Д-р Емил Кабаиванов: Ако всяко поколение не предаваше жива паметта за Възрожденците, нямаше да водим този разговор

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, в интервю за предаването „Аз Васил Лъвский, в Карлово роден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“, Община Карлово и карловският инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“. Посветено е на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Нашата първа среща е с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов. Освен продължаващата работа по отбелязването на 180-годишнината от рождението на Апостола, тези дни съвпадат и със 141 г. от Априлската епопея. Карловската община, съвременният й размер с градовете Карлово и Клисура, плюс Копривщица през 1876 г. попадат в Източния район на Четвърти революционен окръг. Връзката между Васил Левски като идеолог и организатор на Българската национална революция, като основател чрез Комитетите на вътрешната революционна организация и Априлското въстание е категорична. Априлското въстание е продължение на готвената от Левски Национална революция. То е осъществено на местно равнище от същите хора, които са комитетски дейци от времето на активната подготовка на Вътрешната революционна организация през 1871 г., 1872 г. и 1873 г. Без Априлското въстание не би могло да се надяваме, че България е можело да получи свободата в обозримо бъдеще. Делото на Апостола и подвигът на Апостолите от април са средството, чрез което се достига до тази изстрадана 500 години свобода. Едно от местата, в които връзката между тях особено силно изпъква е Карловският край – родното място на Левски и центърът на Априлското въстание. Казвам добър ден на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов.

Емил Кабаиванов: Здравейте, добър ден на Вас и на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Д-р Кабаиванов, как се усеща в Карлово връзката между делото на Левски и подвигът на Априлци?

Емил Кабаиванов: Връзката винаги е била силна. През годините от саможертвата на Априлци до днешни дни, защото Вие казахте и аз го потвърждавам, пряка и непосредствена е връзката между делото на Васил Левски, саможертвата на Априлци, последвалите събития в Европа, Руско-Турската война и възстановяването на българската държавност. Споменът за хората, които оставиха костите си, които жертваха имотите си, благополучието, семействата си и собствения живот в едно начинание, което за мнозина бе ясно, че е саможертва, говоря за Априлското въстание. Но без тази саможертва, възстановяването на българската държавност бе немислимо.

Водещ: Как посрещате тези 141 г. от Априлската епопея?

Емил Кабаиванов: Възпоменателните тържества по повод Априлската епопея започнаха още в края на миналата седмица с откриване Дните на патриотичната песен в Клисура. Тази седмица всички дни са изпълнени със събития в Клисура. Най-вече там, защото ако приемем, че Панагюрище е столицата на Априлското въстание, Клисура е жертвеният агнец на Априлското въстание. Защото знаете, че от един бързо развиващ се, богат град, какъвто е бил Клисура, с жители над 6000, тя е тотално опожарена, разрушена и до ден-днешен не може да върне своя блясък и своята сила на един бързо развиващ се подбалкански град.

Водещ: До Клисура е местността Зли дол, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, където градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител, и както казвате, бива изцяло опожарен.

Емил Кабаиванов: Така е. Зли дол е знакова битка, където се ражда българската артилерия, макар и с примитивните черешови топчета, които между впрочем са използвани и в други националноосвободителни борби в Европа преди Априлското въстание. Като казвам това, искам да сме наясно, че нашите предци и тогава са били свързани с идеите на националноосвободителните борби на цяла прогресивна Европа. Те не са били просто едни хора, запратени там в този подбалкански, макар и благоденстващ град, откъснати от Европа. Напротив. Те са имали вълненията на европейците, имали са жаждата за свобода, жаждата за национално освобождение. И като такива са организирали и българската артилерия, макар и може би да звучи силно от днешни позиции, организирали са основите на българската войска. Това е била битката при Зли дол. Тя е била неравна, защото срещу защитниците на Клисура идва редовна турска войска. Идват башибозук десетократно, а може би и повече, надвишаващ като численост и като въоръжение защитниците на Клисура. Но клисурчани са храбри българи, с жертвоготовност те тръгват да защитават своя собствен град. И в началото успяват. Успяват, докъдето им стигат силите. След което следва и опожаряването, и разрушаването на Клисура.

Водещ: Тук е редно да кажем, господин Кабаиванов, че и в онези години хората в Карлово и в Клисура са били високообразовани. Те са имали връзка с Европа и покрай големите търговски фамилии, които са търгували и които са имали кантори във Виена и в Дрезден.

Емил Кабаиванов: Така е, потвърждавам го. Ще ви кажа само, че известният български възрожденски деец на Просвещението, когото категорично причисляваме към плеядата Народни будители  Христо Данов е от Клисура. Мога да ви кажа също така, че родът на основателите на Пловдивския панаир Обрейкови е от Клисура. Десетки, десетки са клисурчани, които са допринесли за развитието не само на Подбалкана, на Карловския район, на Пловдив, но и на цяла България. И забележете, вие го казахте, аз също го потвърждавам – преди да се вдигнат на въоръжена битка за националната ни свобода, клисурчани и всички мъдри хора – и карловци, и там където са имали възможност, първо са строяли училища и църкви, защото образованието и вярата са в основата на всичко. Само един вярващ и образован човек може да тръгне на саможертвена битка, макар и неравна, защото той знае, че дори и да падне в битката, неговата саможертва ще допринесе за освобождението на родината.

Водещ: И голяма част от нашите Апостоли от Априлското въстание са били образовани за времето си хора. Те не са били обикновени авантюристи. Бенковски е говорил 12 езика. Тодор Каблешков е превеждал „Клетниците“ на Виктор Юго – една доста трудна творба, между другото.

Емил Кабаиванов: Точно така е.

Водещ: Така че ние имаме с какво, а Вие особено имате с какво да се гордеете.

Емил Кабаиванов: Да. За мен е особено вълнуващо всяка година на 30-ти април и на 1 май с преклонение да бъда в Клисура и да сведа глава пред паметта на стотиците загинали клисурци, пред паметта на хилядите българи, дали живота си в Априлското въстание, за да бъде свободна България след няколко години.

Водещ: Д-р Кабаиванов, как продължават честванията и на 180-годишнината от рождението на Апостола? Вероятно увеличавате във времето наситеността с мероприятия. 18 юли – денят на рождението на Васил Иванов Кунчев наближава.

Емил Кабаиванов: Ще напомня само няколко важни събития. Националната среща на училищата, носещи името на Васил Левски е в края на юни. След това събора на всички читалища в България, които носят името на Левски. И Националният събор на патриотичната песен. Разбира се 18 юли – кулминацията на тържествата е в Карлово. По всички тези събития работим. Даже в момента провеждаме работна среща по тях, защото искаме всичко да бъде достойно за Апостола. Хилядите наши сънародници, които ще дойдат от цяла България и от чужбина да се преклонят пред паметта на Левски, да ги посрещнем като достойни наследници на Апостола.

Водещ: Имахте идея да привлечете за участие в тържествата и наши сънародници от българската диаспора зад граница. Как се развива това Ваше начинание?

Емил Кабаиванов: Съвместно с Общобългарския комитет „Васил Левски“ работим по въпроса. Изпратили сме покани до нашите общности и в лицето на нашите дипломати в Украйна, Молдова, Македония. До нашите български диаспори в Европа.

Водещ: Западните покрайнини, може би?

Емил Кабаиванов: Западните покрайнини, точно така. Дори и в далечна Бразилия и Аржентина, където има неголеми общности, но съставени от истински българи, които жадуват да чуят българска реч и да прочетат българско слово. И тези хора заслужават да бъдат уважени. Подготвили сме юбилейни листове, календари за Левски, които ще бъдат изпратени  на всички български диаспори по целия свят.

Водещ: Ще поканите ли тези, които имат възможност да дойдат на тържествата?

Емил Кабаиванов: Разбира се. И чрез Вас го правя. Направил съм го вече и ще продължа да каня по всички възможни начини българите да заповядат в Карлово, да усетят възрожденския дух и да преклонят глави пред делото на Апостола.

Водещ: Други години за подобни годишнини правите вестници, макар и в един тираж. Тази година предвиждате ли нещо подобно?

Емил Кабаиванов: Тази година предвиждаме юбилейно издание на такъв лист „Вестник за Левски“. Предвиждаме и 18-месечен календар. Интересен е, за Левски, ще го видите, който всеки българин може да си го закачи на стената. Предвиждаме постер и плакат за Левски и 50-те карловци, които са пример за подражание, които са оказали влияние не само върху регионалната, но и върху националната история на България в най-ново време. Предвидили сме да издадем книга, в която ще бъдат събрани най-важните моменти от живота на Левски, тези които са го формирали и най-важните завети, които Левски ни е оставил, които са важни за всеки българин.

Водещ: Д-р Кабаиванов, на сайта на Вашата община има още един сайт „180 г. безсмъртие“, също посветен на тази годишнина. Да ни го представите?

Емил Кабаиванов: Да, разбира се. Този сайт работи от м. март. На него има цялата ни програма. Всички събития, които са предвидени до края на годината. На този сайт могат да намерят нашите сънародници всичко, което ще се случва за Левски в цяла България през тази юбилейна година. Очакваме идеи, предложения, всичко което е полезно, което е на душата и на сърцата на нашите сънародници, свързано с Левски.

Водещ: Как работите с държавните институции? Те оказват ли Ви подкрепа?

Емил Кабаиванов: Да. Работим с изпълнителната власт, Президентство, с Общобългарския комитет, с комитетите „Левски“ по цяла България. И трябва да работим ръка за ръка, за да бъде цялата програма изпълнена и с чест да се представим като истински българи. Надявам се малко достойни да бъдем наречени съграждани на Апостола.

Водещ: Д-р Кабаиванов, кой Ви помага за финансирането на програмата? Това са много тържества, изискват се много усилия, много логистика.

Емил Кабаиванов: Една част са общински средства, една част държавни средства, една част от Министерството на културата, от Министерството на образованието. Оправяме се. Една част дарения. Оправяме се.

Водещ: Карловци как се отнасят към готвените от Вас събития? Участват ли и те в тях?

Емил Кабаиванов: С особен трепет, с желание и с известно притеснение, доколко ще могат да се представят пред нашите гости. Но ние сме го правили и други години, ще го направим и тази, не се съмнявайте – ще дадем всичко, което зависи от нас, за да бъдат честванията на ниво.

Водещ: В самия ден на 18-ти юли какво предвиждате?

Емил Кабаиванов: Първо, ще започна със 17-ти – връчване на Наградата на Карлово. Авторски спектакъл на Ансамбъл „Българе“, посветен на Левски, за 17-ти. На 18-ти очакваме президентът на Републиката, митинг-заря, който ще се предава по Националната телевизия, поклонение и тези две събития са достатъчно грандиозни и вълнуващи. И ще се постараем да направим съпричастни колкото се може по-голяма част от нашите сънародници да усетят атмосферата в Карлово.

Водещ: Д-р Кабаиванов, Вие сте от бунтовен край. Край на достойни българи. Само на годишнини ли ние трябва да се връщаме към тези събития? Как те трябва да присъстват в нашия живот?

Емил Кабаиванов: Естествено, че отговорът ми може да бъде и е – не и не трябва само на чествания. Левски трябва да бъде част от нашето всекидневие. Т.е. каквото и да правим, ако всеки ден ние мислим малко поне за това какво Левски направи, защо Левски е Левски, защо е в нашето сърце, защо е кумир на толкова поколения – мисля, че и за всеки ще бъде по-лесен животът, в смисъл ще си обясни повече неща и ще мотивира своите действия за каузата на България. Защото патриотизмът и обичта към Левски и Родината не се измерва с това, какви тържества правим. Разбира се, това е важно, а как се държим, как уважаваме нашите традиции, нашата история и какво правим за България всеки ден.

Водещ: Хората в Карлово, в Клисура, имат ли съзнанието за това възрожденско наследство, което носят на плещите си, за този дар, който историята им е завещала?

Емил Кабаиванов: Имат го. Имат го категорично и го доказват. Достойни хора, аз им благодаря. Прекланям се пред тях, защото ако всяко поколение не предаваше жива паметта за Левски, за възрожденците, нямаше днес да водим този разговор.

Цоня Събчева

 

Дора Чаушева: Комитетът „Васил Левски“ в Карлово включва до голяма степен обществеността на града

Дора Чаушева, директор на Национален музей “Васил Левски “ – Карлово, в интервю за предаването „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“.

Прочети повече

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Идеологията на Васил Левски изповядва универсални идеи на европейската цивилизация

В Карлово започнаха инициативите, посветени на 144 г. от гибелта на Апостола Васил Левски. Събития ще има през цялата седмица, сред които литературни вечери, документални изложби и дискусии, спектакли, посветени на Дякона.

Прочети повече

Елена Чългънова, РИМ – Благоевград: Васил Левски е бил един достоен пример за подражание на революционерите от Пиринския край

Елена Чългънова, уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за предаването „Метроном“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Чългънова в началото на нашия разговор ще припомните ли на нашите слушатели и читатели защо Васил Левски е важен за нашата история?
Елена Чългънова: Васил Левски е най-святата личност в нашата национална история. Неговият живот и дело потвърждават това мое мнение, което не е само мое, но и на почти всички българи. Ако трябва да кажа няколко думи за неговата биография, то ще започна с това, че тя всъщност е много интересна и показва неговата всеотдайност към освободителната борба, посвещавайки себе си изцяло на нея. Вероятно най-интересно за слушателите и читателите Ви, говорейки за Левски ще бъде коментарът за събитията свързани с изграждането на революционната организация от Апостола, което всъщност представлява неговото най-значимо дело. В тази връзка искам да отбележа един доста интересен факт за жителите на Благоевград, че изграждайки основите на Вътрешната революционна организация и нейното разрастване Васил Левски идва и в нашия град. Това се случва през 1872 година като има доста доказателства потвърждаващи това нещо. Посещението на Васил Левски в нашия град е било част от обиколката която той предприема в Македония. За съжаление поради непредвидената му смърт, той не успява да основе в повече градове на Македония планираните революционни комитети. Говорейки за Васил Левски ми се иска така да се обърна към подрастващото поколение – да бъдат съпричастни към този така най-голям българин в нашата национална история, да пазят неговата памет и завети, тъй като това е една свята личност, с която може би единствено Христо Ботев е сравним в своето величие. Тези двама българи заслужават да бъдат почитани от целия български народ.
Фокус: Говорейки за Васил Левски и споменавайки посещението му в нашия град, то няма как да не Ви попитам става ли той като пример за много от нашите революционери? След освобождението на България от турско робство нашия край е няколко месеца по-късно е върнат в рамките на империята и борбата тепърва започва. Знаем, че дори Гоце Делчев е бил наричан Апостола на Пиринска Македония.
Елена Чългънова: Да, това което казахте е абсолютно вярно. Васил Левски е бил един достоен пример за подражание от всички негови последователи. Разбира се участниците в подготовката и провеждането на Априлското въстание са първите негови последователи. В този смисъл един от участниците в тази подготовка е Георги Измирлиев – Македончето, който е роден тук в нашия град, но развива своята дейност на територията на I – Търновски революционен окръг. Той самият е силно повлиян от идеите на Апостола и по тази причина, под негово влияние той се посвещава на национално-освободителната кауза. Както казахте след освобождението на България през 1878 година, след последвалия Берлински договор и разпокъсването на току-що освободената българска земя дейците, които основават Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 година и дейците на Върховния комитет основан през 1895 година изрично посочват в своите спомени, че са ползвали като един достоен пример за подражание именно делото на Апостола на свободата Васил Левски. Той и Христо Ботев действително са били едни светли образци, които са давали импулс, пример и сила на дейците на национално-освободителните движения, за да могат и те да изпълнят своя дълг и своите идеали.
Фокус: Емблематична за Васил Левски е фразата: „Дела трябват, а не думи“. Как смятате Вие можем ли да ги приложим към нашата действителност и въобще актуални ли са посланията на Апостола и днес?
Елена Чългънова: Разбира се. Васил Левски е велик не само заради своите дела и основаването на Вътрешната революционна организация, но и заради стимула, който дава на българския народ и жаждата за свобода. Той е велик и със своите завети и идеи, които са били актуални в неговото съвремие, през всичките години след смъртта му, та чак до нашето съвремие. В това всъщност се състои и част от неговото величие и безсмъртие.
Фокус: В Регионален исторически музей – Благоевград как пазите спомена за Левски и как ще отбележите 144-та годишнина от неговата смърт.
Елена Чългънова: Музея е едно място, едно огнище в което се съхраняват не само движими паметници на културата, но и духа на времето, на нашата история. А иначе годишнината отбелязахме с организирането на поредица от мероприятия като музейни уроци. Тук искам да кажа обаче, че във връзка с 180-годишнина от неговото рождение, което е на 18 юли 1837 година ние в музея ще организираме фото-документална изложба и едно тържество в което ще участват ученици и състави от Благоевград. Нашата цел е мероприятието което подготвяме да бъде направено публично достояние, за да може по подобаващ начин да отбележим тази кръгла годишнина от рождението на Апостола на свободата.
Фокус: Може ли да кажем, че заради кръглата годишнина която споменахте тази година ще е годината на Левски?
Елена Чългънова: Да. 2017 година е обявена като годината на Васил Левски, тъй като се навършват 180 години от неговото рождение.

Стефан Караиванов, родственик на Васил Левски: За Апостола трябва да говорим постоянно, защото е икона за всички българи

Стефан Караиванов, родственик на Васил Левски, в интервю за предаването „Часът на Карлово“ на Радио „Фокус“ – Пловдив за силата на кръвната връзка и заветите на Апостола, които са ни все по-нужни.

Фокус: Г-н Караиванов, каква е родствената Ви връзка с Апостола на свободата?
Стефан Караиванов: Нашата родствена връзка с Васил Левски е по майчина линия. Моят прапрадядо Генчо Караиванов и неговата майка Гина Кунчева са брат и сестра. Съответно моят прадядо Васил Караиванов и Васил Левски са първи братовчеди. Освен това той е неговата дясна ръка в Карлово. Васил Караиванов е бил секретар на Карловския революционен комитет. В неговия хан Апостола се е виждал със своите съратници и близки и е вършил своите революционни дела. Васил Караиванов е първият кмет на Карлово след Освобождението. Той е й първият демократично избран кмет в България.
Фокус: Как се чувствате в дни, като 18-ти юли, когато отбелязваме рождението на Васил Левски?
Стефан Караиванов: Това винаги е повод за радост, но и за много размисъл, тъй като на този ден си даваме сметка, какво е направил Левски и какво правим ние с неговите дела и, какво от тях претворяваме в действителност.
Фокус: Като дете това, че във вените ви тече кръвта на Апостола, задължава ли ви да знаете повече, да пазите родовата памет и националното самосъзнание?
Стефан Караиванов: В интерес на истината не съм го чувствала по-различно, аз смята, че за мен е късмет да съм роден в такова семейство, но този късмет много задължава. В това е отговорността, която ние носим, като негови родственици. Нашите действия някак си се следят под лупа.
Фокус: През годините, как Вие се свързахте с Апостола и успявате ли да пазите неговото дело и памет?
Стефан Караиванов: Нашето семейството имаше много голям архив събиран от неговия първи братовчед Васил Караиванов, който за съжаление изчезна при неизяснени обстоятелства. Но все пак ние сме чели тези архиви, от там знам, какво е направил и въз основа на архива е й книгата на моя чичо Петър Караиванов. Това са неща от първа ръка за живота на Левски през погледа на неговия най-близък съратник в Карлово – Васил Караиванов.
Фокус: Разкажете на нашите слушатели, как изчезна този архив?
Стефан Караиванов: Историята е много грозна. След смъртта на моя чичо Петър Караиванов, които притежаваше този голям архив, една огромна библиотека в неговия дом на Орлов мост в София, негов съсед успя да завземе този апартамент. Водихме дела, като не ни беше толкова за жилището, колкото за безценния архив, които има огромно значение за историята на България. За съжаление не успяхме да го открием, но призовавам наследниците на този човек да проявят малко съвест. Ако има нещо останало да ни го върнат, за да го предоставим на някой музей и да остане за поколенията.
Фокус:А вашето семейство, какво друго свързано с Левски, притежава?
Стефан Караиванов: Във фамилната ни къща в Карлово, която е собственост на Васил Караиванов, също имахме много интересни предмети от типа на ножове, ками, пистолети, но там бяха направени два три обира, след което изчезнаха много предмети. За щастие много книги и документи от този период останаха непокътнати. С Националния музей „Васил Левски“ сме в много добри отношения при тях от няколко месеца има изложба с документи свързани с Васил Караиванов. Той е една много интересна личност не само, като съратник на Васил Левски, но и като карловски деятел.
Фокус:Имате ли информация, колко са живите наследници на Апостола?
Стефан Караиванов: Нямаме точни данни, но може би са около 40-50 души, като те са от двете страни – от неговата сестра Яна и от майка му Гина Караиванова. Тези, които живеят в Карлово са от рода на Гина Караиванова. Надявам се моите деца да продължат нашето дело и род. Надявам се в тях да запалим тази искра на родолюбие и да бъдат патриоти, като Васил Левски и Васил Караиванов. За Апостола трябва да говорим постоянно, защото той е нашата икона в живота, не само за нашето семейство, а за всички българи. Той е нашата опора, това, което ни дава път и надежда в живота.
Даниела ТАНЕВА

Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“: Всички потомци на Васил Левски имат изключително добро отношение към мястото, където се намира техният родов корен

Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за честванията на годишнината от рождението на Апостола на свободата и пътят към родното му Карлово, който все повече българи поемат, за да се преклонят пред делото му.

Фокус: Г-жо Чаушева, в навечерието на 179-тата годишнина от рождението на Васил Левски, разкажете ни, как семейството и родното Карлово, изграждат саможертвения дух на Апостола?
Дора Чаушева: Тази година ще отбележим 179 години от рождението на Васил Левски. Ако погледнем назад в историята ще видим, че предимно се е отбелязала датата на неговата смърт. Радостно е, че вече 25 години в Карлово с народен събор посветен на Васил Левски, ние ще се върнем към датата 18-ти юли 1837 година, когато в Карлово се ражда Васил Левски. Ражда се в един буден подбалкански град, както някой карловци ще отбележат след Освобождението –„ цветущ градец“. По това време той е бил град с развити занаяти, училища и будно население, което дава едни от най-големите просветители на България. Тук работят Райно Попович, Ботьо Петков и още редица достойни карловски учители. Карлово дава най-големите дарители на България – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Тук започват своя път на развитие още много карловци, които благодарение на своята предприемчивост успяват да се развият, така че да станат благодетели на училища, болници и женски дружества, след Освобождението. Карлово е град, който има своя разнолик етнически състав, тъй като е бил Османски административен център. В такъв град се ражда Васил Левски. Като образование той получава най-доброто в родния си град. Копнее да завърши едно добро образование, затова учи и в Стара Загора, но мечтае да продължи образованието си в Русия, както не малко български младежи, по онова време. За да има желание за просвета и образование, освен родното Карлово, влияние оказва и неговото семейство. Майката на Васил Левски – Гина Кунчева, по баща Караиванова, произхожда от един достоен карловски род. Бащата -Иван Кунчев също е имал голямо желание за грамотност и просвета. Самият той е бил спомоществовател на някой от издаваните от Райно Попович, книги. Гина Кунчева, която е била природно интелигентна е мечтаела децата и да бъдат образовани. Другите двама братя на Апостола – Христо и Петър не получават образованието, което има той. Брат му Христо, както много българи по онова време, напуска териториите на българските земи, за да търси по-добър живот във Влашко, където намира смъртта си през 1870 година. Деня Апостолът ще отбележи в своя джобен бележник -„9 април 180 година – умря брат ми Христо“. Най-малкият в семейството Петър също се включва в борбите на нашия народ са освобождение. И тримата братя са копнеели за свободен живот. Петър участва в четата на Христо Ботев по време на Априлското въстание, а след това се включва в редиците на българското опълчение. Участва в боевете на Шипка, където е тежко ранен. Изпратен е на лечение в Русия, а след войната се завръща в Карлово, където три години по-късно умира. Дори родната му къща е била вече негодна за обитаване, изоставена от Гина Кунчева в нейната старост. Той е настанен в изоставена турска къща, където изживява своите последни дни. Яна е тази, която единствена от рода Кунчеви, създава свое семейство. Омъжва се за карловеца Андрей Начов. Имат голямо семейство, четири от дъщерите й оставят потомство. И днес има живи потомци на дъщерите на Яна. Всички най-близки родственици на Апостола имат изключително добро отношение към музея и в годините са дарили не малко материали свързани с техния голям родственик. Музеят е изключително горд, че всички потомци на Васил Левски имат изключително добро отношение към мястото, където се намира техният родов корен – родната къща н Апостола и град Карлово.
Фокус: Родната къща на Апостола несъмнено е едно от най-посещаваните места в България. Преди празничният 18-ти юли забелязва ли се още по-голям поток от посетител?
Дора Чаушева: Посещаемостта на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово се увеличава.В навечерието на годишнината от рождението на Апостола, която се отбелязва на 18 юли, интересът също е голям. За първото шестмесечие от годината отчитаме по-добри показатели от същия период на миналата година. Родната къща на Васил Левски е място, което се посещава целогодишно, но лятото е притегателен център за млади семейства, които съчетават почивката си с възможността децата им да разгледат музея. През учебните месеци имахме и много ученически групи. Музеят живее целогодишно, посещаван от български и чуждестранни туристи. Той няма характер на обект, които представлява изключителен интерес за чужденците, те са предимно приятели на българи, които ги водят родната къща на Апостола.
Фокус: Как музеят ще се включи в отбелязването на годишнината от рождението на Васил Левски?
Дора Чаушева: Музеят ще се включи традиционно на 18-ти юли с предобедна програма от 11.00 часа пред родната къща на Апостола, където ще бъде връчена и наградата на Карловския комитет „Васил Левски“. Майсторка от Етъра ще демонстрира приложни изкуства- изработване на различни сувенири с гайтани. Освен това музеят ще организира литературен салон, на които ще бъдат представени интересните издания за Васил Левски от 18-ти юли 2015 година, насам. Ще представим вестника, които фондация „Васил Левски“ издаде по повод 140 години от Априлското въстание. Ще дадем възможност младите почиталите на Апостола, участници в похода „По стъпките на Васил Левски“, да представят участието си в похода. Ще се включим във всички прояви, които се организират в Карлово и се надявам, че за всички гости ще се намери нещо интересно, което да ги привлече. Надяваме се Карлово в тези дни да стане център на нашата национална памет.
Даниела ТАНЕВА