си отива в забвение“, разказва адвокатът.
Най-голям интерес за посетителите буди старата дървена капандура, под която има тайна, иззидана от камък, стая с размери 2 на 3 метра. От нея е тръгвал тунел, но предишните собственици са го бетонирали. Скривалището пък било пълно с празни бутилки и боклуци, но е непокътнато.
Намеренията са занапред реставрацията на тайното убежище, където се е крил Левски, да продължи. „Ще може да се слиза в него. Подът ще бъде покрит със слама и ще експонираме трикрако столче, масичка. Скулптор прояви интерес да направи фигури на революционери“, разказа Бораджиев. Признава, че около къщата все още има много неизчистени исторически факти, защото Христо Иванов е имал и друг дом до Първа гимназия под Царевец. „Безспорна е връзката с Васил Левски и че му е бил особено близък, но се оказа, че такива тайни квартири в Търново са много“, обяснява собственикът.
Затова се е заел да проучи цялата история на къщата, годината на построяването й, която отвежда някъде в средата на XIX в. Събира и информация за майстора на красивия резбован таван в една от седемте стаи, отнасян към Тревненската школа.
Преживяването туристи да отседнат в къщата на революционера струва между 40 и 60 лв. на нощ. Занапред в нея търновски ученици ще могат да провеждат открити уроци по история.
„Не трябва информацията за Христо Иванов-Големия и възможността да се докоснат до него да остава скрита за гостите на хотел, само срещу заплащане. Разбрал съм се в училищата всички учители и ученици да идват безплатно след предварителна уговорка“, допълва Бораджиев.

Софка Скоклева, кмет на с. Яхиново: С поставянето на паметна плоча на Васил Левски показваме, че той има място в сърцето на всеки един от нас

С поставянето на паметна плоча на Васил Левски показваме, че той е сред хората, имащи място в сърцето на всеки един от нас. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Софка Скоклева, кмет на село Яхиново. По думите й идеята за изграждането на паметника е дошла от кметството и от местното читалище, а целта е да се повдигне патриотичния дух на хората в населеното място. „Решихме паметната плоча да бъде на Апостола, защото той е най-честният, най-чистият герой на историята ни – неповторим и вечен. Преди година и половина имахме събрание на читалищното настоятелство, тогава беше предложена идеята за изграждане на бюст-паметник, но не успяхме да съберем достатъчно средства”, каза Софка Скоклева. По думите й хората са решили да се направи паметна плоча, с по-малко средства, събрани от субсидията на читалището, от кмета на селото и от няколко жители.

Паметни плочи на Васил Левски и на Йордан Захариев ще бъдат монтирани в община Кюстендил

Паметни плочи на Васил Левски и на Йордан Захариев ще бъдат поставени в община Кюстендил. Това съобщи за Радио „Фокус” – Кюстендил Михаела Крумова, председател на Общински съвет – Кюстендил. По думите й вносител на предложенията е кметът на Община Кюстендил Петър Паунов. Предвижда се в село Нов чифлик да бъде поставена паметна плоча на Васил Левски. В градинката пред Общински драматичен театър – Кюстендил ще бъде монтирана плоча в памет на Йордан Захариев. Йордан Захариев Харизанов е български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му „Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България. Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище “Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928). Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини. Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил.

Венцеслав ИЛЧЕВ

В Бургас представят реликви на Левски и Ботев

От 1 март на специална изложба в зала „Коджа-кафалията“ на Морското казино ще бъдат наредени сабите на Христо Ботев, Велчо Атанасов и Христо Иванов-Големия, пистолетите на Димитраки Петрович, Ильо Войвода и Панайот Хитов, мушкет на Капитан дядо Никола, тесак на Захари Стоянов и нож на Васил Левски, съобщава в. „24 часа“. Изключително ценните реликви са от фонда на Националния военно-исторически музей и ще останат в Бургас до края на март.
Експозицията ще бъде транспортирана до Бургас със специална охрана, със засилени мерки за сигурност ще бъде и в казиното, докато върви изложбата. В такъв мащаб експозицията идва за първи път в града и се очаква с голям интерес от бургазлии, които ще влизат безплатно.
Изложбата „Оръжието на свободата“ пристига по покана от общината по случай националния празник 3 март. Експозицията с личното оръжие на съзаклятни-
ците ще бъде допълнена и с картини на художниците Верешчагин, Вас-нецов, Манизер, Поле-нов и др., пресъздаващи събитията от Руско-турската освободителна война. В нея са включени и много ценни документи от българското съза-клятничество в борбите срещу османското иго.
Сред ценните вещи от националноосвободи-телните борби през XIX в. бургазлии ще видят и Евангелието, над което са се клели с кръстосани върху него нож и револвер.

Проучванията на евреите за гроба и бесилката на Левски

По случай 146 години от мъченическата смърт на Васил Левски „168 часа“ за първи път публикува откъси книгата на Николай Иванов „Проучванията на евреите за бесилката и гроба на Левски“. Тя представлява съвсем ново изследване за приноса на еврейската общност, която извършва проучване на факти за бесилката и гроба на Левски в продължение на 3 месеца по молба на Щаба на войската.
Чрез разказите на група свидетели и очевидеца Б. Цафрати се установява чрез възстановка по хандрис № 121, че Левски е бил обесен пред съществуващата тогава турска казарма. Така, благодарение на тези и други сведения, авторът разкрива с точност както къде точно се е намирала бесилката, така и мястото, на което са погребани тленните останки на Апостола в София.
Сериозното отношение на Централната еврейска консистория към отправената молба от Отделението за военни музеи, паметници и гробове за събиране на данни за гроба на Левски е показателно за отговорността на общността към историческото наследство на България. Затова са ефективни и резултатите от проведеното най-продължително проучване сред свидетелите на обесването на Апостола.
Полковник Куюмджиев изпраща на 5.10.1936 г. писмо под № 2686 до председателя на еврейската общност – фронтовия офицер Аврам Таджер 5.
Писмото е с искрена молба към колега.
чувства се стаена надежда, че ще даде резултати. Обстоятелствено полковник Куюмджиев изказва за първи път идеята как възнамерява отделението да обособи този гроб с подходящ паметен знак и колко е важно разрешаването на този проблем за самочувствието на българския народ.
Точно това иска днес група патриоти да направи кметът на София, а не да се паркира върху гроба на Левски. Полковник Таджер оправдава надеждите на колегата си. Той е уважаван герой от войната, с голям обществен авторитет и влияние, награден с ордени и медали за достойната си служба на българската държава.
Полковник Куюмджиев изтъква, че стремежът на подчинените му да се открият
гробовете на всички национални герои се натъква на необходимостта да се открие гробът и на Васил Левски. Очертава и изследователската методика на ценното съдействие от консисторията посредством разпит на стари израилтяни, съвременници на събитието, извадки от своите регистри, дневници и книги да се доберат до най-верни данни относно точното място на въпросния гроб.
Началникът на отделението съобщава към кои други дружества, институции и организации се е обърнал за съдействие. Не пропуска да спомене пред колегата си, че се ласкае от надеждата, че всичко, което е във възможностите му, ще бъде направено, за да се добие най-положително сведение за сегашното място на гроба на Васил Левски.
Председателят на еврейската общност се заема отговорно с поставената му задача. Тук няма претупване на въпроса, чиновническо отношение или светкавични отговори без съществено проучване, както са направили другите запитани дружества и организации, БАН и т.н.
Разпитването на свидетелите, които помнят събитието, проверката на архивите, изисква време. Полковник Таджер работи усилено за разрешаването на проблема, който е от важно значение за българската нация и изпълнение на
последния завет на Левски
да се знае поне къде е гробът му. След близо три месеца упорита дейност на ръководството на еврейската общност са налице първите резултати.
В края на годината полковник Куюмджиев изпраща ново писмо № 3739 с дата 25 декември 1936 г., с което пита има ли някакви резултати от издирването на нови факти.
Няколко дни след това председателят на еврейската консистория изпраща до отделението писмо № 626 от 5 януари 1937
г., в което съобщава за извършеното проучване.
Резултатите са оптимистични
По редица съображения разделям писмото условно на две части съобразно данните в него.
ИЗДИРЕН Е БЕНЯМИН ЦАФРАТИ, ОЧЕВИДЕЦ НА ОБЕСВАНЕТО. ТОИ СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ БЕСИЛКАТА Е БИЛА В ЪГЪЛА НА ПЛОЩАДА, КОЙТО СЕ ЯВЯВА КРАЙ НА ДВОРА НА ГИМНАЗИЯТА, ПРЕВЪРНАТА ПО-КЪСНО В СГРАДА НА МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ.
Втората част на писмото включва показания за онези евреи, които наблюдавали погребението на екзекутираните въстаници от Априлското въстание от края на еврейското гробище, което граничи с християнското до днешното Министерство на земеделието. Те се покриват напълно като подробности и потвърждават детайли от погребението на Левски, съобщено от очевидеца Ст. Маринов.
Досега в българската историческа наука е цитирана частично само втората част на писмото с коментар от Радка Стоянова в статията „За лобното място и гроба на Васил Левски“.
Обясненията на Бенямин Цафрати обстоятелствено потвърждават точното място на бесилката, както е и в показанията на други очевидци като Ив. Пенчович, Ст. Маринов и ДР-: „Стари евреи, съвременници на събитието, които не са знаели къде е гробът на Левски, съобщават, че „турците след обесването на когото и да било, а особено на четници не са позволявали на никого да присъствува и да гледа кой къде ще бъде погребан“. Доколкото си спомнят тия хора, погребението на четниците е ставало извън града, без никаква служба и церемонии… (Архив ЦМНА — инв. № 407, л. 255. Писмо № 625 от 5.1.1937 на Централната консистория на евреите в България до Министерството на войната. Отдел за военен музей, паметници и гробове.)
Още по-голямо недоумение буди фактът защо Радка Стоянова не цитира други документи от архива за Васил Левски, съхраняван в НВИМ, след като е имала достъп до тях. В папка № 6 има цяла колекция от държавна кореспонденция между държавните институции как полковник Куюмджиев предава извадените кости на Левски и Бенковски за изследване в Института по анатомия. Там се съдържат и спомените на полковник Маринов, който като очевидец присъства на погребението на Левски при параклиса в християнските гробища, който днес е Министерство на земеделието на ул. „Даме Груев“ № 6.
Всичко това налага чрез възстановка по новопубликувани документи да се съпоставят данните от писмото.
изпратено от полковник Таджер. Това ще направим в две отделни глави на тази книга с помощта на строителни инженери, геодезисти, архитекти и други специалисти, запознати с проблема. Ще отговорим на най-важния въпрос.

***
Най-точно Пенчович показва къде е обесен Апостола
Бесилката, от която раненият и изтерзан апостол Левски се превръща в първа национална величина на пример на безкористна саможертва на общочовешките и народни идеали, се оказва, че е била издигната там, където след Освобождението са построени сградите за княжеския конвой на Фердинанд. Днес тези помещения представляват занемарено сметище с боклуци и сборище на наркомани на ул. „Панайот Волов“ № 5 в централната част на София.
В своите спомени Стоян Заимов разказва как организира успешен план да разпита на самото място Иванчо Пенчович, подписал смъртната присъда на Левски, който разказва без свян какви са истинските му подбуди да изпрати на бесилото най-достойния българин! По този начин екзекуторът посочва къде е точното място, където е била изпълнена смъртната присъда на Апостола.
„През 1888 г., чрез запасния майор Дичев, Заимов се запозна с Хаджи Иванчо Пенчович с единствената цел да узнае подробностите по съденето и обесването на Дякон Левски от чрезвичайната комисия. За да разположи на откровеност Пенчовича, Заимов чрез подполковника Боя-ров нареди няколко
приятелски разходки в околностите на София. По време на тия разходки Заимов и Пенчович бяха неразделни събеседници. Приятелите на Заимова и Пенчовича се чудеха: как така, до вчера непримирими врагове, днес те водят приятна беседа.“
Тази изповед на Пенчович, освен че от една страна, дава подробности по изпълнението на смъртната присъда, а от друга, разкрива истинския морален облик и нравствени ценности на бившия турски държавник, сетне депутат в Народното събрание, да извърши този антинароден акт. Днес, когато се пише книга за ролята на Иванчо Пенчович, авторът трябва да знае, че по негови признания истинските движещи мотиви при решаването на съдбата на Левскиса материалната изгода, парите и властта.
„През 1888 год. на североизток от Държавната печатница в София стърчеше дървена барака, покрита със скъсани платнища. В бараката работеха няколко каменоделци (става дума за издигане на паметника на Левски – б.а.). На 12-й август (стар стил – б.а.), в 3 часа следобед, пред дървената барака се спряха двама господиновци… (Стоян Заимов – б.а.) безцеремонно му зададе следния въпрос:
– От събраните ми сведения по съденето и обесването на Левски стои така: Вие (Иванчо Пенчович – б.а.), в качеството си член на шурай девлети и член на чрезвичайната комисия, сте подписали смъртната присъда?
– Да, подписах я, защото не бе ми възможно да постъпя иначе – отговори беловласият господин (Ив. Пенчович – б.а.) и нервно почука с бастуна си стоящия пред него гранитен труп.
– В случай че не подпишехте смъртната присъда, като какво нещастие би ви сполетяло? (Cт. Заимов – б.а.).
– Уволнен от служба и деградиран от всичките почести и ордени – тръснато отговори беловласият господин (Иванчо Пенчович – б.а.).
– Нима занимаемата от вас, тогава, държавна служба и ордените си турихте по-високо от народните интереси? – шеговито запита по-младият господин събеседника си?
– Защо не. Нима висшите и нисши чиновници на свободна България
не правят същото днес.
Събеседникът на беловласия господин (Cm. Заимов – б.а.) се почувствува победен и обърна другото листо на въпросите си:
– Чрезвичайната комисия присъствували при извършването акта на обесването?
– Не. Надвечер, отивайки на разходка, минахме край бесилката. Трупът на Дякона бе се вкоченил от студа; циганчета люшкаха вкочанения труп и си правеха разни забавления с мъртвеца. Махзар паша се приближи до бесилката, с бастуна си нялолко пъти бутна вкочанения труп и заповяда на стоящия при бесилката полицейски пост да не позволява на циганчетата да си играят с мъртвеца.
– На това също място ли, гдето днес е турната основата на паметника, бе издигната бесилката?
– Не, бесилката стърчеше там, гдето стърчат днес казармите на княжеския конвой. Тая местност тогава се населяваше само от цигани.“ Разпитът на Пенчович потвърждава мястото на бесилката, посочено от Б. Цафати.
Но кои са тези офицери подполковник Бояров и майор Дичев, които Стоян Заимов е привлякъл да присъстват като свидетели на посочването от Иванчо Пенчович на мястото на обесването на Левски? Няма никакво съмнение, че този подход на Заимов играе важна роля като най-достоверна възстановка на екзекуцията, дадена на Стоян Заимов и двамата офицери от самия съдник на Апостола.
Навярно Стоян Заимов се презастрахова, като привлича авторитетни личности на държавна служба за достоверност на разпита на 12 август 1888 г., но не пропуска да съобщи и точния час на показанията на Иванчо Пенчович.
В публичното пространство тогава и в днешни дни около написаното като мемоаристика от Стоян Заимов витаят противоречиви мнения. Поради това той
сочи няколко свидетели на разказа на отец Кирил, кръстоносецът на „хвърковата чета“
осъдени въстаници, излежаващи присъдата си в килия № 4 на цариградската тъмница. Стоян Заимов използва и принципа за проверка на самото място разказаното от свидетеля да се потвърждава от очевидци. След Освобождението той отива в Тетевен да провери твърдението на отец Кирил, че при излизането от тетевенския конак един чорбаджия плюе с обидни думи по брадата му и набучената на върлина глава на Бенковски. Оказва се не само, че всички описани факти са верни, но издирва и името на родоотстъпника, извършил позорното заклеймяване.
Няма съмнение, че и за установяване точното място на гибелта на Левски Стоян Заимов -следва тази своя методика.
Историческата справка сочи, че офицерите Бояров и Дичев, по това време са батарейни командири в 4-ти софийски артилерийски полк. Те не са избрани случайно от Ст. Заимов за свидетели, а са били известни личности и стари познайници. Има предположения от инж. Евгени Христов, племенник на подполковник Бояров, че родственикът му се е познавал с Пенчович още от Цариград, когато е учил в Робърт колеж.
По времето, когато Стоян Заимов е учителствал в Шумен, като млади офицери Димитър Бояров и Стефан Дичев са служели във втори артилерийски полк в същия град през 1884 г. и двамата са членували в така наречената шуменска книжовна дружина, която е подпомогнала издаването на първата книга на Стоян Заимов. За този период писателят казва:
„Благодаря на господа офицерите, които съставляват казаната дружина, които се отнесоха тъй любезно с моя труд, изказаха лично към мене и труда ми онази симпатия и уважение, които вълнуват человешкото сърце и карат мозъка по-енергично да работи.
Повтарям, че без тяхната нравствена и материална поддръжка едва ли моето „Минало“ щеше да види бял свят
В замяна на тяхната нравствена и материална жъртва аз ще се постарая да удовлетворя тяхната надежда, доколкото ми помагат силите; ще се постарая да им докажа, че високо нравствено ценя тяхната любезност, техните материални жъртви!…
В лицето на г-на Ил. Блъскова – председател, P. М. Рачева -касиер, поручика Р. Петрова -деловодител, които съставляват бюрото на Шуменската книжовна дружина, поднасям глубочайша благодарност на всичките участвующи господа в казаната литературна дружина.
Шумен, 1 юлий 1884 г. Стоян Заимов“.
Оказва се като друга важна подробност, че подполковник Бояров живее в непосредствена близост от две пресечки от новостроящия се паметник на Васил Левски. Там Стоян Заимов организира възстановката на мястото на бесилката, където е екзекутиран Левски. На ул. „Сан Стефано“ № 9 се е намирала къщата му с огромен двор.
И в този случай се оказва, че свидетелите, които посочва Стоян Заимов, са действителни. Срещнах се с инж. Емануил Христов, който е роднина на подполковник Бояров и бе любезен да разкаже за този доблестен български офицер, един от първите родолюбци, завършили първия випуск на военното училище в новоосвободена България.
На мястото на турската казарма е построена сградата на царските конюшни.

***
Разказ на очевидеца Стоян Маринов
По-важното е, че от своята конкретност и точност топографските описания на траурната процесия по някогашните улици на София нямат равни на себе си, сравнени с други подобни сведения за събитието.
По тази причина те се явяват основно и неоспоримо доказателство за гроба на Васил Левски.
В спомените си Ст. Маринов уточнява, че траурната процесия с тялото на Васил Левски е „тръгнала към Кюлюците и възвила“ по сегашните (към 1937 г. – б.а.) улици „Дондуков“, „Раковски“, „Сердика“, „Екзарх Йосиф“, „Старото Пиротско шосе“, „Цар Самуил“, „Братя Миладинови“ и т.н.
Нямам намерение да споря с тези, които продължават да поддържат и да цитират съшитата с бели конци теза на Н. Хайтов за и ре погребването на Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Още през 1937 г. на тези градски легенди и преразказани слухове се е гледало несериозно, както вече цитирахме. В края на „Още някои спомени за Васил Левски“ (вестник „Мир“, 23 март 1937 г.) Ст. Маринов заявява: „Що се отнася до казването на някои, че тялото на Левски било оставено да виси на бесилото три дена и че е погребано до сегашния му паметник, а после извадено неизвестно кога и от кого, това са легенди.“
Имената на улиците са съобщени 64 години след обесването на Левски, като е описано преминаването на каруцата с тялото на покойния съобразно уличната мрежа към 1937 г. Т.е. на мястото на кривите и кални сокаци на махалите от турско време към момента на спомените вече са били изградени нови модерни градски улици. Уникалното в случая е, че Маринов описва маршрута по стари топографски данни, но съобразно имената и названията на съвременно изградената павирана улична мрежа от средата на XX век.
Така че използвайки имената на новите улици за по-голяма нагледност, ще следваме някогашното движение на каруцата с покойния Апостол по ориентирите на план от 1881 г.,
съставен 8 г. след обесването, до мястото на старите християнски гробища на днешната улица „Даме Груев“ № 6 при Министерството на земеделието.
Данните от пиана подлежат на сверка с хандрис №445. Планът е утвърден през 1881 г. и показва фактическата обстановка и достоверни топографски данни.
Границите на махалите, окопът, вадата в хендека на Валсовата мелница, кривите улици и т.н.. всичко все още е било не-
покътнато достоверно, както през 1873 г. След няколко години всичко ще бъде преобразено от новия градоустройствен план.
Важното е, че планът е правен 8 години след погребението на Левски. Все още всички подробности от градоустройствения план към деня на събитието не са били променяни. Обесва нето на Апостола е било още живо в спомените на съвременниците.
От изключителна важност е, че в управлението на столицата след Освобождението е назначен чешкият архитект Адолф Коларж, а той от своя страна възлага на чуждестранни специалисти изграждането на общ градоустройствен план, който включва съществуващите вече гробища. Тази следа ни отвежда до новопубликувания документ, показващ гроба на Апостола.
За градоустройствения план Йосиф Обербауер изготвя хандрис № 445 – изключително прецизно заснемане на Софийското християнско гробище в мащаб 1250. На него се вижда гробът на Левски.
Заснемането от Обербауер на хандриси № 445, 446, 443 и 447 е правено в продължение на дълго време и е завършено на 26 април 1894 г. Това е станало във връзка с подготовката на парцели за застрояване на така наречения по-сетне Офицерски квартал, който предизвиква много интереси. По този повод възниква по-късно спор. Ал. Запрянов, които е изровил костите на Левски и черепа на Бенковски, ще изрази в писмото ся до полковник Куюмджиев от 5.02.1938 г. своята тревога по въпроса за изследването на тленните останки на народните борци: „…Но извън това, от среди, които нямат интерес гробът на Апостола да бъде намерен в тази част на града, това забавяне би могло да се сметне и разтълкува като един въпрос не напълно установен и не достатъчно удостоверен и това да им послужи за техните цели…“ Затова ще използваме сведенията от разказа на Стоян Маринов-ученик в неговото класното училище и очевидец на събитието, КОИТО могат да се проверят чрез съпоставяне на топографските данни от хандрис № 445.
Вълнуващия и убедителен разказ на Ст. Маринов, който по своята конкретика и историческа правдоподобност е надеждно свидетелство на погребението на Апостола, откриваме в обнародваните спомени във в. „Мир“ на 25 март 1937 г. и допълнително изпратени с още по-точни детайли с обяснения до Министерството на войната. „Ст. Маринов заедно с няколко други ученици и учителя им Д. Манов тръгнал към Шарения мост (Левския). Оттам вдясно по вала (хендека) минали през Кюлуците и се спрели на около 50 крачки от бесилото. Около последното имало много хора – мъже, жени, главно селяни, понеже било пазарен ден.
Имало и циганчета, които полицията се опитвала да разгони Левски беше облечен с дрехи като турчин, с превързана глава, та приличаше на турски ходжа. Краката му бяха обути в навуща и цървули…
Като постояхме около половин час и беше почнало да се смрачава, видяхме да пристига една конска каруца с двама свещеници и двама слуги от черквите. Доколкото помня, свещениците бяха: поп Тоше и поп Андон, понеже поп Тодор бил задържан под следствие, както и други учители. Слугите снеха Левски от бесилото и го положиха в колата.
Свещениците прочетоха кратка молитва и колата потегли към града, последвана от един полицай, от свещениците и няколко любопитни граждани, които следваха издалсч и към които ние се присъединихме.
Процесията мина през Банския площад (Баня бапш), по Пиротска улица, към градските ни гробища. Трима от нашите българи: Георги Мартинов, Тодор Христов и Христо Николов, се отделиха от банята и си отидоха, а останалите 5-6 ученици с учителя Манов продължихме до моста, който минаваше през малката река, за самите гробища. Спряхме се на хендека (вала) до моста, понеже полицаят никого не пуска да отиде и влезе в гробищата. От високия вал
гледахме как замина колата с покойния, последван от двамата свещеници и слугите, и се спря на западния край на гробищата, зад параклиса. Тук стана опелото и погребението в приготвения от сутринта гроб. Опелото извършиха двамата свещеници, понеже и починалият е свещено лице. На същото място се извърши и погребението на обесените въстаници от Априлското въстание през лятото на 1876 г.“
Анализът на този разказ на непосредствения свидетел Стоян Маринов ни дава възможност да направим пълна възстановка по подробните чертежи на хандрис № 445 на мястото на събитието: моста с охраната, пътя на придвижването на траурната процесия до параклиса; погребението на Левски в изкопания по-рано гроб зад зида на постройката. Съпоставянето на тези подробности може да определи и мястото отвъд вадата, откъдето Ст. Маринов е наблюдавал погребението.
след като е имал възможност за визуален контракт…
Въпреки че не му е бил известен хандрис № 445 през 1988 г., когато публикува своето „Изложение от проф. Ст. Михайлов по спорния и безспорния въпрос за гроба на Васил Левски“, авторът е направил същите точни съпоставки:
„Че показанията на Стоян Маринов са показания на очевидец, се вижда и от обстоятелството, че той говори за „хендек“ (вал) и за „мост“, които не са измислени, както не е измислен и параклисът, чиито основи впоследствие бяха открити. И действително, и от други източници се знае, че към пл. „Възраждане“ е минавала река. От водата на тази река се е задвижвала известната Вайсова воденица, която също се е намирала някъде около този площад.
Там е минавал и хендекът.чието трасе е описано подробно от Ботевия четник и опълченец Димитър Пенев (вж. Д. Пенев. Цит. съч. С., 1937 г., с. 49).“
Оказва се, че е възможно погребалната процесия да е наблюдавана и от други свидетели. В документите за Левски, съхранявани в НВИМ, има писмо от Министерството на просвета, което е потвърждение с голямо закъснение и в не много прецизен вид на разказаното от Ст. Маринов. На 19 октомври 1937 г.,
два месеца след ремонта на бул. „Бъкстон“, един от инспекторите съобщава в писмо до Отделението за военни музеи, паметници и гробове, че при издирването на гроба на В. Левски и разкопаването при Окръжната палата се натъкват на параклиса на гробището
При работниците се явява някой си директор на прогимназия. Той си спомня, че неговата наскоро починала хазайка разказала, че като 16-годишна девойка е видяла придружената от заптии погребална процесия на Апостола, скрита със своя другарка, наблюдавала от съседния бостан. След погребението питали свещеника и той им отговорил, че погребали обесения при казармите на Орханийския път Васил Левски.

***
Еврейската общност сочи къде е било лобното място
Както споменахме, под ръководството на председателя на еврейската консистория – полковник Таджер, в продължение на три месеца най-отговорно се издирват данни, разпитват се очевидци, които са свидетели на обесването на Левски.
В изпратеното писмо от Щаба на войската от 13.10.1936 г. полковник Куюмджиев моли за съдействие колегата си, като указва да се използват следните изследователски методи за издирване на сведения за гибелта на Апостола: „чрез разпити на енориаши и от регистрите, дневниците и други книги да се съдейства за откриване на гроба на Васил Левски“.
Полковник А. Таджер работи най-добронамерено в продължение на 84 дни, следвайки стриктно изискванията на Отделението за военни музеи, паметници и гробове, като проявяваоригинален подход и прилага ефективни и успешни методи. Накрая упоритите усилия на председателя на еврейската консистория се увенчават с реални резултати. На 5 януари 1937 г. той изпраща писмен отговор до Комисията при Щаба на войската, в който съобщава, че са събрани данни и спомени от очевидци за гибелта на Апостола.
В предната глава условно разделихме това писмо на полковник Таджер на две части
Първата, която се отнася за мястото, където е била бесилката, и втората, която дава сведения за начина на погребението на обесените въстаници около гроба на Левски при параклиса на християнското гробище до Министерството на земеделието.
В първата част на писмото полковник Таджер обособява три момента относно гибелта на националния герой, защото се формират две групи спомени за мястото на екзекуцията: – Евреите, съвременници на събитието, твърдят, че Левские бил обесен на 24 шеват 5673 еврейско леточисление, или на 9 февруари стар стил християнско леточисление. Според показанията на една част от свидетелите обесването е станало петъчен ден на площада: „Сеир пазар срещу (…) някакви турски казарми“. – Полковник Таджер допълва и още едно мнение на друг стар енориаш – Бенямин Цафрати, който в изказванията си определя като очевидец, че Левски е бил обесен на съществуващия по онова време голям площад източно от църквата „Св. София“, на мястото, където е понастоящем държавната печатница или края на гимназията.
По тази причина ще извършим възстановка и на двете изразени мнения от еврейската общност, като ще използваме актуални за събитието карти и планове и хандрис от кадастъра, съпоставени с показанията на Ст. Маринов, очевидеца на погребението на Апостола, изпратени до Щаба на войската на 20 май 1937 г. и публикувани във вестник „Мир“.

Николай ИВАНОВ

БСП: Не трябва да се противопоставят Альоша и Васил Левски

„Противопоставянето на „Альоша” с националната светиня Васил Левски е прозрачен подход от арсенала на манипулативните техники за убеждение“. Това пишат от БСП Пловдив в позиия до медиите по повод петицията, която върви в интернет за преобразуването на паметника на Альоша в града на тепетата в монумент на Васил Левски. Пловдив почете 146 години от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски Паметникът, построен преди 62 години, днес е един от символите на града ни, познат по света и най-посещаваното място в европейската столица на културата. Той е и един от около четирите хиляди военни мемориали и паметници в Централна и Източна Европа, почитащи над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война. В градове като Будапеща или Виена тези паметници са поставени на градските площади, а най-големият мемориален комплекс е в Трептов парк в Берлин, който напомня и днес на всички за фашизма и неговите престъпления срещу човечеството. За пловдивския „Альоша” има решение на Върховния съд от 1996 г., че е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен! Ясно разбираме, че дясното в България се опитва да намери своята съвременна политическа идентичност, но начинът не е чрез “префасониране и преобразяване” (цитат) на паметници и история! Легитимацията чрез „пещерен” антикомунизъм е под нивото на всеки себеуважаващсе и зовящ себе си „интелектуалец”!
Противопоставянето на „Альоша” с националната светиня Васил Левски е прозрачен подход от арсенала на манипулативните техники за убеждение. Тъжно е подобно красноречие… Уважаеми дами и господа интелектуалци, бихме подкрепили всяка Ваша инициатива за издигане на паметник на Левски в града ни, но нека това да не е за сметка на нещо, вече изградено. Дяконът заслужава собствен монумент, автентичен по замисъл и изпълнение, съизмерим с живота и делото му. Идеята за „префасониране” на „Альоша” трудно се вписва в каквато и да е претенция за почит към великия карловец. Левски не загина за такива „култура” и „цивилизованост”. Градете, не рушете, уважаеми интелектуалци!