Няма друг празник в Карлово, който да засенчи рождението на Левски

На 18 юли се навършват 181 години от рождението на Апостолана свободата. Същата дата е обявена и за официален празник на родния му град – Карлово. Какво означава Васил Левски за карловци? Достойни негови наследници ли сме днес? Кои са другите бележити българи, прославили възрожденския град? Отговорите на тези и още въпроси Кмета.бг потърси от Петя Найденова – дирекция „Култура“, община Карлово. 

Г-жо Найденова, каква ще бъде тазгодишната програма за празника на Карлово? 
Програмата за честването на празника на Карлово има по-скоро официален и протоколен характер, отколкото развлекателен. Защото Левски е име, което не търпи волности от типа на „Празника на розата“ или „Празника на лавандулата“. Началото на проявите започнаха още на 7 юли с ХХVII  Национален събор – надпяване, на който над 400 участника от фолклорни групи пяха патриотични песни, стари градски песни, рецитираха стихове. В навечерието на празника на града – 17 юли, ще се състои церемония по връчване на наградата на Карлово. На централния площад ще се проведе тържествен концерт с участието на Биг Бенда и ансамбъл „Българе“. Следващият ден, 18 юли, когато е рождената дата на Апостола, ще започне със света литургия в храма „Свети Николай“ в 9 часа, след което ще се състои поднасяне на цветя на гроба на Гина Кунчева. Следва литийно шествие до центъра на града, където отново ще има тържествена литургия с издигане на знамената и посрещане на походниците от Националния поход „По стъпките на Апостола”. Богата музикална и литературна програма ще има в Националния музей „Васил Левски“. Следобед в 17 часа художествените състави на структурите на Съюза на офицерите и срежантите от запаса и резерва, след 20 ч. се изнася знамето на карловския революционен комитет и тържествено се съпровожда до площад „Васил Левски“, където пред паметника ще има тържествен митинг- заря и изпълнение на български песни.

Какво означава този празник за карловци? 
Това е празник не само на Карлово, но и на цяла България. Васил Левски принадлежи на всички. Независимо от това, че Дякона е наш съгражданин, той е преди всичко българин. Той има място във всяко българско сърце. Карловци сме свидетели на това как всеки българин, който по някакъв повод дойде тук, намира начин да остави цвете пред паметника на Апостола. Много е трогателно. И когато попиташ тези хора за националния ни герой – те споделят невероятни неща като чувство към Апостола на свободата. Любовта към него, българската, патриотичната… Левски е име, което обединява, продължава да предизвиква респект, уважение. Той е една достижима недостижимост.

Какво ни е завещал Апостола? Достойни ли сме днес да сме негови наследници? 
По инициатива на кмета на общината д-р Емил Кабаиванов миналата година във връзка със 180-годишнина от рождението на Апостола беше издадено тефтерче, подобно на оригиналното на Левски, с различни негови послания на всяка страница. Тези толкова човешки думи, непретенциозни, но сякаш извиращи от сърцето показват, че наистина Левски е бил европеец. Такъв смисъл какъвто днес влагаме в думата европеец. Той е бил българин, преди всичко човек, след това всичко останало. За да бъдеш патриот, за да се бориш за родината си трябва по човешки най-напред на усетиш трепетите на хората. Много от хората не са го разбирали, защото той е казвал това, за което дори не са смели да мечтаят. „Времето за помагането е сега. Закъснелите не ще бъдат вече наши приятели“. Левски е казвал това, което е мислил – по подходящ начин на подходящото място. В днешно време, сега, трябва да препрочитаме Левски. Независимо, че сме го издигнали като икона в сърцата си. Той е икона, до която можеш да се докоснеш. Не е нещо, което да е съществувало извън времето и пространството. Той е реален.

Имаме ли Левски в днешно време? 
Левски казва „Времето е в нас и ние сме във времето“. Ако времето поиска такъв Левски, ако ние го поискаме – той ще се яви. Защото днес българинът иска нещата просто да му се случат, а не да си ги извоюва. Левски тръгва по един път, който никой не е виждал изход. Не са виждали нито светлото бъдеще, нито свободата в тунела… просто са вървели по пътя, който ни е довел до свободата днес. Затова България е единствената държава на Балканския полуостров, която от създаването си не е променяла името си. Това обеснява много неща – това обеснява личности като Левски.

Защо рождената дата на Апостола е избрана за празник на Карлово? 
Рождената дата на Васил Левски отдавна е празник на Карлово. Може би от това се различаваме малко от традицията за честванията – отбелязването на смъртта на Апостола. Но в Карлово то е по-скоро началото на неговия път към безсмъртието. Левски все още е жив и обесването му е едно преклонение пред подвига. Но една смърт не може да бъде празник. Затова няма нищо по-естествено празник на Карлово да бъде рождението на Дякона. Нищо, че сме в сърцето на Розовата долина, нищо, че има плеяда от възрожденци тук – Христо и Евлоги Геориеви, Ботьо Петков… Но Карлово не може да има друг празник освен 18 юли – няма друго събитието, което да засенчи тази дата.

Какъв е интересът за посещаемост на къщата-музей на Дякона?
Моите впечатления са, че непрекъснато има автобуси пред къщата на Левски. Всекидневно е посещавана от деца, организирани туристи, семейства, граждани. В самия музей работи един патриотичен екип, експозициите се обновяват непрекъснато, издават се нови книги, провеждат се различни срещи с ученици, коментират се различни факти около живота и делото на Апостола.

В Карлово са родени множество бележити българи като Христо и Евлоги Георгиеви, Ботьо Петков и др. Не остават ли те в сянка за посетителите на Карлово? 
Имена като Пешо Радоев – основополжник на балета, българските възрожденци Христо и Евлоги Георгиеви, Джон Атанасов са символ на Карлово. Хората не са ги забравили и отдават почит на тяхната заслуга за просперитета на България. В Карлово е имало много напредничави за времето си хора, по улиците тук има много паметни плочи, пред които всеки българин може да се преклони. Възрожденско Карлово е един микроевропейски космос.

Какво включва културният календар на общината до края на годината? 
Малко след рождението на Левски, на 20 юли, също имаме честване на „Страшното“ – най-трагичното събитие в историята на Розовата долина. По време на Руско-турската Освободителна война през 1877 г. всички мъже от 7 до 77 години са избити от башибозуци. 2018 е годината на Христо Ботев, когато се навършват 170 години от рождението му. Честването на това събитие ще отбележим на 1 ноември. По този повод има обявен литературен конкурс, както и церемония по връчване на наградата на името на Иван Григоров. Това е последното официално мероприятие от културния календар на общината за тази година.

Доц. Ивайло Христов: Ако няма хора, жертващи се за родината, тя се разпада

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Доцент по история на журналистиката и народопсихология в УНСС, доктор на науките. Автор е на ред изследвания, сред които: „Йордан Стубел. Монографичен очерк“ (2001); Лeдa Милева. Литературна анкета“ (2001, 2007); „Българинът в глобалния свят“ (2011); Душевност и национална съдба“ (2014); „Българският национален характер (19-20 век). Еволюция и трансформации“ (2014); „Основи на българската народопсихология“(2016). „Публичният образ на Васил Левски“ (2017). С доц. Ивайло Хростов разговаря Николай Искров, интервюто е публикувано във вестник „Сега“.

 

Г-н Христов, в „Публичния образ на Васил Левски“ задавате въпроса защо обществото избира именно Левски за символ на националния героизъм? И защо, все пак?
Левски е образец за политически лидер и е първата личност на Балканите, която се изправя сама срещу колосалната Османска империя, с пълната убеденост, че този колос може да бъда сразен и изметен от пътя на народите. Вън от съмнение е, че Апостола е най-ярката ренесансова фигура между своя народ, която е отрекла категорично всичко старо в мисленето.

Но сега виждаме, че някои лидери на Турция мечтаят май да си върнат „колоса“ с имперски измерения… Затова ли пак заостряте общественото внимание към фигури като Левски?
Дебатът за делото на Васил Левски не би бил толкова дълъг и драматичен, ако Апостола не е бил и идеал за нравствено съвършенство и морална монолитност на човека. В личността му всяка генерация намира „общ език“ между своите представители. На общностно ниво е налице потребност на хората от нещо, което да ги обединява, сплотява и позволява силите на съответното време да се насочат в единно русло. При българите историята, свързана с делата на Апостола, е именно това обединително ядро за отделните генерации. Без представата за живота на Апостолавсяко българско поколение би живяло някакъв много по-непоследователен, в определена степен хаотичен и като правило неплодотворен живот.

А можем ли да кажем, че националните герои имат два лик а- един истински, човешки, който никога изцяло няма да познаем, е един медиен, публичен, исторически?
В теорията и практиката на публичната комуникация една от най-често срещаните заблуди и грешки е смесването на понятията „репутация“ и „имидж“. Ето защо любопитно е да се разбере кои са най-съществените раз-минавания между репутацията (доброто име в реалния живот) и медийният имидж (изкуствено сътворената представа в медиите) на Апостола.

И кои са?
Няколко са. На първо място – формирана е тенденция Левски да се мисли не толкова от гледна точка на историческия контур, в който е действал, колкото с оглед на актуални политически адреси, свързани с оформящите се нови (различни) политически течения в българското общество, към които принадлежат отделните автори. Второ – с цел Левски да се превърне в образец, се формира и е широко разпространена в публичното пространство една ранна, романтично-идеалистична представа за Апостола. Началото й тръгва от текстовете на Захари Стоянов и Иван Вазов и се превръща във водеща обществена традиция. Тя е свързана най-вече с експониране на нравствената чистота на Дякона, която действително е рядко срещано явление – и то не само из българските земи. Така пред очите на читателите застава един обожествен герой, без драми, слабости и вътрешни съмнения. Непрекъснатото ласкаене и обсипването на Левски с прилагателни като „предвидлив“, „безпогрешен“, „безумно смел“, „гениален“ и пр. пречи за една обективна неговата духовна биография, както и за изясняването на редица спорни въпроси около живота и делото му.
– Какво имате предвид? – Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация (ВРО)? Или е само деятел практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв начин дейността му става известна на турската полиция? Защо толкова опитен революционер се връща в Ловеч на 24 декември 1872 г. (на път за Букурещ), след като е знаел, че там е в опасност? Следователно Левски предаден ли е, или той в Къкрина сам е попаднал в клопката на заптиетата? В най-ново време започнаха истинските баталии около истината, свързана с гроба на Васил Левски. И най-важното питане: вярвал ли е наистина Апостола, че България ще се освободи преди всичко със силите на своя народ, при положение че е имал доста причини да е резервиран към такава перспектива – наличието на огромната и силна армия на Османската империя, липсата на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на международна подкрепа и т.н. И не на последно място липсата на достатъчно документални свидетелства пречи да се обрисува психографията на Апостола. Защото, без съмнение, най-интересният аспект е самата личност – човекът Васил Левски! Левски е интересен и с историята, която създава, но и с вътрешната си драма и страдание на велика личност, надраснала своите съвременници.

В книгата пишете и срамни за нас неща – как богатите българи не са давали пари за народното дело, макар и заплашвани с разправа. Ала все пак това не е ли рекет по днешните, па и по тогавашните закони?
Практиката бързо показва, че разковничето за успеха на революционното дело са паричните средства, използвани главно за закупуване на оръжие и изграждане на комуникационна система. За съжаление при своите обиколки из България Левски се дави в унизително безпаричие, което го съпътства от начало до край. Неслучайно призовава в окръжното си писмо до революционните комитети от януари 1872 г. следното: „Друго спасение няма освен скоро да си продадем и ризите си и да заиграем нашето си хоро.“ Резултатът от този призив обаче е нулев. Оттук произхожда и голямата драма на Апостола – парите трябва да се събират със сила, с революционен терор, а той ненавижда насилието. Нужно е да се убива, а той мрази проливането на човешка кръв. Не обича кражбата, а се изисква да я върши в името на освобождението.

Значи почти хамлетовски измерения добива, така ли?
Ами той е трябвало да организира революция, т.е. едно кърваво дело, като се бори и надвива вродената си човечност. За него това е било изключително трудно, защото Левски е идеалист, а идеалистите обикновено са нежни и раними души.

Пари и идеализъм… А днес каква оскъдица ни мъчи – на пари или на идеализъм? Днешното ни общество по-зряло ли е политически от онова?
Несъвместими са – най-вече в посока на защита на националните интереси. Неслучайно усилията за вграждането на различна ценностна система в България от началото на 90-те години на миналия век започнаха с игнорирането на патриотизма като добродетел. Съвременните политици и дипломати не обичат твърде много думи и понятия като „национални интереси“, „отечество“, „патриотизъм“. Патриотизмът е най-вече обич към родно място, готовност да пожертваш нещо от себе си за отечеството.

Е, сложни са интерпретациите на тези термини…
Не са сложни: ако хората, живеещи в една държава, не обичат своя дом, език, семейство, традиции и обичаи; ако те не искат да се жертват за родината си, тя се разпада рано или късно.
***
Съвременните политици не обичат думи като „национални интереси“, „отечество“.
***

Д-р Емил Кабаиванов: На България липсва голямата цел – каква да бъде тя след 100 години

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ 

 

Водещ: През юли, като родно място на Васил Левски, Карлово бе център на тържествата, посветени на голямата годишнина от рождението на Апостола. В словото си на тържествения митинг кметът на града д-р Емил Кабаиванов призова за изготвянето на нова национална доктрина, която да обедини желанието за развитието на България. Докъде стигна осъществяването на инициативата? Въпросът е към д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово. Добър ден.

Емил Кабаиванов: Добър ден.

Водещ: Доктор Кабаиванов, имате ли вече яснота какво да включва доктрината?

Емил Кабаиванов: Разбира се, една национална доктрина не е нещо, което ще измислим ние, българите. Такива национални доктрини имат нациите и държавите, които искат да осигурят бъдеще на собствения си народ и които искат да бъдат съхранени като държавност и като националност в този динамичен 21 век с много предизвикателства. Така че няма нужда ние да измисляме, какво ще се прави. Просто трябва да спазваме принципа, как се изготвя една национална доктрина. Тя трябва да съдържа, разбира се, задължително въпроса за сигурността на държавата, като тук разбирам сигурност по отношение на нейните граници, сигурност за гражданите вътре в държавата. Засягаме и Министерството на отбраната, респективно Българската армия, МВР, полиция и всякакви други репресивни органи, които се грижат да бъде добър вътрешният ред в една държава. След това отиваме нататък – към демографския въпрос. Демографският въпрос е свързан с бъдещето на нашата нация. Тревожна е демографията в последните 20 и няколко години. За съжаление, не виждам мерки, които да се вземат и да има резултат. След демографския въпрос отиваме към отношението и връзката на българите извън границите на нашата държава. Говоря из традиционни български райони и диаспори, като в Молдова, Украйна, в Македония, в Албания, в Западните покрайнини в Сърбия, но и българите, които са вече по целия свят в последните 30 години, говорим за Европа, за зад Океана. Каква е връзката ни с тях и как българската държава дава възможност на тези, които желаят да се върнат те или децата им отново да работят в България. Или пък поне да бъдат наше естествено лоби там, където живеят и работят в момента. Но една национална доктрина включва и въпроса, свързан с образованието. Защото народ, който няма достатъчно образователна култура, който не е конкуренция в световен мащаб по отношение на иновации, на ниво на образованието и културата, неговите съпротивителни сили са малки и в глобализиращия се свят перспективата за него не е добра. Продължавам още по-нататък – екологията. Ние сме член на Европейския съюз от 2007 година, спазваме или се стараем да спазваме нормите, които Съюзът ни вменява по отношение на околната среда, но и от нас зависи дали въздухът, питейната вода и изобщо като цяло околната среда ще бъде такава, че да позволи да се живее по-здравословно и по-малко да ползваме здравни грижи. И, естествено, тук слагам и въпросът със здравето на нацията. Сигурно и нещо изпускам. Но когато става въпрос за национална доктрина, това е всеобхватен документ, който да съчетае въжделенията на нацията – как искаме да изглежда България след 20, след 50 години, а защо не и след един век?

Водещ: Според вас, какъв трябва да е националният идеал на България през 21 век? Как го формулирате?

Емил Кабаиванов: Ами много ще бъде амбициозно от моя страна, ако аз, а и не претендирам, че мога да формулирам националния идеал.

Водещ: Но за вас как изглежда? Кой е вашият национален идеал?

Емил Кабаиванов: Националният идеал трябва да бъде формулиран вследствие на обществен дебат, в който участват и парламентарно представените политически формации, в който участва гражданското общество и всеки, който милее за нашата държавност. Националният идеал след Освобождението е бил да се обединят всички земи, в които живее традиционно българско население. В момента нашият национален идеал може да бъде: България да стане сигурна държава за нейните граждани, привлекателна за българите извън нашите граници, държава, която да бъде фактор в Европейския съюз и да може със своята армия да гарантира сигурността на нашите граници, разбира се като част от Северноатлантическия алианс. Във вътрешен план борбата с битовата престъпност и каналите, съвременните канали, които осигуряват пари за организираната престъпност, трябва да бъдат пресечени и хората да живеят по-сигурно, да са по-спокойни, че няма кой да им открадне това, което са произвели на село и че няма кой да разбие апартамента им и няма да им откраднат колата. Това в момента, което казвам, аз го импровизирам, но трябва да започнем отнякъде, за да стигнем до истината. А все още ние се занимаваме ето дори с въпросите какви самолети да бъдат купени за българската авиация, каква техника да бъде закупена за сухопътните сили, как да бъдат оборудвани военноморските сили, трябва да бъде част от доктрината. Защото самоцелното закупуване на тази или онази техника няма да ни реши въпроса как българската армия да гарантира държавните граници и сигурността като член на НАТО, но и като обградена с държави, които в момента не раждат сигурност, а по-скоро раждат напрежение.

Водещ: Доктор Кабаиванов, коя е безспорната национално-обединителна цел?

Емил Кабаиванов: Разбира се, национално-обединителната цел е българската нация да преодолее демографския срив и да бъде една от стабилно развиващите се нации на Балканите и в Европа. Говоря в икономическо, демографско и образователно ниво.

Водещ: Докъде стигна осъществяването на вашата инициатива за изготвяне на национална доктрина? Намираме ви на 12-та годишна среща на местните власти в Албена. Разговаряхте ли с политици на национално ниво, с ваши колеги?

Емил Кабаиванов: С колегите разговаряме постоянно, защото голяма част от българските кметове са и хората, от които зависи как ще се съхраняват традициите, историческата памет и как на територията, на която те са кметове, малка или голяма община, това не е толкова важно, те работят за това. И затова, че голямата част от тях са радетели за запазването на традициите на българския дух. Но ние като сдружение можем да помогнем на процеса на формиране на българската национална доктрина. Но сами да я изработваме, нито е полезно за самата доктрина, нито за политическия живот на България. Аз се надявам и ще продължавам да работя за това, българските парламентаристи, българското гражданско общество, българската историческа мисъл да излъчи свои представители, които да започнат работа по изработването на българската национална доктрина, това трябва да бъде приоритет на сегашното Народно събрание, на изпълнителната власт и на Президентството. Ние, българските кметове, ще се включим и ще помагаме с всички сили. Тогава ще имаме наистина и национална цел, и национална доктрина като цяло. Ще минат години, докато се формулира в цялост националната доктрина. И тъй като вече сме закъснели, спрямо други държави и нации, съседни нам, е време да се започне усилена работа. Всяка година е загуба. И това, което ще се случва в България, ще бъде днес да потушим един пожар, днес да решим един проблем, а ще липсва, както и сега ни липсва, голямата цел – средносрочната и дългосрочната цел – каква държава да бъде България след 20, 50 години и как българската нация да излезе от тази тежка демографска криза, в която се намира в момента. Която не е само криза на раждаемостта, а е криза и на морала, криза на здравеопазването, на образованието и други области от обществения живот.

Водещ: Доктор Кабаиванов, тази инициатива вие обявихте на неговата 180-годишнината от рождението на Васил Левски. Защо е важно точно в годината от тази годишнина за Апостола, когато немалка част от нашите разговори и мисли са подчинени на неговото дело, защо е важно точно сега да започнем разговор за създаването на национална доктрина? Каква е връзката на тази доктрина с идеалите на Апостола на свободата?

Емил Кабаиванов: Ще се върна назад. Знаете, че в края на 90-те години имаше една национална стратегия, приета от тогавашния парламент. Това беше пръв опит след началото на промените да се започне работа по национална доктрина. Остана си само с тази национална стратегия. А пък на 18 юли си позволих да кажа това пред цяла България или поне тези, които са гледали тържествения митинг-заря, за да пробудя съзнанието, да апелирам, че е време да запретнем ръкави и заедно да изработим тази национална доктрина. Левски ни е оставил богато световно наследство, макар и за краткото време от неговия съзнателен живот. Той говори много важни, ако щете даже философско-важни неща, с прости думи, за да бъде разбран от своите съвременници. Той казва например, че най-важното е да види Отечеството си свободно, както той се изразява: „пък ако ще след това да ме турят и патки да паса“. Казва го простичко, за да разберат хората, че най-важното усилие, което тогава всеки един назоваващ себе си българин и чувствайки България в сърцето си, трябва да направи, е да направи своята жертва – един с парите, друг с уменията, трети с риск за живота, за да се види България свободна. Защото и тогава Левски е бил наясно, че ние не можем да разчитаме само на външна помощ, ако българският народ не е организиран и не са събудени силите на националната революция. И затова комитетите на Левски, които той създава и тези близо 10 000 човека, които са били в комитетите, те правят възможно организирането и избухването на Априлското въстание. А Априлското въстание прави възможно скорошното освобождение. И само ще припомня, че ако не е Априлското въстание, ако не е обществеността на Западна Европа и на Русия, нито руският император е бил готов за война, нито Западна Европа, великите сили, са били готови да тръгнат да освобождават България. Саможертвата на априлци, тя подготвя и прави възможно освобождението на България. Но в нейните основи е това, което Левски направи. Така че нямаше по-подходящо време, според мен, да се опитам да предизвикам този дебат и работа, която трябва да започне по формирането на българската национална доктрина. Разговарял съм с професори, историци, с хора общественици, с политици на парламентарни, извънпарламентарни партии, и всички казват – да, време е. Някой обаче трябва да поеме патронажа, да го наречем, даже не патронажа, трябва да бъде идейния център, около който да се обединят всички хора, които искаме да работим за това България да има в следващите няколко години изработена и приета с голям обществен и политически консенсус национална доктрина. Ето това имах предвид, когато на 18 юли говорих на площад „Васил Левски“ в Карлово.

Водещ: И кой може да бъде, доктор Кабаиванов, този център?

Емил Кабаиванов: Той, според мен, трябва да излезе естествено. Няколко са възможните центрове. Единият център е българският парламент. За съжаление, там виждам работа, ама по по-дребни текущи проблеми. Може да бъде примерно българската изпълнителна власт. Тя в момента е заета с председателството на Европейския съюз. Може да бъде българският президент или Президентството. Но най-добре е тук да има единомислие. И не толкова борба кой да бъде. Защото от тази битка кой да бъде, ето, ние близо 30 години нямаме национална доктрина. Всички около нас имат – и Гърция, и Турция, и Сърбия, и Албания, да изброявам ли повече, и Румъния – всички имат. Защо ние нямаме? Ние бързахме да направим новата Конституция, а не  седнахме да се обединим, да впрегнем мозъците си и да имаме национална доктрина в средата на 90-те години. А пък, ако се налага, след 20 години тя ще бъде осъвременена. Или, ако трябва, може всеки мандат на парламент, правителство или президент да внасят нещо и то да бъде подчинено на основната цел. Защото не само статистика, а политолози, социолози ни предупреждават, че след 50 или 100 години съдбата на българската нация ще бъде недобра или доста сложна, че България трябва да има силите да оцелее в глобалния свят. Но и ние го чувстваме вече днес, и с проблема на бежанците, и с проблема на една част от нашите съграждани, които освен права, не виждат къде са техните задължения, от това, че нарушавайки правилата, законите, ние сами си пречим и си усложняваме живота. В това, че обезлюдяват училища, в това, че културният хоризонт на нацията се снижи доста. Ето тези неща трябва да намерят своите отговори в националната доктрина.

Цоня Събчева

Антон Минев: Духът на възрожденското Карлово е жив

Антон Минев, заместник-кмет на община Карлово, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“.

Водещ: Г-н Минев, как продължава подготовката за честванията на 180-годишнината от рождението на Апостола?
Антон Минев: Подготовката вече се намира във фаза осъществяването на първите мероприятия, заложени в програмата, свързана с отбелязване на 180 годишнината от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски. Това, което предстои през месец юни като най-ранни дати: на първо място по хронология ще бъде Националната научна конференция, която тази година ще бъде под мотото „Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение“. Тя ще се проведе в периода 22-23 юни, като тук основен организатор е Националният музей „Васил Левски“ в Карлово със съдействието и на Община Карлово. Поканени са да участват специалисти, университетски преподаватели, научни работници към Института по история на БАН. През последните години имаше прекъсване на провеждането на такива научни форуми, надявам се, че тази година нивото ще бъде високо и ще могат да бъдат представени нови факти от дейността на Васил Левски и създаването на Вътрешната революционна организация. Разбира се, това, в което пряко участва Община Карлово, е свързано, на първо място, с Националния ученически събор, който е под наслов „С Левски в ума и сърцето“. Той ще бъде проведен на 27 и 28 юни, като тук в нашия град Карлово във връзка с този национален ученически събор са поканени представители на всички средни училища от страната, които носят името Васил Левски. Те в рамките на пребиваването си в нашия град ще представят съответно своите виждания под формата на мултимедийна презентация и дискусия, свързана с Васил Левски. Предложената им тема за разработване е „Моето училище – горд наследник на Васил Левски“. В рамките й ще бъде представена кратката история на всяко училище с неговия патрон, събитията, организирани от него и свързани с името и делото на Васил Левски, и може би заключителната част, най-важната: всяко училище е подготвило свое послание към бъдещите поколения, като идеята е това послание да бъде записано в летописна книга. Идеята е да се създаде традиция на всяка кръгла годишнина организацията на този форум да излиза с такива послания, които ще могат да се проследят във времето назад и това дали се променя мисленето на съвременния българин за Васил Левски. Разбира се, всеки от материалите ще бъде публикуван и в юбилейна книга, като Националният събор ще приключи с шествие в града на Апостола до Паметника на площад „Васил Левски“, където с кратка програма ще бъдат представени и литературните произведения, стихотворенията, есетата, свързани с другия конкурс, който е организиран от Община Карлово – Националният конкурс „Паметта за Левски днес“. За него до момента имаме близо 200 творби. В дните дотогава комисия, определена със заповед на кмета на Община Карлово, ще излъчи победителите и ще даде съответните награди. Разбира се, през месец юли, в навечерието на самия празник, ще имаме и Национален събор надпяване на културните клубове на пенсионера от цялата страна. Това ще бъде на 8 юли 2017 г. Тази година се организира и национален музикален конкурс, наричан „Песенна палитра“, който ще се състои от 1 до 2 юли. Негови организатори са Община Карлово и училището, носещо името на Васил Левски в града. В този конкурс ще участват представители от различни възрастови групи и съответно индивидуални изпълнители, като темата е също свързана с Васил Левски и 180 годишнината от неговото рождение. Разбира се, кулминацията на самите тържества е на 17-18 юли, по традиция на 17-и имаме церемония за връчване на наградата на град Карлово и спектакъл, посветен на Апостола, който за поредна година ще бъде представен от ансамбъл „Българе“. На самия 18-и също традиционно ще посрещнем националния поход „По стъпките на Васил Левски“, вечерта на Паметника на Васил Левски ще има митинг-заря, който ще бъде излъчен тази година пряко по БНР. Това са основните мероприятия, залегнали в плана по подготовката и провеждането на 180 годишнината от рождението на Апостола.
Водещ: Г-н Минев, приключвате ли с ремонтните работи по инфраструктурата на Карлово и свързаните с Васил Левски паметни места?
Антон Минев: Работи се усилено по приключване на ремонтните дейности, до няколко дни ще бъде приключен ремонтът на площад „Васил Левски“ заедно със самия паметник. Те бяха заложени като един от приоритетите на Община Карлово за тази година във връзка с честванията. В програмата на Община Карлово заедно с местния комитет „Васил Левски“, тук искам да изкажа благодарност към тях, към тяхната инициатива, възстановихме няколко паметни места, свързани с живота и делото на Апостола на територията на нашата община и нашия град. Те ще могат да посрещнат всички гости на града. И тук в анонс мога да спомена и за още една инициатива – тях е свързана със спорта. За първи път от нашия град ще бъде поставено началото на колоездачна обиколка, която ще бъде свързана конкретно със 180 годишнината от рождението на Васил Левски. Маршрутът ще бъде през територията на общините Троян и Ловеч, които имат традиции в развитието на този спорт, и предстои доуточняване на отделните подробности, свързани със самата организация. Колоездачната обиколка ще бъде в дните 17-18 юли.
Водещ: Г-н Минев, как координирате с други градове тези мероприятия, посветени на 180 годишнината от рождението на Васил Левски?
Антон Минев: Координацията е в различни направления. По принцип в Националната програма за честванията има включени различни населени места, които имат връзка с Васил Левски. Тук основно бих споменал и Ловеч, и Троян. Миналата седмица имаше среща на кметовете на общини в град Перник, където беше издаден юбилеен сборник, който представлява фундаментален труд, свързан с отразеното в изкуството дело на Васил Левски. Поддържаме за всяко мероприятие там, където имаме пресечни точки, връзка с всички населени места, които също участват в подготовката и осъществяването на националната програма.
Водещ: Ще стигне ли финансирането за честванията?
Антон Минев: Аз искам да спомена, че за първи път от десетилетия насам имаме външно финансиране с постановление на Министерския съвет по отношение на част от мероприятията, свързани с отбелязването на бележитата годишнина, и, разбира се, надяваме се, че с тези средства ще се справим. Благодарим и на Министерството на образованието и науката, което отдели значителни средства за подготовката на ученическите мероприятия, на Министерството на културата, което беше в основата на организацията, свързана с националните чествания, и, разбира се, на това министерство, което винаги казваме, че стои зад останалите – Министерството на финансите. Казвам зад останалите, но много важно, защото от него зависи финансирането, за да могат да бъдат осъществени мероприятия, които да бъдат качествени и чрез тях да бъде представено по-добре не само Карлово, но и другите населени места, които имат връзка с Васил Левски.
Водещ: Имахте идея да привлечете за участие в тържествата и наши сънародници от българската диаспора зад граница, как се развива това ваше начинание?
Антон Минев: Да, наистина така е, на този етап осъществяваме връзки и контакти с тях, но поради това, че една част от страните, в които имаме голяма българска диаспора, са извън границите на ЕС, има чисто технически трудности, свързани с получаването на визи и други такива, които на този етап възпрепятстват присъствието им тук в града в периода на честванията. Но се надявам, че всички наши сънародници, които са поканени от места, които са в рамките на ЕС, ще бъдат тук и съответно ще можем да осъществим съвместно с тях различни инициативи.
Водещ: За финал на изданието на предаването сме подготвили репортаж за гостуване на пловдивски художници във Варшава, чиито творби са посветени на живота на Левски и на неговата майка Гина Кунчева. Въпросът ми е, вие имате ли идея, може би не за тази годишнина, но занапред, да влезете във връзка с българските културни центрове в чужбина, за да можете да се възползвате и от тяхната мрежа за популяризиране на живота и делото на Васил Левски, а съответно и за празниците във вашия град?
Антон Минев: Да, разбира се. През месеците от началото на тази година имахме връзки с културните институти в някои от държавите в Европа, в които имаме българска общност и най-вече там, където има български училища, за активизиране и на тях във връзка с предстоящата годишнина. Имаме и съвместни инициативи, някои от тях са вече, бих казал, осъществени. В едно от предишните предавания споменах за изготвянето на т.нар. диск с годините от раждането на Апостола, който диск беше разпространен в български училища на територията на Европа. Дори миналата седмица направихме такава връзка с българи, които живеят в Австралия, а също така и в Нова Зеландия, които са разбрали за него и поискаха да им бъдат изпратени копия, за да могат да ги използват за своите деца, които се обучават в тамошните училища. И тук само ще спомена за още една инициатива, която стои извън националната програма, ама тя е свързана пряко със 180 годишнината от рождението на Васил Левски. В едно от училищата в нашия град, Средно училище „Христо Проданов“, учениците от клуб „Краезнание“ са подготвили книга със заглавие „180 причини да се гордеем, че сме карловци“, в която са извадени най-важните факти за 180 наши съграждани от Възраждането до наши дни, които в различни сфери и области са допринесли за популяризирането на Карлово, а и на България. И имат принос изобщо в развитието на България в едно или друго отношение. Тази книга също ще бъде представена в навечерието на самия празник. А също така след това ще бъде разпространявана навсякъде, където има българска диаспора, в българските училища в чужбина, защото основно е насочена към тях.
Водещ: Великолепна е идеята, че сте въвлекли във вашата работа, в подготовката на тържествата за Левски и младите хора, младите карловци…
Антон Минев: Да, аз искам да им благодаря, чрез вашето радио.
Водещ: Невероятно заглавие: „180 причини да се гордеем, че сме карловци“. Може би трябва всяко училище във всеки град в страната да потърси своите причини за своята местна гордост.
Антон Минев: Да, и тук искам да кажа, че ние дори не сме ги въвлекли. Това е тяхна инициатива.
Водещ: Имат дух, духът ги е въвлякъл.
Антон Минев: Имат духа и той е много силен тук при нас в Карлово. Поне за това мога да бъда уверен и категорично да го кажа. И когато говорим за подрастващото поколение, винаги трябва да казваме и хубавите неща, не само отрицателните. В случая това е много положителна инициатива, която показва, че и сред подрастващите духът на възрожденското Карлово е жив.
Цоня Събчева

Николай Зайчев, кмет: В инициативата за издигане на паметник на Апостола в Пещера се включи цялата общественост

Николай Зайчев, кмет на Община Пещера, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: 2017 г. е обявена за годината на Васил Левски. На 18 юли ще се навършат 180 г. от неговото рождение. Община Пещера си поставя амбициозната цел за годишнината да открие паметник на Апостола в града. Инициативата стартира в края на миналата година, когато бе открита и дарителска сметка за набиране на средства. Докъде стигна идеята и ще има ли градът паметник след месец и половина? Наш гост е кметът на Общината Николай Зайчев. Господин Зайчев, доколкото знам около 30 хиляди лева е необходимата сума за паметника. Каква част от тази сума вече е събрана?
Николай Зайчев: Да, това наистина е така, като се има предвид, че наистина идеята се роди точно във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски. Тук трябва да обявя, че наистина абсолютно всички политически сили застанаха твърдо зад идеята и разбира се цялата общественост на Община Пещера. Стартирахме с нещо, което беше много важно, а именно учредяване на Общински комитет „В. Левски“, който да бъде към Общобългарския комитет „В. Левски“. Благодарим на Васил Василев, който е председател на Общобългарския комитет, който беше и на учредяването на нашия Общински комитет, като впоследствие самото ръководство на комитета, което беше определено, пое инициативата. И благодарение именно на този Общински комитет „В. Левски“стартира набирането на средствата във връзка с изграждането на паметника. Наистина сроковете доста кратки се оказаха, защото 18 юли наближава. Добре е да спомена, че още през януари проведохме среща между Комитета и Общинското ръководство, за да можем да определим и идейния проект за паметник. Бяха разгледани 3 проекта. Спряхме се на проекта на скулптурна композиция-паметник на скулптура Спас Киричев, като впоследствие бе определено мястото, където да бъде поставен паметникът, а именно парковата алея пред Районния съд на Пещера. Като в началото на март 2017 г. бе сключен договор за изпълнение на проекта. Съответно Общината подготви всички необходими документи, в т.ч. решение на Общински съвет за построяване на паметника, скица с виза заедно с проекта на скулптура и всичко това беше внесено в Министерство на културата за съгласуване. Започна и кампанията за набиране на средства, като пак казвам – основната идея тук беше Общинският комитет „В. Левски“ да бъде водещ в набирането на тези средства. Съответно бяха изпратени писма до фирмите. Но най-хубавото в цялото това начинание е, че се включиха основно в инициативата децата на града, на нашата Община и разбира се цялото гражданство. Сумата, която сме събрали до момента е 16485 лв., наистина за цялата стойност на паметника е около 30 хиляди лева, т.е. имаме да набираме още средства, но смятаме, че ще се справим. Между впрочем се включиха българи, които са в чужбина. Освен това се включиха различни банкови институции, фирми, читалищата набират средства. Получи се точно това, което целяхме – именно да има гражданственост на целия този процес, така че да могат хората да усетят тръпката от това да се набират средства за паметник на Апостола на свободата. Между впрочем искам да благодаря тук и на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който се включи също. Чакаме и от него една сума, която да постъпи в нашата дарителска сметка. Искам да благодаря и на вашия собственик, на Радио „Фокус“ господин Красимир Узунов, който е от Пещера, който с изключителна съпричастност подпомага цялата ни кампания. И се надявам, че ще съумеем да се справим с краткото време и да наберем средствата. Паметникът вече в голяма степен е готов. Вече сме го видели в материала глини. В момента върви изработката му от бронз и постаментът от камък. Смятам, че ще се справим във времето и можем да направим нещо наистина много хубаво като открием на 18 юли, на самия ден на рождението на Апостола на свободата, паметника.
Водещ: Пари за културни паметници трудно се намират в днешните нелеки времена за отделните общини. Предполагам, че и вашата не прави изключение. Доказва го и тази инициатива. Успявате ли да заделите средства, да поддържате поне онези паметници, които имате на територията на Общината?
Николай Зайчев: Да, това е задължение и на кмета, и на Общинското ръководство, и на Общинския съвет. Аз смятам, че добре се справяме. На територията на нашата Община имаме Паметник-костница на загиналите във войните, Паметник на капитан Сафонов, човекът който е влязъл с освободителните войски на 3 март, при нас това е станало на 19 януари. Съответно Паметник на Ботев. Важно е наистина да можем да съхраняваме нашата памет. И сме си поставили амбициозната цел впоследствие, след като приключим с тази инициатива, аз съм убеден, че тя ще бъде наистина приключена в срок, да подготвим за следващата или по-следващата година, имаме вече идейният проект, за Бюст-паметник на спасителя на Пещера, това е Осман ефенди, човекът който е спасил Пещера от опожаряване по време на Априлското въстание. Смятам че това е важно и необходимо, за да се пази паметта на нашия народ.
Водещ: Подобни инициативи успяват ли да обединят различните политически сили в местния парламент?
Николай Зайчев: Абсолютно, дори идеята, когато я прокламирахме първоначално, бе подкрепена абсолютно от всички общински съветници, абсолютно от всички политически сили, застанаха твърдо. Дори част от набраните средства са от тях. Така че, смятам че какъвто е обединителят Апостола на свободата, зад тази кауза застават абсолютно всички.
Водещ: Слава Богу, Апостола продължава да ни обединява. Сега обаче в чисто делови план да ви попитам за приоритетните ви задачи в предстоящите месеци?
Николай Зайчев: Предстои ни много сериозно строително лято. Стартирахме всички проекти по „Региони в растеж“, оперативната програма. 47 обекта, които са за саниране на жилищни сгради и отделно още 4 обществени сгради, стартирали сме ги. В момента тече вече изпълнението и на сериозния ни проект за свлачищата, който имаме. 3 свлачища, които са на пътя за „Св. Константин“, нашето летовище. Очакваме всеки момент одобряването на средствата, които са по План за развитие на селските райони за нашите пътища, да стартираме обществените поръчки и в тази посока. И не на последно място, в момента обявяваме обществена поръчка за околовръстното шосе на Пещера, който е на стойност 5 милиона с осигурени до момента за финансиране 2 милиона лева. Нещо, което е изключително важно за нашия град, тъй като околовръстното шосе на практика свързва и обслужва всички фирми в града и е много важно наистина да имаме възможност да развиваме собствената си инфраструктура. Много сериозно строително лято ни очаква. Надявам се, че ще се справим с всичко в срок, поне така сме го заложили.
Росица АНГЕЛОВА

Емил Кабаиванов: Финансирането на общините трябва да става на основата на територия, население и функции

Емил Кабаиванов, кмет на Община Карлово, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В края на миналата година Община Пещера откри дарителска сметка за паметник на Васил Левски. В момента кампанията продължава, а идеята е паметникът да бъде монтиран в града за 180-та годишнина от рождението на Апостола на свободата на 18 юли тази година. Към тази инициатива се включи и Община Карлово. Г-н Кабаиванов, защо подкрепяте инициатива, която е извън пределите на вашата община?
Емил Кабаиванов: Причината е много проста и логична – Левски, макар и карловец, макар и роден и възпитан в нашия град, той принадлежи на цяла България и дори на всички българи, където и да са по света. Защото изстрадана истина е тази, че докато поне на един българин в сърцето му е Левски, ще има България.
Водещ: Какви други родолюбиви идеи имате или подкрепяте? И не на последно място, как успявате във времето, в което недостигът на средства е осезаем, дори за ежедневни разходи?
Емил Кабаиванов: Ще започна от там, че за съжаление, в последните години в държавата се развиват неблагоприятни процеси по отношение на местното самоуправление. Държавата все повече изземва финансови ресурси и намалява възможностите на общините да решаваме проблемите на хората. Не така е в старата богата част на Европа, където 70% от данъците остават в общините и само 30% отиват в държавата. При нас вероятно е 90% в държавата и 10% при нас. Това го казвам не, за да се оплаквам, а да е ясно, не че в България има много пари, не са и малко, но те не се разпределят и управляват, както трябва. Затова и имаме финансови проблеми повечето от общините. Но каквито и финансови проблеми да имаме, когато става въпрос за Левски, карловци винаги ще намерим средства, макар и малко, за да се включим в тази благородна инициатива. Приветствам колегата, наистина във всеки български град трябва да има паметник на Левски, защото най-малко на 19 февруари и на 18 юли, когато е рождението на Апостола, всеки трябва да заведе детето си или децата си на тези паметници и да положи цвете и, разбира се, да говори за Апостола, какво той ни е завещал и защо трябва в ежедневието си да се стремим да му подражаваме в най-добрия смисъл на думата.
Водещ: Спомням си, че преди повече от година Община Карлово беше част от инициатива за превръщането на къща в украинското село Задунаевка в Музей на Христо Ботев. Кажете ни докъде стигна тази идея, какво се случи?
Емил Кабаиванов: Не сме се отказали от идеята, напротив. Вчера, на 2 юни, в Калофер, заедно с областния управител на Пловдив-област, г-н Здравко Димитров, се уточнихме, че двамата ще направим посещение. И Община Карлово – аз ще предложа на общинските съветници един уредник на тази къща, която да я превърнем в Музей на Ботев и на българщината в Задунаевка, да бъде на издръжка на Градския историческия музей – Карлово. Мисля, че това е нашият скромен принос. А когато говорим за Левски и за Ботев, те са две части от едно цяло. Ботев – със своя младежки плам и прекрасни стихове и проза, Левски – със своята целеустременост, със своята упоритост, и двамата – със своя живот и смърт са ни пример как трябва да се обича Родината.
Водещ: Има ли, г-н Кабаиванов, днес интерес към историческите паметници конкретно на територията на вашата община, за които очевидно вие полагате немалко грижи?
Емил Кабаиванов: Не знам дали грижите са достатъчни. Никога не са достатъчни според мен. Миналата година държавата отдели 300 000 лева за частичен ремонт на Мемориалния комплекс „Христо Ботев“. Тази година имаме средства, пак от държавата, за… сумите са идентични – по около 300 000 лева, за Калофер, Мемориалния комплекс, и за Площад „Васил Левски“ – реставрацията на паметника на Васил Левски, което е много добро дело. И аз адмирирам и тогавашния министър на културата, министъра на финансите и премиера за това, че ни помогнаха. Общината също дава това, което можем за поддръжката. Интересът се увеличава, което е повод за един умерен оптимизъм все още. Не е обърната тенденцията покрай глобализацията да загърбим и някои български ценности. Но определено последните години има увеличен интерес и затова съм оптимист за младите хора.
Водещ: Споменахте за хроничния недостиг на средства в общините и отдавнашната тяхна болка за това, че голяма част от постъпленията им отиват в Републиканския бюджет. В тази посока ще работите ли като част от Националното сдружение на общините с настоящия кабинет на Бойко Борисов, за да се стигне до някакъв консенсус за преразпределение на местните постъпления?
Емил Кабаиванов: Категорично ще работим. Това е третият кабинет на г-н Борисов и както в първите два, ние категорично, още в началото на мандата сме изразили нашето желание. Имаме дългосрочна програма за децентрализация. Това не е процес, който искаме да се случи по някакви причини, ей така, кметовете просто да се правим на някакви големи лидери. Просто ние сме хора, трябва да решаваме проблемите на нашите съграждани, а проблеми се решават с добра организация и с финансиране.
Водещ: Може ли обаче тази децентрализация да се окаже нож с две остриета? Т.е. кметовете да не бъдат достатъчно добри стопани на средствата?
Емил Кабаиванов: Такъв риск има, но той важи и за цялата държава. Имаме ясно разписани в закона възможности и правила. Когато една община попадне в необходимост от финансово оздравяване – такъв закон има и той за първа година ще почне да се изпълнява. Министерството на финансите определено поема голяма част от управлението на бюджета. Това е и европейска практика. Но разбира се, има и такива случаи, когато мениджмънтът на финансите не е бил достатъчно добър на една община. Но в 2/3 от случаите става въпрос за това, че на общините постоянно се вменяват нови и нови отговорности, без те да бъдат подплатени с финансов ресурс. И не е нормално ние, кметовете, да очакваме – така ще се изразя, малко жаргонно, но да очакваме някой от министрите да е благосклонен към общината, за да получим финансиране. Финансирането трябва да става на основата на територия, население и функции, които общината осъществява ежедневно, и ние да си планираме нашите финанси поне един мандат напред, за да можем да ги управляваме по-ефикасно и в крайна сметка да решаваме бързо и качествено проблемите на нашите съграждани.
Водещ: Още повече, че при един такъв децентрализиран бюджет самите общини ще имат много по-голям интерес от допълнителни приходи в бюджета им.
Емил Кабаиванов: Разбира се. Ето, давам пример с общинските болници. Всяка година държавата отделя около 100 милиона, за да покрива задълженията на държавните болници. За общинските, които са около 70, са необходими пет-шест пъти по-малко средства, с които те да бъдат подпомогнати, за да не трупат нови задължения и да не говорим за фалити на общински болници. Когато ние кажем „Имаме нужда от подпомагане“, отговорът е такъв: „Ама те са ваши, общински болници“. Да де, ама те не лекуват хората от други държави, те лекуват българските граждани най-близко и сравнително качествено до местата, където живеят. Ако няма общински болници, хората от 80, от 100, от 60 километра трябва да отидат в държавните областни болници или частни. Това говори, че държавата трябва да коригира своята политика по отношение на регионите. България трябва да бъде държава на регионите, а не на една София, която да изсмуква целия финансов ресурс, която да разполага с целия управленски ресурс и според вижданията на този или онзи да развива държавата. Не, държавата трябва да се развива на регионален принцип, с национални приоритети – това е ясно.
Росица АНГЕЛОВА

Дора Чаушева: Сънародниците ни по света с възрожденски плам помагат да популяризираме делото и заветите на Васил Левски

Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: В съвместното предаване на Радио „Фокус“, община Карлово и Карловския инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“, посветено на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата, нашата първа среща е с директора на Националния музей „Васил Левски“ Дора Чаушева. От нея ще научим как Националният музей популяризира живота и делото на Апостола в чужбина. Госпожо Чаушева, как сънародниците ни в чужбина откликват на вашите инициативи, свързани с паметта за Aпостола? Те доколко познават Левски?
Дора Чаушева: Първо бих искала да кажа, че тези инициативи музеят „Васил Левски“ осъществява вече почти 25 години. Ние започнахме в началото на 90-те години да се отзовем на поканите, които получихме от най-близо живеещите до България наши сънародници – в Цариброд, в Босилеград, в Букурещ. За съжаление, отговорът, който мога да дам на въпроса доколко познават Левски, няма да бъде особено позитивен, защото, оказва се от нашите срещи, които сме имали с многобройна публика от различни възрасти, че тези, които са напуснали България, емигрирали са или тези, които са останали зад чертата на границата, знаят, помнят това, което са чели, което са учили за Васил Левски. Но, за съжаление, всяко следващо поколение се отдалечава в своите знания. И затова мисля, че въпреки нашите плахи опити да направим на различни места нещо, което зависи от нас, така че да спомогнем тези българи да опознаят Левски, е много малко, но въпреки това не сме се оказали от тези усилия.
Водещ: Вие какво сте предложили досега?
Дора Чаушева: Започнах с няколкото споменавания на тези най-близки селища, където предложихме на нашите сънародници една фотодокументална изложба, която да ги поведе по стъпките на познанието за Апостола. Предложихме, каквато сме могли да осигурим литература, детски книжки за Васил Левски, за 90-те години става дума, когато дори през границата със Сърбия трудно се пренасяше изложбата, книги, вестници и каквото и да било на български език. Продължихме с тази идея да изведем Левски от тесните граници на нашата държава сред, от една страна, българската диаспора на различни места; от друга страна, пред чуждата публика в тези съответно държави, където живеят българите. В Будапеща, благодарение на посолството в унгарската столица тогава, говорим за към 2000-та година, успяхме също да покажем тази изложба за Васил Левски. И по стечение на обстоятелствата и с помощта на тогавашния посланик се свързахме с един изключително интересен за нас музей – музея на Лайош Кошут, който също стана домакин на тази изложба след няколко години, вече преведена на унгарски език, която подарихме на нашите партньори от този музей, а те пък ни подариха изложба за техния национален герой Лайош Кошут. И дори след години те отново представят изложбата за Васил Левски в Будапеща. Тази изложба през годините ние променяхме, осъвременявахме, актуализирахме и тя намери изключително радушен прием в нашите културни институти в Париж, в Лондон. В САЩ през 2005-а година тази изложба беше представена в три града – във Вашингтон, в Ню Йорк и в Чикаго. Това стана благодарение и на подкрепата, инициативата на тамошни български сдружения, както тогава с подкрепата и на Президентството на Република България. Интересен факт от тези наши опити да изведем Левски зад нашата национална граница беше и представянето на тази изложба на националния празник 3 март в Брюксел, в Европейския парламент, което беше изключително важно събитие, представено от България, в което участва и английската писателка Мерсия Макдермот, която пристигна от Англия. Тази изложба замина виртуално в Аржентина. Една българка, Ружка Николова, с която случайно се запознахме и която прецени, че просто няма как до Аржентина да стигне такава изложба, предложи да я изпратим дигитално, а тя там на място направи всички усилия тази изложба да се материализира и сега я представят и в Аржентина. Тези изложби са съпроводени с много срещи, с много разговори с наши сънародници в различните страни. Дори се провеждаха на две места – в Одеса и в университета в Тараклия, на своеобразни малки конференции, посветени на Васил Левски, както и в Букурещ. И в тази посока мисля, че усилията могат да продължат в бъдеще, за да може все повече българи да се докоснат до Васил Левски.
Водещ: Госпожо Чаушева, вие издадохте и книга – „Васил Левски – Апостола на българската свобода“ на 8 езика. Тя е адресирана към чуждестранните читатели, също има за цел да популяризира Васил Левски.
Дора Чаушева: Да. Тя е изключително адресирана към чуждестранната читателска публика, защото оказа се и доста нелека задача да се подготви този текст за чуждестранния читател, така че той наистина ползотворно от тази книга да добие познания и да разбере Васил Левски какъв е, за какво се е борил, какви са били неговите идеи. Тази книга също е един път за провеждане на такава политика – да се запознаят главно чужденците с нашия национален герой. Защото в тази посока ние дължим много на Васил Левски – всички – и като институции, музеи, БАН, въобще цялата държава би трябвало да има една по-друга политика. И тези книги аз съм изключително радостна, че отидоха към много обществени библиотеки и тук, на Европейския континент, особено във Франция, където за това ни съдейства една карловка, живееща в Париж, която като апостол разнасяше в различните библиотеки тези книги. Те отидоха и зад океана, в Северна Америка, в САЩ, в библиотеки, в културни институти, в отделни хора, които проявяват интерес към личността на Васил Левски. И мисля, че тези книги, които са все пак в ограничен тираж, биха могли за в бъдеще да продължат тази мисия, като някои от тези, които вече са изчерпани или са на свършване, могат да бъдат допечатвани, отново тиражирани, защото този огромен труд за превеждането на тези книги, който преводачите на всеки език направиха, би следвало да се използва най-ползотворно, най-рационално. А те намериха и своята висока оценка като превод от различни специалисти на различни езици. Затова мисля, че и тази година, когато отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски, можем да използваме целия този опит, който до този момент сме натрупали, да обединим усилията си различни институции, така че да успяваме в бъдеще с по-големи крачки и мащаби да представим Васил Левски пред колкото се може по-широка световна публика. Защото ние знаем, колко е важен той за нас като историческа личност, знаем неговите идеи, че са насочени не само към нас, българите, а колко универсални, общочовешки, демократични са те. И Васил Левски може да бъде прекрасна визитна картичка на България пред целия свят.
Водещ: Госпожо Чаушева, тук трябва да кажем, че това е първото по рода си издание на толкова много езици, издание, посветено на Левски.
Дора Чаушева: Аз бих искала да спомена, че винаги трябва да се обръщаме и назад, да оценяваме това, което е правено, а не винаги да мислим, че ние откриваме топлата вода. Наистина преди много години „София-прес“ беше направила също едно издание, само че на четири езика, което вече отдавна е изчерпано, което вече не може да бъде открито. И това, което ние направихме и разширихме вече на други езици, които до този момент не бяха посягали към превод на текстове за Васил Левски, е нещо, което наистина смятаме, че сме успели да направим добро в тази посока. И затова трябва да благодарим за подкрепата, която получаваме. Тази книга беше реализирана в рамките на проект по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, главно с подкрепата на Норвегия. И когато ние тръгнахме и предложихме като част от проекта едно такова издание, ние срещнахме подкрепата и на посолството на Норвегия, и на ръководещия орган на програмата. И бих искала да благодаря особено за инициативата и подкрепата на българо-норвежкото дружество в Норвегия, в Осло, което също ни подаде ръка, за да реализираме този проект. И след това наши сънародници, живеещи там, продължиха да разпространяват тази книга в Норвегия. Българка, която е преподавател в университета в Осло, и в своите лекции, и в своята работа продължава да популяризира тази идея. Така че ние сме благодарни навсякъде, където по света в някоя точка наш сънародник с възрожденски плам опитва да покаже, да изведе от неизвестността Васил Левски. Ние сме много благодарни и на българските учители, бих искала и това да споделя пред уважаемите радиослушатели, че българските учители в толкова многото училища, които се откриха по света, имат там своята мисия да представят пред нашите деца, българчета, които живеят на толкова километри от България, националния герой Васил Левски. Това е изключително отговорно. Казвам го от личен опит и от първо лице, единствено число, защото ние поддържаме прекрасни контакти с Асоциацията на българските училища в чужбина, те винаги се обръщат към нас за помощ. Те станаха и трансмисия на едно ново издание, което също музеят съвсем наскоро, преди две години, направи и то най-вече за тези малки деца, които правят своите първи стъпки към познанието си за Левски. И те отнесоха в различни точки на света от тези книжки, детски, в един приказен вариант към българските деца в чужбина. Бих искала да споделя, че правят нещо изключително интересно, те също намират, търсят нашата подкрепа, българите в Чикаго. Там има вече повече от 10, може би 15 са училищата. И там има една група ентусиазирани българи, учители, не учители, художници, които всяка година организират дори олимпиада за Васил Левски. В нея се включват с много желание тези български деца. И ние с каквото можем, с презентация по електронна поща, с материали им помагаме, така че те да са все по-успешни и все по-интересни за децата в Чикаго.
Водещ: Когато представяте вашите инициативи в чужбина, какви са впечатленията ви, как те се посрещат от широката публика?
Дора Чаушева: Те се посрещат изключително радушно от широката публика, като имаме предвид, че тази широка публика са преди всичко нашите сънародници, за които Васил Левски е най-обединителната фигура, независимо къде се намират. И те с голям ентусиазъм и с каквото могат подкрепят тези наши инициативи. Но се надявам искрено, че те ще предават това свое отношение към Васил Левски на всяко следващо поколение, което, за съжаление, ще става все по-многобройно по целия свят, което ще учи в чужди училища, което ще изучава чужди истории. И може би семейната среда ще бъде най-важната, която, ако успее да предаде идеята за Васил Левски на своите потомци, тя ще успее. Ако не, за съжаление Васил Левски при следващите българчета, които ще се раждат на най-различни места по света, ще остане може би неизвестен, което ще бъде много жалко. Но все пак се увеличават тези български училища, които дават възможност на децата да учат роден език, да учат българска история. Виждам, че все повече Министерството на образованието подкрепя тази програма, всяка година се увеличават училищата, които получават подкрепа. И от тези български учители също зависи много това Васил Левски да стане пример на всяко следващо поколение. А това се вижда от многото рисунки, многото есета, многото стихотворения, които децата с готовност предават и се включват във всички конкурси, които се обявяват сега. Тези комуникации, с които вече разполагаме, отварят всички граници и дават възможност на всяко дете да научи за Васил Левски, да изрази своето отношение обратно чрез тези свои произведения към Апостола на свободата Васил Левски.
Водещ: Българските институции помагат ли ви за популяризиране на живота и делото на Апостола?
Дора Чаушева: Разбира се. Аз споменах някои от тези институции вече – това са българските културни институти или центрове в европейските столици. Помагат ни в тази посока Министерството на културата, община Карлово, помагат в тази посока и много български лектори, които се намират командировани и преподаващи в различни университет, каквато инициатива имахме неотдавна пък с Пловдивския университет. Там, в лицето на преподавателката проф. Любка Липчева-Пранджева, успяхме дори международен семинар за чуждестранни студенти да реализираме тук в Карлово на 18 юли 2013 година. А след това, с подкрепата и на университетите, и на общината, издадохме малък сборник, който включваше всички разработки на студенти от различни националности. Така че подкрепа се намира не само от институциите, а и от много родолюбиви българи, стига тази подкрепа да се потърси.
Водещ: Как продължават приготовленията по честването на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата?
Дора Чаушева: Най-напред наближават дните, в които ще се проведе Националната научна конференция „Васил Левски и вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение. Тази конференция музеят организира с Министерство на културата и с Института за исторически изследвания, с община Карлово, с Фондация „Васил Левски“, с участието на много, много колеги от голяма част от българските музеи, голям екип от Института за исторически изследвания идва, включват се преподаватели от Софийския университет, от Великотърновския университет. Надяваме се тази конференция да предизвика интерес и в същото време да поднесе наистина нови исторически факти, исторически тълкувания, интерпретации на различни моменти от живота на Васил Левски, от изграждането на вътрешната революционна организация, както и от съдбата и дейността на някои негови сподвижници, съмишленици след Освобождението вече. Интересна подтема в рамките на конференцията е и представянето на Васил Левски в българските музеи. Тя ще бъде на 22 и 23 юни в Карлово. А инициативите в Карлово са много и те следват една след друга. След конференцията в Карлово ще се проведе национална среща на средните училища, носещи името на Васил Левски. Всички те ще имат възможност да представят как в техните училища те съхраняват, как тачат паметта на своя патрон на училището. Те ще дойдат тук със своите училищни знамена, с които ще има шествия в града, ще посетят паметните места, свързани с живота на Васил Левски в Карлово. След тази среща пък идва срещата на младите певци, участници в конкурса „Песенна палитра“, който се провежда за трети път, но тази година за първи път ще има раздел и за написване на нова оригинална песен за Васил Левски. Всички поколения са съпричастни към Васил Левски. Ако този конкурс е за деца, за младежи, седмица след провеждането на младежкия конкурс следва съборът на пенсионерските клубове и певческите колективи към тях, които вече имат тази традиция да се срещат, да се събират в Карлово от дълги години насам. Тяхната среща ще бъде на 8 юли. И вече на 18 юли, в деня на рождението, а и предишния ден, ще бъдат най-многобройни проявите, които ще включват и връчването на наградата на Карлово за тази година, ще включват посрещането на традиционния национален поход „По стъпките на Левски“, ще има литературно-музикални програми тук в музея, ще има литературен салон, на който ще се представят новоизлезли книги за Васил Левски. А вечерта пред паметника на Васил Левски в старо Карлово ще се съберат всички гости на града, граждани, за да изразят своята почит и преклонение пред Васил Левски в тържествения митинг, който ще се проведе вечерта в деня на неговото рождение. Вероятно ще има и много инициативи, защото много организации, които носят като свой патрон името на Васил Левски или имат какво да посветят на тази годишнина. Ще бъдат в Карлово немалко от тях като център, като родно място на Васил Левски.
Цоня Събчева

Писателката Неда Антонова: Апостола не е икона, а човек като всички

Неда Антонова, писателка в интервю за вестник „Телеграф“.

– Г-жо Антонова, вие отдавна сте известна с историческите си романи „Войната свърши в четвъртък“ и „Не умирай вместо мен“. А сега се обърнахте и към Левски. Кое провокира интереса ви към този период от нашето минало?
– Интересът към темата „Левски“ не се нуждае от специални обстоятелства, които да я провокират. Едва ли има българин, който никога да не се питал не само кой е предал Апостола, но и кой го е изпратил на бесилото, а не на каторга в Диарбекир – наказание, което е изисквала нелегалната му революционна дейност.
– Вие донякъде разбивате стереотипния образ на Апостола като на някаква безплътна икона. Какъв човек е бил той всъщност?
– Народът го каза -Левски е най-достойният българин. Но той е човек и нищо човешко не му е чуждо. Той е бивал и тъжен, и самотен, и влюбен, и разочарован, и измамван, и отчаян, но най-често е бивал весел и винаги вярващ в народа и в идеята за високата цена на освобождението. Древните са казали: „Можеш да бъдеш и весел, и велик“. И Левски е бил.
– За прословутото убийство на „15-го-дишното ловешко чираче“ Стойчо Гергинов, което всъщност е бил 24-годишен леко дебилен мъж, се знаеше от един тесен кръг историци. Защо някак си този инцидент бе така прикриван в официалната биография на Левски? А вие доказвате, че такова убийство всъщност няма…
– Убийство има Стойчо Гиргинов, слугата на чорбаджи Денчо Хала-ча е пронизан с кама, когато влязъл в двора на чорбаджията и видял там двама непознати мъже. Естествената му реакция е била за започне да крещи, че в къщата са влезли обирджии. Според Христо Цонев-Латинеца, съратник на Левски, придружил го по лобния му път до София, единият
от мъжете обирджии извикал на слугата: „Млъкни бе, аз съм Левски“, но момъкът отговорил: „Не си Левски! Аз го познавам!“. Стойчо наистина е познавал лично Апостола, защото преди да стане слуга на Халача, той пет години е слугувал у младия търговец Иван Драсов, член на революционния комитет в Ловеч, и е виждал Левски по време на заседанията на комитета. Дори според някои от членовете на нелегалната организация слугата лично е обещал да помага на делото. Така че убийство е имало. Но че убиецът е бил Левски, твърди само един човек – онзи, който е съпровождал обирджията в къщата на Халача. Човекът е куриер на тайния комитет от с. Видраре и се казва Вутьо Ветьов. И смъртна присъда на Дякона се базира единствено и само на неговите показания -прецедент в европейското законодателство.

Има ли въобще „персонални“ убийства, извършени от него? Нямам предвид убитите в бой турски войници по време на сраженията в Белград или като четник с Панайот Хитов… По време на процеса член на комисията споменава, че Левски е убил заптие. Но на този мимоходом споменат факт никой не обръща внимание. Кому са били нужни тези подмени в биографията на Апостола? Само разминавания в спомените на очевидците или нещо друго?
– Разминавания в спомените съществуват, и то не само между отделните съвременници на събитията през 1872 г. в Ловеч, но и в спомените на самите съратници и познати на Апостола, споделяни през по-късните години. Дори първият биограф на Левски – Захари Стоянов, описва случая с убийството по един доста по-различен начин от онова, което съдържат показанията на Вутьо Ветьов. Има съществени разминавания и в твърденията на членовете на тайния комитет. Нещо повече – в първата година след Освобождението никой от ловешките съзаклятници не е искал да си спомни нищо от лятото на 1872 г., като и никой не е искал да признае кой е бил председател на комитета по това време,въпреки че България вече е била свободна и мнозина са се натискали да си приписват борчески заслуги и да получават пенсия.
– Интимният живот на Левски също е бил винаги табу за изследователите, но той е бил един нормален млад мъж. Освен Йова, за която пишете вие, имал ли е някаква връзка, дори чисто платоническа, и с други жени, например с Христина от Карлово?
– Личният живот на Левски – и като революционер, и като мъж – винаги е бил разказван на ръба на легендата. Трудно е било за неговите съвременници да отделят истината за личността му от ореола, изграден от мечтата и надеждата им. Има случай, когато, попаднал в капан в някакво село, той е бил принуден да се сгоди за дъщерята на местния чорбаджия, за да избегне залавянето. Много от неговите съратници са били жени. И те са работили в полза на идеята за свободна България, без дори да знаят какво е свобода, защото през петте века на робството представата за това духовно човешко право и благо е била непозната.
– В заключение -полезна или вредна е подобна идеализация на националните ни герои? Или това е обща тенденция, на която са подвластни всички народи?
– Всеки народ има нужда от мечта за себе си и той търси някой от най-достойните свои чада, в когото да се припознае.И надарява своя избраник с всички онези качества, които самият народ иска да притежава, но понеже не смее да си повярва, надява се децата му да ги постигнат. И винаги им дава за пример оня, избрания, най-достойния… И така от човешко същество го превръща в икона.

Магдалена Жечева, РИМ- Търговище: Длъжни сме да приобщаваме към образа, делото и заветите на Левски хора от различни възрасти

Магдалена Жечева, директор на Регионален исторически музей- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен.

Фокус: В Годината на Апостола, Регионален исторически музей- Търговище организира интересна проява. Г-жо Жечева, разкажете какво предстои днес?

Магдалена Жечева: Решихме да отбележим 180-тата годишнина от рождението на великия син на България Васил Левски, Апостола на свободата, по малко по-нестандартен начин. Не само с изложба, но и сред образите на Левски да проведем разговор с негова наследница за ценностите, предадени в семейните хроники, оцелели във времето, да потърсим и съвременните измерения на тази изключителна личност от българската история. От 17.30 часа в Славейковото училище ще открием изложбата „Аз Васил Лъвский в Карлово роден…”, с която гостува Национален музей „Васил Левски”. Изложбата представя образа на Левски и неговото дело чрез графични творби на български художници. Представени са 23 графични творби на карловския художник Дечко Тодоров, проф. Александър Поплилов, Ангел Ангелов, известен с псевдонима Граф Анчелоти и Галилей Симеонов. Поканихме и Христина Богданова, потомка, родственица на Васил Левски, пра-правнучка на неговата сестра Яна. От 15.30 часа в Регионална библиотека „Петър Стъпов” тя ще се срещне с участниците в клубовете „Млад възрожденец”, организирани от Обществен комитет „Васил Левски”, а от 18.00 часа е срещата и в Славейковото училище. Ние в музеите обикновено комуникираме с наследниците на исторически личности зад кадър, не винаги те са в обектива, но този път решихме именно чрез разговор с Христина Богданова отново да си спомним за Левски, да говорим за него в опит да очертаем съвременните измерения на делото му.

Фокус: Има ли исторически данни за пребиваване на Васил Левски в Търговищкия край?

 Магдалена Жечева: В Търговище има главна улица, именувана на Васил Левски още от 1927 година, има село, което носи неговото име, както и училища, но, за съжаление, нямаме исторически данни самият Левски да е пребивавал в Търговищкия край, изключвам епизодични, легендарни, повече с местен патриотизъм споменавания по селата, но всъщност Търговище не остава в страни от делото на Дякона. Преди 125 години, през януари 1872 година именно в Славейковото училище, където ще протекат днес нашите събития, е основан частен революционен комитет, който става част от Вътрешната революционна организация, основана, изградена от Васил Левски. Тогава представител на Централния комитет е Ангел Кънчев. Надявам се днес в музея за направим още една поредна стъпка към знанието за Апостола на свободата, да го преоткрием, да се докоснем до идеалите, ценностите и истините, които носи паметта за Левски.

Фокус: Защо всеки спомен, всяко свидетелство е важно и как всъщност това историческо познание възпитава?

Магдалена Жечева: Организирайки днешната проява, най- често задаваният въпрос беше – какво ново ще науча за Левски. Всъщност ние от малки научаваме за Левски, по- късно осъзнаваме същността и истината за делото му, но ние се нуждаем от едно вечно напомняне. Длъжни сме, още повече в музея това е наша обществена мисия, да поддържаме паметта за Апостола на свободата и да приобщаваме към образа, делото и заветите му хора от различни възрасти.

Ивелина ИВАНОВА

Мария Деянова: Заветите на Левски винаги ще ни обединяват и издигат като нация

Мария Деянова, директор на историческия музей в Карлово, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз Васил Лъвский, в Карлово роден“ .

Водещ: Предаването „Аз Васил Лъвский, в Карлово роден“ е на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В това издание търсим и връзката между делото на Левски и подвига на Апостолите от Априлската епопея, защото се навършват 141 години от нея. Наш гост е Мария Деянова, директор на Историческия музей в Карлово. Какви документи и експонати съхранява Вашият музей от дните на Априлското въстание?
Мария Деянова: Исторически музей Карлово се намира в старата част на града, там където е бил българският квартал, българските махали някога в нашия град, родният град на Апостола на свободата. И днес имаме специална зала, която е посветена на участието на Карлово и на жителите от Карловския регион в борбите за национално освобождение. Представяме възстановка на революционна стая. В такава атмосфера, такава обстановка е ставало съзаклятието на всички нови членове, които Левски е заклевал, за да участват в делото за освобождението на поробеното отечество. В нашия музей, в експозицията, един от най-атрактивните ни и най-ценните ни експонати е знамето на Карловския революционен комитет, свързан както с Апостола на свободата, така и с участието в Априлското въстание. Знамето не е оригинал, то е копие. Същото копие имат и в Националния музей „В. Левски“. Това е знамето, което се изнася всяка година, когато се чества рождението на Апостола и се прави шествие с него до родната му къща. Оригиналът не е запазен, но историята на това знаме се знае и се пази. То е ушито по модел на Васил Левски. Той лично е начертал лъвът с корона, как трябва да изглежда това знаме и думите, които са извезани на него „Смърт или свобода Карловски революционен окръг“. С това знаме, съдбата така е решила, е обявено Априлското въстание през април в Панагюрище. Така пише историографът на Априлското въстание. Тяхното знаме, панагюрското, още не е било готово и те са разполагали в Тутевата къща със знамето на Карловския революционен комитет, който Волов отнася от къщата на Ганьо Маджареца, за да бъде ушито за нуждите на Панагюрския революционен окръг. И така съдбата решава със знамето на Васил Левски, със знамето на Карловския революционен комитет да бъде обявено Априлското въстание и в Панагюрище. По този начин този експонат свързва участието и на делото на Левски, и като артефакт, който говори за тези паметни, величави събития в нашата история, не само значими за историята на региона, но въобще за националната ни история. Карлово не взима участие в Априлското въстание, но затова пък разполагаме с много движими културни ценности, които са принадлежали на карловски опълченци, които воюват в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война 18877-1878 г. Техни свидетелства съответно след пенсионирането им, че наистина те са служили в редовете на Българското опълчение. Оригинални оръжия от времето на Руско-турската освободителна война, както и ценни фотографии на карловски опълченци и на Карловското опълченско поборническо дружество от 1901 г. – една много ценна фотография, която ни е дарена от един наследник на опълченец от Карлово Георги Канчата. Всичко това е изложено в нашата експозиция и може да бъде видяно от нашите гости и от нашите посетители.
Водещ: Оръжие, револвери, пушки, запазени ли са от дните на въстанието или от революционните борби, или от Българското опълчение?
Мария Деянова: Да. Имаме такива оръжия от Руско-турската освободителна война. Те не са много, но са оригинални. Имаме един револвер марка „Гасер”, произведен е в Австрия, същият модел е притежавал и Васил Левски. Нали, не е неговият. Неговият се знае къде е. Но нашият също е оригинален, също е от тази епоха и е същият такъв, какъвто е притежавал и Апостола на българската свобода. Кама, оригинал, на Евангелие, върху което всъщност става съзаклятието на частните революционни комитети и в Карлово, и в революционната мрежа, която изгражда Апостола на българската свобода, Вътрешната революционна организация. Това е пресъздадено във възстановката. И тези документи, за които ви споменах, принадлежали на карловски опълченци и на опълченци от карловския край. Имаме малка част от фотографиите и на карловци, които са участвали в четите на Панайот Хитов, на Филип Тотю и в четите на Хаджи Димитър и на Стефан Караджа. Те не са много участниците. Както и на някои от участниците в Ботевата чета 1876 г., участници от Карлово и от карловския край. Те са ни най-ценните експонати и свидетелства за тази епоха – участието на карловци в борбите за национално освобождение.
Водещ: Зная, госпожо Деянова, че във вашия град има Национален музей „Васил Левски“, но при вас има ли документи, предмети, свидетелстващи за живота и делото на Апостола, като изключим знамето, чиито проект той е направил, ако говорим на съвременен език?
Мария Деянова: Нищо, което е свързано с Апостола сега, неговите лични вещи, те са публикувани, знаем къде се намират. Освен това не много голяма част от тях са останали в наше време. При нас ние не разполагаме с такива ценни свидетелства, които са притежавани лично от него. Това, с което разполагаме, са част от копията на писмата му, писани до карловските чорбаджии 1871 г. и фотографии оригинални имаме на съратници на Апостола от неговия роден град. Тези, които са негови съмишленици, са го подпомагали, укривали в неговата революционна дейност в родния му град, които са също голяма ценност не само за нашия музей, но и за нашия град. Свързани са с делото на Васил Левски в неговия роден град при изграждането на комитетската структура в гр. Карлово. Едни от тези ценности фотографии са на Георги Странски, например, един от учредителите на Карловския революционен комитет, на Васил Караиванов – неговият първи братовчед, който след това става и първи кмет на града през 1878 г. Оригинални фотографии на Иван Грозев имаме също, напоследък за този позабравен карловец също се направи много, за да бъде популяризирано неговото дело. Той е един от съмишлениците и съратниците на Апостола в гр. Карлово. И те са ни всъщност едни от най-ценните експонати, свързани с живота и с дейността на Васил Левски в родния град.
Водещ: Проявяват ли интерес младите хора към експонатите, към сбирката във вашия музей?
Мария Деянова: Смея да кажа, че младите хора проявяват интерес. Особено може би по повод на годишнината, 180-годишнина от рождението на най-великия българин. Проявяват интерес точно към тази част от нашата история, националноосвободителните борби и питат това, което и вие ме попитахте – дали няма частица, дали нещо не е запазено оригинално, до което да се е докосвал Апостола. Но така или иначе, неговото дело, той е неразривно свързан с този град, той тръгва от него, градът който го създаде, който го роди и го даде на България. Така че всеки един спомен, всяко едно свидетелство за неговия живот за нас е много важно, много ценно и се радваме, че това наистина предизвиква интерес сред младите хора.
Водещ: Те съизмеряват ли се с него? Питат ли ви, например, той какво е правил на нашата възраст?
Мария Деянова: Няма как животът, личността на Васил Левски да не вълнува. Тя вълнува всеки един българин, който е закърмен с него. А тук в нашия град, имайте предвид, че още от семейството, от училището започва това възпитание в любов и преклонение към неговото дело и към неговата светла личност. И няма как всеки един, който по някакъв начин малко или много познава или се е докоснал до делото, до личността на Апостола, да не го вълнува и да не го обича. Това важи с пълна сила за младите хора в гр. Карлово, още повече, че те проявяват наистина голям интерес към всичко, което е свързано с неговото дело. Дали се опитват да се съизмеряват с него, сега не мога да ви отговоря конкретно. Но така или иначе щом имаме този пример пред себе си, този велик човек, който е реално съществувал, това по някакъв начин наистина задължава и по някакъв начин наистина поставя въпроса как би постъпил той, как постъпвам аз в определени ситуации. Това възпитава. Това историческо знание, това историческо наследство възпитава и прави младите повече българи и по-добри хора.
Водещ: Какво прави заветите на Левски актуални и днес?
Мария Деянова: Заветите на Апостола на свободата, които той ни е завещал, те винаги, смятам, че ще бъдат актуални. Те са общочовешки ценности, общочовешки идеали за свобода, за съвършенство, за морал, за чистота, за безпримерно следване и служене на народа си. Тези идеали винаги ще вълнуват и винаги ще бъдат на дневен ред. Те винаги ще ни обединяват по някакъв начин, ще ни издигат като нация и в същото време ще ни обединяват да следваме кодираните в тях идеали.
Цоня Събчева