Дариха портрети на Васил Левски в много бургаски училища

Продължавайки един от най-устойчивите проекти  „Левски сред нас“ членовете на Ротаракт клуб Бургас-Пиргос решиха да напомнят на своите съграждани за делото и живота на Васил Левски и да ги върнат към онзи морал и ценностната система, в които трябва да се стремим да възпитаваме новото поколение, предаде БНР . По повод навършването на 146 години от обесването на Левски, бяха поднесени венец в знак на уважение и почит към Апостола на 19 февруари в Морската градина в Бургас. От клуба поеха и инициативата да разпространят неговият лик сред деца и възрастни, в начални училища, гимназии и на публични места в града, където повече хора да могат да си спомнят за неговото дело, да се почувстват горди, а защо не и да се възроди националното ни съзнание. Портретът на Васил Левски беше разпространен първо в училищата, за да може бургаските ученици да си припомнят и да се заинтересуват повече. Всеки уважаващ себе човек би трябвало да иска да разбере повече за историята на народа си и за великите дела на предците си . Особено за децата е важно да научат какво е постигнал човек, воден само и единствено от любов към родината. Дарени бяха портрети на Левски в много бургаски училища, сред които:  СУ „Добри Чинтулов“, ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“, ГРЕ „Г.С. Раковски“, СУ „Епископ Константин Преславски“, НБУ „Михаил Лъкатник“, ОУ „Антон Страшимиров“. Всички те не просто приеха портрета в техните сгради, учебни стаи и кабинети, а и прегърнаха идеята по-често да напомнят за делата и думите на нашите велики предци. Ротаракт Бургас – Пиргос благодари за доброто посрещане във всички училища и призовава всички бургазлии, които срещнат портрета на Васил Левски на някоя автобусна спирка, пътувайки за работа или просто минавайки по улицата, да се спрат и да си припомнят неговите думи. Основната цел на проекта е да се напомни на хората да бъдат по-сплотени и задружни и всеки един от нас да допринесе за положителна промяна на обществото, връщайки малко „поостарелите“ ценностна система и безкористен начин на живот.

Община Карлово награди Пенка Стоянова със златна значка с образа на Апостола

Община Карлово награди Пенка Стоянова със златна значка с образа на Апостола. Това съобщиха от пресцентъра на Общината. Близки, приятели, общественици и спортни легенди напълниха голямата зала на Община Карлово за представяне биографичната книга на Пенка Стоянова – „Царицата на баскетбола“. В залата бяха двукратният олимпийски шампион по гребане Николай Бухалов, заместник-кметът на Община Карлово Антон Минев и секретарят Стефан Стефанов, народният представител Веска Ненчева, Георги Кудинов – президент на ВК „Марица“ Пловдив, единственият спортен клуб, в който е играла Пенка Стоянова. За нейните спортни върхове разказаха кадри от Златния фонд на БНТ, съхранили участието на знаменитата волейболистка в Олимпиадата в Москва 80.
Книгата, написана съвместно със спортния журналист Диян Никифоров, проследява живота и кариерата на карловката през 70-те и 80-те години на ХХ век, характерни с големите постижения в женския ни баскетбол. Изданието акцентира и върху любопитни и интересни истории, които показват другата страна на спорта – отвъд блясъка и постиженията. „Тази книга е живата история на баскетбола в България и съм безкрайно благодарна на хората, които помогнаха, начело с Диян Никифоров. Искам тя да послужи за младите, за треньорите, за хората, за да видят как се изгражда една цяла система, необходима за успехите. За да знае всеки какво трябва да направи и каква трябва да бъде неговата отговорност. В спорта и в живота не можеш да подражаваш, трябва да играеш себе си. Благодаря ви, че сме заедно“, каза баскетболната легенда.
Заместник-кметът Антон Минев връчи на волейболната знаменитост златна значка с лика на Апостола и поднесе поздравителен адрес от кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов. С топли думи и пожелания към Пенка Стоянова се обърнаха Диян Никифоров, Веска Ненчева, Николай Бухалов, приятели на Пенка.
Пенка Стоянова е родена в Карлово на 21 януари 1950 година. Капитан е на националния отбор през 70-те и началото на 80-те години, има три шампионски титли с Марица (1971, 1973, 1974 г.) и е двукратна финалистка за европейската купа Ронкети. През цялата си кариера играе в пловдивския клуб. Има 380 мача за националния отбор. Печели медали от две Олимпиади – бронз от Монреал 76 и сребро от Москва 80. Играла е в 8 европейски първенства, вицешампионка от Варна 72 и трета от Клермон Феран 76, има участия на 12 балканиади, световно първенство, световен баскетфестивал и три универсиади. Три пъти е включвана в сборен отбор на Европа. 23 години след нейния бенефис тя е поканена за баскетболен празник в Москва – тогава голямата пловдивска спортистка е една от само 5-те световни легенди, удостоени с тази чест.

Българки замениха Спайдърмен и Батман с Левски и хан Кубрат

Две дами от Елин Пелин преподават патриотични уроци на деца и пълнят зали, съобщава сайтът Actualno.com. Всека трета неделя от месеца деца от шест до 12-годишна възраст се събират в клуба „Аз съм българче“.
Инициативата е на две дами – Симеона Попгеоргиева и Диана Димитрова, които работят в местната администрация. „Идеята възникна спонтанно. Събрахме се с г-жа Попгеоргиева, тя е секретар на община Елин Пелин. Сподели с мен разочарованието си от факта, че децата познават Спайдърмен, Батман и са очаровани от тези измислени герои, а не познават собствените си герои, които са истински. Възникна идеята да организираме час, в който да се говори за българските герои. Смятаме, че това липсва. Тъжно е, че децата се прехласват толкова по измислени, нарисувани герои, а да не знаят собственото си богатство, собствените си герои като Ботев, Левски. Те ги учат в училище, но не е достатъчно. Толкова недостатъчно, че на първата ни среща дойдоха около 60 деца, а на втората – над 100. Не можехме да ги съберем. Такава жажда има в тези деца за знания!“, споделя Диана Димитрова, която е пиар в общината. Решили да започнат с хан Кубрат, „защото за нас, българите, той е началото“.
Набавили дървен меч, който децата размахвали, после се снимали с него. Показали им как Кубрат дал на синовете си мъдрия урок със съчките – че когато е една, всеки може да я прекърши, но когато са в сноп, тоест, заедно, оцеляват. Втората им среща била посветена на Левски. Ритуалната зала, където се са патриотичните уроци, не можела да побере всички деца. Тогава те научили ценния урок, че когато спира да бие сърцето на Апостола, неговият дух се пренася в техните сърца. Че всяко дете носи частица от него. Че, като негов горд наследник, всяко от тях може да направи чудеса, стига да пожелае – за своето семейство, за своя град, за България.
„Има надежда, защото децата с такова внимание попиват. Аз бях много притеснена. Никога не бях излизала пред публика. И да успеем да задържим вниманието на толкова много деца за повече от час, си е постижение“, казва Диана. Доскоро тя и семейството и живеели в Америка. „Имам три дечица и се прибрахме, защото не искам да позволя децата ми да не са българи. Посветила съм себе си на това и ще направя всичко възможно, за да не се стигне дотам. Прибрахме се, защото за мен това беше границата. Ако тръгнат децата ми там на училище, щеше да значи край на българското, а аз не бих го позволила. Затова, когато г-жа Попгеоргиева сподели тази идея, ние двете просто загоряхме в нея“, допълва тя. В Америка Диана не могла да се примири с факта, че другите българи говорели с децата си на английски. „ Намирам го за недопустимо. Аз се хванах и сама уших на детето си носията, защото за мен това е важно. Не че мога да шия, но желанието ми беше важно. И примерът, разбира се. Детето ми на две години и половина пее химна, защото за мен това е важно. За мен е важно да гориш в това, което правиш“, е категорична тя.  Двете със Симеона не получават финансова отплата за това, което правят, а и не искат. За тях да предадат на децата чувството за родолюбие, национална гордост и почит към родните герои е мисия, на която си заслужава да се посвети човек. Следващият урок, предвиден за този месец, ще е за безименните герои на Шипка. Вече подготвят материалите за него.
„И съм сигурна, че ще им е много интересно на децата. Например много малко хора знаят, че камбаните на Шипка са изляти от гилзите, намерени там.   Те са звъняли първо като оръжия, а сега звънят за мир и в чест на тези, които са оставили костите си там за нашата свобода“, обяснява Диана Димитрова. А по-следващият урок ще е за покръстването на българите.

Ремонтират площада в центъра на Камено за 1 млн. лв., ще носи името на Апостола на свободата

Площадът и парковото пространство пред сградата на Общината в Камено ще носи името на Апостола на свободата Васил Левски. Предложението е внесено от кмета Жельо Вардунски и предстои да бъде гласувано на общинската сесия в края на този месец. При приемането на Бюджет 2019 стана ясно, че предстои пълна реконструкция на пространството пред Общината, сградата на администрацията също ще бъде санирана, а в дъното на парка ще се издигне модерна сцена. Справка на Флагман.бг показа, че вече е открита и обществена поръчка за реконструкция и благоустрояване на площадното пространство, заключено между ул. „Освобождение”, ул. „Герги Кондолов” и ул. „Неделчо Камбов”. Прогнозната стойност е малко над 1 млн. лв. без ДДС. Определен е максимален срок за изпълнение на строителните дейности от 180 дни и ако процедурата мине без обжалвания, ремонтът може да започне още в началото на лятото. „Ако всичко бъде, както го предвиждаме, в началото на септември Камено ще има нов площад. Сцената ще бъде издигната и жителите на града ще могат да се насладят на фолклорния празник”, каза пред медията кметът Жельо Вардунски. Освен на новата визия на площада, жителите на Камено ще се радват и на първия паметник на Апостола на свободата в града. Досегашната идея бе монументът да бъде позициониран в центъра на парка, но според кмета би било най-добре да бъде до входа на Общината, близо до пилоните със знамената.

Възможно ли е Левски да е получил прозвището си като байрактар, а не заради легендарния си скок?

Пътуващата изложба „Лъвът – българският национален символ през епохата на Възраждането“ може да бъде видяна в Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора, съобщава БНР. Експозицията е съставена от 13 пана и е продукция на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, а неин автор е Александър Гьошев.  Изложбата ще остане до 13-ти март.  Тя обхваща важни етапи от развитието на националния лъвскисимвол на българите, в различни сфери през Възраждането – изобразително изкуство, печатна графика, революционна дейност, борба за независимост, литература, книгоразпространение, хералдическа практика.  Авторът Александър Гьошев разказа, че идеологът на българската национална революция Георги Раковски налага лъва като символ на борбата ни за освобождение от турско иго и изрази предположение, че е възможно Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев да получава прозвището си Левски именно защото е бил байрактар, на когото е било поверено знамето с български лъв.

България отбеляза 141 години Свобода

Редица събития в цялата страна отбелязаха 141-годишнината от Освобождението на България. Със заря, полагане на венци пред паметника на Цар Освободител и коленичене бе почетена паметта на загиналите за Освобождението в столицата. Тържествената заря-проверка бе пред сградата на Народното събрание и присъстващите имаха възможността да видят празничната заря на фона на надписа на сградата на парламента „Съединението прави силата“. Прозвуча и химнът на Република България „Мила Родино“. В церемонията по повод Трети март участваха представителните части на Българската армия, гвардейският духов оркестър и знамената светини на България. Президентът Румен Радев прие почетния караул, а след това произнесе и слово по повод празника. Националния празник уважиха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, кметът на София Йорданка Фандъкова, патриарх Неофит, стотици граждани, политици, министри, посланици и общественици.
Това бе кулминацията на честванията на Националния празник в столицата. Те започнаха с празнична литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“. Там бяха отслужени Молебен за преуспяването на българския народ и Панихида за загиналите за българското освобождение. Храмът „Св. Александър Невски“ увековечава събитията от 1877-1878 г. Той носи името на св. Александър Невски, който е покровител на руското войнство през Руско-турската освободителна война.
Час по-късно под звуците на химна и артилерийски салют от 20 залпа бе издигнат българския трибагреник в столицата. В ритуала участваха представителни подразделения на Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. Част от церемонията бяха и знамената светини на Българската армия. В рамките на церемонията президентът Румен Радев прие почетния караул и поздрави гвардейците по повод празника, а те му отговориха с мощно „Ура“. На събитието началникът на отбраната ген. Андрей Боцев, патриарх Неофит, негово величество Симеон Втори, политици и стотици родолюбиви граждани.
След церемонията бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на Незнайния воин, а след това и на Паметника на Опълченеца в София.
В слово пред Паметника на Опълченеца руският посланик н. пр. Анатолий Макаров, заяви, че винаги трябва да помним великите страници на общата ни история и жертвите, дадени, за да придобие България свободата. „Скъпи приятели, позволете ми от името на Посолството на Русия в България, от свое име и от целия многонационален руски народ сърдечно да ви поздравя с нашия общ празник – Ден на Освобождението на България от османско иго. На тази дата преди 141 години се подписва историческият Санстефански мирен договор, който изпълнява мечтите на българския народ и открива път за самостоятелно независимо национално развитие“, заяви Макаров. Той припомни, че договорът слага край на Руско-турската освободителна война и обърна внимание, че от руската страна документът е подписан от изтъкнатия руски дипломат Николай Павлович Игнатиев, чието име носи една от централните улици на българската столица.
От ПП „Атака“ също почетоха паметта на загиналите за Освобождението на България. Те избраха за това паметника на Цар Освободител пред Народното събрание. Лидерът на партията Волен Сидеров заяви, че от „Атака“ не са при Паметника на Незнайния войн, а пред този на Цар Освободител, защото там е знайният император – Негово величество Александър Втори, който е подписал манифеста през 1877г. и е казал: „Отиваме да освобождаваме угнетените славянски народи“. Сидеров отчете, че всички политически битки в Народното събрание нямаше да са възможни без основната – за Освобождението на България.
По традиция 141-та годишнина от Освобождението на България от турско робство бе празнично чествана и на Шипка. Стотици българи от цялата страна бяха на историческия връх, за да отдадат своята почит към героите. Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която бе сред официалните гости, в словото си по повод Националния празник каза: „На този връх, на тази дата, година след година се събираме, за да почетем героите на българското освобождение.” Тя подчерта, че много са загиналите на Шипка, без да дирят отплата, без да дочакат признание приживе, без почести, опело, без кръст понякога върху гробовете си. „Довчерашни ратаи, студенти, селяни, занаятчии, хъшове, всеки със своите грижи, всеки със своите дела, но осъзнали, че свободата е най – святото нещо, тя е най – висшето благо. И затова, пожертвали живота си, израстнали са апостоли и герои мъченици, заради които имаме днешния ден. Склонни сме да си представяме, че хората загинали за свободата на България, са се родили безсребърни праведници, с души на ангели, че са се родили велики, а не че са обикновени хора, които са се възвисили до една велика саможертва“, отбеляза тя. След приключване на официалната част на честванията на връх Шипка, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прие строя на почетния караул и поднесе венец пред Паметника на свободата на връх „Свети Никола”.
„На Шипка земята помни, въздухът който дишаме помни, потомците на опълченците помнят, а децата ни виждат в Балкана силуета на величавия Паметник на свободата още преди да са били тук, където героизмът и саможертвата откупиха нашето настояще“, каза кметът на Габрово Таня Христова в обръщението си към присъстващите на върха. Тя подчерта, че 141 години ни делят от Санстефанския мир, който легитимира идеала ни за национално единство и от тогава живеем с Трети март в сърцата си. „Стоим пред Паметника на свободата малки и обикновени, несъизмерими с подвига, който увековечава. Той ни гледа, гледат ни през времето и душите на героите, гледат ни децата, за да видят в нас своето достойно и успешно бъдеще. Нека обещаем, че с думи и дела ще съхраним во веки своя национален идеал, в името на една мирна, свята и свободна България“, допълни тя.
На тържествата на историческия връх присъстваха дипломати, народни представители, областни управители, кметове на населени места от цялата страна. Те поднесоха венци и цветя на признателност пред Паметника на свободата на връх „Свети Никола”.
Церемонии по издигане на националния флаг и полагане на венци, многобройни шествия, патриотични инициативи и тържествени зари белязаха празника във всички градове на страната. С тържествена церемония в Москва също бяха отбелязани 141 години от освобождението на България. Церемонията там се състоя пред паметника на руските гренадири, загинали в битката за Плевен, който се намира в центъра на руската столица, и по традиция премина при голям интерес.
Трети март е денят на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост. От руска страна договорът е подписан от граф Н. Игнатиев. По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници. Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Портата. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

Президентът Румен Радев: Свободата не се дава даром, тя се отстоява

„Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго усилие и много жертви. Паисий ни припомни кои сме и откъде идваме. Борците за църковна независимост възродиха християнската ни вяра, възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички народи ще живеят под едни закони“. Това заяви президентът Румен Радев по време на тържествената заря-проверка на площад „Народно събрание“ в София за 141-та годишнина от Освобождението на България от турско робство.
„Бенковски и априлци отвориха фатална рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към Нова България, увенчан с неувяхваща слава от героизма на българските опълченци“, каза държавният глава. Радев е убеден, че достойният български народ завинаги ще пази паметта за всички, отдали живота си за свободата на България. По думите на държавния глава мнозина са внушавали, че глобализацията ще изтрие границата и че глобализираният човек ще надрасне условностите над миналото – историята, паметта, езикът и националната си култура. Днес политиката взема реванш над тази заблуда и затова дни като днешния са повод за почит, но и повод за единение около историческата истина, изтъкна Радев. Държавният глава акцентира, че свободата на страната ни идва на щиковете на армията на царя-освободител Александър II. „През годините и най-вече в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе обезпечаван според политическата конюнктура на момента, но вестниците и хрониките от онази епоха са съхранили спомена за тази народна война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при обявяване на манифеста“, подчерта Радев. Президентът отбеляза, че незабравим остава споменът за петимата синове на императора, воювали в действащата армия и този за безименните руски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата свобода падат много румънци, финладнци, украинци, както и много доблестни воини от всички народници в руската императорска армия, чиито подвиг днес почитаме, припомни държавният глава. В словото си президентът Румен Радев цитира руския историк Николай Епанчик, офицер в освободителната армия. Според него великият и християнският народ не може да е себелюбец, а той е длъжен да бъде човеколюбец, иначе не е нито християнски, нито велик. „Българите не се делят по вяра и произход, нито по сан и богатство, а заедно се борят за високи цели, за свобода и справедливост, които никога не се дават даром. Всяко поколение само трябва да отстои. Вечна памет за героите! Да живее България!“, завърши словото си президентът Румен Радев. В церемонията участваха още представителните роти от българските въоръжени сили със знамената-светини – Самарското знаме, Знамето на Стилияна Параскевова, Щандарт на 1-ви конен полк, Знаме на 15-ти Ломски полк, 15-ти пехотен Морски полк, Знаме на 23-ти Шипченски полк, Знаме на 24-ти Черноморски полк, Знаме на 25-ти Драгомански полк, 6-ти пехотен Търновски полк и Знаме на 30-ти Черноморски полк. По-рано днес на официална церемония пред паметника на Незнайния воин бе издигнат българския трикольор. В патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ имаше Архиерейска Света литургия за Националния празник на България и за Неделя месопустна. След литургията патриарх Неофит отслужи и молебен за Националния празник.

Емблематичният Солаков хан в Букурещ, където отсядали Христо Ботев и Васил Левски, е на път да рухне

ЕмблематичниятСолаков хан в Букурещ, където отсядали Христо Ботев и Васил Левски, а Любен Каравелов списвал своите вестници, е на път да рухне, съобщи Bulgaria ON AIR.
Посторен преди 160 години – от тях оставен в забрава близо 60, Солаковият хан и днес впечатялва със своята уникална арихтекутра и солидна констуркция. Носи името на своите основатели – братята Солакоглу.
Малцина помнят славната история на това място, а най-добре я знае – проф. Лука Велчов – банатски българин, отдал живота си на България, макар да е роден на „Другия бряг на Дунав“.
Днес една скромна табела напомня, че тук е било револиционотого огнище на страната ни. Надпис посветен на Любен Каравелов – с откраднат баралеф.
Събдата на това важно за България място засега е неясна. Собствениците, наследници на Солаковия род, са твърди и искат поне 3 млн. и половина евро. Купувач – няма. За проблема са запознати българските институции, посолството дало морална подкрепа на 90-годишния Лука Велчов, който търси изход в омагьосания кръг.
„Ще продължавам – докато живея. Туй то. Докато живея, всичко българско ни е скъпо и ще се стараем да си го върнем, каквото ще може ще направя“, категоричен е Лика Велчов.
Дали святото място, в което се ражда идеята за Свободна България ще живее – зависи е в ръцете на съвърмениците.

Откриха дългоочаквания паметник на Левски в Приморско

„Днес е свят ден за България – денят, в който честваме Освобождение след дългогодишно робство, денят, в който отдаваме заслужена почит към хилядите герои дали живота си за свободата на България. Националният празник е най-добрият момент, в който можем да открием паметник на Левски- велик българин, човекът, който ни е завещал своята мечта за чиста и свята Република”. С тези думи в официалното си обръщение към жителите на Приморско кметът на града Димитър Германов откри бюст – паметника на Апостола, съобщи Дарик радио. Събитието, дългоочаквано от местните жители, събра стотици в центъра на Общината.
На церемонията присъстваха областният управител Вълчо Чолаков, народният представител  Ивелина Василева, кметове, общински съветници, Клуб на запасните офицери и сержанти – Приморско, Съюз на запасните офицери и сержанти – Бургас и др.
Празничната програма продължи с танци и рецитали от учениците на СУ “Никола Йонков Вапцаров“ в Приморско, а за финал – малчуганите от ДТС „Приморче“ с художествен ръководител Мария Върбанова, представиха изключително емоционален спектакъл. В центъра бе българското знаме.

Цвета Кирилова, Сдружение “Азбукари”: Васил Левски е националният герой, който успява да възвърне вярата на българина и да събере общността на едно място

Няма символ освен Васил Левски, който да обедини толкова българи на едно място. Може би той е националният герой, който успява да смири агресията на българина, да възвърне неговата вяра и да се събере общността на едно място. Вторият символ, който успява да обедини българите, е хорото. Това каза за БГНЕС председателят на Сдружение “Азбукари” Цвета Кирилова по време на четвъртото издание на инициативата „Пробуждане с хоро”, която в софийския парк Заимов провокира стотици българи да се хванат за ръце и да се люшнат в омаята на фолклорните ритми.
„Пробуждане с хоро” има за цел да обедини българите в страната и по света, за да покажем нашите традиции и обичаи, любовта към родината, уважението към знайните и незнайни герои, дали живота си за освобождението на България”, каза Кирилова и обяви, че в инициативата тази година се включват над 16 държави по света.
„Днес хора се играят в Англия, Аржентина, Белгия, Холандия, Съединените щати, Малта, Гърция, Сърбия – навсякъде, където има българи. Освен това тази година е голям ръстът на населените места, които се включват в страната. Над 30 големи града и над 60 малки населени места, чрез читалищата си се включиха в инициативата, която се провежда за четвърти път”, заяви организаторът на масовите хора.
Според нея българинът преоткрива магията на хорото и това си личи от нарастващия брой на клубовете по народни танци. Доказателство за думите ѝ са и хората, дошли в парка, за да се хванат за ръце и да играят народните танци. Сред тях е Марта Стоянова, която каза, че открила магията на танца и красотата на българските носии преди 13 години. Днес тя е облечена с пиринска носия.
„Носията ми е подарък за 50-годишнината от школата, в която играя. Ръкавите са най-интересни, защото те са автентични и са на над 150 години”, обясни Стоянова и добави, че отишла в залата по предложение на нейна приятелка, водена от желание да се „раздвижи”. В последствие обаче хората се превърнали в страст. Не закъснели и участията ѝ по фестивали. „Аз обичам шопските хора. Те са много игриви и ме зареждат”, обясни тя и пожела на хората да не позволяват дребни неща да ни разделят.
Никола Николаев е самоук танцьор. Срещата му с народните танци е още в 8 клас, но тогава учителката му казвала, че не може да играе. Тогава Никола взел решение да опровергае думите ѝ и успява. В парка той води едно от хорото и независимо от ритмите, той не се пуска. „Духът, енергията, хората, запознанствата, музиката са нещата, които ме бутат напред и никога не бих се разделил с това нещо”, сподели той.
Според него хорото ще ни избави от апатията и обедини като нация. „Идеята на хорото е едно хоро, един народ, една България. Един молив може да счупиш, но всички наведнъж не можеш”, категоричен е Никола.
В рамките на инициативата се провеждат и два конкурса – за автентична народна носия и домашно омесена пита и погача, а целта е хората да се завърнат към корените и да преоткрият красотата на фолклора, бита и културата.