Новини

НОВИНИ

Санданчани ще гледат „Последната нощ на Апостола”

01.09.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

За първи път в Сандански Национален фолклорен ансамбъл „Българе” и актьорът Димитър Селенски ще представят спектакъла „Последната нощ на Апостола”, съобщава Кмета.бг. Той е създаден по идея на продуцента, режисьор и хореограф на НФА „Българе” – Христо Ив. Димитров, и Димитър Селенски. Санданчани ще могат да видят забележителната продукция на 8 септември, събота, от 20.30 часа. На сцената на Летния татър в града ансамбъл „Българе” и Димитър Селенски ще покажат една различна гледна точка за величието и падението, за жертвоготовността и предателството, съизмерени с всеотдайното дело на Васил Левски.
Представлението се осъществява под патронажа на кмета на община Сандански – Кирил Котев, и със съдействие на общината. Посветено е на паметта на Васил Левски и на юбилейната 140-годишнина от Освобождението на България.
„Причината да се роди този спектакъл е усещането, че през последните години изразът на уважение пред паметта на Апостола става все по-формален акт, изпразнен от предишното искрено съпреживяване и преклонение пред подвига и саможертвата му”, каза Христо Димитров.
Сценичната адаптация на текстовете е дело на актьора Димитър Селенски, режисурата – на Христо Димитров и Димитър Селенски, хореографията – на Христо Димитров. Постановката е с продължителност час и половина.
Усилията на творческия екип, създал спектакъла „Последната нощ на Апостола”, са насочени към чувството за национална принадлежност у съвременния българин. Приобщаването към събитието е провокация към зрителя, която му дава възможност да участва в процеса на преосмисляне на историческите факти чрез съпоставяне на народностното и личното, на доблестта и малодушието, на всеотдайността и егоизма.
Завладяващите актьорски превъплъщения на Димитър Селенски, когото зрителите ще наблюдават в шест различни образа на съвременници на Дякона, и емоциите от изключителната актьорска игра на невероятните млади танцьори на ансамбъла ще накарат публиката отново да съпреживее трагичните и величави моменти от националната ни история.
Спектакълът „Последната нощ на Апостола” предлага едно различно емоционално преживяване, което със сигурност ще бъде оценено по достойнство от родолюбивата публика в град Сандански. Билетите на стойност от 10, 12, 15 и 20 лева са в продажба на касата на Туристически информационен център от 10,00 до 18,00 часа в дните от вторник до събота. На представлението категорично не се допускат деца под 10-годишна възраст.

Къща, в която се е укривал Левски, е застрашена от срутване

13.08.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

Къща – паметник на културата, в която е отсядал и се е укривал Васил Левски, се руши и е застрашена от срутване, предава БНР. Къщата се намира в близост до Троянския манастир, а от общината в Троян търсят варианти за нейното укрепване и ремонтиране. Още преди години от общината са предложили на собствениците на къщата да я закупят и ремонтират, посочи кметът на Троян Донка Михайлова: „Те взеха своето решение, на което имат право – да запазят собствеността си върху къщата“. От проливните дъждове това лято проблемите с конструкцията на къщата са се увеличили. Тя продължава да се руши и дори може да се срути: „Ние информирахме Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата и чакаме съставянето на комисия, която да предпише предприемане на съответни мерки“.

Сребърна значка с образа на Васил Левски за Галя Шатова от кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов

03.08.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

Европейската шампионка по вдигане на тежести Галя Шатова беше лично поздравена за големия успех от кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов. Заедно с нейния личен треньор Иван Лухов те бяха наградени със сребърни значки с образа на Васил Левски и грамоти за заслуги и вярност към заветите на Апостола на свободата, съобщиха от Община Карлово.

Галя Шатова е от Карлово, тя спечели златен медал на Европейското първенство по вдигане на тежести за юноши и девойки в Милано. Състезава се в категория до 63 кг при 17 годишните девойки и завърши състезанието с двубой от 200 кг, като стана първа в изхвърлянето с 91 кг и втора в изтласкването със 109 кг. „Галя стана и най-добър лифтер на състезанието, като тази награда е изключително престижна“, каза нейният треньор. По системата „Синклер“, сред 200 участници, тя е определена за най-добър състезател на целия шампионат. Голям успех за момичето е спечелената единствена квота за титуляр в предстоящата Олимпиада за юноши и девойки, която ще се проведе в Буенос Айрес, Аржентина. Вчера Галя и нейният треньор са били поздравени и от министъра на спорта Красен Кралев, който лично се е срещнал с тях. Д-р Кабаиванов пожела на състезателката Олимпийска титла, за която тя е фаворит и още по-големи успехи в големия спорт.

Галя Шатова е състезателка по вдигане на тежести от години с личен треньор Иван Лухов. Тя е европейски шампион с три златни медала на Европейското първенство за юноши и девойки през 2016 година в Полша и европейска вицешампионка при 17 годишните на първенството в Прищина (Косово). Галя Шатова е ученичка в СУ „Христо Проданов“. През тази година тя получи, заедно с още двама младежи от Карлово, Награда за доблест и благородство, която й бе връчена на 11 юни в резиденция „Врана“, София.

Левски, Ботев и Раковски „оживяват“ на спирка в Ружинци

02.08.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

Лицата на Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и Георги Раковски възхищават жителите и гостите на Ружинци, съобщава <strong>Кмета.бг</strong>. Обликът на националните български герои са изрисувани на стената на автобусната спирка. Целта на инициативата е да се възроди и съхрани българщината.
„Искаме да възвърнем родното и да го направим модерно, да възбудим интереса към патриотизма и към нашите забравени герои!“,категоричен е местения жител Иво Иванов във Фейсбук.
Предстои довървшване и на другата част на спирката.

Бюст на Апостола на свободата ще грейне в центъра на Камено

27.07.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

Децата са любопитни и сме избрали петното в района с възпитателна цел, каза Вардунски Бюст на Апостола на свободата – Васил Левски ще бъде издигнат в градинката пред читалище „Просвета” до пролетта. Това обяви за Флагман. бг кметът Жельо Вардунски, след като общинските съветници единодушно приеха докладната за изграждане на монумент на един от най-големите български герои. „Паметникът ще е в парка, защото там има голяма посещаемост. Зеленото пространство се използва не само от възрастни, но и от майки с деца, тъй като има и детски площадки. На това място му приляга да има паметник на Левски. Децата са любопитни и сме избрали петното района с възпитателна цел за тях. Когато задават въпроси ще им бъде обяснявано кой е Левски и какво е направил за България. Ще ви кажа в аванс, че обмисляме идеята за още един паметник в близко бъдеще. Средствата за бюста на Дякона ще се осигурят чрез дарения”, заяви Жельо Вардунски. Тук ще се намира паметникът на Левски Детските площадки, които се посещават от най-малките жители на града След гласуваната от общинските съветници докладна, предстои изготвянето на идеен проект и общественото му обсъждане с жителите на града, както и набиране на средства за финансиране на патриотичния проект. Припомняме, че на миналата сесия бе гласувана наредба за паметниците в Камено. Именно чрез нея ще бъде отделено петното от парка за изграждането на паметника Левски. Както Флагман.бг вече съобщи, идеята за бюст на Апостола е на кмета Жельо Вардунски, според когото не е редно градът да е пълен със соц монументи.

В 28 души днес тече кръвта на Апостола

21.07.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

28 са живите родственици на Васил Левски днес. Всички те са негови съребрени потомци по линия на сестра му Яна Кунчева съвремието са разхвърляни по целия свят. Това показа разследване на в-к „Телеграф“, посветено на наследниците на героите на нашето Възраждане. Почти винаги те са непреки родственици, тъй като революционерите ни често са поставяли каузата за освобождението на България пред идеята за семейство и лично щастие. В жилите на немалко хора обаче днес тече тяхната кръв по линия на братята и сестрите им.
Живите родственици на Васил Левски са по линия на Яна и нейния съпруг и съратник на Апостола Андрей Начов. Днес те са 28 души, обясни за „Телеграф“ една от тях – д-р Христина Богданова. Те са потомци на семействата на трите дъщери на Яна и Андрей – Гина, София и Елена. Те са разпилени по целия свят. Най-възрастната жива родственица на Апостола е Жанина, внучка на Гина, родена през 1937 г. Следват Мария, на 73 г., бивша медицинска сестра. Има дъщеря – Силвия, която живее в Испания. Силвия е майка на две деца – Тихомир и Мария-Хесус. Днес той живее в Стара Загора, а сестра му все още е ученичка в Испания. Албена, прапраплеменница на Левски, днес живее със съпруга си в София. Има две дъщери – Десислава и Кристина. Десислава с двете си деца – Гергана и Елена, живее в Сингапур, а Кристина се занимава с кинорежисура.
Племенницата на Апостола София Начова има 3 деца – Стефана, Ана и Елена, но само Стефана има свои деца – Георги и Божана. Двете дъщери на Божана – Мария и Стефана, днес живеят в Пловдив. Мария, на 74 г., е педиатър по професия, вече пенсионер. Тя е майка на двама синове – Койчо и Божидар. Койчо е адвокат по професия и има дъщеря – Мария. Божидар пък е уролог и живее във Виена. Стефана пък инженер химик, вече пенсионер. От брака си има една дъщеря – Мария.
Третата племенница на Левски, Елена Начова, най-малкото от трите деца на Яна и Андрей Начови, има 5 деца – Петър, Екатерина, Донка, Андрей и Петко. Наследници обаче имат в семействата на Екатерина и Петко. Днес това е знучката на Екатерина, ъщо Екатерина. Тя има вама синове – Борислав и Сристо. Борислав живее в юфия и има две деца -Ива и Димитър, който е само на една година и най-малкият жив родственик на Тювски. Христо също живее в София и работи в един от мобилните оператори.
Петко пък има една дъщеря – Маргит, днес на 70 г. Тя е майка на Христина -психолог и психотерапевт, и Петко, графичен дизайнер. Христина и съпругът й имат две деца, Михаил и Яна. Малкият Петко и съпругата му също имат две деца. Поддържаме връзка помежду си и се събираме поне веднъж на две години, разказа още д-р Богданова. Последната ни родова среща бе в Карлово миналото лято, когато успяха да дойдат повече от половината от рода.

Неда Антонова: Левски няма гроб, но е канонизиран от народа

21.07.2018/0 Коментара/в Интервюта /by Василена Йорданова

На 18 юли цяла България почете 181-годишнината от рождението на Васил Левски. Наскоро бял свят видя книгата „Първия след Бога“ на Неда Антонова, посветена на Апостола. Подзаглавието й е „Любовта и смъртта на Васил Левски“. В него се застъпва версията, че Левски не е извършил приписаното му убийство на чирак. Какъв прочит за живота на великия българи! предлага авторката става ясно от нейно интервю пред в. „Марица“. Неда Антонова има зад гърба си над 20 заглавия, след които тетралогията исторически романи „Памет“, трилогията за юноши „Принцът на годишните времена“, диалогията „Вино“ и поредицата „Възкресените“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената преподобна Стойна“.Единствената жена, носителка на литературната награда „Златен меч“.

С книгата „Първият след Бога…“ разбивате наложени от десетилетия хипотези за живота и смъртта на един от най-чистите и велики българи. Не е ли твърде смела и тежка тази битка с официалната историография? Защо историците избягват да отговарят на неудобни въпроси около известни българи, включително Левски?
Не става дума за битка, а за клише. Прието е да се смята, че Апостола е убиец, но че това в никакъв случай не накърнява светостта на неговия образ. А щом няма необходимост от нещо, няма и старание то да бъде постигнато. Аз споделям друго мнение и реших да докажа правотата му.

Защо е много по-известна датата на обесването на Апостола, а не на рождението му? Въпрос на народопсихология ли е?
Относно датата и годината му на раждане има колебания и различни хипотези. Обесването е категорично и документирано. Пък и ние, българите, сме драматичен народ.
Обичаме повече края, а не началото.

Предопределена ли е била съдбата на този изключителен българин, обрекъл себе си на свободата на отечеството в буквалния смисъл?
Да. Той самият до такава степен е бил сигурен, че ще бъде заловен и убит, че предварително писмено е изразил предпочитанието си да бъде обесен, вместо осъден на доживотно заточение в Мала Азия, където ще изгние незнаен, а тук „гробът ми всеки ще го знай“. По ирония на историята това негово единствено желание не е осъществено.

Предаден ли е Левски? Можело ли е да не бъде заловен в Къкрина?
Не мисля, че е предаден. Залавянето му е резултат от неблагоприятно стечение на обстоятелства. И
няма защо да клеймим българския народ, обвинявайки го в предателство

Развенчавате приета от историците хипотеза, че Левски е убил младия слуга на чорбаджи Денчо Халача-Стойчо, заради което деяние всъщност Апостола е осъден на смърт. На какви доказателства и източници се позовава това Ваше твърдение? Оспорвате ли автентичността на писмото до Любен Каравелов, в което Левски изразява съжаление за трагичната случка на 14 август 1872 г.?
Въпросът Ви предполага доста обстоен отговор, с привеждане на документи, нещо, което тук не може да бъде направено. Пък и отговорът е даден в книгата.
Ако убийството на калфата е приписано на Левски, за да бъде осъден на смърт, кой е имал интерес от това? Защо Апостола не е бил осъден само на каторга за революционната си дейност, съгласно тогавашното османско законодателство?
Смъртната му присъда предварително е била заповядана от великия везир на Империята по внушение на руския консул в Истанбул граф Игнатиев. Ролята на тримата от следствената комисия се е свеждала само до това да осъществят формален разпит. За пред Европа. Но Иванчо Хаджипенчович отказва да подпише следствения протокол и – странно – другите двама висши турски сановници също не го подписват.

Личният живот на Левски също е бил табу дълги години. Откъде черпихте данни за обречената любов на Левски? Доколко тази любовна история е достоверна?
В своето велико дело Васил Левски е имал подкрепата на целия народ и в това число на много жени. Образът на Евгения е фикция, но не е възникнал без наличието на факти. Много българки от различни съсловия на обществото са помагали на Апостола, жертвайки се. Не можеше да се разкаже за всичките, а и в художествен текст това би било неприемливо.

В друга Ваша книга – „Неговата любима“, разкривате драматичната история на жената на друг велик българин – Христо Ботев. Личните драми на героите прибавя или отнема част от ореола им?
Зависи. Ако човек иска нашите национални герои и духовни първенци да представляват някаква механична сглобка от патриотизъм, без-страшие и обикновени потребителски рефлекси, такъв човек не би приел истината, че Ботев например е бивал влюбен, разлюбен, обезверен, отчаян и до такава степен привързан към своята Венета, че да пише в предсмъртното си писмо „Еи знай, че после Отечеството си най-много съм
обичал тебе“. Те всички са били хора, всеки от тях е един от нас, друг е въпросът, че ние не можем да бъдем едни от тях.

Каква е най-голямата ни вина към Апостола? Защо до днес не знаем дори мястото на гроба му, а слагаме венци само на мястото на бесилото му?
Тъжен въпрос с още по-тъжен отговор. Но нека кажем, че неговият гроб е известен: той завинаги е погребан в паметта на народа ни.

Защо духът на Апостола ни е толкова нужен днес? Колко години ще са ни нужни, за да научим най-трудния урок – да милеем за отечеството като него, да воюваме сами за свободите си, да не чакаме освободител отвън, като рискуваме да попаднем в нови зависимости?
Не само днес. Левски и всичко онова, което той символизира, ще бъде нужно на българите, докато ни има като народ. Защото не е важно колко дълго е живял човек, а в името на колко хора е живял.

Ще се осмели ли нашата Църква да канонизира Левски като светец? Нужно ли е това изобщо на българина, когото с право наричаме българския Христос?
Българската православна църква избягва да харчи излишни усилия в търсене на историческа истина. Единственото, за което светите отци се грижат, е тяхното собствено благоутробие. Народът е канонизирал Левски, провъзгласявайки го чрез народно допитване за най-великия българин на всички времена. Защото българинът има вяра, а който е крепък във вярата, той няма нужда от религия.

Коя е следващата велика личност, която ще извадите от забравата и натрупаните заблуди и митове?
Изборът е голям, както и изкушението. Но има един велик българин, който е знаел за нас повече, отколкото ние знаем за себе си – авторът на книга, наречена Книгата. Той е.

Д-р Иван Църов: В търновския исторически музей се пази дяконския орар на Васил Левски

20.07.2018/0 Коментара/в Интервюта /by Василена Йорданова

Директорът на Регионлания исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов в интервю за в-к Монитор.

Г-н Църов, как историческият музей в старата българска столица отбеляза 181-ата годишнина от рождението на Васил Левски?
Навършиха се 181 години от рождението на Васил Левски. В Регионалния исторически музей във Велико Търново се съхраняват и показват четири предмета, свързани с Апостола на българската свобода. Два от тях са печатите на БРЦК, които Левски е ползвал. Първият от тях е с изправен лъв без корона върху главата. Левски, както знаем, е републиканец, но в този случай короната се явява символ не на монархията, а на държавността и затова по негово настояване е направен втори печат, на който лъвът е представен с корона. Тези два печата са изследвани и се установи, че те не са занаятчийско производство, а са изработени в ателиета в Букурещ и във Виена. Те са дарение на музея от търновеца д-р Петър Аладжов, който още през 1947 г. се изселил и прекарал живота си в Германия. Третия предмет, свързан с Левски, е дяконският орар, с който той е извършвал църковните служби като Дякон Игнатий. Този изключително ценен предмет е подарен на музея през 1985 г. от семейство от София и има интересна история. През 1927 г. бивш революционер и съратник на Левски залага орара срещу заем, получен от семейството. И тъй като не успява да върне заема, орара остава тяхна собственост.
Най-добрият български специалист по тъкани д-р Чокоев направи експертиза и установи, че въпросният орар действително е от времето на Левски. Четвъртият предмет, който се пази в нашия музей, е една снимка на Апостола, която е подарена с лично посвещение от него на търновеца Сава Пенев. Тази снимка попада във великотърновския музей през 1958 г. и е донесена от проф. Димитър Овчаров. Той я вижда в дома на сина на Сава Пенев и моли притежателя й да му я даде, за да намери тя своето място в музея. Синът отначало отказва да се раздели с ценната вещ, но след два дена променя решението си и му дава снимката. Така тя попада в нашия музей и е една от четирите запазени снимки на Апостола. Това, което я прави особено ценна, е именно личното посвещение на
гърба й, написано лично от ръката на Васил Левски.

Каква е връзката на Васил Левски с Търново и региона ?
Бих казал много силна. Като започнем оттам, че Левски доста се е двоумял къде да бъде столицата на неговото Привременно правителство: в Ловеч или в Търново. В крайна сметка избира Ловеч, тъй като градът по онова време е по-тих и спокоен и с по-малко турци в него. Левски многократно е минавал през нашия регион. Укривал се е в Преображенския и в Петропавловския манастир край Търново и Лясковец. Някои от най-близките му съратници са търновци – отец Матей Преображенски, Христо Иванов Големия. След залавянето му в Къкрина той е докаран в Търново и прекарва три дни в тукашния затвор, намиращ се в сградата на бившия турски конак. Тук е извършено и неговото разпознаване от чорбаджи Иванчо Хаджипенчович. Отначало турци-те не са знаели кого са заловили. Когато карат Левски с една каруца клетка, цяло Търново се изсипва по улиците да види заловения. Тогава Христо Големия всъщност вижда и разпознава Апостола и своя брат, който е другият заловен в Къкринското ханче. След като става ясно, че Левски е заловен, търновци правят няколко опита за спасяването му. Първо решават да запалят конака и в суматохата да освободят Дякона. Неколцина от по-младите търновци хвърлят напоени с катран и запалени парцали, но нищо не се получава. След това Големият решава да събере една група съмишленици и да нападнат турците, когато изкарват Левски на път за София. Оказва се, че има доста желаещи. Когато на 31 декември в 5 ч. сутринта трябва да се явят на уговореното място обаче Големия с горчивина вижда, че е сам. А освен това турците, подочу-ли че се крои нещо вместо рано сутринта, тръгват с Левски още в 1 ч. след полунощ. Така че търновци не успяват да освободят Дякона.

А какво е вашето мнение, предаден ли е бил Левски и ако да, от кого ?
Според мен предателство не е имало. Става въпрос за една добре организирана акция, която турското правителство подготвя и извършва от 2-3 месеца преди самото залавяне. Не трябва да се забравя, че по онова време организацията на турската полиция е по германски образец и самият й началник е немец. Снимката на
Левски от няколко месеца е разпространена навсякъде и е обявено, че той се издирва като враг на султана. Обръчът се стяга още повече след провала на Арабаконашкия обир,
последвалите арести и разкрития и залавянето на архива на организацията в Орхание и Ловеч. Част от арестуваните не издържат на мъченията и правят признания.

Историческият музей във Велико Търново се грижи за 31 обекта. Каква е тяхната посещаемост и как се развива културно-историческият туризъм в старата столица през последните години изобщо?
През последните години посещаемостта на туристичеките обекти във Велико Търново се развива положително. Средно годишно около половин милион български и чужди туристи посещават музеите и останалите обекти, за които отговаря РИМ. За 2017 г. общият брой туристи преминали през търновските обекти са 440 679. от тях 330 хил. са възрастни и 110 хил. са деца, ученици и студенти. Прави впечатление, че преобладават чужденците -180 107 срещу 150 312 българи. Ако направим сравнение с предишните години: през 2016 г. общият брой на туристите е бил 415 565, през 2015 – 444 087, а през 2014 г. -428 852. Тази година през юли броят на туристите е по-малък в сравнение с миналата, но това си има обяснение – световното по футбол. Аз отдавна съм забелязал, че има ли голямо спортно мероприятие: световно или европейско по футбол, или
пък олимпиада, през тези месеци броят на туристите намалява. Но се надявам през следващите месеци до края на годината да успеем да компенсираме и в края на годината мисля, че отново ще достигнем близо 500 хиляди.

Кои обекти са най-посещавани от туристите?
Традиционно най-посещавана продължава да бъде крепостта Царевец, на нея са се изкачили 250 хил. души, от които една трета чужденци. Трябва да отбележим, че това е единственият обект в страната, които работи без прекъсване 365 дни в годината. На второ място е църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси. На трето е друга арбанашка църква „Св. архангели Михаил и Гавраил“, а на четвърто – Констанцалиевата къща. От тази година вече имаме и още един обект и това е Шишмановата баня в кв. „Асенов“.

А какво е положението с Никополис ад Иструм?
Там също броят на посетителите се увеличава с по около 2000 човека всяка година. Таи година може да достигнем и дори да надминем 10 000 туристи. Проблемът там е с инфраструктурата – лошият път. Всъщност това е една отсечка от 2 км., която обаче попада в две различни общини – Велико Търново и Горна Оряховица. И е много трудно да се постигне разбирателство между тях, тъй като Горна Оряховица няма никаква сметка от Никополис, в общината там не постъпва нито стотинка от постъпленията в обекта, който се стопанисва от търновския исторически музей. И затова в общината в Горна Оряховица изобщо не са заинтересувани от това да се оправи пътят до Никополис ад Иструм.

Как върви тази година археологическото лято в региона? Има ли пари за разкопки и теренни проучвания?
Тази година колегите ще работят на четири обекта. За Никополис са отпуснати 20 хил. лв. 10 хил. лв. са отпуснати за разкопките на праисторическата селищна могила край село Джулюница, а 13 хиляди за разкопки на друга селищна могила край село Петко Каравелово. Там колегите попадат на доста интересни находки, като останки от двуетажни сгради например.

Неизвестни лица изцапаха паметника на Васил Левски в Ловеч

19.07.2018/0 Коментара/в Новини /by Василена Йорданова

Неизвестни лица са нанесли няколко мазни петна върху лицевата страна на паметника на Васил Левски в Ловеч, петната са върху гранита в основата на постамента под надписа и върху част от надписа, съобщиха от Община Ловеч.

Няма друго обяснение за изливане на мазнина на това място освен хулиганско действие. Жалко е, че това стана ясно точно преди вчерашната дата 18 юли, когато цялата страна отбелязва годишнината от рождението на Апостола на свободата.

Служители на Бюджетна дейност „Комунални дейности“ към община Ловеч в момента вземат мерки за почистването на петната. Случаят е повод Община Ловеч отново да се обърне към гражданите да пазят ремонтираните и новите обекти, тъй като само така градът може да е чист и приветлив.

Припомняме, че цялостната реставрацията и консервацията на паметника на Васил Левски приключи в началото на юни 2018 г. За целта министерството на културата отдели целево 40 хил. лв. субсидия, а Община Ловеч участва с останалата сума до общата 51 648.51 лв. (с ДДС). Беше подменен и основният надпис, който вече не е с метални букви, а на тъмна гранитна плоча с изчукани